| Публикувано на: Понеделник 15. Юни, 2009 |
|
Винаги се чувствам много некомфортно, когато съм длъжен да се освободя от възприятията на личното „Аз” и привързаността към него. Струва ми се, че сърцето ми се къса на части, докато съзнанието ми в същото време е запълнено с това, което е предизвикало привързаността, било то някакъв инцидент, или думите на някой човек. Собственото ми мислене и отрицателните ми мисли влошават положението.
Но привързаностите трябва да бъдат премахнати и препятствията – преодолени. Когато съм в състояние напълно да се освободя от привързаностите и истински да мисля първо за другите, действително се чувствам съвършено по нов начин, осъзнавам, че не губя нищо друго освен егоизма. В това време усещам, че много получавам, все едно всичко се асимилира с мен, става част от мен. След това чувствам радостна безкористност – успокояващо чувство, приличащо на лек ветрец, на прозрачен и въздушен облак, на спокойствието на недокосната вода.
Разбрах, че „милосърдието” е ключът към увеличаване на обема на сърцето ни, че „търпение” без „милосърдие” е принудително и повърхностно. Защо това понятие „Аз” е такава чувствителна тема? Въпреки че Дафа направлява и уравновесява всичко, Дафа дава свобода на съществата без ограничения. Но, ако нашето мислене и действия не отговарят на принципите на Фа на това ниво, ще чувстваме ограничението на силата на Дафа.
Версия на китайски език: http://www.minghui.org/mh/articles/2002/9/7/36228.html
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Чиста хармония” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.