Китайската комунистическа партия принуждава хората да преследват своите роднини

Започнах да практикувам Фалун Гонг през 1997 г. След 20 юли 1999 г. ходих два пъти до Пекин, за да апелирам мирно за Дафа. Първият път ме спряха и ме изпратиха обратно в родния ми град. В центъра за арестувани, където настоявах да правя упражненията на Фалун Гонг, да изобличавам преследването и отказах да се отрека от вярата си в Дафа, ми сложиха на краката 40-килограмови окови, а горната част на тялото ми пристегнаха с инструмент за мъчения. Ръцете ми също бяха здраво пристегнати. Почти не можех да се движа. Не можех да лягам, затова трябваше да стоя изправена през цялото време. Този инструмент за мъчения беше същият, който поставяха на осъдени на смърт, а аз съм практикуващ Фалун Гонг – човек, който се държи съобразно стандарта на “Истина, Доброта, Търпение” и иска да бъде добър. Попитах една от главните мъчителки: “Защо преследвате добрите хора?” Тя отвърна: “Това е заповед отгоре. Ако не го правя, ще ме критикуват и ще изгубя паричната си награда.” Попита ме: “Искаш ли да се отречеш от Фалун Гонг?” Отговорих твърдо: “Дафа ми даде втори живот. Преди да практикувам, страдах от воднянка на мозъка и случаят ми беше определен като нелечим на Международния медицински семинар в Гуанджоу. За по-малко от шест месеца, след като започнах да практикувам Фалун Гонг, бях напълно излекувана. Лекарски преглед доказа, че съм абсолютно здрава. Лекарят ми трябваше да признае, че това чудо на чудесата. Това е непоколебимо доказателство, че Фалун Гонг е подобрил физическото и психичното ми състояние. И което е по-важно, Дафа изисква практикуващите да бъдат добри хора и да се държат съгласно Истина-Доброта-Търпение.” Когато чу това, главната мъчителка нямаше какво да каже и мълчаливо премахна инструмента за мъчения от тялото ми. Накрая разреши на мой роднина да подпише формуляра за гаранция и да плати глобата за моето освобождаване.

Най-неочаквано обаче моето преследване не свърши с излизането ми от затвора. След като се прибрах у дома, местният ръководител на китайската комунистическа партия (ККП) оказа натиск върху семейството ми. Той изиска от съпруга ми и сина ни, които работеха за него, да ме наблюдават изкъсо и да ме контролират. Заплаши ме, че ще уволни съпруга ми и сина ми от работа, ако отново създавам проблеми. Също подучи съпруга ми да ме бие и удря, докато практикувам Фалун Гонг. Съпругът ми искаше да се разведем. Всички в семейството ми подписаха документ, с който се съгласяваха да ме изоставят и друг документ “Гаранция” - от мое име, с който декларираха, че нямам нищо общо с Фалун Гонг. От страх да не бъде уволнен, съпругът ми ме наблюдаваше през цялото време. Когато ме видя да правя упражненията, веднага ме удари и ритна, наруга ме: “Нямаш срам! Не си човек!” Когато излязох на улицата, съпругът ми ме последва и ме спъна, за да падна на земята. Когато станах, той ме ритна отново и изкрещя зверски: “Ако пак се опиташ да избягаш ще ти счупя краката!” Той ме риташе и удряше, накрая ме прибра у дома със счупени ребра. Толкова ме болеше, че едва дишах.

На работното ми място (училище) трябваше да се извършва оценяване и ръководството искаха да получат добри оценки. От провинциалния отдел, който извършваше оценяването, се обадили на отговорника на нашето отделение и му казали: “Ако жената, която практикува Фалун Гонг причинява още неприятности, ще ви извадим от списъка за повишение.” От страх, че ще отида да апелирам за Дафа, ръководителят на ККП в училището нареди на директора по сигурността, семейството ми да ме заключат и да ме наблюдават.

През лятото в апартамента беше задушно и ужасно горещо. След като преживях седем дни в този затвор започнах да протестирах, че скоро ще изпадна в нервна криза. Тогава съпругът ми каза на сина ни: “Изведи майка си на свеж въздух навън, но не я изпускай от поглед и не й позволявай да избяга.” Така синът ни ме изведе на улицата, но тъй като се страхуваше да не изгуби работата си, ако избягам, ме наблюдаваше неотклонно. Продължавах да се оплаквам, че това наблюдение ме кара да се чувствам много неудобно. Тъй като той не слушаше му казах: “Ако продължаваш да правиш това, по-добре да ме блъсне автомобил.” Той каза: “Давай.” В това време един голям камион се зададе по улицата. Борих се със сина си за отида по-близо до камиона. Синът ми се опита да ме дърпа. Накрая паднах на земята. Той ме довлачи до входната врата на блока, в който живеем. Един минувач попита: “Кой е този?” Отвърнах, че това е синът ми. Човекът промърмори: “Защо се отнася така с Вас?” Казах: “Практикувам Фалун Гонг и синът ми се страхува, че ще изгуби работата си, затова се държи зле с мен. Любовта между майка и син е унищожена от политиката на ККП, която принуждава роднините да се наказват едни други заради поведението си, практика, известна като "въвличане".” В този момент полицаят Ли от полицейския участък на железопътната гара мина покрай нас и попита какво става. Синът ми каза: “Тя смята да отиде в Пекин да апелира за Фалун Гонг. Семейството й не можем да я спрем. Моля, отведете я в затвора”. Полицаят се обади по телефона и скоро дойде кола от Бригадата за национална сигурност. Бях отведена в център за арестувани и държана там половин месец.

Вторият път, когато апелирах в Пекин, отново ме арестуваха и ме отведоха в родния ми град. Тъй като отказвах да се отрека от вярата си в Дафа, от центъра за арестувани ме изпратиха в Провинциалния женски трудов лагер с присъда три години. След три месеца в лагера, един ден се почувствах толкова зле, че не можех да ходя и говоря. Лекарски преглед показа, че имам кървене в мозъка и че животът ми е в опасност.

Загрижени, че ще бъдат държани отговорни за състоянието ми, от лагера веднага се обадиха на съпруга ми. Когато той дойде в болницата, хората от лагера просто си тръгнаха. Съпругът ми се обади в училището, но и те не искаха да се намесват. Синът ми каза: “Никой не иска да й помогне, така че и ние не бива да се грижим за нея.” Съпругът ми каза: “Тогава какво ще се случи с майка ти?” Накрая ме взеха у дома. Състоянието ми се подобри малко. Сега вярвам, че Учителят се е погрижил за мен, за да мога да се измъкна от лагера по този начин.

Политиката на "въвличане" на ККП е изключително зла и широко разпространена. Когато ККП избира група от хора, която да атакува, тя използва всички медийни инструменти, за да фабрикува лъжи неуморно и след това клевети жертвите, за да измами обществеността. Също така, ККП използва хорските страхове и егоизъм, за да ги принуждава да помагат на злодеите.

Убедени от лъжите на ККП, много хора са изгубили разума си, съвестта си и способността си да различават правилното от грешното. Те не осъждат ККП, а сляпо обвиняват жертвите за всичко. Тези хора изкарват омразата си върху жертвите и това помага на ККП.

“Деветте коментара за комунистическата партия” (след публикуването на книгата през ноември 2004 г., над 15 милиона китайци са се оттеглили от ККП) изобличава злата и низка природа на ККП. Книгата шокира и изплаши ККП. След като прочетоха и разбраха "Деветте коментара", един след друг, китайците започнаха да се събуждат и да осъждат ККП, и да се оттеглят от нея и свързаните с нея организации. Хората проглеждат през злостта на политиката на "въвличане" и я отричат. Партийната култура е елиминирана постоянно. Тя ще се срине и ще свърши. Говорейки за справедливост за Фалун Гонг пред съпруга и сина ми, и след като те бяха станали свидетели на удивителния ефект и необикновената природа на Дафа, и двамата изчистиха съзнанието си. Осъзнаха, че миналото им поведение, насочено срещу Дафа, е било погрешно. И двамата публикуваха декларации за разкаяние по Интернет. Сега средата в семейството ми е коригирана и аз мога да напиша тази статия, която споделям с вас.