Фалун Дафа е свръхестествен

Здравейте, Учителю
Здравейте, съпрактикуващи.

Казвам се Хорхе Химено и съм практикуващ от Сарагоса, Испания. Днес ще споделя с вас някои от свръхестествените неща, които преживях, когато започнах да практикувам Фалун Дафа преди 5 години.

Да изпиташ промени още от началото

Винаги съм мечтал за спокойно състояние на ума и съм искал да изпитам истинско щастие. Ето защо отидох в парка да практикувам Фалун Дафа през юни 2010. По онова време физическото ми състояние не беше добро. Имах проблеми с ишиаса, откакто бях на 14 години, което ми пречеше да се занимавам нормално със спортни дейности и това беше доста дразнещо за мен. Имах сериозна алергия към полен и вземах лекарства за нея. Вземах доста лекарства за какво ли не. Бях нещо като хипохондрик и си правех медицински изследвания при най-малкия дискомфорт. Тъй като не вървях правилно, обувките ми бяха износени на криво. Често устните ми се цепеха. Всички тези грешни състояния изчезнаха през първата седмица, след като започнах да практикувам Фалун Дафа. Беше прекрасно да изпитам необикновения Дафа.

На работа имаше хора, с които имах сериозни конфликти; единият беше преместен на друга длъжност, а останалите успокоиха нагласата си към мен.

Харесваше ми да пия алкохол и понякога пиех прекалено много. Но след като прочетох в „Джуан Фалун” частта относно алкохола не ми беше трудно да се откажа. Дори се почувствах все едно съм се освободил от нещо, към което винаги съм бил прикован.

Още от самото начало осъзнах, че Дафа е нещото, което бях търсил през целия си живот. Всичко си пасна. В „Джуан Фалун” четях за неща, които бях приел още преди да започна практиката.

Винаги съм искал да постигна вътрешен мир. Гледах по телевизията хора, които нямаха никакви материални притежания, но изглеждаха щастливи и исках и аз да се чувствам така. Фалун Дафа ми помогна да достигна по-високо ниво на спокойствие, отколкото съм мислел, че може да бъде постигнато някога. Получих отговор на всичките си свръхестествени (трансцедентални) въпроси.

Разясняване на истината

След като бях практикувал вече шест седмици, не се поколебах да отида за едим уикнед до Мадрид, за да разяснявам истината. Все още не разбирах каква беше целта, но участвах много активно.

Когато казах на семейството си, че съм практикуващ Фалун Дафа, имах много праведни мисли. Усещах, че трябва да го обясня много добре, тъй като испанското общество е доста тесногръдо относно такива неща, така че всяко съмнение в умовете им можеше да създаде притеснения относно естеството на „философията”, с която се бях забъркал. Представях Фалун Дафа на малки групи или по отделно и това ми помогна да разясня всякакви съмнения, които би могло да възникнат. След това организирахме информацинен щанд на Фалун Дафа на Големия панаир в моя град, а по-голямата част от членовете на семейството ми се отбиха и подписаха петицията срещу преследването.

След като 7 месеца се чувствах като в Рая, един ден изпитах нужда да се върна към много от нещата, от които се бях откъснал. Бях в много раздразнително настроение. Обадих се на практикуващ от испанското координационно тяло и след като споделих, той ми каза, че трябва да изучавам много Фа. Чувството беше все едно учат дете как да върви. След като са помагали на детето да не падне, то изведнъж е пуснато, пада тежко на земята и му се казва, „сега ще вървиш сам.” Знаеш как да вървиш, но трябва да се справиш със свои собствени усилия.

Беше ми трудно да го преглътна. Много от привързаностите ми и отрицателните състояния се върнаха, но вярата ми в Учителя, въпреки всичко, винаги е била много силна. Учителят ми показа пътя, неща в тялото ми, които изглеждаше невъзможно да се променят, бяха променени. Ако през ума ми някога мине мисъл на съмнение в Дафа, аз лесно я унищожавам, защото това нещо, което се опитва да ме разстрои, никога не може да надмине направеното от Учителя с моето тяло, нито напътствието на моя живот, „Джуан Фалун”.

Разпознаването на склонността към самоизтъкване, преминаването през болестна карма

През 2013 болестната карма се прояви чрез сериозен грип. Правех упражненията по два пъти на ден и това беше единственото време от деня, когато се чувствах добре. Продължи така пет трудни дни. Трябваше да уредя един личен въпрос, който не можех да отлагам и се наложи да взема колата в такова лошо състояние. Карайки на връщане към къщи се чувствах много зле. Изведнъж се появи слабата мисъл да отбия към болницата, но в същия този момент една много силна мисъл да продължа по пътя си към къщи и да се оставя в ръцете на Учителя се появи в ума ми. Слушах пета лекция по целия път към дома. Когато стигнах до гаража, нямах никакви сили да изляза от колата и заспах за 20 минути, слушайки лекцията. Когато се събудих, се чувствах много по-добре и на следващия ден можех да отида на работа в добро състояние.

Когато и да ми се случват тези неща, гледам навътре и този път видях привързаността към самоизтъкването. Мои колеги бяха минали този грип и аз се чувствах по-висш от тях, дори пиех от същата бутилика като тях. Стана ми ясно, че нямах праведно сърце.

Друг път на работа, имах болки отстрани на бедрото. Беше петък, не мислех, че е важно и прекарах остатъка от деня по най-добрия начин, който ми бе по силите. През уикенда извърших всички планирани дейности, пренебрегвайки болката. До неделя почти не ме болеше. Помислих, че като правя упражненията и като си припомням, че това е карма, съм успял да премина изпитанието. Когато обаче станах за работа в понеделник, кракът толкова ме болеше, докато вървях, че можех само да го влача. Реших да отрека ставащото и да отида на работа. Успях да вървя с много болки, с малко накуцване, което не предизвикваше много подозрение срез обикновените хора. На работа трябваше да се върви много и след четири часа на отричане на тази карма изведнъж усетих как струпване от енергия се придвижваше към мястото на болката, тя слезе надолу през крака ми и напусна тялото ми. Тогава болката изчезна напълно.

Погледнах навътре, за да открия защо ми се беше случило това и отново видях този манталитет на самоизтъкване, този път свързан с физическото ми състояние. Преди да се самоусъвършенствам се чувствах много тежък и никак не бях пъргав. Когато състоянието ми се промени, след като практикувах Фалун Дафа, ми харесваше да показвам на хората как се бях променил. Това беше добре, защото хората, които познавам, бяха приятно изненадани от ползите за мен. Но в крайна сметка се изтъквах и тези изпитания дойдоха, така че да стане ясно, че трябва да се оттърва от тази привързаност.

Промени в обикновените хора, когато им чета Фа

Един ден баща ми се обади, молейки ме спешно да закарам майка ми в болницата. Взех „Джуан Фалун” и отхвърлих всякакъв чин (сантименталност) към нея по време на изпитанието. Мисълта ми беше, „тя просто е едно човешко същество, към което имам семейни задължения и това е”. Пристигайки в болницата, майка ми имаше много силни коремни болки и се гърчеше от страданието. Така че дойде времето да попитам пациентката дали иска да и почета „Джуан Фалун” и тя убедено каза „да”. Прочетох й Луню и болката беше успокоена, тя се отпусна и заспа. Не след дълго тя се събуди от болка, помоли ме да почета още от „Джуан Фалун” и болката утихна. След това докторите донесоха резултатите от изследванията и всичко мина добре.

Напоследък сестра ми беше често в интензивното отделение. След кратка сърдечна операция тя се почувства зле и се върна в болницата. Когато разбрах, взех новото Луню с мен и отидох при нея. С девер ми наоколо беше трудно да й чета, но усещах, че трябва да го направя въпреки това. Когато отидох, деверът ми каза, че отива да купи вечеря, така че се възползвах да кажа на сестра ми, че имам нещо хубаво за четене и дали иска да го прочете. Тя каза „да”, без да се замисли, и го прочете много внимателно. Деверът ми имаше проблеми да намери отворен ресторант, така че тя успя да го прочете на спокойствие. Скоро докторът дойде и им каза, че всичко е наред.

Да вървиш напред

Решен съм да се самоусъвършенствам както в началото. Разбирам, че Учителят ми е показал пътя и ще го използвам по най-добрия начин. Дълго време не съм се самоусъвършенствал добре, най-вече защото главното ми съзнание не е силно. За да правя добре трите неща обикновено трябва да съм в група, иначе не се справям добре. В последния параграф на „Джуан Фалун” Учителят казва: „Ще имам основно две изисквания: надявам се всички да се отнасяте към себе си като към практикуващи в бъдещото си самоусъвършенстване и наистина да продължите да се самоусъвършенствате.” В момента възстановявам онова състояние, в което наистина усещах, че всичко необходимо в този живот на Земята, за да помагам на Учителя, е „Джуан Фалун”. Като следваме естествения ход без страх, останалите неща ще бъдат осигурени.

Благодаря ти, Учителю, благодаря ви, съпрактикуващи.

(Представено на Фалун Дафа конференцията за споделяне на опит от самоусъвършенстването във Виена, Австрия, на 20-ти септември 2015 г.)