Самоусъвършенстване в работна атмосфера

Аз съм Дафа практикуваща, а също и координатор на Финландия. По време на усъвършенстването съм разбрала много неща чрез падане и изправяне след това. Усъвършенстването като координатор е истински процес на закаляване и съзряване. Още от първия ден трябваше да се науча да правя нещата, следвайки принципите на Дафа и вземайки предвид другите хора. Това предизвика известна тревожност, например дали мога да действам след правилните принципи и как мога да ръководя другите практикуващи, за да си сътрудничат и да се ангажират в нашите съвместни проекти.
Понякога бях колеблива относно задълженията си, ако практикуващите имаха много различни мнения и аз не можех да намеря правилните решения всеки път. Не можех да подкрепя практикуващите да следват собствените си пътища и да открият собствените си задължения като ученици на Дафа. За мен бе бавно да пробия през старите си маниери и навици (да променя старите си представи). Когато се преоткрих наново и станах повече човекът, който наистина исках да бъда, имах смелостта да правя правилните неща и да се справям по-добре.
Подготвихме различни писма и брошури до политици, медии и други партии в сътрудничество с финландски практикуващи. Като координатор аз бях отговорен за съдържанието на писмата и брошурите. След това ги изпращах до други практикуващи, за да бъдат прегледани. В началото ми беше много трудно да приема корекциите на другите практикуващи и беше особено трудно да приема нещата, които бяха променили в моя текст. Понякога беше наистина смазващо и непреодолимо да приема промените направени от другите практикуващи. В тези случаи намесата беше огромна и много пъти усещах, сякаш старите сили се опитваха да ме накара да падна и да се откажа от цялата задача. Когато след това се замислих за усилията на другите практикуващи и за времето, което бяха вложили в този проект, разбрах, че не мога да се откажа - трябва да продължа напред. Изучавах повече Фа и получих разбиране как да премина тези привързаности, с които се сблъсках в екипната работа по този проект. Най-големите привързаности бяха свързани с голямото ми его и със страха да не се изложа.
Разбрах, че практикуващите участващи в проекта също се самоусъвършенстваха и ако не искам да се самоусъвършенствам, щях да имам повече проблеми занапред. Понякога всичко вървеше много добре и ние можехме да предадем писмата бързо. Процесите свързани със сътрудничеството бяха ценни и в техния ход се научих да си сътруднича по-добре и измежду другите неща се научих да пиша.
Веднъж, когато имахме реклама на представление на „Шен Юн“ в месечното списание на финландската общност в един европейски град, в последния момент забелязахме, че датата на представлението в рекламата е грешна. Списанието тъкмо отиваше за отпечатване и ние знаехме, че трябва да се действа бързо, за да поправим датата. Работихме с единственото намерение да постигнем тази една цел. Всички бяхме много праведни. Практикуващият, който прави промените на рекламата, обикновено е доста труден за намиране и натоварен. Този път успяхме веднага да се свържем с него и той имаше шанса да направи промените. Успяхме да коригираме датата на нашата реклама. За нас това бе ценен опит как работят нещата, ако имаме чисто сърце, без нищо човешко.

Деликатна критика от младите ученици на работното ми място ми даде насока в самоусъвършенстването

Още от детство се чувствах привлечена от институциите за хора с умствени увреждания и деца или младежи с аутизъм. Когато се преместих в Хелзинки преди около десет години и търсих работа в сектора на образованието, едно такова работно място бе точно в квартала ми.
Много неща се въртяха в съзнанието ми; чудех се, дали не съм егоистична, тъй като работата ми беше толкова близо до дома ми. Бях малко колеблива, защото нямах специално образование, необходимо за работата с тези младежи и хора с умствена изостаналост. На интервюто ми за работа казах на моя ръководител, че практикувам Фалун Дафа. Той заяви, че това ще се счита за предимство в тази работа, така че аз получих работата да образовам специалните младежи. Тези млади хора, с които работех, бяха невероятни. Въпреки че не можеха да говорят, нито можеха да изпълняват ежедневните си функции без помощ, те бяха в състояние да видят нашата най-съкровена същност. Те разбираха нашата реч, включително всички тонове и чувства вътре в нея. Освен това много от тях бяха свързани с невидим свят. Те бяха искрени, чисти и прями хора. Бях малко нервна и уплашена, когато погледнеха през мен и не можех да скрия нещо от тях. Трябваше да науча бързо нови практически неща, като например как да говоря с тях или как да ги контролирам физически по правилен начин.
Когато работех с тях не можех да мисля за нещо друго, трябваше да се концентрирам перфектно в нещата, които правех. Ако не се концентрирах в работата си те не си сътрудничеха с мен и вместо това правеха съвсем различни неща и обикновено това „правене на различни неща“ беше нещо негативно. Не можех да обясня нещо или да кажа, че по-късно можем да се върнем към този случай. Ако се опитах да се извиня, те виждаха моя Шиншин проблем, опита ми да скрия страха да не се изложа. Въпреки че не се изразяваха вербално, те използваха езика на тялото си, жестове, или пък удряха силно главите си, или започваха да се държат зле - например хвърляха предмети или отказваха да ми сътрудничат. Ако не спрях и не погледнех в себе си, където съм направила грешка или ако бях непоследователна, ситуацията не се променяше. Бяхме заседнали в ситуацията. Трябваше да се променя.
Отвреме навреме можеше да ми се смеят от дъното на сърцето си, ако ги бях помолила да направят нещо. Първоначално бях объркана и не можех да разбера какво става. Чудех се дали съм направила нещо нередно като практикуващ. Трябваше да погледна назад и да помисля отново за това, което бях казала, и за начина, по който го бях казала.
След като поглеждах назад, забелязвах колко изнервена съм била и как тонът на гласа ми е бил сърдит. Разбрах, че трябва да се успокоя и да балансирам съзнанието си. Тонът на гласа ми трябва да разкрива великодушието на практикуващ. Когато се променях, те с готовност изпълняваха моите искания. Все повече си мислех: „Вие сте много ценни, когато ми помагате да видя привързаностите си и ми помагате да се освободя от тях и дори го правите по такъв благороден начин“. Когато получих тази работа не осъзнавах каква вътрешна работа щяше да започне вътре в мен. Научих се да запомням по-бързо и да прилагам на практика принципите на Фалун Дафа „Истиност-Доброта-Търпение“. Бях благодарна на моята работа.
Ръководителят на отдела на нашата образователна институция също разбра, че практикувам Фалун Дафа и заяви: „добре е, че имате и нещо друго, а не само работата си“. За мен беше лесно да отсъствам от работа, така че можех да пътувам и да участвам във Фа конференции, защото те разбираха важността на тази дейност за човешки права. Беше ми позволено да дам листовки на новите работници и да представя практиката на всички служители на образователната институция на наши специални събития за подобряване състоянието на духа и тялото. Беше ми позволено да покажа филма „Свободен Китай“ на служителите в моята работна група.
Чрез действията си тези млади ученици върнаха моята вътрешна чувствителност и аз започнах да наблюдавам нещата и природата по различен начин. Бях загубила тази способност, тъй като бях задушена от материалния живот.

Предопределените връзки и завръщането ми да бъда по-усърдна практикуваща

От миналата пролет ходим в един от най-известните туристически обекти в Хелзинки, „Парк Сибелиус“, за да разясняваме истината на китайски и западни туристи. Знаехме, че рекорден брой китайски туристи ще пристигнат за кратко посещение във Финландия и много от тях ще продължат за други европейски страни. Тази година [2015] е 150-та годишнина от рождението на най-известния финландския композитор Ян Сибелиус и затова много туристи посещават този парк. Били сме в „Парк Сибелиус“ също и през предходни лета. Миналата година посещавах парка само когато ми беше удобно. Гледайки назад забелязах как съм станала по-скоро като обикновен човек, мислейки единствено за собствения си комфорт и съм станала мързелива в Дафа работата. Аз не ходех в „Парк Сибелиус“ да правя упражненията, защото мислех, че пътуването отнема много време, а понякога времето не беше толкова добро. Често имах и всякакви извинения, които ми пречеха да отида в парка, за да правя упражненията. Тези оправдания бяха например да пазарувам и да почистя дома си. Понякога не успявах да завърша нито едно от тях. Гледах навън от дълго време и се носех по течението. Тази пролет се случи пробуждане с мен и аз достигнах състоянието, което Учителя напоследък споменава много пъти, че всеки може се „усъвършенства със сърцето, което някога е имал“ и със сигурност ще постигне Съвършенство.
Китайските практикуващи имаха желание западните практикуващи да правят упражненията на това туристическо място. Китайските туристи пристигат там доста рано сутринта. За мен бе добре да ходя в „Парк Сибелиус“ да правя упражненията сутринта. Понякога беше предизвикателство, ако времето не беше слънчево, а дъждовно и студено. Научих от китайските практикуващи, че туристите ще идват във всякакво време. Дори дъждът няма да им попречи да идват. Това наистина се случи.
Когато правя упражненията в парка, често по време на 5-то упражнение краката ме болят много. Болката понякога е мъчителна, но не мога да сваля краката си, тъй както знам какво е това (карма). Ако практикувам у дома не чувствам толкова много болка и е лесно да седя. Забелязах, че съм по-дисциплинирана в парка, а у дома мога да мръдна малко тялото си, когато краката ме болят. И още, в парка съзнанието ми е много по-чисто, когато вятъра е издухал безполезните ми мисли. Няколко пъти в 3-то упражнение се почувствах наистина висока, разтегната и мощна. Понякога правех упражненията сама в парка и преживявах особена атмосфера, когато китайските туристи ме заобикаляха. Можеше да е много тихо, сякаш нашите предопределени взаимовръзки ни бяха насочили натам.
Китайските туристи бяха изненадани да видят нашето знаме на Фалун Дафа и западни практикуващи правещи упражненията. Освен това имаше китайски вестници и други материали за Фалун Дафа и преследването.
Понякога по-младите китайци пречеха на по-старите да прочетат нашите материали и обратното. Не мога да ги съдя, дори и в съзнанието си, но просто се надявам, че те по-късно ще имат нова възможност да се срещнат с това. По-възрастните китайски туристи се интересуват да знаят какво наистина се случва в Китай. Не разбирам китайски и не знам какво говорят помежду си, но явно имат мнение за това. Младите хора, които не знаят истинската история на Китай са изумени, когато четат нашите трансперанти, разказващи за клането на площад Тянънмън и за преследването на Фалун Гонг.
Бяхме информирани, че туристическата компания „Shanghai China International Travel Service co. LTD“ дава на туристите бележка, в която им забранява да вземат нашите материали и да слушат това, което искаме да им кажем. Разбира се, това причинява намеса и плаши туристите. Китайските практикуващи разрешиха проблема.
Те носят преносимо аудио оборудване с тях, така че китайските туристи могат да слушат запис на китайски, казващ какво всъщност се случва в Китай. Ние финландските [практикуващи] невинаги сме били единодушни за използваната сила на звука на аудио оборудването. По-рано аз не разбирах използването на по-силен звук, досега, когато посещавам парка редовно и когато виждам как работи и как китайските туристи реагират на него. В „Парк Сибелиус“, когато туристите стоят на разстояние, те могат незабележимо да слушат записа, обявяващ какво се случва в Китай и техният гид няма да им окаже натиск. Виждал съм случаи, когато две думи на китайски практикуващ към китайски турист са достатъчни, за да променят мнението му, карайки го да иска да се откаже от партията, а след това може да се види, че това го е променило.
Имаше някои случаи на слаба намеса в началото на пролетта между екскурзоводите и практикуващите, заедно с някои други финландци на посещение там. Ние самите бяхме причинили някои лоши неща, когато се карахме с китайските туристи и когато тичахме след тях. Ние се стремяхме да решим бързо проблемите с туристите, като разясним истината на тези, които желаеха да се обадят на полицията да ни изгони. В тези случаи исках да обясня за правата ни в демократична държава на наш китайски практикуващ, посочвайки, че наистина имаме свобода на словото и ни е позволено да бъдем на определени места без ограничения. След тези случаи на намеса в някои дни виждах, че полицай в цивилни дрехи идваше да снима нас и практиката. Веднъж в парка дойде униформена полиция и практикуващите малко се паникьосаха. Казах на китайските практикуващи, че ще продължим дейността си; олицията ще дойде при нас, ако имат какво да кажат. Полицията ни подмина и не попита нищо. Също съм виждал колко лесно се смущават екскурзоводите, ако не действаме по правилен начин спрямо туристите.
В момента ситуацията е много хармонична. Екскурзоводите ни казват „здрасти“ и ни помахват, а някои от тях казват на групата си защо сме там. Много от тях са се запознали с нашите материали и са видяли, че няма да им причиним никакви проблеми.
Опитваме се да направим нещата все по-добре и по-добре и да даваме информация за практиката и преследването на туристите. Имаме ограничени количества плакати от различни държави, така че в резултат от идеята на китайски [практикуващи] решихме да направим транспарант на десет езика за туристите, за да обясним защо сме там в парка и какво се случва в момента в Китай.
В сътрудничество ние оформихме текста и помолихме практикуващи от определените страни да го преведат на своя собствен език. Практикуващ от една европейска държава ни даде отрицателен отговор, като каза, че текстът не е добър и отказа да го преведе. На следващия ден получихме още два отрицателни отговори. Мислех си, че трябва да има нещо нередно, тъй като практикуващите не искат да го преведат на своя език. Исках да погледна навътре и да получи разбиране какви са недостатъците ни? На следващата сутрин, след като търсих навътре, разбрах, че в текста ние единствено показваме себе си, но не утвърждаваме Фа. Финландските практикуващи се събраха, за да обсъдят въпроса. Бях изпратила собственото си мнение за съдържанието на текста на практикуващия, отговорен за транспаранта. Неговото мнение бе, че текстът е добър и той беше получил одобрение от някои други практикуващи, които го бяха чели. Все още провеждаме среща в „Сонант“, за да обсъждаме съдържанието на текста. В резултат на дискусията отстранихме някои "самоизтъкващи се" изречения от текста, но не добавихме още информация за Фалун Дафа в него, което би ми се искало. Практикуващият отговорен за транспаранта призна този недостатък, но не успя да направи повече промени в текста, така че той бе отпечатана както беше.
Иска ми се да мога да работя по-добре като координатор на нашата страна и да можем да напредваме заедно и да се самоусъвършенстваме по-бързо и по-добре до степен боговете да ни гледат с доверие и да можем да имаме спектакъл на „Шен Юн“ във Финландия.

Благодаря на всички ви.
Благодаря ти, Учителю.

(Представено на Фалун Дафа конференцията за споделяне на опит от самоусъвършенстването във Виена, Австрия, на 20-ти септември 2015 г.)