Безграничната сила на състраданието и прошката (част 1)

Бях арестувана преди две години, заради моята вяра във Фалун Гонг и лишена от свобода в няколко полицейски участъка. Имах някои трудности, чрез които натрупах опит и се подобрих значително като практикуваща.

В полицейския участък

През месец октомври 2014 г. полицаите арестуваха мен и няколко други практикуващи. Докато бях затворена в полицейското управление, разясних истината на дежурния офицер. След като разбра фактите относно преследването, той ми даде карта, с която бих могла да отворя всяка една врата в участъка. Каза ми, че мога да си тръгна. Отказах, тъй като не исках да има последствия за него, нито пък исках да ставам бегълка. Той се възхити на куража ми: "Ти наистина си човек, който практикува Истинност, Доброта и Търпение".

В Центъра за промиване на съзнанието

В Центъра за промиване на съзнанието хора, които съдействаха на персонала, ме заплашваха, че може да бъда затворена за повече от десет години и да бъда измъчвана, докато не се откажа от практиката. Те също така заплашваха да затворят и семейството ми. Можех да усетя злото във въздуха. Осъзнах, че трябва да работя върху своите основни привързаности.

Често обмислях плановете си. Не исках да умра, но по-скоро бих избрала това, отколкото да напиша декларация, че се отказвам от Фалун Гонг. Не исках да съм в затвора и да бъда измъчвана, но по-скоро бих избрала изтезанията пред това да се предам на злото.

Чуствах се ужасно, че ще трябва да се откажа от уютния си дом, колата си, красивите си дрехи, добре изглеждащото си лице, уважението на другите, добрата работа и привързаността към моя по-малък брат. Опитвах се да мисля за нещата въз основа на Фа. Знаех, че ми предстоеше да избера между човешкото и божественото.

Докато се опитвах да мисля като практикуваща, ставах уверена и знаех, че не живея заради себе си, а заради съществата, които разчитат на мен. Трябваше да бъда силна, дори това да означаваше, че ще правя жертви.

Казах на началника на охраната, че не трябва да изпраща сътрудници, които се опитват да ме убеждават да се откажа от вярата си: „Ако имате да ми кажете нещо, можете да говорите директно с мен. Спрете да изпращате тези хора. Те вече не са практикуващи Фалун Гонг. Освен да ме обидят, те няма какво друго да кажат.“
След това началникът нареди на сътрудниците си да не ме притесняват повече.

Разяснявах истината на хората, които се редуваха да ме наблюдават. Една от тях беше подведена от клеветническата пропаганда срещу Фалун Гонг и ми каза: „Аз бях толкова уплашена от вас. Не смеех да заспя до вас в началото. Говоря с Вас сега, защото изглежда сте добър човек, добре образован и разумен.“
Една от тях започна да говори с останалите за Фалун Гонг, след като беше разбрала истината от мен. Някои се отказаха от ККП, а други ми купуваха храна отвън.

Началникът ме попита за имената на други практикуващи. Отказах да ги назова и му казах, че няма да позволя да се случат лоши неща на невинни хора. Той отговори, че не съм остроумна и не мисля правилно. Отвърнах, че искам от него да успее да запази съвестта си чиста. Той изглеждаше изненадан и трогнат. Началникът беше любезен с мен и каза на офицерите да ми донесат вода. Той понякога ми носеше храна. Един път го видях да взема хапчета за високо кръвно налягане, така че започнах да му разяснявам истината, давайки примери за онези, които са преследвали практикуващи и в крайна сметка са починали от внезапни инфаркти.Накрая той се съгласи, че Фалун Гонг е добро и започна да седи с кръстосани крака, все едно медитира. Каза ми, че просто си върши работата, но ако името на Фалун Гонг бъде изчистено, и той ще стане практикуващ. Не можеше да ме пусне, но каза добри думи за мен на началниците си. Преди да ме изпрати в център а задържане, продължаваше да ми напомня да бъда внимателна.

В Центъра за задържане си казах, че трябва да забравя всичко останало и просто да правя добре трите неща. Исках другите затворници да видят добротата на Фалун Гонг в мен.

Не оставяй човешките представи да застават на пътя за спасяване на хора

Често купувах храна, която давах на моите съкилийници, които бяха по-възрастни от мен. Не можех да гледам, че са гладни. Храната, предвидена за нас, беше оскъдна, а един от тях трябваше да ходи гладен и без пари, за да си набави допълнително храна. Също така споделях с другите дрехите и обувките, които семейството ми ми носеше.

Един човек взе назаем от мен дебело яке и не ми го върна преди да напусне. Беше много студено в края на годината и имах измръзвания по цялото тяло. Нямах нищо против.
Тъй като хората бяха започнали да виждат как един практикуващ може да бъде безкористен, аз започнах да им разяснявам истината и да им помагам да се оттеглят от ККП.

Един отговорник на отдел нееднократно ми причиняваше трудности, но аз продължавах да гледам навътре, знаейки, че съм достатъчно състрадателна в момента, за да победя злото. Знаех, че трябва да й разясня истината въпреки отношението й.
Започнах да й казвам, че имам нещо важно да й споделя и ако не го направя, ще съжалявам през останалата част от живота си. За моя изненада, след като разбра истината, тя се оттегли от ККП с усмивка. Спечелих доверието й и стана мой приятел. Така разбрах, че когато някой иска да го спасиш, не е задължително да те моли за това или да ти казва приятни неща. Вместо това може да те бие и да ти се кара. Не трябваше да оставям моите представи да ме спират да спасявам хора.

(Очаквайте продължение)

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.