Безграничната сила на състраданието и прошката (част 2)

(Продължение от част 1)

Практикуващите Фалун Гонг са различни

Всеки път, след като направим покупка, оставям другите да вземат първи, знаейки, че те винаги вземат повече отколкото са купили. Аз никога не вземах повече, отколкото съм заплатила и другите започнаха да правят това, което правех аз. Помогнах да се променят някои несправедливи правила в килията спрямо новите затворници, така че да не бъдат обект на тормоз. Така се формира среда, в която всеки помагаше на другия. Много нови затворници споделяха, че не се чувстват като в затвор, а по-скоро като у дома си.
По време на седмичните срещи казвах на другите как преценявам себе си спрямо принципите на Фалун Гонг и така разбирам кои са недостатъците, които трябва да премахна. Главният затворник в килията винаги казваше, че би било чудесно, ако всички бяха като мен. Един път на срещата аз му казах, че съм видяла двама души да се бият.

Учителят казва:

„...когато двама души имат конфликт и трети човек го вижда, дори и този трети човек трябва да помисли дали има някакви проблеми от негова страна – „Защо се случи така, че да го видя?“

(Преподаване на Фа на Фа-конференцията в източните щати на САЩ – 27-28 март 1999г., Ню Йорк)

Аз казах, че съм открила моите привързаности да се бия и да побеждавам и искам да ги елиминирам, защото не искам да наранявам другите. Постепенно всички се научиха да гледат в себе си.

Записах стихотворенията от „Хон Ин“ и всеки беше нетърпелив да ги прочете. Малко момиченце веднъж видя двама души да спорят и бързо изрецитира:

"Той е прав, а аз греша.
За какво има да спорим?

(Из „Хон Ин III“)

Един ден по-възрастна жена случайно изтърва буркан с кисели краставички в тоалетната. Беше наложително да се затвори тоалетната и това създаде неудобство за две дузини хора. Жената беше уплашена. Знаех, че не е случайно, че видях това.
Пъхнах ръката си докрай в тоалетната и намерих буркана. Беше толкова мазен и хлъзгав, че не можех да го задържа. Отне ми доста време, за да мога най-накрая да го извадя. Ръката ме болеше и почти щях да повърна.

Една жена, която никога не ме харесваше, дойде при мен и каза: „Фалун Гонг практикуващите сте различни. Аз те уважавам.“ Тя промени мнението си за практикуващите. В този ден аз получих ябълка и това беше най-вкусната ябълка, която някога съм яла. Беше като знак, че Учителят ме окуражава.

Новопристигнала жена, пристрастена към наркотиците, нямаше нито пари, нито топла завивка и никой не искаше да й помогне. Аз й дадох моята нова завивка и спагетите, които си бях купила. Един ден тя ми се развика пред всички, „Не те харесвам. Ти ме презираш. Не искам да имам нищо общо с теб.“
Бях изненадана, но бързо си припомних, че съм практикуваща. Съжалих я и й отвърнах, че това вероятно е недоразумение. Тя беше смутена и не знаеше какво да каже. Една нощ отидох при нея и говорихме дълго време. Разясних й истината и тя напусна ККП и прилежащите й организации.

Защо не се отричам от Фалун Гонг?

Моите съкилийничкии ми предложиха да напиша декларация за отказ от Фалун Гонг, защото това означаваше, че бих могла да си отида у дома. Те ме нарекоха глупава, заради отказа ми да го направя.
Знаех, че те искаха най-доброто за мен. Казах им за моите борби и че се отказах от моя красив живот в този свят в замяна на истината на вселената. Една от тях заяви пред всички: „Аз те подкрепям. Ти докосна моето сърце, когато каза, че си била готова да се откажеш от своя дом, кола, красиви дрехи и приятен живот. Аз живея за тези неща и ти се възхищавам.“

Сънища на съкилийничка

Една от моите съкилийнички ми разказа свой сън, в който страда от херпес и се възстановява веднага след като докосвам челото й и й давам хапче. Вярвах, че тя имаше добро вродено качество и предопределена връзка с мен. Когато й говорех за Фалун Гонг, тя ми казваше, че ме чувства като член на семейството си и често изкарваше моето нощно дежурство, без да ме буди.

Друг път същата съкилийничка казваше, че е чула силен взрив в съня си. „Всеки беше ужасно уплашен и търсеше къде да се скрие. Видях те да носиш изящни дрехи, седнала с кръстосани крака в небето. Изглеждаше толкова красива. Никой не разбираше какво казваш, освен аз. Преведох. Ти каза, че идваш да предложиш спасение и че не трябва да се страхуваме. Мракът ще премине и зората е пред нас. Твоят глас изпълни цялото измерение.“ Бях поразена и почти извиках. Знаех, че учителят ме окуражава.

(Очаквайте продължение)

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.