Праведни мисли – праведни действия без отлагане

Дълго време мислех какъв опит да споделя– отношенията, в които съм се подобрила или онези, в които съм се провалила. Така колкото повече се чудех, толкова повече виждах, че след като съм се справила с един тест – аз все пак не съм се подобрила след това.

Месец ноември и декември 2016 г. бяха изпълнени с много напрежение около изпитите за желаната от мен дисертация. В този период на подготовка ясно виждах стремежа си да спечеля мястото (тъй като университетът беше отпуснал само едно). Често си спомнях, че което е мое – ще бъде мое, а което не е - да не го пожелавам. Но останалите от миналото желания, стремежът да се докажа, огромните усилия, които полагах в подготовката исках да имат успех. Осъзнавах това и се борих със себе си, но този стремеж към победа отново излизаше, проявяваше се.

Този период продължи повече от месец. Привързаността не се елиминираше, нито износваше, все изплуваше и това силно ме обезпокои. Тогава реших, че след като не мога да се справя, поне трябва да внимавам как се държа и да не казвам нещо, което да опетни и да злепостави конкурента ми. Разбира се, подразбрах някакви неща за него, които да мога да използвам в своя полза. Но не се възползвах. Въпреки че се държах прилично и „играех по морални правила“, съзнанието ми не беше чисто. И не само не беше чисто, а едва се удържах да не играя игрите на обикновените хора в това академично състезание. Как да определя издържан ли е този тест?!

Когато изпитните процедури преминаха и обявиха, че аз съм избраната за мястото, се почувствах толкова празна, без смисъл от това, което правя и от съществуването, дори чувствах дълбока тъга. Тогава разбрах колко ме е изтощил този стремеж и как тази привързаност ме е извадила от Фа.

След това започна период от няколко месеца с болестна карма. Тя не беше видима за околните, но беше болезнено мъчителна за мен. Търсих в себе си причините за появата й, но не преминаваше. Забелязах, че когато работих повече по проекта за разясняване на истината - тя намаляваше, а на моменти болестните проявления дори изчезваха. Скоро след това обаче се появяваха отново. Разбирах, че се справях с нещо, но знаех, че не съм се подобрила в това отношение.

Натискът на тялото ми оказа натиск и върху съзнанието ми. Станах колеблива, все по-малко имаща сили за култивация. Тогава нещо сякаш ми подсказа, че това търпение не е изплащане на карма, а намеса. Какво да подобря, как да я премахна тази намеса? Поговорих с практикуващ по този въпрос и той ме посъветва да я изчиста с праведни мисли. Само след няколко дни по време на изучаване на Фа попаднах на въпрос от практикуващ по проблема с болестната карма в периода на Фа-коригирането. Отговорът на Учителя сякаш описваше мен и продължаващата месеци ситуация:

„...Но независимо колко ясно се обяснят принципите на Фа, няма да направи култивацията по-малко трудна, и (изискванията) може да станат по-стриктни. Например, едно проявление е такова, че не е достъпнo, ако някой просото разбере нещо – той трябва да е праведен, както в мислите си, така и в действията си.“ (Преподаване на Фа в Лос Анжелис, САЩ; Ли Хонгджъ, 25 февруари 2006 г.; неофициален превод)

По време на разговора с практикуваща тя ми каза: „Роси, от какво има да се страхуваш, Учителят е аранжирал всичко за теб.“ В гласа й звучеше искрена загриженост за състоянието на ума ми. По-надолу в същия отговор Учителят казва:

„...Ако умът ви е нестабилен, поначало това означава, че не отговаряте на стандарта, и удължавайки процеса, няма да доведе до никакви промени. И ако някой упорства с цел да не се изложи, това е прибавяне на привързаности върху други привързаности. В такива случаи, има само два избора: или да отидете в болница и така да се предадете в това да превъзмогнете изпитанието, или напълно да се откажете от всичко, държите се като почтен и благороден Дафа практикуващ, който няма негодувание или провързаности, и оставите на Учителя да аранжира дали да останете или да си заминете. Когато сте способен да направите това, вие сте бог.“ (Преподаване на Фа в Лос Анжелис, САЩ; Ли Хонгджъ, 25 февруари 2006 г.; неофициален превод)

В главата ми кънтеше „да си заминете“. Обзе ме ужас. Бях ли изпълнила мислията си тук? Бях ли изпълнила обета си, който съм дала на Учителя? Разбирах ли ясно какво означава това? Бях ли готова да замина? Не, не съм готова. В този момент ме обля съжалението, за което Шифу ни говори, че ще изпитаме, когато разберем, че сме пропиляли шанса си.

В този процес на осъзнаване на пропуските знаех, че трябва да започна промяна. Виждах ясно до какво е довело търпенето, стискането на зъби и премълчаването, за да не се създаде проблем и да изглежам добра в очите на другите. Тръгвайки от болестната карма, преминавайки през работата и личния живот, видях, че търпенето е причинило намеса, позволило е на старите сили да се възползват от изпадането ми в крайност и да ме отклонят от Фа. Това е далеч от търпението и състраданието, за които Учителят говори.

Така например на едно от работните си места се оказах част от корупционна схема. Знаейки сериозността на проблема се самооправдавах, че аз не съм организатор или инициатор, а изпълнител на заръките на шефа. Що за нисък морал? Дори и на нивото на обикновените хора това не е нещо, което да е приемливо. Така през февруари събрах сили и обявих така отлаганото напускане.

Имах едно предложение за работа, чиято заплата е приблизително равна на може би месечните джобни на ученик в гимназията. Знаех, че това няма да е достатъчно, за да се издържам, но някак имах успокоението в думите на Учителя по повод парите, че не трябва да живеем за тях (неточен цитат от аудио лекциите).

Само след седмица обаче предложенията започнаха да валят. Без да съм търсила – те ме намираха. Едно от предложенията беше за работна позиция на място, на което от около 3-4 години съм искала да работя. Приятно изненадана приех и продължих пътя си на работа с деца, който бях изоставила. Това беше резултат от постъпването ми по праведен начин, базирайки се на принципите на Фа.

Другата намеса, която се появи в резултат на мълчаливото примирение е в личния ми живот. Човекът, с когото живея, е любител на котки. Така преди близо 2 години се съгласих да си имаме домашен любимец. Само година по-късно се съгласих и на втори. А няколко месеца по-късно се появи и трети. Трудността да остана сама в стая, грижите, които трябва да полагам за тях, сантименталността, която развих, направиха неблагоприятна атмосферата в къщи и сериозно се намесиха в култивацията ми.

Сега многократно повдигам въпроса за даряването на котетата, но сякаш никой не ме чува. Така разбрах колко сериозен е проблемът и как самата аз съм позволила тази намеса.
Продължавайки да търся кои мои разбирания не са били последвани от праведни мисли и действия стигнах до дълго отлагания от мен въпрос за брака. Съжителството ми с мъж продължава над 4 години. Той знае, че бракът е нещо, на което държа и го изчаквам, когато и той е готов. Но обръщайки се назад, видях, че чакайки, аз се ръководя от принципите в човешкото общество и съм далеч от стандарта и в това отношение. Не пристъпвайки към праведни действия, позволих на старите сили да се възползват от страха ми от самота и сантименталността. Силно ме разтърсиха думите на Шифу:

„Знаете ли, че Дафа практикуващите се преобразуваха от стария космос и са изплували над принципите на стария Фа, но старите Фа-принципи, старите същества…всички се опиват да ви задържат обратно! “
Говорил съм преди за намесата на старите сили. Мислили ли сте за следното? (Сексуалното желание) е един от факторите (който те използват) за да ви задържат обратно! Какво старите сили и старият космос виждат като най-позорното нещо? Похотта, (във формата) на сексуална дейност извън брака. Ето това виждат като най-сериозното нещо. В миналото, щом някой нарушавал правилото за това, щял да бъде изхвърлен навън от храма, и неговата култивация щяла да бъде напълно приключила. Така че, как боговете гледат на това сега? Знаете ли какво са казали в предсказанията, които оставили след себе си? Те предсказали, че всички Дафа практикуващи, които ще останат накрая, ще са онези, които са поддържали тяхната чистота в тези рамки. С други думи, тези неща са изключително важни за тях. Така че, старите сили и всички богове в този космос, няма да защитават никой, който нарушава забраната за това, и всеки който не се справя добре в това отношение; всъщност, те ще ви бутат надолу....“
(Преподаване на Фа в Лос Анджелис, САЩ; Ли Хонгджъ, 25 февруари 2006 г.; неофициален превод)

Ето как старите сили ме държат. Ето колко стремглаво се отдалечавам от възможността да изпълня мислията си. Ето как сама губя шанса си, даден ми от Учителя, докато чакам нещо външно да се случи – някой да ми предложи нова работа, брак и т.н, а не предприемам действия, асимилирани от принципите, до които съм се просветлила.
Това беше един от онези моменти, в които сякаш Шифу лично ми каза „Ако не разрешиш тези въпроси, ако не се подобриш в това отношение – тук ще свърши пътят ти.“ Не толкова ясно изразени думи, но посланието беше недвусмислено и категорично.

„... Ако не сте семеен, не трябва да се въвличате в сексуални дейности, и дори още по-малко, онези които са семейни, трябва да правят грешката да имат извънбрачни връзки. Разбира се, Дафа практикуващите могат да се женят (омъжват) докато се култивират в обикновеното човешко общество. Това не е проблем. Но не трябва да правите грешки! Не трябва да позволявате на факторите на старите сили и порочните същества да се възползват от вашите пропуски до степен, когато евентуално вие повече няма да може да се култивирате. Тогава, ще сте загубили своя шанс...“ (Преподаване на Фа в Лос Анджелис, САЩ; Ли Хонгджъ, 25 февруари 2006 г.; неофициален превод)

Предприех праведни действия, придържайки се към разбирането, което имах, а не към сантименталността и принципите на обикновените хора. Съпротивата и натискът продължават да са огромни. Това поражда колебание в мен- да изчакам ли той да ме разбере (мъжът) или да тръгна по пътя си, колкото и трудно да изглежда...Вече трябваше да съм научила този урок.

„Изправете се, когато паднете, и това е най-забележителното. Започнете отново и се справяйте добре!“ (Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Ню Йорк, 2016 г.; Ли Хонгджъ, 15 май, Брук­лин, Ню Йорк)

Когато се изправих и тръгнах по пътя да поправям грешките си, осъзнах колко по-заобиколен е този път, колко съзнателни същества, които са чакали възможността да бъдат спасени, докато аз търся правия път – не са получили тази възможност.

Намесите в личната ми култивация и в работата ми по проектите за разясняване на истината продължаваха. На местното изучаване един от практикуващите ми каза: „Трябва да каляваш волята си.“
Тогава съзнанието ми се разтревожи. Тези негови думи отново ми напомниха за вярата в Учителя. Но нали се бях подобрила в това отношение – Дафа беше приоритет, във всеки един момент в последните години се разглеждах като практикуваща. Какво трябваше да подобря?

Няколко дни по-късно заминах за родния си град Пловдив. Там се включих в упражненията и в изучаване с местните практикуващи. След този ден сякаш някакъв воал на илюзията падна и видях себе си в заблудата на човешкото общество. Докато съм държала изпити, докато съм сменяла работа, въпреки ежедневното изучаване, съзнанието ми се е отклонявало и не е било във Фа. Причината за това са стремежът към различни неща, желанието за по-добра работа, за по-щастлив живот.

„Ако не държите твърдо на вярата си, няма да получите нищо в този живот. Никой не знае кога ще има друга възможност. Това е много трудно!“ (Есенции за усърден напредък; „Решителност“; 6 октомври 1995)

Изучавайки Фа, виждах все повече принципи. Сякаш до момента онази знаеща моя страна е действала в проектите за разясняване на истината, без да осъзнавам фундаменталната причина. Прозрях колко сериозен въпрос е Фа-коригирането. Колко величествена е мисията, която имат Дафа практикуващите и колко милосърден е Учителят.

Решена съм да се придържам към Фа в мислите и действията си, да се подобрявам, след като достигам до прозрение на Фа-принципите, да не правя компромис със своя морал и ценност, да покрия стандарта, който се очаква да покрия и да извървя своя път достойно, защото за мен може би друг шанс няма да има – това ще е нивото ми, до което ще съм, след като започне Фа-коригирането на човешкия свят.

Есето е прочетено на Шестата национална конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването между Фалун Дафа практикуващи, проведена на 02.04.2017 г. в Стара Загора.

* * *

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.