Моята промяна чрез Фалун Дафа

Разбира се, че е трудно да се напише есе за споделен опит за себеподобряване чрез Фалун Дафа. Трудното, според мен, идва не от това, че „не се е случило кой знае какво, за да си струва писането“, а че промените са толкова много и толкова неочаквано възхитителни, че ти се иска да можеш да ги обхванеш всичките в едно споделяне.

Е, няма как да се опише макар и едва тригодишен опит в две страници. Избирам си толерантността и споделям част от своята култивация в нея.

Началото на моето практикуване почти съвпадна с началото на работата ми като проектен координатор в преводаческа къща. Паралелно опознавах и се ориентирах по четири направления, условно казано. Първото направление е рояк невидими далечни преводачи, с повечето от които никога не се запознахме. Второто направление са огромният брой клиенти, идващи на място или нахлуващи в офиса чрез всички подстъпи на интернет. Третото направление бяха колегите в офиса и четвъртото – моят шеф, собственик и управител на фирмата. Това от една страна.

От друга страна, новото в живота ми беше Фалун Дафа: ежедневните упражнения в Южния парк, съпрактикуващите, съвместното изучаване на "Джуан Фалун", първи проекти със съпътстващи успехи и недоразумения, както и цялото многообразие от преобърнати представи, открехнати прозрения, нови усещания и най-трудното – елиминиране на привързаности.

Всеки ден за мен беше реално упражняване и съвсем конкретно преживяване на прочетеното от книгата и лекциите на Учителя. Разбирах ежедневно как всеки един от компонентите Джън-Шан-Жен се съдържа в останалите и че нито един от тях не е само той самият в абсолютна чистота. Това правеше нещата още по-слисващо интересни, но странното беше, че вместо да се чувствам объркана и безпомощна, напротив – сдобивах се с яснота за силата на принципите, изказани от Учителя, както и за мястото ми в този процес.

Едно от първите изпитания беше, че не можах да се преборя с моя шеф да ми позволи да започвам работа в 9 часа и 5 минути сутринта. Бях му представила практиката и за мен беше най-желаното и обяснимо нещо на света той да се съгласи. Да, ама не! Не можех да повярвам, че е толкова „дребнав и опак“ и всички възможни подобни епитети за случая, та да се запъва за някакви си 5-6 минути. Все пак си вършех работата добре... Целият Южен парк знаеше, че трябва да прекъсвам четвърто упражнение и през глава да тичам за метро и автобуси, за да бъда на работа в 9 часа без 5 минути, защото в 9.00 часа имах проверка по телефона или скайп дали съм навреме на работното си място. Позволих си няколко пъти да не спазя неговите изисквания, като в същото време започнах да подозирам, че правя нещо нередно, че това не е по Дафа и не прилича на изискване за високия стандарт, за който говори Учителят. Управителят ми направи сериозна бележка („чете ми конско“) по този повод, а аз имах чувството, че някой стои встрани, леко назад и отгоре и ме наблюдава (едва ли не със скръстени ръце), за да ме види и чуе как ще реагирам. Спомням си един абзац от Четвърта лекция на „Джуан Фалун“ – „Преобразуване на кармата“, който ще предам / преразкажа от моето ниво на разбиране в два реда. Това са четири стъпки: да запазите самообладание; не трябва да отвръщате; да не изпитвате негодувание и от сърце да благодарите, защото с тази ситуация подобрявате/темперирате своето сърце, своя характер .

Случките и възможностите за подобряване и култивация идваха непрекъснато – и последователно, и на тумби.

В началото се дразнех на преводачите, когато откажеха да вземат документ за превод, приемах го лично и тенденциозно (скоро бях постъпила на работа), не обичах да ми се отказва, едва ли не беше провал за мен. Трябваше ми време да осъзная, че моят начин на мислене не е правилен; че действително са заети, щом ми отказват; че не бива да ги обвинявам, че работят и с други фирми, освен с нашата; че трябва да уважавам причините, поради които отказват да вземат работа от мен; че не са длъжни да ми споделят тези причини (по-късно разбрах, че моят работодател не е точен в изплащането на хонорарите им). Промених нагласата си към случващото се, опитвайки се винаги да държа в главата си въпроса: поради каква причина аз участвам в това? Какво е нещото, което трябва да разбера или науча?

През това време един израз от книгата вече не ми даваше мира :
„Тези неща ще ви бъдат предоставени, стига да промените мисленето си из основи, и това не е всичко“ („Джуан Фалун“, Първа лекция, „Истинско напътствие на хората към високи нива“).

Промених драстично начина си на общуване с тях, започнах да забелязвам признаци на една „по-особена състрадателност“ в себе си; извиних се на всички и им поисках прошка и съвсем открито им показах, че разбирам къде съм грешала – резултатът беше феноменален! Имах в ръцете си, в съзнанието си основен инструмент, даден ми от Учителя, а именно – гледането навътре в себе си и започване на промяната от там...Безусловно, категорично, фундаментално.

Почти същият беше ефектът в общуването с клиентите. Пъстра палитра от надменни корпоративни клиенти; високомерни чужденци, разсеяни студенти, фатално болни хора, административно неориентирани и незнаещи граждани, всеки носещ своята представа за света и себе си. В стремежа си да помогна на всички с каквото мога, да бъда на висотата на изискванията за фундаментална промяна на себе си в посока състрадание, търпение и толерантност, се получи така, че дори се върнаха клиенти, които бяха отказали услугите на преводаческата ни къща. Получих още един знак за правилността на нещата, макар и изразен по малко парадоксален начин: шефът ми, разбира се беше доволен, но намери, че прекалено много „съм се раздавала в моята човечност и алтруизъм и можело да бъда малко по-обрана“ с клиентите.

Забелязах още нещо, което безусловно дължа на практикуването– повишаване на степента на концентрация. В задълженията ми влизаше проверка и корекции на преводите, които получавах от преводачите, преди клиентите да ги вземат. Обикновено е изтървана или грешно написана цифра, буква или дума, понякога цели изречения, но последиците за клиентите могат да бъдат доста неприятни, дори фатални. В началото трябваше да поправям цели документи и да понасям силата на клиентския гняв и недоволство. След време това се промени до степен, сякаш някой направляваше погледа ми, за да се взра точно там, където е проблемното местенце. По същия начин започнах да откривам несъответствието в паричния поток от дневника и касата; да се ориентирам бързо в стар огромен архив от документи; бързо да си спомням важни подробности от разговори, документи и т.н. Моята знаеща страна беше наясно, че тези малки чудеса са кротката награда за моето усърдие. Научих се просто да бъда благодарна, без възбуда и въодушевление.

Изглежда, че започнах да си взимам „правилно“ изпитите на това ниво и дойде време да разбера част от съдържанието на тези две изречения:
“Всички лоши неща в съзнанието ви, полето от карма, обграждащо тялото ви и елементите, които правят тялото ви нездраво, ще бъдат изчистени. Ако те не бъдат изчистени, как с такова нечисто, тъмно тяло и мръсно съзнание ще можете да се самоусъвършенствате към по-високо ниво?”(„Джуан Фалун“, Първа лекция, „Истинско напътствие на хората към високи нива“). - за мен това е най-силният и основополагащ момент в книгата.

Урокът беше неочакван, разбира се...очакван ли да бъде?!?!

Клиенти от Германия поискаха от фирмата ни преводач за устен превод за два дни с немски език. Щели да проверяват сделка с гори по Тетевенския балкан. Поискаха да им изпратя автобиографията на преводача, за да преценят квалификацията му. Изпратих автобиографията, направих и изпратих оферта за услугата и.....последва два дни пълно мълчание и от страна на клиентите, и от страна на преводача. Не можех да се свържа с тях по никакъв начин – бяха потънали, изпарили се, изчезнали. Първото нещо, което си помислих, беше, че клиентът и преводачът са се свързали помежду си и ще пренебрегнат фирмата ни, като посредник. Това често се случва в родината ни. Не можех да се побера в кожата си поради моята наивност и глупост (да изпратя автобиографията с координатите на преводача); поради клиентската подлост и преводаческото продажничество, поради цялата нечестност и лукавство на ситуацията; ето, казвах си, и чужденците са готови на нелоялни постъпки, бизнес непочтеност и какво ли още не. Бях разпалена и невъздържана, истински празник за демоните.

Оказа се, че проверяващата от Германия била изпратена спешно на двудневна проверка някъде в немските гори, без интернет и възможност за връзка с нас, а преводачът лежи в „Пирогов“, натрошен от жестока автомобилна катастрофа, тъкмо го оперирали, излязъл от упойка... Бях изтощена и съкрушена от случилото се, от прозрението за постановката, която имаше за цел да ми разкрие потулени негативни състояния на съзнанието. Видях и осъзнах в съзнанието си гняв, недоволство и склонност към подозрение и прибързано осъждане първо в негативния спектър; склонност да допусна първо непочтеност и порочност у хората, вместо почтеност и добродетел; склонност да допусна първо лъжа и лукавство в постъпките им, вместо първо да допусна причините, оневиняващи постъпките. Почти една седмица бях като в шок от разкритието.

Последва безкомпромисен анализ чрез онзи незаменим инструмент, наречен гледане навътре и започване на промяната от там. Разбира се, че имах и имам още подобни проверки– в семейството, с приятелите, с практикуващи, с другите хора. Те обаче вече стават все по-рядко и все по-бледи.

В процеса на култивация започнах да осъзнавам, че се прокрадва някакво неудовлетворение в мен, касаещо работата ми. Имаше някакво противоречие между мен и шефа ми, което с течение на времето се задълбочаваше и един ден прозрях, че аз самата се бях превърнала в арена на сблъсъци между принципите на Дафа, към които се стремях и другите сили, чиято намеса се изразяваше в това, че трябваше да лъжа преводачите, че няма пари за хонорарите им, когато знам, че банковата сметка на фирмата е пълна; че трябваше да лъжа клиентите по определени казуси; че не спазваме определени закони и регулации, а се опитваме да ги заобиколим, да ги нарушим и разни други хитринки и лукавства, означаващи измама. Разбира се, че шефът ми даваше тези нареждания и аз трябваше да ги изпълнявам. Да, но това е в пълен разрез с принципа за истинност. От друга страна, как да остана без работа и без заплата в това време, на тези години. Добронамерено и аргументирано, устно и с писма, изложих на шефа си нередностите, които извършва, че това ще му донесе много неприятности и дори отнемане на лиценза. Трябваше да мина през съмнения, колебания и терзания кое решение е правилното, съответстващо на принципите в Дафа: дали да остана на работа и да се утешавам, че това е моето изпитание и страдание за търпение и понасяне на трудности; дали да се откажа да участвам в тази порочна схема на работа, знаейки какво правя – ще лъжа и мамя по силата на шефското нареждане. Инструментът, наречен „вглеждане в себе си“, заедно с усещането, че ме наблюдават стотици невидими очи как ще се справя с това, определи моя избор – спрях да се самозалъгвам. Той отказа да промени нещата, а аз отказах да продължа да работя по този начин.

Пишейки това, разбирам, че съм поела цялата отговорност за процеса с изчистването на „мръсните неща“ в себе си, не се страхувам да го изрека и съм уверена, че ще се справя.

Всичко имам: книгата, упражненията, помощта на Учителя! И подходяща среда!

Благодаря!

Есето е прочетено на Шестата национална конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването между Фалун Дафа практикуващи, проведена на 02.04.2017 г. в Стара Загора.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.