Трябва

Уважаеми Учителю!
Скъпи съпрактикуващи.

Oт известно време в желанието си да стана още по-усърден, започнах да мисля и търся по въпросите свързани с личната ми мотивация в усъвършенстването. И искам да ви споделя няколко прозрения, до които стигнах от ограниченото ми ниво.

Главната причина да започна да задълбавам по тази тема е, че много често виждам дни, в които мога да бъда по-усърден, да се справя по-добре с култивацията си и да се справя по-добре с трите неща. И така, естествено следващата стъпка, която предприех е да погледна навътре. Това, което видях разбира се са редица привързаности. Но тъй като тези привързаности са много големи и фундаментални за мен, и макар да работя по тях от години, не мога да направя така, че да ги елиминирам изведнъж целите. Виждам, как изтъняват и стават все по-слаби. И за мен, да елиминирам още един слой от тях, трябва да открия и анализирам по-дълбоко въпросите, свързани с тези привързаности. В крайна сметка от моята гледна точка е недостатъчно просто да видиш или някой да ти каже: „Имаш тази и тази привързаност“, защото това е само първата стъпка! От там нататък започва истинската работа. Трябва сам да задълбая, да помисля, да анализирам и да открия разклоненията или различните слоеве на дадената привързаност. За да мога да елиминирам или преобразувам тези слоеве или разклонения.

И докато работех по този въпрос се сетих за едни думи на Учителя.
„Самоусъвършенствайте се със сърцето, което някога сте имали, и тогава Съвършенството е сигурно.“
Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Ню Йорк, 2013 г.

След като ми светна по въпроса, открих, че Учителя ми е дал много ясен знак и път какво да направя, за да успея в култивацията си! И когато се замислих, аз усъвършенствам ли се със сърцето, което някога имах? Отговорът беше не. И логично първо започнах да търся разликата. Какво е сърцето ми сега и какво е било в началото. И така се просветлих до няколко неща.

Едно от тях е съзнателният и свободен избор.
Като човек в това общество ми се налага да правя стотици избори на ден, но когато се замисля колко съм съзнателен в тях... не оставам много очарован.
И така стигам да следната ситуация. Когато сядам да си изготвя графика за дена или годишните цели, общо взето, когато си организирам времето.. открих един момент.

И това е, че в момента имам пълна свобода.
Аз и само аз разполагам със собственото си време. Всичките 24 часа, всеки ден!
И как ще ги преживея и в какво ще ги инвестирам зависи само и единствено от мен. И според мен това е свободата. И обратното, ако не бях свободен, тогава някой друг щеше да решава как аз да прекарвам времето си. Например, ако съм роб в някой трудов лагер или съм затворник, тогава някой друг определя какво ще става с мен и моето време. И открих още един много интересен пример, който може би дори ни обуславя в това, което сме...

Примерът е... когато сме деца! В най-важните ни години. В годините, в които изграждаме характера и мирогледа си, ние не сме свободни! Някой друг определя времето ни и какво да правим. Разбира се това е нещо нормално и би било странно да бъде другояче. Но това, което открих е, че в мен се е сформирал даден мироглед, който не съм успял на 100% да преобърна.

И така в момента, когато съм напълно свободен да правя с времето си каквото си искам и откривам съзнателно следния принцип:
Искаш пари, дори за най-елементарни нужди като храна и подслон... тъй като и това е съзнателен избор и например има хора, които са направили друг избор – та, искаш еди-колко си пари? Трябва да направиш това и това, и това ще ти коства еди си колко часа от деня. Ти си решаваш. Искаш деца? Това ще ти коства еди-колко си време. Искаш да станеш добър музикант? Това ще ти струва толкова и толкова време. Искаш да се култивираш? Това ще ти коства еди-какво си.
Сам избирам, кое искам и кое не искам.

И тук идва за мен развръзката.
Всички избори в живота ми след един момент нататък съм ги направил самостоятелно. Но открих, че много често казвам една думичка. Думичка, която носи със себе си определено звучение и значение за мен и тя е... трябва!
„Ох, трябва да работя“ или „Ох, трябва да свърша тази домакинска работа“.. или „Ох, трябва да правя упражнения“ или „Ох, трябва да изучавам Фа“.

Звучението и значението, което съдържа в себе си думичката «трябва» за мен е нещо, което трябва да направя насила. А щом е насила, има съпротивление, има тежест, има негодувание...
Трябва да направя нещо против собствената си воля. Все едно някой друг ми е отнел свободата и насила ме кара да правя разни неща. И това е вътрешното значение за мен на думичката «трябва».

И тук идва парадоксът. Всичко, което правя в живота си е защото искам да го правя. Никой не ме кара насила. Няма трябва! Не съществува трябва в моя живот в момента! И от сегашната ми гледна точка дори доста е забавно, защото просто една малка думичка определя несъзнателното ми отношение към нещата, които съзнателно съм избрал, че искам!

И така всичко в живота ми и в дневния ми график се превърна от „Трябва да направя това и това“ в „Искам да направя това и това“. Което съвсем между другото е и по-истинно.

И тук открих една от предполагам няколкото разлики между сърцето ми сега и сърцето, което някога съм имал.
Някога, когато правех упражненията и изучавах, нямаше думичката "трябва". Имаше само "искам"! При това много силно.
И така успях да се приближа една крачка по-близо до сърцето, което някога съм имал.

И по пътя, който извървях открих други два свързани въпроса, които са доста дълбоки и това са въпросите за мислите и съзнателността им, както и за ентусиазма... Но за тях друг път, когато стигна до дъното им.

Благодаря, Учителю.
Благодаря Ви, скъпи съпрактикуващи.


Есето е прочетено на Шестата национална конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването между Фалун Дафа практикуващи, проведена на 02.04.2017 г. в Стара Загора.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.