По Коледа се случват чудеса

Привет, Учителю!
Привет, приятели практикуващи!

Аз съм на 66 години и практикувам от четири години и половина. Да си призная, не мислех да пиша есе. Даже няколко пъти казвах на една практикуваща, че нищо не ми се е случвало в период на една година, за да го опиша. Да, но в нашата практика се случват чудеса. Така и на мен ми се случи такова чудо, и то на Коледа. Както казват: "По Коледа стават чудеса". Толкова ясно Учителят ми даде знак, че щеше да е нечестно, ако не го бях описала в есето си.

Точно по обяд на Коледа бях при една комшийка. Прибрах се у дома. На врата ми бяха очилата, с които чета. Те са четири диоптъра и са за близко виждане. Нося и други очила за през целия ден, които са едно цяло и седемдесет и пет диоптъра и са за далечно виждане. Изведнъж нещо много силно ми перна ръката. Очилата паднаха на земята и когато ги разгледах, видях, че дясното стъкло е паднало и рамката се е счупила. Аз веднага се сетих, че някъде бях чела за един практикуващ как му е изпаднала лещата, но той не е обърнал внимание на това и продължил да ги носи. Първата ми мисъл беше: "Дали пък не съм започнала да виждам и да трябва да чета без очила?". Взех веднага книгата "Джуан Фалун", но се оказа, че не мога да чета без очилата, които са четири диоптъра. Даже си казах: "Е, много искаш, Даринке!". За голямо мое учудване, когато отидох във всекидневната, погледнах към пердето на прозореца, на което има фигурки, и забелязах, че ги виждам много добре, сякаш съм с очилата за далечно виждане, а те не бяха на очите ми. Сложих ги, за да направя сравнение и установих, че си виждам много добре и без тях. От този момент аз вече си ходя навън по цял ден без тях. Може след време да махна и тези, с които чета и пиша. Аз силно вярвам в Учителя Ли Хонгджъ и в практиката, и това много ми помага.

По повод на тази вяра ми се случи и едно друго голямо изпитание. От много години имам проблем със сраснали нокти на краката, или по-точно - ноктите ми растат навътре в кожата, което е много болезнено. За това ходех всеки месец на педикюр, за да ми ги вадят. Беше много неприятно. При последното ми ходене на втория пръст, след палеца, ми потече кръв, но аз не обърнах внимание на това, защото и друг път се е случвало. След два-три дни на този пръст ми се появиха две топчета колкото грахово зърно, пълни с гной. Вдигнах температура 39,6 градуса. Два дни бях с тази висока температура. Кракът ми при стъпалото беше надут като "втасал козунак". Отокът продължи чак до коляното. Въпреки тежкото ми състояние с големи усилия на втория ден направих само трите упражнения. В един от тези дни ми се обади педикюристката, а тя е и моя приятелка и ме попита как съм. Казах й, че не съм много добре. Описах и криво-ляво нещата и тя поиска веднага да дойде да ме види. Идвайки при мен беше довела и кожна лекарка, без аз да съм искала това. Когато ми видя крака, лекарката се разкрещя и каза: "Веднага влизаш в болницата! Такава голяма инфекция, ако се бавиш ще ти отрежат крака до коляното." Изписа ми куп лекарства. Аз в този момент, бях много спокойна и силно вярвах, че ще се оправя и без тези лекарства. Тогава моята приятелка педикюристка каза за мен така: "Аз навсякъде я привеждам за пример. С тази практика тя махна толкова болести". Тръгнаха си и след известно време ми се обади пак, за да ме чуе как съм. Вече бях доста по-добре. Не обвинявам педикюристката и не искам да си натрупвам грехове. Просто след като бях при нея се случи това. Силно ме удариха с чук по главата. Проумях, че повече не трябва да ходя на педикюр. Така и стана. Вече нямам този проблем със "срасналите нокти". Ако не беше практиката, наистина можеше да ми отрежат крака до коляното.

Учителят е направил толкова много за нас, практикуващите, и за мен, но тази година в някои неща съм се поотпуснала. Имам в предвид, че знаех "Лунюто" наизуст. Всяка вечер преди да заспя си го казвах, но от известно време не го правя. Също и на груповите упражнения не ходя. Правя си ги вкъщи. Явно ме е завладял комфортът.

"Ако не се променяте в положителна насока, със сигурност се променяте в негативна посока." (Преподаване на Фа на Фа конференцията в Сан Франциско, 2014 г.).

Накрая искам да завърша есето си с:

№18 Причинност

Не че пътят на култивацията е болезнен,
А че натрупаната от живот след живот карма пречи;
Твърдо решен, елиминирайки карма, култивирайки Шиншин,
Завинаги придобивайки човешко тяло, това е Буда.

( Хон Ин I част- 15.09.94 г.).


Есето е прочетено на от Шестата национална конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването между Фалун Дафа практикуващи, проведена на 02.04.2017 г. в Стара Загора.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.