Живот след изтезания

Семейство Уан намират спокойствие в САЩ след десетгодишно преследване в Китай
 

(от ляво на дясно) Уан Хуейдзян, Ли Фуяо и Ли Джънюн в техния дом
в Куинс, Ню Йорк на 8-ми януари, 2017 г. Семейството напуска Китай
през 2014 г. и получава убежище след дълги години на раздяла и мъчения
заради практикуването на Фалун Гонг. (Самира Буао/Epoch Times)


НЮ ЙОРК – Тя е разпитвана и преди, но този път е по-лошо. Уан Хуюан e начален учител, за залавянето й e обявена награда, която съблазнява охранителят на гарата.

„Той развълнувано съобщи по радиото на местната полиция“ „Открихме още един практикуващ Фалун Гонг!“, спомня си Уан. Светкавично се появили няколко офицера и набързо отстранили всички от чакалнята на гарата, преди да транспортират Уан до местния арест.

Пазачът претърсва багажа й и открива листовки и DVD дискове, разясняващи извършваното от китайския режим преследване на Фалун Гонг (познат и като Фалун Дафа) и разкриващи пропагандната кампания на държавата, оклеветяваща духовната практика. Полицаите настояват да узнаят от кого ги е взела и къде са били направени.

В центъра за задържане тя се борила толкова много, че офицерите не били способни да я завържат. Те блъснали главата й в стената и започнали да удрят главата и лицето й с метална линия от близкото бюро.

“Имаше много кръв. Носът и устата ми кървяха, разбиха ми тъпанчетата на ушите“, разказва Уан, която сега живее в Ню Йорк (и носи слухов апарат).

„Тогава казах едно нещо: “Дори да умра, няма да издам имената на другите“, припомня си тя чрез преводача. “И няма да се отрека от вярата си”.
Но цената е висока.

Уан прекарва следващите седем години в затвора, разделена от своя съпруг и малката си дъщеря. Преминава през промиване на съзнанието, разпити, физически ограничения, побои, насилствено хранене, лишаване от сън и психически тормоз.

„Те свързваха всичко с „трансформиране“ – което означаваше да подпишеш заявление, че няма повече да практикуваш Фалун Дафа“, разказва Уан. „Ако не се трансформираш, няма да позволим да видиш семейството си, ще бъдеш уволнена, твоите колеги ще имат неприятности. Полицаите също биваха наказвани. Те имаха норма.

„А подписването на заявлението съвсем не е краят на психическия тормоз, тъй като след това те използват, за да помагаш за трансформирането на други практикуващи.“

(отзад напред) Ли Джънюн, Ли Фуяо и Уанг Хуейдзюн медитират
в техния дом в Куин на 8-ми януари. Все още има моменти,
в които не могат да повярват, че са свободни и отново са заедно.
(Самира Буао/Epoch Times)


Преследването започва

Уан и съпругът й Ли били задържани и местени от лагери за принудителен труд в центрове за промиване на съзнанието и затвори в продължение на десет години само защото отказвали да се отрекат от вярата си във Фалун Гонг.

Когато двамата започнали да практикуват за първи път през 1998 г., китайският режим подкрепял духовната практика Фалун Гонг, базирана на принципите Истинност, Доброта и Търпение. Според анализ на правителството практикуващите са повече от 70 милиона, а министерството на спорта съобщава за масово подобрение в здравето и морала на тези хора. Парковете са препълнени с хора, които правят упражненията и медитират сутрин.

Но комунизмът защитава атеизма и броят на последователите на Фалун Гонг става притеснителен за лидера на ККП по това време, Дзян Дзъмин.

На 20-ти юли 1999 г. Дзян Дзъмин започва национална кампания за преследване с основна мисия „Унищожаване репутацията на Фалун Гонг, финансово изтощаване на практикуващите и изкореняване на практиката в срок от три месеца“ (според Фалун Дафа Информационен Център – базирана в Ню Йорк неправителствена организация, която следи преследването).

Дзян Дзъмин създава извънсъдебни полицейски сили наречени Управление 6-10, с изричната цел да изпълнят този план. Всеки завод, училище и държавно учреждение има вграден служител, чиято работа е да осигури следване на партийната линия от цялото население.

„Амнести интернешънъл“ заявява, че преследването е политически ход. „Мнозинството от неговите жертви са обикновени хора, които просто упражняват мирно своите права на свобода на вярата, сдружаване и изразяване,“ според изявление, направено през месец март 2000 г.

Откраднато детство

Фуяо е само на 6 години, когато нейните родители изчезват за първи път в китайската система от лагери за принудителен труд.

„Бях объркана, не разбирах какво се случва,“ казва Фуяо, която сега е на 24г. и живее в Ню Йорк. „Но аз знаех, че моите родители са прави, защото бяха застанали зад това, в което вярват.“

Решителността на малкото момиче е тествана по всякакви начини. В началното училище съучениците й я отбягват и плюят в книгите й, докато учителите гледат. Нейните родители са просто някъде там. До нея е единствено нейната баба, която се разболява от тревога за своя син и снаха си.

В държанието на Фуяо обаче няма нито гняв, нито възмущение. Тя казва, че е знаела през цялото време за това, че родителите й не са извършили престъпление.

„Имам голямо уважение за това, което те направиха и изтърпяха,“ споделя младата жена.

Уан споделя, че все още сърцето я боли, когато мисли за раздялата с дъщеря си. „След като бях отведена, най-много се тревожех за дъщеря си – тя е толкова малка, как ще приеме всичко това?“

Уан си спомня едно посещение на Фуяо, когато я попитала: „Кое би предпочела, да се трансформирам и да се върна у дома или да затвърдя вярата си и да не тръгна срещу съвестта си? Ако кажа истината, те ще продължат да ме държат тук.“

Плачех, а тя избърса сълзите ми и каза: „Мамо, ти трябва да бъдеш праведна. Не можеш да кажеш, че Фалун Дафа е лошо.“

Принудена да избира

Когато пътувал за пръв път от родния си град Тиендзин, за да протестира срещу преследването на Фалун Гонг, бащата на Фуяо, Ли бил отвлечен. Това се случва през месец октомври 1999 г. Площад „Тиенънмън“ става основното място на протеста поради неговата близост до правителственото седалище и все още живите спомени от студентското клане през 1989 г.

„Сутринта прегърнах дъщеря си, плачех, мислех, че това може да е последният път, когато я виждам,“ казва Ли, успешен служител в телевизията.

След 20 юли 1999 г. той знаел риска от мирните протести и как десетки хиляди последователи и съмишленици на Фалун Гонг били арестувани и изпратени към трудови лагери и центрове за промиване на съзнанието. Бил чувал ужасяващи истории за мъчения и смърт.

„Но ако аз не говорех открито за Фалун Гонг, кой щеше да го направи? Отидох на площад „Тиенънмън“,
мислейки, че вероятно ще бъда убит.“

Но той също изпитал своето собствено чудо от практиката. Имал хроничен хепатит Б и през месец юли 1998 г. му казали, че е нелечим. Започнал да прави упражненията на Фалун Дафа и да изучава философията на практиката и след няколко седмици тялото му станало силно и здраво.

Това била причината да вземе лесно решението да отиде на площад „Тиенънмън“: „Фалун Дафа ми даде втори шанс и трябва да бъде практикуван свободно в Китай“, казва Ли. „Ако не говорех открито за Фалун Гонг, кой щеше да го направи? Отидох до площад „Тиенънмън“ мислейки, че вероятно ще бъда убит.“

Той бил арестуван почти веднага след като стъпил на площада и няколко дни по-късно осъден на три години задържане в лагер за принудителен труд. Нямало съдия, нито съдебен състав, един полицай просто прочел присъдата от някакъв лист хартия. Ли не бил обвързан с престъпления, нямал представени обвинения, не получил и възможност за обжалване. Бил задържан нелегално в продължение на години просто защото практикува Фалун Гонг.

„Аз бях добър гражданин. Но това нямаше никакво значение.“

(Самира Буао/Epoch Times)


Главата му била избръсната, дадено му било военноморско синьо затворническо облекло и му било определено горно легло в тясна стая с шест двойни легла. Нямало матраци, затворниците спели директно на дървени дъски, имали само одеяло, и то ако семейството им е изпратило.

„Понеже беше тъмно и влажно, повечето затворници имаха краста или червени подути белези по тялото“, казва Ли. „През нощта можеш случайно да забършеш дъските с ръка и да убиеш множество дървеници.“

Всяка сутрин те трябвало да махат одеялата си и перфектно да оправят леглата си с предоставените от надзирателите снежнобели чаршафи и зелени одеяла. Забранено било да стоят или лежат на тях – те трябвало да останат чисти в случай на правителствено посещение.

„Зеленчуците бяха изгнили. Те просто ги хвърляха не измити в тиган и ги сваряваха,“ споделя той. „Оризовата каша беше смесена с вода от чешмата и трудно можеше да се открие някакъв ориз.“ До този ден Ли не бил срещал в храната си патладжан или моркови.

Той получавал пет задушени кифли на ден, които често съдържали
изпражнения от плъхове

„Тези от сутринта и вечерта бяха почернели. Тези от обяд бяха леко побелели,“ спомня си той.

Ли прекарвал по 16 часа на ден, 7 дни в седмицата в продължение на повече от две години, шиейки възпоменателни футболни топки за Световното първенство по футбол през 2002 г. – подложен на мизерия, глад и мъчения.

Той трябвало да изработи четири топки на ден без значение как. За всяка топка са нужни 1800 шева, като се състои от 32 парчета, от които 20 шестоъгълни и 12 петоъгълни.

Заради токсините в изкуствената кожа пръстите му често се инфектирали и се покривали с кръв и гной, особено ако случайно се намушка с игла.
„Работното ни време започваше в 6 сутринта и продължаваше минимум до 10 вечерта“, споделя Ли. „ Бях смятан за някой, който работи сравнително бързо. Хората, които не си свършваха работата, често ги биеха.

Боят често се извършваше от други затворници (обикновено по-нисшите), които имаха желание да се подмажат на охраната.“

В случая на Ли това бил затворник, осъден за държане в плен на човек в дома му в продължение на години.

Всяка вечер след работа в продължение на два часа, Ли и други практикуващи Фалун Гонг били принуждавани да седят прегърбени на малки табуретки, гледайки към пода. Ако погледнели нагоре или един към друг, започвали да ги бият.

Казано му било, че ще бъде изключен от тези „обучителни“ сесии, ако напише заявление, че спира да практикува Фалун Гонг. Няколко месеца след задържането, изтощен и обезнадежден, той го направил.
„Обаче се чувствах ужасно. Преди да го напиша мъченията бяха физически, а след като го написах, станаха морални и психически.“

Не след дълго той се отказва от заявлението и иска от един полицай да му върне листа, на който е написано. Полицаят отказва и му налага допълнително наказание, но психологическата тежест отпада.

Фуяо вижда баща си само два пъти годишно. Говорейки по телефона разделени от стъкло, тя го окуражава да не се предава.

„Фуяо често пишеше писма до мен, че трябва да се придържам към своите ценности“, споделя Ли.

Ли е освободен след първоначалния период на задържане, но 18 месеца по-късно е арестуван отново и затворен за 4 години.

Ефектът върху една нация

Броят на семействата, пряко засегнати от преследването в Китай, е трудно да се прецени, казва Леви Броуди, говорител на Информационен център Фалун Дафа.

През 1999 г., когато започва преследването, между 70 и 100 милиона души практикуват Фалун Гонг. Това означава, че всеки 13-ти жител на Китай става „враг на правителството,“ споделя Броуди по електронната поща.

„Ако вземете 1/13 от цялото население, клеветите ги и настроите техните семейства срещу тях, каква мащабна атака е това. Истинска катастрофа.

Това е често срещан похват на китайския режим: да принуди членовете на семейството да се обърнат един срещу друг. Така се гарантира постигане на контрол над хората чрез страх, като това е постигнато по време на Културната революция през 60-те и 70-те години.

В известен смисъл преследването на Фалун Гонг е просто последният опит на Китайската комунистическа партия (ККП) да контролира сърцата и умовете на хората.“

Броуди има обяснение защо родителите избират да продължат да практикуват Фалун Гонг, когато биха могли да спрат и да запазят семействата си заедно.

„Фалун Гонг практикуващите вярват в духовното, така че това е като да искаш да убиеш духа им. Също така те не са оставени напълно свободни, ако се „откажат“. Често трябва да подкрепят ККП в „трансформирането“ на други ... така това отива отвъд отказването от вярата им.“

След затвора

(от ляво на дясно) Ли Джънюн, Ли Фуяо и Уан Хуейдзюн в планината Тай
в провинция Шандун, Китай. 17/12/2011 (Снимка: домашен архив)


Семейството се събира окончателно през 2009 г., след като Уан е освободена. Ли отсъствал от ноември 2006 г., а Фуяо е вече на 14 години.

Уан не може да се завърне към работата си като учител, а Ли е принуден да напусне своя пост в новините след първия път, в който е арестуван.

Те започват бизнес със сватбена агенция, като магазинът удвоява местата, където могат да разкажат на хората историята за преследването и да противодействат на правителствената пропаганда против Фалун Гонг, за която всеки в Китай е разбрал от правителствените медии.

„Единствената причина да не бъдем изпратени обратно в затвора беше, че ръководителят на местното бюро за сигурност беше стар семеен приятел и знаеше, че аз и съпругът ми сме добри,“ споделя Уан. „Той ни защитаваше, но неговите началници му оказваха постоянно огромен натиск да ни преследва.“

Уан казва, че решението да напуснат Китай е било колебливо, защото са били притеснени да не пострадат техни приятели, както и за безопасността на техните семейства.

„Винаги в моето сърце има страх семейството ни да не бъде разделено отново. Винаги се тревожехме, че полицаите ще почукат на вратата ни. Притеснявахме се други членове на семейството да не бъдат арестувани. Тревожехме се да не арестуват дъщеря ни", споделя тя.

Пътят към свободата

Уан Хуейдзюн показва своето уважение към основателя на Фалун Гонг
в своя дом в „Куинс“, Ню Йорк на 8 януари 2016 г. Заедно със своя съпруг
и дъщеря си тя напуска Китай през 2014 г. и получава убежище
след години на преследване зарадипрактикуването на Фалун Гонг.
(Самира Буао/Epoch Times)


През 2014 г. те виждат възможност да избягат и търсят убежище в Америка.

Най-трудният момент е, когато са в паспортната служба. В един от последните етапи те дават своите пръстови отпечатъци, които са вкарани в компютъра.
„Длъжностните лица замръзнаха и се спогледаха един друг“, споделя Ли. „Тогава длъжностното лице се обади по телефона, и човекът отсреща му нареди да ни предостави паспортите.“

Те пристигат в Америка на 15-ти юли 2014 г.

„Когато стъпихме на американска земя, всички наши страхове се изпариха, нашите тревоги и безпокойства изчезнаха. Най-накрая бяхме в безопасност“, споделя Уан.

„Когато дишам свежия въздух и се наслаждавам на своите права и свобода на убежденията тук, не мога да помогна на моите сънародници в Китай, но сърцето ми ги подкрепя силно.“

Ли Фуяо демонстрира медитация в своя дом в Куинс,Ню Йорк,
на 8 януари 2016 г. Тя и нейните родители напускат Китай през 2014 г.
и получават убежище след години на мъчения заради
практикуването на Фалун Гонг.
<(Самира Буао/Epoch Times)


„Но е много трудно да се заличи психологическата травма,“ споделя тя. „Когато дишам свежия въздух и се наслаждавам на своите права и свобода на убежденията тук, не мога да помогна на моите сънародници в Китай, но сърцето ми ги подкрепя силно.“

Семейството чува новини, че 20 практикуващи Фалун Гонг са арестувани в техния роден град Тиендзин на 7-ми декември 2016 г.

Уан незабавно позвънила в местния център за задържане с искане към длъжностните лица да ги освободят.
„Познавам няколко от практикуващите. Искам да направя това, което мога, за да ги спася, така че те да не изпитат това, което аз изстрадах“, споделя тя.

В Ню Йорк тя прекарва възможно най-дълго време на популярни туристически места, за да запознава с преследването посетителите от континентален Китай.

Уан Хуейдзюн срещу Емпайър Стейт Билдинг в Манхатън, Ню Йорк
на 12-ти януари 2017 г. Показва материали за да помогне
на китайските туристи да разберат истината за преследването
на Фалун Гонг в Китай. (Самира Буао/Epoch Times)


Ли сега е на 45 години и работи за телевизия НТД, която излъчва нецензурирани новини и предавания за Китай в целия свят, както и в континентален Китай чрез сателит (също е и дъщерна медия на „Епок Таймс“). Това е идеалният избор за него.

Фуяо върви по стъпките на баща си, като учи радиопредаване и разказ. Тя се присъединява към него в НТД и сега работи в новините.

„Винаги когато работя по новини за преследването на Фалун Гонг в Китай, кадрите ме докосват дълбоко. Те ми носят толкова болезнени спомени,“ казва Фуяо. „Но именно защото тези ужасни неща се случват, ние носим отговорността да ги изложим на показ.“

Тя се омъжва миналата година и сега четиримата живеят в скромен апартамент в Куинс, Ню Йорк. Този дом е щастлив и семейството е сплотено. Уан маха кичурите от косата на Фуяо, които са пред очите й. Ли и Уан за кратко държат ръцете си. Те продължават да се гледат един друг, все едно не могат да повярват, че това е истина.

(от ляво на дясно) Ли Джънюн, Ли Фуяо и Уан медитират
в дома си в Куинс, Ню Йорк. (Самира Буао/Epoch Times)


Но болезнените спомени никога не си отиват.

Уан се опитва да обясни: „Понякога, когато съм сама, мисля за преживяванията си в затвора. Знам, че ако не практикувах Фалун Дафа, нямаше да оцелея. Тази болка не е просто физическа, тя е различна болка.

Ти не си лош човек, искаш да станеш дори по-добър човек, но режимът използва най-варварските и зли начини – каквито добър човек дори не може да си представи – върху тези практикуващи Фалун Гонг и тяхната психика, опитвайки се да ги унищожи от основи, не физически, а психически, карайки ги да полудяват без надежда за живот.“

Според Информационен център Фалун Дафа на всеки три дни в полицейски арест умира по един Фалун Гонг практикуващ, и това е броят само на потвърдените случаи.

* * *

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.