Мъж от Шанси е изтезаван заради искане на информация от Китайската Централна Телевизия (КЦТ)

(Minghui.org)

Г-н Джан Шуюн от Шанси е бил арестуван и задържан за месец и половина заради искане на информация от Китайската Централна Телевизия (КЦТ), гласът на Китайската комунистическа партия. Той е бил бит, изтезаван и му е отказано правото на адвокат. Г-н Джан е обявил гладна стачка в знак на протест и е бил хоспитализиран за две седмици. Той е бил насилствено хранен и окован за легло през цялото време.

В телевизионна програма на КЦТ, излъчена на 14 януари 2017 г., камерата показва неподвижно изображение, взето от видеоклип на Джоу Цян, президент на Върховния народен съд, който изнася реч на национална конференция. Кадърът, добавен към изображението, показва, че Джоу е оскърбил Фалун Гонг. Различни медии в Китай по-късно цитират тази реч.

Неспособни да намерят целия видеоклип или някакъв писмен документ за речта на Джоу на официалния уебсайт на Върховния народен съд, г-н Джан и други 18 Фалун Гонг практикуващи от окръг Хуейджън пишат до КЦТ, изисквайки разкриване на съответната информация за речта и на главните действащи лица, участващи в заснемането на кадрите. Искането е изпратено по пощата на 18 януари до централата на КЦТ в Пекин.

Вместо да получи отговор от държавния телевизионен оператор, г-н Джан е бил арестуван в дома си на 16 февруари от полицейски служители от местния отдел за вътрешна сигурност.
Следва разказът на г-н Джан за случилото се по време на ареста и задържането му.

Арест

Бях арестуван в дома си на 16 февруари следобед и бях отведен в полицейския участък на окръг Хуейджън. Петимата мъже в цивилни дрехи, които нахлуха в дома ми, отказаха да покажат значките си или каквато и да е идентификация, когато ги попитах. По-късно научих, че те са от окръжния отдел за вътрешна сигурност и сред тях са били началника на отдела Джан Сяндун, офицер Сиун Дзюнуей и Ли Хуей. Един от тях ми показа заповед за обиск, но я взе, преди да успея да прочета ситния шрифт. Забелязах, че няма подпис в долната част на заповедта. Не ми бяха дадени или показани никакви други документи.

В полицейското управление отново поисках от тях да се идентифицират, но ми беше отказано. Попитах защо съм арестуван, но не получих отговор. Едва по-късно разбрах, че това има нещо общо с молбата, която изпратих до КЦТ, защото Джан, Сиун и Ли ме попитаха няколко пъти дали наскоро съм писал някакви писма. Писането на писмо до медия, изискващо информация за техните програми, е мое право като китайски гражданин, следователно арестът ми беше в нарушение на закона. Нямаше нужда да обяснявам или разкривам каквато и да било друга информация.

Тримата полицаи се върнаха в дома ми, разбиха входната врата и претърсиха мястото. Те конфискуваха много от личните ми вещи.

Отказване на права

Когато бях разпитван, правата и задълженията ми не ми бяха казани. Трябваше да попитам няколко пъти, преди да ми бъде даден писмен документ. Тогава поисках адвокатът ми да бъде уведомен, но ми беше казано, че това няма да стане. Правото ми на адвокат беше отказано.
Поисках телефонния номер на Бюрото за обществена сигурност и отдел „Инспекция на дисциплината”, за да мога да подам жалба, но никой не ми го даде. Правото на правосъдие ми беше отказано. Документът, обясняващ правата и задълженията ми, беше отнет от мен, преди да успея да го прочета. Служителите го накъсаха на парчета.

Поради многократните им нарушения на закона заключих, че тримата офицери нямат способността или квалификацията да се справят с моя случай справедливо, затова поисках да се оттеглят от разследването. Те така и не ми обърнаха внимание. Ето защо заявих, че всичко, което тримата офицери направиха след това, е незаконно.

На 17 януари ми прочетоха следното изявление: „Според самопризнанието на обвиняемия.......”. Не бях правил никакви самопризнания и не бях дал на полицията никакви лични вещи – те ги конфискуваха без моето съгласие или това на семейството ми. Нямах причина да правя такова самопризнание или да представя доказателства. Това изявление беше изцяло невярно.

Офицер Сиун изви ръцете ми, за да може Ли да ме снима и да ми вземе отпечатъци. Беше много болезнено. Бях отведен в окръжния затвор по-късно през онзи следобед и бях задържан там до 3 март.

Злоупотреба в Окръжния център за задържания

Бях прехвърлен в окръжния център на 3-ти март. Беше ми заповядано да сваля дрехите си за преглед, но аз отказах да го направя. Здрав полицейски служител на около 50 годишна възраст накара двама затворници да ме бият, докато не паднах, а след това продължиха да ме ритат. Бях замаян и от устата ми течеше кръв.

Двамата затворници ме приковаха на пода и ми съблякоха дрехите. Трима други офицери, които присъстваха по това време, не направиха нищо, за да спрат този акт на насилие.

След преглед бях настанен в Отделение 6. Даваха ми само по една чаша вода всяка вечер; не можах да се изходя през следващите пет дни. Дрехите ми бяха изхвърлени, с изключение на една долна риза с дълги ръкави и чифт дълги долни гащи. Нямах нищо, което да ме предпази от студа, докато два дни по-късно не ми дадоха някакво старо сако.

Сутринта на 4 март бях съблечен гол и един затворник изля два легена с вода върху главата ми. Едва не загинах от студа.

Не ми беше разрешено да се срещна с адвоката си

Семейството ми нае адвокат Чън Хай да ме представлява. Когато той подаде искането си да ме види на сутринта на 7 март, му беше казано, че директорът Ли Чанчун от Центъра за задържания на окръг Хуейджън, не е дал разрешение да се срещнем.

Адвокат Чън веднага подаде жалба до началника на отдела Чън от Окръжната прокуратура. Следобед на адвоката ми му беше казано, че всички срещи са били отменени заради двудневно антитерористично учение.

За да не мога да се срещна с адвоката си, щях да бъда изпратен в Центъра за задържания на окръг Пинлу в град Шуоджоу, на около 70 мили разстояние. На 9 март обявих гладна стачка в знак на протест и Центърът за задържания в Пинлу отказа да ме приеме.

След това бях отведен в Центъра за задържания в окръг Шанин, но отново не ме приеха, щом служителите разбраха, че съм обявил гладна стачка. В крайна сметка директор Ли Чанчун ме допусна в Центъра за задържания на окръг Ин, където бях задържан от 9 до 20 март.

Обявих нова гладна стачка от 14 до 20 март. Служителите в Центъра за задържания на окръг Ин уведомиха директора Ли Чанчун и бях отведен в Китайската болница в Хуейджън.

Насилствено хранене в Китайската Болница на окръг Хуейджън

Охранител на име Лиу от Центъра за задържания на окръг Хуейджън ме взе следобед на 20 март и ме заведе в Китайската болница на окръг Хуейджън. Дрехите ми, както и 45 юана, които ми бяха взети, когато ме приеха, не ми бяха върнати.

Бях настанен в стаята за наблюдение на спешното отделение на първия етаж. В стаята имаше шест легла, редица от метални столове под прозореца и стенен климатик на източната стена.

С ръце закопчани с белезници и оковани крака бях притиснат към леглото и пет полицая ме държаха, докато една сестра ме хранеше насила през тръба, вкарана в носа ми, което ми причини кървене от носа. Тъй като не бях ял и пил в продължение на седем дни преди това, изхвърлих всичко, с което ме хранеха.

От страх, че храната може да влезе в трахеята ми, те спряха да ме хранят през тръба и преминаха към интравенозни течности. Аз успях да изърпам иглата от дясната си ръка. Един офицер сграбчи дясната ми ръка и сестрата заби иглата в лявата ми ръка. Отново успях да издърпам иглата, но тя бързо бе заменена.

Броени екунди, след като интравенозната течност се вля в кръвта ми, цялото ми тяло се разтресе от спазми и кръвното ми налягане се повиши до 170. Потях се обилно и имах висока температура. Чудех се дали ще умра. В просъница чух един от полицаите да казва, че умирам. Един лекар провери зениците ми и нареди да ми сложат кислородна маска.

Тъй като не бях ял от дни, неприятно миришешият газ, отделян от стомаха ми, беше много дразнещ. Директорът Ли Чанчун присъстваше по време на целия този процес и носи цялата отговорност за това, на което бях подложен.

13 дни в 322 болница на Народната освободителна армия

Началникът на отдел Джан Сяндун, Сиун Дзюнуей и други офицери от Окръжния отдел за вътрешна сигурност ме ескортираха до 322 болница на Народната освободителна армия в град Датун вечерта на 20 март.

Бях настанен в болнично отделение номер 0513 на петия етаж, където останах по време на двуседмичния си престой. Началникът на отдела Джан нареди на своите офицери да оковат краката ми с тежки вериги, закрепени към краката на леглото. Ръцете ми бяха оковани отделно към релсите от двете страни на леглото. Беше ми невъзможно дори да се завъртя. Доктор Гуо Хунжъ и медицинската сестра Пан Лися ме хранеха през тръба. Тъй като не можех да се движа или да се обърна, тялото ми се схвана и изпитвах силна болка.


322-ра болница на Народната освободителна армия


Входът на болничното отделение, в което бях настанен


Вътрешността на болничното отделение,
в което бях настанен

21 март 2017 г. Всяко от петте подразделения на полицейския участък на окръг Хуейджън изпращаше екип от шестима души, които да ме наблюдават денонощно. Директорът Ли нареди белезниците и оковите ми да бъдат заменени с други с по-малък размер, защото китките и глезените ми са малки и той не искаше да рискува да се изплъзна от тях. Белезниците и оковите бяха много стегнати и нараниха китките ми. Белезите от белезниците не изчезнаха дълго време, след като бях освободен.

Преливаха ми интравенозни течности денонощно. Тъй като не бях ял повече от седмица, вените ми бяха много малки и разтворът, който ми вливаха, ми причиняваше мъчителна болка.

22 март 2017 г. Все още бях закопчан с белезници и окован към леглото и не можех да помръдна. Болката беше станала непоносима.
Чух доктор Гуо да казва на полицаите, че ако не уринирам през следващите два дни, ще получа бъбречна недостатъчност. Полицаят отговори, че ако това се случи, ще ме отведат в полицейското управление и ще ми дадат някакъв наркотик. На същата вечер получих стомашни болки и се напиках в леглото.

23 до 27 март 2017 г. Все още бях закопчан с белезници и окован към леглото. Доктор Гуо, доктор Ли Сюедзюн и медицинската сестра Пан продължиха да ми вливат интравенозни течности, като увеличиха дозата от пет на седем банки.


Медицинска сестра Пан Лимяо


Ръцете ми се подуха и ме боляха. Помолих ги да спрат вливането на интравенозни течности, но те не ми обърнаха внимание. Извадих иглата от лявата си ръка със зъби, но медицинската сестра Пан бързо постави друга игла в дясната ми ръка. Кпгато отново я извадих със зъби, тя нареди на четирима офицери да ме държат и постави иглата в десния ми крак.

Тя не вкара иглата правилно и разтворът влезе в мускулната ми тъкан. Десният ми крак се поду и започна силно да ме боли. Офицерите отново ме държаха, докато сестра Пан прехвърли иглата в левия ми крак. Беше наистина ужасно. Бях уморен и плувнал в пот. Не бях сигурен какво ми даваха, освен че в един момент сестрата спомена, че това са лекарства, които стимулират кръвоносните съдове.


Доктор Гуо Хунжъ



Доктор Ли Сюедзюн



Младият лекар

Доктор Гуо Хунжъ, доктор Ли Сюедзюн и един млад лекар също ми даваха насила вода с помощта на началника на отдела Джан Сяндун. Директорът Ли Чанчун ме посещаваше почти всеки ден, надявайки се, че ще се предам. Той накара медицинската сестра да ускори вливането на интравенозните течности, което предизвика още по-силна болка.

Трябваше да уринирам в чаша в леглото и през целия ми престой в 322 болница белезниците ми не бяха свалени. Отнемаше ми много време да уринирам всеки път, а по голяма нужда не бях ходил до тоалетната по време на целия си престой.

28 март 2017 г. Офицерите, които ме наблюдаваха, се сменяха около 9 часа сутринта. Един час след това ми беше казано, че ще ми правят физически преглед. Тъй като не бях ял в продължeние на 10 поредни дни, те се притесняваха, че може да умра. Бях сложен на носилка, все още закопчан с белезници и окован, и ме отведоха от болничната ми стая.

Предния ден беше валял сняг и навън беше много студено. Бях облечен само по бельо и не бях завит с одеало. Треперех от студ, докато се придвижвахме нагоре надолу по стълбите и минавахме през двора.

Офицерите, които ме бутаха, вървяха много бързо и придвижването не беше никак плавно. Това усили болката и дискомфорта причинени от това, че бях закопчан с белезници и окован към носилката. Един офицер направи видеозапис на цялата случка.

След дълго чакане ми направиха три теста, включително цветен ултразвук и елтрокардиограма. Бях закопчан с белезници и окован през цялото време. След като ме върнаха в болничната ми стая, отново започнаха да ми вливат интравенозни течности.

29 март 2017 г. Ся Джътиен, мой съученик от гимназията, който беше шеф на Правния отдел на полицейския участък на окръг Хуейджън, дойде да ме посети. Той се опита да ме убеди да мина през съдебен процес и да се обърна към съда. Всичките шестима офицери, които ме наблюдаваха, присъстваха и един от тях записа разговора.

Ся каза: „(Отиването на съд) не е лоша сделка. Вече си наел адвокат и можеш да се защитиш.”

Аз му отвърнах: „Това е отмъщение, защото написах писмото. Всеки, дори онези, които не познават закона, знаят, че писането на писмо е основно право на гражданите. Не наруших никакъв закон и няма причини да бъда съден. Ако трябва да отида на съд, това е обида към Китайската съдебна система, както и към съда и самите съдии. Не признавам това. Всичко, което ми остава, е животът ми и всеки, който се осмелява да се заеме със случая, е добре дошъл.”

Виждайки, че няма да променя решението си, той си тръгна, без да каже нищо друго. През този ден ми вливаха интравенозни течности в продължение на 24 часа.

30 март 2017 г. Доктор Гуо искаше да вкара в стомаха ми тръба за хранене, защото не бях ял толкова дълго време и имаше риск от колапс на стомашните ми органи. Когато му казах „не”, той нареди на шест офицери да ме държат и сестра Пан стоеше до мен с тръбата в ръка, готова да я напъха през носа ми.

Съпротивлявах се с всички сили и разклатих главата си толкова силно, че не можаха да вкарат тръбата. Страхувайки се, че тръбата може да влезе в трахеята ми, те се отказаха. Гуо по-късно ми даде вода насила, а интравенозното преливане така и не спря. Ръцете и краката ми бяха подути и много ме боляха.

31 март 2017 г. Ся Джътиен и един друг мой приятел от гимназията дойдоха да ме посетят и се опитаха да ме убедят да ям нещо. Аз казах: „Аз направих своя избор и няма да променя решението си. Докато съм задържан, няма да нито да ям, нито да пия.” Виждайки, че съм загубил много килограми, те ми съчувстваха. През този ден ми бяха давани интравенозни течности в продължение на 24 часа.

1 април 2017 г. Чух как доктор Ли Сюедзюн говори с директора Ли Чанчун от центъра за задържания по телефона, като му каза, че все още не съм променил решението си. Мисля, че я чух да казва, че тя не може да направи нищо друго.

Интравенозното преливане продължи. Когато течността беше поставена в стъклена бутилка, аз се изпотих и се почувствах много некомфортно. Подозирах, че те целенасочено ми причиняват по-силна болка.

Изпитвах много силна болка, когато младият доктор влезе и каза саркастично: „Изписват те. Толкова си смел.” Докторите бяха опитали всичко до този момент, но аз не се предадох.

2 април 2017 г. Моята съученичка Ся Джътиен, директор Ли Чанчун, началникът на дивизията Джан Сяндун и офицерът Сиун Дзюнуей от Окръжния отдел за вътрешна сигурност дойдоха през онази нощ и ми казаха, че ще ме освободят под гаранция.
Половин дузина офицери, които ме наблюдаваха, се опитаха да ме изправят в седнало положение, но аз не можех да помръдна. Бях слаб, защото не бях ял нищо в продължение на три седмици, а крайниците ми бяха изтръпнали от това, че бяха приковани към леглото в продължение на две седмици. Не бях се изхождал от 20 март и бях много близо до получаването на стомашно-чревна недостатъчност. Бях докаран до полицейската кола в инвалидна количка и ме пренесоха в колата на ръце.

Един офицер ме записа да бъда транспортиран обратно в окръг Хуейджън. Стомахът ми и червата ми наистина ме боляха и цялото ми тяло беше слабо и вкочанено. Пристигнахме в окръжния полицейски участък около 10 часа вечерта. Докато съпругата ми попълни всички документи и бях освободен, беше станало 1 часа след полунощ на 3 април.

Разпит от окръжния прокурор

Прокурорът Цао от прокуратурата на окръг Хуейджън ме разпитва два пъти, докато бях задържан. За първи път бях в центъра за задържания на окръг Ин. Подадох жалба пред Цао срещу началника на дивизията Джан Сяндун, офицерът Сиун Дзюнуей и Ли Хуей от окръжния отдел за вътрешна сигурност, за нарушаване на справедливия процес. Поисках от Цао да упражни властта си и да изключи тримата офицери от по-нататъшното разследване на моя случай.

Втория път, когато срещнах Цао, беше по времето, в което бях хоспитализиран в 322 болница. Отказах да сътруднича или да отговарям на неговите въпроси и настоях, че първо той трябва да реши въпросите, които бях повдигнал по време на първата ни среща. Поисках от него да уведоми тримата офицери от Окръжния отдел за вътрешна сигурност, че вече не участват в моя случай. Цао не ми отговори.

Казах му: „Тъй като молбата ми не беше уважена, няма да продължим.” Цао записа думите ми и ме попита дали бих искал и той да бъде изключен от моя случай. Веднага отправих това искане и той си тръгна.

Г-н Джан е освободен под гаранция на 3 април 2017 г. След 45 дни в затвора крайниците му били вцепенени и бил толкова слаб, че не е можел да ходи сам.






* * *

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.