Началото на Фалун Дафа в България

(Захари Петков, София, 2014 г.)

Уважаеми Учителю!
Уважаеми приятели практикуващи!

На една среща с практикуващи през 2010 г. в Европа един приятел ми сподели как е успял да си върне ентусиазма относно изучаването на Фа – точно както е било в началото – със силното желание да изучава Фа колкото се може повече и да се потопи в Фа напълно. По това време и аз имах много силни мисли в това отношение и неговото сърцато споделяне подсили желанието ми да съм по-прилежен, точно както всеки от нас е бил, когато е получил Дафа.

Малко по-късно в една от Фа лекциите Учителят също наблегна на този аспект, както и в последвали други лекции, включително и в наскоро публикуваната Фа лекция от Ню Йорк тази година.

„Моята надежда е, че всички Дафа ученици могат да се държат помежду си както в старите времена и да бъдат толкова прилежни, колкото преди, когато получихте Фа. Имаше една будистка поговорка, чиято идея беше следната: ако можеш да бъдеш както когато си започнал, по целия път от началото до края, със сигурност ще постигнеш Съвършенство.“ (от "Какво е Дафа ученик", 2011 г.)

За споделянето си тази година реших да опиша различни интересни случки от началото на практикуването ми. Тъй като са познати на много малко хора тук, сметнах, че ще ви бъдат интересни и най-вече могат подсилят желанието на всеки за по-голяма прилежност.

Получаване на Дафа

Само няколко месеца преди да получа Дафа аз не бях вярващ, но не бях и невярващ, просто никога не бях имал досег с тези неща и интересите ми бяха различни. Въпреки че аз и мои приятели спортувахме и се занимавахме с китайски бойни изкуства, това само по себе си не ме доближаваше духовно до Изтока – моята така наречена вяра бяха програмирането, математиката и изкуствата.

Някои от най-близките ми приятели обаче се интересуваха от по-духовни неща и веднъж, докато двама от тях обсъждаха разпалено истории от миналото за самоусъвършенстващи се хора от Южна Америка, дочух, че обсъждат свръхестествени феномени. Говореха също за вътрешните форми на самоусъвършенстване в бойните изкуства, както и за неща, до които самите те са се докоснали, макар и не толкова напреднали. Слушайки този разговор и докосвайки се до подобни непознати и свръхестествени неща, мисленето ми започна бързо да се трансформира.

Един ден седях и наблюдавах бързащите хора от прозореца на 12-тия етаж на общежитието, в което живеехме, и в мен се зароди идеята, че пъплещите долу хора са потънали в илюзия, а свърхественото е това, което е реално. Отидох и взех от книжките, които четяха тези момчета, започнах да ги чета и аз и да експериментирам със сънищата си. Няколко седмици след това започнаха да ми се случват неща, за които и не бях предполагал, че могат да бъдат реалност.

В този момент в съзнанието ми се породи силна мисъл, че смисълът на човешкия живот не е заобикалящата ни илюзорна реалност, а че хората могат да се трансформират в безсмъртни. Но същевременно знаех в себе си, че това би трябвало да е най-трудното и сложно нещо в този свят, многократно по-сложно от всичко, което ни заобикаля. И Как да го направя сам, аз не познавам никой истински самоусъвършенстващ се или учител, а същевременно всички истински такива изглежда, че практикуват тайно. Дадох си дума, че независимо дали ще успея или не, ще търся начин и това ще бъде моята цел в живота.

Започнах да търся информация в Интернет. По това време уебтехнологиите бяха започнали да се развиват и можеше да бъде намерена много информация. Намерих и най-различни печатни книги свързани със самоусъвършенстване, повечето преведени на руски език. Всички бяха древни книги, тъй като новите, само като гледах кориците им и ги прелиствах набързо, изглеждаха с много ниска стойност. Древните пък, въпреки че обсъждаха сериозни неща, бяха много заплетени и не даваха разбираема информация. Започнах да се ориентирам, че най-вече на Изток имам шанс да открия нещо стойностно.

Един ден, докато обсъждах всичко това с едното от тези момчета, той ми се изсмя и започна да ми обяснява, че това с Изтока няма как да стане. В Китай дори имало опасна група от 2 милиона души, преследвани от комунистическата партия, които правели чигонг упражнения, и че всичко това е фалшиво и е само за масите. Докато ми обясняваше това, аз просто си мислех: „два милиона души – това е толкова много, една четвърт от България. Не стига, че комунистите са убили дядо ти и баща ти цял живот е бил преследван от тях, а ти дори ги намираш за компетентни да изразяват мнение за каквото и да било. Щом комунистическата партия ги преследва, значи е нещо добро и хубаво. Как ми се иска да пробвам упражненията им – в крайна сметка мога да си ги практикувам и сам вкъщи, какво ме интересува кой какъв е.“

„Защо вашият Гонг не се повишава с практиката ви? Много хора си мислят така: „Не съм получил истинско учение. Ако някой учител ме научи на някакви специални умения и няколко напреднали техники, моят Гонг ще се повиши.“ В днешно време деветдесет и пет процента от хората мислят по този начин и аз го намирам за доста абсурдно.“ (Лекция първа, Джуан Фалун )

Аз бях един от тези деветдесет и пет процента.

Един ден, докато търсех в интернет книги за чигонг, попаднах за първи път на Фалун Дафа. Единствено на сайта на Фалун Дафа се разпространяваха безплатно цялостни книги. Прочетох книгата „Фалун Гонг“ скоро след това и започнах да научавам упражненията от видеоинструкциите бавно, едно по едно. Но когато прочетох „Джуан Фалун“ само за три дни - в този момент осъзнах, че вече съм практикуващ Фалун Дафа.

Когато научих повече за преследването осъзнах, че братовчедът на моя приятел всъщност е чел пропагандата на комунистическата партия, препубликувана от западните медии. Но независимо кой какво мисли и казва, на практика предопределеният човек може да чуе добрите новини, че Дафа е пристигнал, дори и проглеждайки през пропагандата на злата партия.

Същевременно започнах да разказвам ентусиазирано за практиката на приятелите си и скоро след това сформирахме първата група от практикуващи.

Блокадата

Китайската интернет блокада не позволява на хората, живеещи в континентален Китай, да отварят Интернет страници, които изобличават престъпленията на Китайската комунистическата партия. Затова всред мащабната пропаганда в началото на преследването много малко хора са имали възможността да чуят истината от Дафа практикуващите.

„Разбира се, нещата, които са високоефективни, трябва да се направят – това е безспорно. Но що се отнася до преминаването през интернетната блокада, помислете – злото ни преследва и разпространява огромни лъжи – как може да не ги разобличим? Трябва да позволим на хората по света да видят злата им природа, да видят порочните действия и да видят истината! Така че трябва да пробием блокадата. Има огромно количество учени от световна класа сред Дафа практикуващите. Имаме способността да я пробием.“ (от "Преподаване на Фа на Фестивала на фенерите", 2003 г.)

Научавайки за отговорността на всеки Дафа практикуващ относно разясняването на истината, знаех, че огромна част от моята собствена лична отговорност е свързана с компютърните технологии, поради тяхната високата ефективност. Тогава преследването беше започнало от едва около две години и беше все още изключително ожесточено. Пропадналата машина на комунистическата партия тровеше съзнанията на хората в Китай в огромни мащаби.

Започнах сам да търся начини за пробиване на блокадата. Проучих какви сайтове и програми за комуникация се използват най-масово в Китай. Идеята ми беше да открия начин, по който да могат да се разпратят масово съобщения до огромен брой хора в Китай – колкото по-масово, толкова по-добре.

По това време много китайци посещаваха форуми, наричани би-би-ес форуми. Броят на тези форуми беше голям, но разпределението на хората по тях беше по-равномерно, отколкото е в наши дни със сайтове от типа на Фейсбук. По това време Скайп все още не съществуваше, а по света за обмяна на съобщения масово се ползваше Ай-си-кю. Поради културната граница Ай-си-кю не се ползваше толкова много в Китай, но една китайска компания беше разработила собствен софтуер, който до голяма степен беше копие на Ай-си-кю – името му беше Кю-кю. Това беше най-масовият софтуер за обмяна на съобщения в Китай и по естествен начин се фокусирах върху него.

Има безброй начини да се пробие Интернет блокадата – всичко зависи от сърцето на хората, които участват в това. Пред мен също имаше различни подходи към разпращането на съобщения до потребителите на Кю-кю. След обмисляне на различните варианти реших да напиша програма, която да управлява директно програмата Кю-кю. Тя трябваше да има много от характеристиките на истинските потребители. Беше нужно да има зрение, за да може да следи какво се случва във всеки един момент. Трябваше да може да изпраща съобщения, да търси нови приятели, да добавя приятели и като цяло да прави много от нещата, които обикновения потребител може. Също така беше нужно да притежава и логика и да може да взема решения, за да предприема адекватни действия при всякакви обстоятелства. Така тя можеше да работи неопределено време и да успява да разпраща съобщения с огромна скорост.

Положих много ентусиазиран труд, за да разработя приложението. Тук ще отворя скоба и ще кажа, че тъй като още нямах собствен компютър, използвах предимно своя служебен. Често, докато колегите ми играеха екшън игри и покрай мен прелитаха ракети и се взривяваха мини, аз програмирах приложението за пробиване на блокадата. Все пак като практикуващи не е редно да се възползваме неправомерно от служебните ресурси и това със сигурност води до проблеми.

Когато програмата беше почти готова, беше време да потърся и други практикуващи, които да ми съдействат. Например трябваше да се напишат различните съобщения за разясняване на истината на китайски език – а това не можех да осъществя сам. Също така, за да бъде действително ефективна, щеше да е нужно да бъде използвана от по-голям брой компютри от различни локации. Тъй като комуникирах често с практикуващи от чужбина, намерих и практикуващи от Северна Америка, с които да осъществим финалната фаза.

След като ми помогнаха за тестване и стабилизиране на приложението, започнахме с масовото разпращане. По това време не бяха навлезли технологиите против различните Интернет ботове, като например въвеждане на текст от картинка, за да се провери дали човека отсреща е действително човек, а не робот. Така в пиковата точка на ожесточеното преследване с помощта на тези практикуващи от Северна Америка успяхме да разпратим съобщения до неизброим брой хора и да нанесем тежък удар на злата комунистическа партия.

Пресконференция

През лятото на 2002 г. с помощта на семейство приятели практикуващи от Швеция решихме да организираме пресконференция в София за изобличаване на злото преследване.

Тъкмо по това време бях започнал да изготвям първите флайери. Те на практика приличаха много и на днешните, които ползваме – като малка книжка с телчета. Просто бяха печатани на чернобял принтер и телчетата ги слагахме сами. Тогава дори не знаех как да се направят готови за професионален печат и как да се дадат на печатница. Бях видял много подобни модели на брошури на китайския Минхуей – те бяха предназначени за печат в тайни домашни условия за практикуващите в Китай. За лицето на първия наш флайер използвах много красива традиционна китайска картинка и въпреки скромните условия и ръчния труд, те се превърнаха в малки съкровища.

Практикуващите от Швеция тъкмо бяха пристигнали, когато привършихме с изработването на първата партида брошури. На път за центъра се качихме на автобус и там раздадохме първите брошури. Гледайки как хората ги отварят и се зачитат страница след страница, сърцето ми се изпълни с огромна радост. Тези мигове са все още пред очите ми - сякаш е било вчера.

В средата на седмицата в деня на пресконференцията дойдоха много на брой журналисти – по-късно никога не е имало подобен случай с толкова много присъстващи журналисти. Въпреки че информацията беше пусната единствено по стандартния бюлетин на БТА, явно в този момент това не беше пречка. Имаше дори и една или две телевизии. На следващия ден в голям брой вестници – около десет, ако не се лъжа - беше публикувана информация за преследването. Това беше първият сериозен, масов удар срещу злата ККП на територията на България.

Една от журналистките, която ни беше интервюирала и беше написала статия във вестник „Дума“, след няколко години дойде и стана практикуваща.

Ответен удар

На следващия ден на телефона ми се позвъня и журналистка от известен български вестник пожела да вземе интервю от мен с колежките си. Поканих ги да дойдат в офиса на фирмата, в която работех по това време. Разпитаха ме най-различни неща свързани с практиката, но имаше нещо странно в поведението им. Самите въпроси не бяха толкова значителни също така, но в крайна сметка си разказах всичко.

В събота, след завършване на упражненията в Южния парк, покрай нас минаха две момчета с велосипеди, които започнаха да ни сочат и да казват „Ето ги“. Започнах да чувствам, че нещо не е наред. Същия ден майка ми се обади и ми каза да си купя вестника, от който бяха тези журналистки. На двете най-основни страници заедно с моята снимка имаше клеветническа статия, поръчана от китайското посолство, атакуваща Фалун Дафа с най-злостни лъжи.

Рано сутринта в понеделник отидох в редакцията на вестника и потърсих журналистката, написала статията. Когато слезе по стълбите и ме видя, пребледня цялата. Аз се държах напълно добронамерено с нея, дадох й повече материали и й обясних още по-задълбочено за преследването и че Дафа практикуващите сме добри хора. Тя разказа, че това е поръчка през ръководството на вестника и не е имала друг избор.

Това беше доказателство за това колко коварни са старите сили и как биха използвали всяка възможност, за да осъществят своите планове. Всъщност журналистката беше пътувала в рейса, в който раздадохме първите брошури и дори във статията беше сниман къс от брошурата – какъв е шансът това да се случи ей така?

Изключително опасно е за един човек да има непочтени мисли – точно както тази журналистка беше нарушила своите журналистически клетви. Ако старите сили видят възможност да се възползват от такъв човек, когато имат нужда от него, могат само за миг да го превърнат в инструмент на преследването и завинаги да провалят живота му.

Живот и смърт

Човек би си помислил, че оклеветяващата статия ще е всичко, но на следващия ден в офиса ми се позвъни и аз отворих. На вратата стояха трима мъже, около тридесетгодишни, и изглеждаха доста страховито. Аз знаех за какво са дошли. Казаха ми, че искат да поговорят с мен някъде на открито на кафе, и седнахме наблизо.

Поискаха да им обясня за какво става въпрос. Започнах да им разказвам, че сме провели пресконференция, изобличаваща преследването на Фалун Дафа в Китай, и различни факти свързани с това. В един момент те ме прекъснаха и разбрах, че всъщност хората, които са ги пратили, само са им казали, че трябва да ме сплашат заради това, което разпространявам - те изобщо не можеха да навържат за какво им говоря. Тогава започнаха със заплахите, да ми обясняват как ще ме убият и заровят някъде, ако не спра да разпространявам практиката. На мен ми стана доста смешно, понеже беше нелепо – вярата ми в Дафа и Учителя беше толкова силна, че нямаше как да изпитам страх. В един момент единият спря и каза: „вижте го как се хили само“. Тогава осъзнах, че съм пропуснал най-важното: да им разясня истината. Спрях да се смея и започнах да мисля трескаво какво да направя и как да им обясня действителната ситуация. След малко обаче те свършиха и казаха да се прибирам в офиса. Прибирайки се натам, изведнъж изпитах голямо разочарование и съжаление за тези хора, които с това си действие са зачеркнали бъдещето си.

Като практикуващи каквото и да ни се случва, не трябва да забравяме кои сме, и кое е най-важното: да разясняваме истината и да спасяваме хората.

Лице в лице

На следващия ден сметнах, че от посолството са направили много пакости и че трябва да се опитам да разясня истината и на тях. Преди да си заминат, практикуващите от Швеция бяха оставили различни видове луксозни брошури на китайски език. Взех от всеки вид по една и се озовах пред вратите на китайското посолство. Звъннах на вратата им. След малко женски глас ме попита кой съм. Казах, че съм Захари Петков от Фалун Дафа, че нямам среща, но че много бих искал да се срещна с представител на посолството и че те знаят кой съм. Момичето каза да изчакам и до някаква степен за мое учудване след няколко минути ми каза, да отида на централната врата да ме приемат.

Централните врати на посолството се отвориха и ме посрещна прес аташето им. Това беше човекът, който беше подал клеветническия материал във вестника. Покани ме в голямата приемна и започнахме да си говорим. Явно беше пратен да събере информация от мен, но на практика нямаше какво толкова да разбере, нито пък имаше начин да му кажа нещо, което не трябва да знае.

Беше съвсем нормален човек, добре възпитан и с добри обноски. В този момент разбрах, че и тези хора са инструменти в ръцете на репресивната машина. Исках да им дам възможност да разберат, че ние, Дафа практикуващите, сме добри хора, но и не се страхуваме от нищо, дори изправени пред най-злостните атаки.

Разбрах, че беше с объркано мислене спрямо Дафа, когато ме попита относно самозапалването на Тиенанмън. Видя ми се леко учуден как практикувам, при условие, че практикуващите се самозапалват. Разказах му за фактите относно самозапалването и че преследването действително съществува и е много ожесточено. Казах му, че когато комунизмът е паднал в България, повечето от хората не са знаели за лагерите на смъртта, но че тези факти вече са известни.

Един странен момент беше, че той така и не докосна брошурите, които оставих на масата. Това изглеждаше толкова изкуствено, сякаш беше като добре обучено куче, което знае само да следва заповеди. Такъв човек изглежда много трудно да бъде спасен – човек, който не може да се открие и постоянно е зад маска.

Асоциацията

През първите години Европейските Фалун Дафа конференции се провеждаха всяка година в Женева, Швейцария. Това се правеше, защото щаб квартирата на ООН е там и се провеждаха много мероприятия, включително се ходеше да се разяснява истината на различни посолства.

На конференцията през 2002 г. отидох да говоря с европейския координатор за това, че вече е време да учредим и българска Фалун Дафа асоциация. Не че имахме толкова практикуващи тогава, но действително ни беше нужно да имаме тяло, което да ни представлява пред различни институции в страната. Получих съгласие и уговорихме как да се структурира всичко.

Когато се прибрах в България, намерихме адвокат, който да придвижи регистрацията. Стартирахме процедурите и когато дойде времето да очакваме решението, то започна да се бави. Адвокатът ни каза, че трябва да изчакаме, и че понякога се случват подобни неща.

Изминаха още месец или два и тъкмо се чудехме какво да направим, за да се придвижи въпроса, и адвокатът ни се обади с добри новини. Каза, че решението е излязло, че регистрацията е одобрена. Имало е огромен натиск от китайското посолство през външно министерство, но съдийката била много почтен човек, който не се поддал на натиска. Ето така с усилията на българските практикуващи, със сътрудничеството на европейските практикуващи, както и с подкрепата на праведни български граждани, в началото на 2003 година беше регистрирана официално българската Фалун Дафа асоциация.

Заключение

В първите години на Дафа в България имаше още много други интересни случки, които бих желал да споделя с вас, но и тези биха могли да ви дадат частична представа за онези времена.

Връщайки спомените си назад, пред очите ми изплуват толкова прекрасни моменти на усърдие и силни праведни мисли и действия. Нека всички тук успеем заедно да възвърнем този първоначален ентусиазъм, който всеки от нас е имал в началото, и дори да го надминем и да отидем отвъд него.

Благодаря, уважаеми Учителю!
Благодаря на всички!

Есето е прочетено на Четвъртата национална конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването между Фалун Дафа практикуващи, проведена в София през месец юли 2014 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.