”Ако Човек наистина може да получи Дафа, той е просто най-щастливият”

Привет, УЧИТЕЛЮ !
Здравейте, приятели практикуващи!

„Ако Човек наистина може да получи Дафа,
той е просто най-щастливият.”

(Втора лекция, „Излизане от петте елемента и трите сфери.”)

Един ден не се чувствах много добре. Вътрешно ми имаше нещо, което не беше както трябва и ме напрягаше. Започнах да чета Фа и както четях попаднах на следните думи: „Ако човек наистина може да получи Дафа, той е просто най-щастливият”.

Не мога да ви опиша каква трансформация настъпи в мен. Казах си: какво съм се затюхкала с тези мои притеснения, аз трябва да съм най-щастливата поради милостта на Учителя да ни даде Дафа. И наистина се почуствах много щастлива. Дълго време, месеци преди да дойде времето да се пишат есетата за конференцията през 2014 година, аз вътрешно си мислех какво ще напиша. Бях решила да разкажа съвсем искрено истинската история с това каква бях, преди да срещна Дафа. Истината е, че от 2004 година страдах от често срещано емоционално разстройство. Диагнозата ми беше БАР (биполярно афективно разстройство) – това е, когато периоди на депресия се редуват с периоди на еуфория и приповдигнатост. Трябваше да пия лекарства за да съм в стабилно състояние – да не съм в никоя от тези крайности. След като започнах практиката Фалун Дафа през юли 2012 година, измина много дълъг период, през който не пиех лекарства. Практикувах, а когато се появеше някой от симптомите на депресията се справях с праведни мисли, упражнения, много четене на Фа и вяра в Учителя и в това, че Дафа няма да ме остави.

И така, много преди да дойде времето за есетата, тези думи се редяха в ума ми. И аз си мислех как есето ми ще бъде в тази много положителна насока. Уви, в края на януари 2014 при поредните лоши депресивни мисли не успях да устоя и да се справя с тях. Поддадох се, изгубих вярата си и пак стигнах до лекарствата. Спрях да чета Фа, не исках да се виждам с практикуващи, чувствах се много лоша и само повтарях, че съм недостойна да съм Дафа ученик. Когато приятел практикуващ ме питаше „Къде отиде вярата ти в Дафа, в Учителя, толкова бързо ли забрави всичко?”, аз му казвах, че не вярвам в нищо. Дните ми се нижеха с лекарства и в сън; всички лоши мисли, които бях отхвърлила далеч от мен, ме затормозиха отново.

Така изминаха около три месеца. Когато една сутрин ми се обади практикуваща от нашия град и ми каза, че е сънувала сън в който чува глас, който й казва да ми предаде „да чета Фа, да чета Фа, да чета Фа”. Това беше съпроводено и от думи от нея самата: „Илияна, моля ти се, не се отказвай от практиката!”.

Тези нейни думи стигнаха някъде дълбоко в мен и събудиха нещо, което беше заспало за малко – ВЯРАТА МИ. Казах си: щом е чула тези думи да чета Фа, значи може би Учителят иска да се върна към практиката. Още същия ден започнах да чета. Четях и заспивах. Събуждах се, пак четях и пак заспивах и пак четях. В мен се яви и желание да ходя и на мястото за практика. Така се завърнах отново. Както един практикуващ с чувство за хумор ме попита „На линия ли си вече?” – Да, вече бях на линия.

Това преживях тази зима. Имаше отново много сълзи, мъка и лоши мисли и когато се завърнах отново в Дафа и в самоусъвършенстването разбрах защо толкова ме бяха докоснали думите на Учителя „И най-голямото страдание е най-ценно.” (лекция 9 гл. ”Хора с велико вродено качество.”)

Благодаря, Учителю, от сърце!
Благодаря за търпението, приятели практикуващи !

Есето е прочетено на Четвъртата национална конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването между Фалун Дафа практикуващи, проведена в София през месец юли 2014 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.