Изпитанието, което ме накара да гледам навътре

Поздрави, почитаеми Учителю!
Поздрави, съпрактикуващи!

Аз съм Фалун Дафа практикуващ от Латвия. Получих Фа през 2007 година, но започнах да практикувам съзнателно през 2009 година. Въпреки че от тогава насам измина доста дълъг период от време, никога не съм участвал в конференция за споделяне на опит от практикуващи в самоусъвършенстването в Ню Йорк. Реших, че тази година определено ще отида на конференцията, но в края на краищата не отидох, защото не получих виза. Фактът, че не отидох на конференцията беше голям шок за мен. Тъй като всичко, което се случва на практикуващите не е просто случайно, моето разбиране беше, че трябва да погледна навътре в себе си, за да открия причините защо не можах да отида там. Моето разбиране е, че тъй като Учителят обикновено посещава конференциите в САЩ, те са нещо свято, това е като поклонение, също като тържествен момент, в който достигаш съвършенство. Защо се случи така, че не отидох там?

Липса на ентусиазъм

На повърхността съм доста активен в правенето на трите неща. Когато погледна под повърхността, има липса на ентусиазъм във всичко това, няма и сърце нетърпеливо да го прави. Къде загубих състоянието, в което бях точно когато получих Фа? В началото всяка активност, организирана от практикуващи, беше тържествена за мен. Помня чувството на радост, когато получих първата си тениска с емблемата на Фалун Дафа – това беше нещо, което не може да се опише. Когато облякох кимоно за първи път, не исках да го съблека, чувствах се толкова прекрасно, бях толкова горд. Бях радостен за всяка възможност да прекарам време заедно с други практикуващи. Имах вдъхновение не само да съм част от активности организирани от други практикуващи, но и да участвам в организирането им. Защо това прекрасно чувство се изгуби в изминалото от тогава време?

Не стигнах до конференцията

Замислих се за това, че другите практикуващи бяха в Ню Йорк, а аз не можех да бъда там. Също така започнах да оценявам колко усърдни са били тези практикуващи, сравнявах се с тях. Стигнах до заключение, че в много аспекти аз съм по-добър от тях. Как стана така, че те отидоха там, а аз не? Тогава се просветлих, че не трябва да оценявам кой е по-добър и кой е по-лош. Трябваше да се усъвършенствам. Те отидоха там, а аз не – трябва да има някакви причини за това. Още един път открих, че изпитвам ревност и арогантност към други практикуващи, имам желание да ги обвинявам, също така бях мързелив и имах желание за комфорт. Моето желание за комфорт се проявяваше по следния начин: не исках да започвам да правя допълнителни неща и да се натоварвам. Забелязах, че скоро след като поема допълнителни отговорности трябваше да се изправя пред нови трудности. От това, което Учителя беше казал разбрах, че понасянето на трудности е добро нещо. Това е възможност да премахнеш карма и да повишиш нивото си. Това все още самоусъвършенстване ли е, ако не искам да се повиша? Видях, че имам желание да постигна съвършенство докато практикувам в комфорт. Но как нещо такова може да е възможно? Просветлих се до това, че моето отношение към самоусъвършенстването не е сериозно. Също така видях, че имам желание да гледам женските тела наслаждавайки им се. Имах похот.

В Джуан Фалун, Учителят казва:
„Казано на шега, ако на човек с всякакви човешки чувства и желания сред обикновените хора му се разреши да се издигне и да стане Буда, помислете, възможно ли е това? В него може да се породи порочна мисъл, откривайки, че Бодхисатва е толкова красива. Този човек може да започне конфликт с Буда, тъй като завистта му не е била елиминирана. Как може да бъде позволено да се случат такива неща? Какво трябва да се направи тогава? Трябва да елиминирате всички лоши мисли сред обикновените хора – само тогава можете да се придвижите нагоре.“ ("Джуан Фалун", Лекция първа, "Защо вашият Гонг не се повишава с практиката ви")

Мислех си, че няма нищо учудващо в това защо не можах да отида до Ню Йорк – това не беше възможно, ако имам такива привързаности. И все пак защо не стигнах до Ню Йорк, след като ги бях забелязал?

Разясних истината по два начина, когато присъствах на интервю в консулството на САЩ и по време на телефонно обаждане до консулството. Също така написах писмо за разясняване на истината до посланика на САЩ в Латвия. Направих всичко възможно. Също така забелязах много неща в себе си и се опитвах да работя върху тях, но въпреки всичко това все още не стигах до конференцията. Просветлих се, че трябва да има нещо друго в допълнение на всичките неща, които вече бях забелязал. Какво беше то?

Когато не получих виза след първото интервю, един съпрактикуващ ми сподели своя опит. От това, което той каза, запомних следното – ако имаме чисто сърце и вярваме в Учителя, всичко ще бъде наред. Съгласих се с него, но не му обърнах много внимание.

Един път споделих своя опит със съпрактикуваща и и казах, че съм забелязал моята арогантност към друг практикуващ. Практикуващата ми каза, че е забелязала от моя страна някакъв вид негодувание към Учителя. Бях много изненадан, когато ми го каза. Бях ѝ казал напълно различни неща, но тя видя нещо такова.

Просто наскоро истински забелязах, че вярата ми в Учителя е намаляла. В трудни моменти дори си позволявах да показвам неуважение към Учителя. Също така забелязах, че изразявам недоволство за всичко. Преди няколко години също бях забелязал, че изразявам недоволство, но не му обърнах достатъчно внимание.

Недоволство и болестна карма

През 2014 година поех отговорността да организирам конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването на практикуващите Фалун Дафа от Латвия. По време на процеса по организация забелязах в себе си някакво недоволство и негодувание към други практикуващи, заради тяхната невъзприемчивост и инертност. Накрая успяхме да се справим с всички въпроси, защото другите практикуващи ни предоставиха помощ, точно когато беше нужно. Изглеждаше ми, че моето недоволство и негодувание са елиминирани, но се оказа, че са премахнати само на повърхността.

Около един месец след конференцията започна да ме боли десният крак и малко след това левият крак също започна да ме боли. Когато ставах от стол, беше трудно да започна да ходя, болеше много, но не му обърнах внимание. Мислех, че това е процес на елиминиране на карма, така че в един момент трябва да спре. Стана все по-трудно да правя едночасова медитация. Просто мисълта, че трябва да кръстосам краката си в позиция двоен лотус ме караше да се чувствам физически болен. Постепенно започнах да правя медитация само за половин час. След като отмина известно време се просветлих, че няма значение колко болка изпитвам, все пак трябва да продължавам да правя едночасова медитация всеки ден. Ако стана по-малко взискателен към себе си, скоро може би няма да съм способен да кръстосам краката си в позиция двоен лотус. Знаех, че има практикуващи, които са стояли в позиция двоен лотус, но поради някакви причини са спрели да го правят. Изглеждаше ми, че ще им е много трудно да започнат да го правят отново. Не исках да имам същата участ. Докато ставах по-взискателен към себе си, започнах да търся причината за моите болки в краката, гледах навътре. Просветлих се до това, че причината е в моите недоволство, негодувание и гняв. Постепенно болката спря.

Липса на праведни мисли

След като конференцията на практикуващите в Латвия през 2014 година приключи, взех снимка на Учителя и изображение на Фалун, за да ги поставя на мястото където живея. След като се прибрах, веднага ги поставих на стената, защото си помислих, че да ги държа пакетирани някъде в моя апартамент би било неуважение към тях.

През 2014 година започнах да превеждам статии за уеб сайта Сlearharmony. Също така продължих да помагам на международната артистична изложба „Изкуството на Джън-Шан-Жен“, бях отговорен за поканването на ВИП гости на изложбата. Продължавах да организирам груповите изучавания на Фа, както и събитията за разясняване на истината в моя град. В средата на 2015 година започнах да се чувствам изтощен и неспособен да се справя със себе си и отговорностите, които бях поел. Когато погледнах навътре се просветлих, че това се случва, защото не изучавах Фа със спокойно сърце от доста дълго време. Не успявах да успокоя мислите си, докато изучавам Фа. Мислех за работа, която трябва да бъде свършена, за моята отговорност и т. н. Не беше възможно Фа да влезе в мен, ако съм в такова състояние, докато го изучавам.

Просветлих се, че усърдието не се измерва с това в колко проекта участвам, а със способността ми да върша добре работата, за която съм отговорен. За да върши добре нещата, които са му поверени, човек трябва да се усъвършенства добре и да бъде взискателен към себе си. Много пъти изучавах Фа само на повърхността, просто като някаква формалност. Ако някой прави това, той забравя да гледа навътре. Вместо да се усъвършенствам, започнах да усъвършенствам другите.

Откакто на моменти губех праведните си мисли, започнах да показвам неуважение към Учителя. Това се прояви като се чувствах засрамен пред моите гости заради това, че имам снимка на Учителя на стената в моя апартамент. Чудех се какво биха си помислили за това. Също така в мислите си изразявах недоволство към Учителя за това, че не мога да се разхождам из моя апартамент по начина по който искам, например полугол и т. н. Започнах да обвинявам Учителя, че не ми помага. Това се случваше най-често, когато не можех да се справя с някакви трудности и когато душата ми беше в депресивно състояние. След конференцията на практикуващите в Латвия през 2015 година снимката на Учителя и изображението на Фалун не бяха върнати в моето жилище. Разбрах, че това има някаква връзка с моето чувство на срам, но нямах дълбоко разбиране за това. След конференцията в Ню Йорк през 2016 година съпрактикуващ ми донесе портрет на Учителя и изображение на Фалун, въпреки че не ги бях искал. Така ги взех отново, но ги оставих пакетирани, не ги поставих в рамки.

Получаване на виза за САЩ

В началото на август все още нямах дълбоко просветление, защо не бях способен да отида на конференцията в Ню Йорк.

През 2017 година поех отговорността отново да организирам конференция в Латвия, тъй като имах разбирането, че трябва да го направя. Вярвах, че съм способен да направя всичко много по-добре, отколкото предните години и че съм в състояние да подобря нещата, които не са били направени достатъчно добре преди. Когато обаче се изправих пред практикуващи с пасивно поведение, моето недоволство се появи отново. Имах чувството, че съм единственият, който се нуждае от тази конференция.

Като цяло всички организационни въпроси бяха завършени и конференцията можеше да се проведе. Практикуващите бяха написали своите есета за споделяне на опит, въпреки че не се случи навреме и броят им не беше напълно достатъчен. Също така есетата бяха преведени. Независимо от всичко това, беше взето решение конференцията да не бъде проведена при тържествени обстоятелства. Причината за това беше моето недоволство. Казах на главния координатор, че не изпитвам желание да продължа да организирам конференцията. Бих могъл да го направя, но ще е като „през зъби“. След това той взе решение да замени тържествената конференция с обичайно групово изучаване на Фа, за да изучаваме заедно Фа и да споделим своя опит.

На тази конференция, която не беше проведена при тържествени обстоятелства, докато практикуващите четяха своите есета за споделяне на опит, бях обзет от огромно чувство на съжаление, защото бях такъв голям егоист. Това ме накара да се замисля за моето отношение и за това какво сърце имам, докато правя неща за Дафа. Едва след тази конференция започнах да разбирам какво означава да гледаш навътре. Започнах да разбирам, че трябва да култивирам всяка моя мисъл, всяка моя дума и всяко мое действие. На повърхността вече бях забелязал, че моето недоволство се проявява във всичко, дори и в малки неща. Чувствах, че съм го приел като част от мен. Едва сега се просветлих, че трябва да положа усилие за да променя всичко това. Трябва да спра да обвинявам другите, да се откажа от негодуванието, недоволството и гнева. Най-накрая трябваше да започна да се усъвършенствам. Наистина започнах да го правя. Когато недоволството се появяваше в моите мисли, аз го отхвърлях. Казвах, че това не е мое. Промените станаха очевидни. Сърцето ми стана много по-спокойно, имах желание да се усмихна. Дори бих казал, че бях щастлив.

След няколко седмици, на 17 август още веднъж имах просветление, че трябва да променя отношението си към другите, за да контролирам мислите си. Имах дълбоко просветление, че е необходимо да показвам уважение към Учителя в ежедневието си и колко е важно да му вярвам с цялото си сърце. В съзнанието ми се появи мисъл, че трябва да поставя портрета на Учителя, който държа в моя дом, в рамка и да го сложа на стената.

На 18 август получих обаждане по телефона от консулството на САЩ, търсеха ме относно моята виза. Имах ли нужда от нея все още? Казах им, че в настоящия момент не планирам да посещавам САЩ, но ще го направя през месец май следващата година, когато ще се проведе конференция на Фалун Дафа в Ню Йорк. Казаха ми, че ми е издадена виза с петгодишна валидност, така че трябва да отида при тях, за да ми дадат паспорта.

Заключение

След всички тези тестове имах дълбокото просветление, че самоусъвършенстването е много сериозно нещо. Колкото по-близо е краят на Фа-коригирането, толкова по-високи са изискванията към практикуващите Фалун Дафа. Забелязах, че когато се изправя пред трудности, започвам по интензивно да гледам навътре и да правя трите неща по-усърдно, но веднага след като ги преодолея, се отпускам. Реших непоколебимо да променя нещата, които забелязвах в себе си. Просветлих се, че е много опасно да загубя вярата си в Учителя. Също така се просветлих, че не е достатъчно просто да знам принципите, а е необходимо наистина да се усъвършенствам в ежедневието си.

Ще завърша моето споделяне на опит, като цитирам думите на Учителя:
„Както винаги съм казвал, като Дафа практикуващи вашите исторически мисии са просто огромни, като вие носите отговорността за спасението на съзнателните същества. Така че със сигурност има път, който ще сте способни да извървите до [постигане на] съвършенство. Това е път, който трябва да отговори на изискванията, и само по такъв начин съзнателните същества на космоса ще ви се възхищават и няма да имат възможност да се намесват; по пътя ви няма да има проблеми; и пътешествието ви ще премине гладко.“ (Преподаване на Фа на двадесетата годишнина, 13-ти май 2012 г., Ню Йорк).

Благодаря, почитаеми Учителю!
Благодаря, съпрактикуващи!

Есето е прочетено на Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Париж на 01.10.2017 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.