Десет години в маршовия оркестър „Тиен Гуо“

Поздрави, Учителю!
Поздрави, съпрактикуващи!

Започнах да свиря в маршовия оркестър „Тиен Гуо“ в Париж през месец декември 2006 година. По това време изпълнявахме само две песни: „Фалун Дафа Хао“ и “Фа Гуо Фа Хао“. Имахме само няколко репетиции месец по-рано, за да практикуваме маршируване и свирене заедно. Колко интересно ми беше да открия, че човек може да свири на обществени места, без да се стреми към перфекционизъм. Осъзнах, че всеки парад е начин да подобря уменията си. С този първи уличен парад осъзнах, че имам привързаност към перфекционизъм, и че искам всичко да бъде на най-високо ниво.

След това започнахме да обикаляме големите европейски градове. Когато се върнахме от Копенхаген, преживях конфликт с друг практикуващ. Чувствах се наранена от това. Когато се прибрах у дома, казах директно на Учителя, че тази група е страхотен проект, но не е за мен. Учителят ме заведе над площад "Тиенанмън" и ми показа всички групи на „Тиен Гуо“ в света, всички свирещи заедно. Всички практикуващи носеха великолепно облекло от династията Тан. След това преживяване осъзнах важността на този проект и казах на Учителя, че няма да се откажа от него. Постарах се да запазя това в съзнанието си и да го поддържам ясно. Тази гледка ме насърчава през последните 10 години. Също така осъзнах, че е важно да не бягам от трудни и тревожни ситуации и че трябва да гледам навътре и да си изяснявам онази част от мен, която още не е напълно асимилирана с Джън-Шан-Жен.

Реших да разпечатам една от песните, чиято мелодия истински харесвах. Тогава си помислих: „Почакай за секунда, това е твърде трудно, нотите са твърде високи и дори не ги познаваш, и ритъмът е по твърде сложен за теб начин.“ Тогава съвсем неочаквано чух глас, който каза: „Нека работим по тази мелодия заедно, ще го направим ли?“. Първата ми мисъл беше, че наистина не мога да го изсвиря и че нотите са твърде високи, но все пак приех предложението. Гласът ме водеше през първите ноти от първия такт , после втория такт, докато стигнах края на първия ред. Можех да усетя доброжелателно и окуражаващо присъствие, което ме буташе. След няколко минути за моя изненада можех да изсвиря цялата част. Тогава гласът ме понесе из ритъма, който намирах за твърде сложен, като беше много окуражаващ. Такт след такт, редица след редица успях да стигна до края. Бях в състояние на чудо. Научих се да свиря тази песен за нула време. Сърдечно благодарих на Учителя, че ме преведе през мелодията и ми позволи да я изсвиря.

Започнахме да свирим във Франкфурт заедно с други състави, които бяха дошли от цял свят за събитието. Уличният парад започна при хубаво време, но после започна да вали, а след това се изля порой. Всички бяхме подгизнали, но продължавахме да вървим. Много състави напуснаха парада, търсейки подслон, но ние продължихме. Почувствах колко силен, решителен и усърден е нашият състав.

Първият ни уличен парад в Полша се състоя в китайския квартал на Варшава. Веднага щом се появихме там, времето започна да се променя. Инструментите ни бяха подготвени и се приготвяхме да свирим, докато облаците над главите ни ставаха все по-тъмни и по-тъмни. С първите ноти на Фалун Дафа дойдоха и първите капки дъжд. Скоро бяхме подгизнали отново, без никакви признаци на стихване. Тогава видях, че има битка между доброто и злото, която се провежда в други измерения. Всеки звук, който изсвирвахме, беше смъртоносна атака срещу злите сили. Беше грандиозно. Чувствах важноста на това да бъдеш концентриран и да се опитваш да издаваш възможно най-чистите звуци. Виждах, че колкото по-чисти звуци изсвирим, толкова по-смъртоносни са те за злите сили. Повече от три часа оркестъра „Тиен Гуо“ водеше битка със злото.

Друг път, преди да започнем уличния парад в северна Франция, практикуваща ми предложи да рецитираме заедно Луню, аз на френски, а тя на немски език. Така че го направихме. В началото сърцето ми беше спокойно и фокусирано, но когато продължих, почувствах, че съм прекалено неспокойна и че винаги искам да свърша първа. Продължавах все по-бързо и по-бързо, до момента, в който обърквах думите си. Не можех да спра желанието да свършвам първа. Осъзнах, че това е въпрос на надпревара, от която трябва да се откажа. Тази практикуваща поиска да го изрецитирам отново сама, като каза, че иска да чуе как звучи на френски език. Тогава сърцето ми напълно се промени. Докато рецитирах можех да почувствам, че произнасянето на Луню е като свещен дар, най-ценния подарък, който може да ви се предложи. Много бързо видях около нас огромно енергийно поле, което се разрастваше докато рецитирах, движеше се отвъд хората, които бяха пред нас и след сградите, които бяха в далечината. Произнасянето на Луню ми помогна да почувствам и разбера силата на Дафа.

В друга ситуация в Лондон нощувахме в младежко общежитие и през тази нощ дядо ми се появи и ми каза, че трябва да тръгва. Бях объркана. Бях щастлива, че е решил да дойде и да ми каже, че си тръгва, но в същото време се чувствах ядосана, че е трябвало да избере тази специална нощ, когато споделям стаята си с други практикуващи. Тогава се почувствах изключително тъжна. На следващия ден след практиката се срещнахме с други музиканти за репетиция. Докато подготвяхме инструментите си, се опитвах да сглобя една тръбичка, после друга, после друга, но не можах да възпроизведа звук. Трябваше да се присъединя към останалите, затова най-накрая реших и започнах репетицията, но отново не можах да издам нито звук. Поисках помощ от Учителя и тогава осъзнах, че това трябва да има връзка със ситуацията, която ми се случи предната нощ. Сърцето ми не беше в мир и това обясняваше защо не мога да свиря. Изпратих силни праведни мисли и тогава сърцето и гърлото ми започнаха да се отпускат и най-накрая бях способна да свиря.

По време на първия ни уличен парад забелязах, че сърцето ми става неспокойно всеки път, когато друг музикант не свири правилно. Можех да усетя, че се фокусирам върху другите, докато трябва да се концентрирам върху себе си. Споделих впечатленията си с други практикуващи и те ме посъветваха да изпратя праведни мисли. След малко хората се коригираха. Ето колко мощни са праведните мисли.

През месец юни имаше размяна на имейли относно езиците, които ще използваме, когато изучаваме Фа. Те казваха, че отсега нататък ще бъдат само китайски и немски език. Вярно е, че в един момент имахме до десет езика, но наистина харесвах да слушам Закона да се чете на толкова много езици. Три дни преди уличния ни парад в Германия беше решено, че ще четем само на китайски и немски език. В началото разбрах гледната им точка, но накрая се разгневих. Изпратих силни праведни мисли, за да открия какво беше това, което ме тревожи и осъзнах, че имам привързаност към егото си. Имах нужда хората да ме вземат под внимание. Когато започнахме да четем, на ум аз четях на френски език, докато слушах как другите четат на китайски, немски и английски език. Мисля, че силата на текста разсея гнева ми.

Когато се върнах във Франция, в бедрата ми се появяваше неочаквана болка всеки път, когато започвах да вървя. Опитвах се да я игнорирам и се убеждавах, че ще изчезне. Така и стана. На следващия ден, когато седнах да медитирам, болката дойде отново и беше силна. Това наистина ме изненада - знаех, че мога да изпитвам болка в последните пет минути, но да изпитвам болка в първите пет минути беше ново за мен. През първите няколко седмици се опитвах да търся произхода на болката, но се фокусирах само върху външни фактори. Това вероятно се дължеше на тези дълги пътувания седнала и на неподвижната ми позиция всеки, път когато свирех. Дните отминаваха, а аз не можех да съм в лотосова позиция за един час. Когато изпращах праведни мисли, не можех да се концентрирам толкова добре като преди, и лесно се разсейвах, докато изучавах Закона. Разкрих това на китайска практикуваща и тя ми каза да се фокусирам върху четенето на Закона и изпращането на праведните мисли. Тогава тя сложи ръка на сърцето си и каза: “Мисля, че трябва да погледнеш в себе си.“ Когато го направих, осъзнах, че имам стремеж към признание и това ме кара да съм гневна и да негодувам.

По време на следващите ни улични паради в Кеймбридж и Лондон разговарях с китайска практикуваща, като ѝ казах, че ми липсва четенето на френски език с всички. Тя предложи да го направя на китайски език. В крайна сметка, това е което правим в Париж, затова помислих, че би било добра идея. Тя ми даде китайската версия на Джуан Фалун и започнахме да четем заедно с всички практикуващи на китайски език. Това беше безценен опит и много силно.

През месец август се срещнахме за три дни в Геролщайн, Германия, за да репетираме, да практикуваме и да четем. Отидохме там първи и започнахме да четем на китайски и френски език, след което и другите практикуващи се присъединиха към нас. Тези сбирки наистина са важни за мен, тъй като не се провеждат много често. Изпълнявахме първите четири упражнения, тогава репетирахме, след това вечерта все още имахме останало време, за да четем. Бихме ли могли да изучаваме на френски език? Би било важно да го направим, защото бяхме шест френски практикуващи, като двама от тях бяха нови в групата ни. Наистина исках да четем на френски език, не толкова за себе си, тъй като мога да чета на английски и китайски език, а за новодошлите. Отговорникът бързо огледа стаята и каза, че ще четем на китайски, немски, английски, а по изключение тази вечер и на френски език. Бях доволна, че новодошлите могат да участват. Вечерта, когато погледнах назад, се чудех дали тази настойчивост за френския език е наистина алтруистична за мен. Мисля, че така беше само отчасти. В мен имаше също гняв, привързаност към недоволство, желание да бъда призната и оценена. Всъщност осъзнах, че когато направих това предложение, сърцето ми не беше много чисто, не мислех с божествено сърце, а вместо това действах с човешко сърце, много човешко сърце.

На следващия ден щяхме да практикуваме първите четири упражнения на голям открит стадион, когато някой дойде при мен и ми каза, че днес няма да се чете на френски, а само на китайски и немски език. Аз казах: "Нека направим практиката и ще го обсъдим по-късно".

Музиката започна и сърцето ми не можеше да е спокойно. Бях неспособна да контролирам мислите си и не можех да се фокусирам върху движенията. Защо той дойде при мен точно преди практиката? Как хората не могат да изучават на собствените си езици? Направих списък в съзнанието си: всички трябва да могат да четат на глас, това е начин да хармонизираме групата, помага за изграждането на едно обединено тяло и т. н. Това, което ни обвързва всички заедно не е музиката, това е Дафа, водейки ни всички заедно, така че да можем да изпълним мисията си. Изведнъж ме разтресе, че може да греша. Четенето на китайски и немски език, може да е достатъчно да се създаде едно тяло. Спомних си поема на Учителя от „Хон Ин 3“:

Кой е прав, кой греши

Като самоусъвършенстващ се
Човек винаги търси своите собствени грешки
Това е начина да се отървете от привързаностите най-ефективно
Няма начин да пропускате изпитанията, големи или малки
(По време на конфликт, ако можете да запомните:)
"Той е прав, а аз греша.
За какво да спорим?“

Сърцето ми беше спокойно. Сега можех да се концентрирам върху движенията.

След като практиката беше свършила, същият човек дойде при мен и за моя изненада начинът му на мислене този път беше напълно различен. Той каза, че е важно и че всеки трябва да чете на своя собствен език и докато обясняваше, аз осъзнах, че имаме една и съща гледна точка.

Искам да благодаря на Учителя, също така искам да благодаря на всички практикуващи, които ми помогнаха да видя през привързаностите си и да се пречистя.

Благодаря, на всички практикуващи!
Благодаря, Учителю!

Есето е прочетено на Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Париж на 01.10.2017 г.