Размишление върху самоусъвършенстването ми

Миналата година преживях най-големия си тест, откакто започнах да се усъвършенствам. Тестът изглеждаше много труден за преминаване и бях притиснат дo ръба на моя шиншин. Всичките ми привързаности бяха разтърсени. Препъвайки се, можех наистина да видя моите привързаности и ограничения. Все още има толкова много неща, които да науча и до които да се просветля.

Като кординатор на австрийската „Дафа Асоциация”, започнах да координирам „Шен Юн” във Виена от 2008 г. насам. Въпреки че чувствах, че работя много усилено, нямаше пробив. Наистина бях притеснен. През 2016 г., един месец преди началото на „Шен Юн”, един съпрактикуващ ме разкритикува ожесточено в груповата електронна поща. Някои съпрактикуващи смятаха, че ако искаме да продадем добре билетите, трябваше да разрешим този конфликт. Следователно няколко други практикуващи се включиха в разговора и критиката стана още по-интензивна.

Научих, че някои практикуващи вярват, че трябва да гледат навътре, като трета страна, която е свидетел на конфликт. Те се опитаха да го направят усилено, но не можаха да намерят нищо. Виждаха, че ситуацията се влошаваше все повече и повече, но не знаеха какво да направят и изпитваха болезнени чувства. Някои съпрактикуващи мислеха, че ако съм получил критика за това или онова, тогава сигурно съм го направил погрешно. Толкова много различни практикуващи бяха въвлечени и натискът се увеличаваше все повече и повече. Гледах навътре, но също така исках да си споделям директно с практикуващия, който ме критикуваше, но резултатът не беше добър. Когато се срещнах с практикуващи на мястото за продажба на билети за „Шен Юн”, ми беше казано, че колкото и трудно да се опитваха, те не успяваха да спрат да мислят за интензивната критика, която се изливаше в груповата електронна поща. Някои съпрактикуващи, които преди бяха добри в продаването на билети, този път не успяха да продадат много, независимо колко усилено се опитваха. Когато видях всичко това, бях поставен под огромен натиск. Наистина не знаех какво да направя, тъй като каквото и решение да вземех, веднага щеще да се появи критика.

Веднъж разговарях с един практикуващ на мястото за продажба на билети за „Шен Юн”. Той ми каза, че е размишлявал над това, което се случва. Той тъкмо беше прочел джингуина на Учителя „Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк през 2015 г.” и ми посочи един откъс, казвайки ми, че това може да ми помогне.

Учителят казва: „Действително, качествата на някои координатори са твърде подобни на тези на обикновените хора. Но самоусъвършенстващите се, с които е необходимо да работите, са такива – самоусъвършенстващи се със състояния като сегашните им и действително имат много човешки мисли. Но те все пак са Дафа практикуващи. Ето колко многобройни и огромни са предизвикателствата, пред които се изправяте, и като координатор трябва да се изправите пред тях, и то открито, и трябва да се адаптирате към тях. Просто е невъзможно да превърнете тези практикуващи в хора, които са по определен начин, или в типа хора, които искате да бъдат. Цялото това общество няма как да ги промени. Самоусъвършенстването в Дафа може да ги промени, но това се прави слой по слой и докато този процес не достигне повърхността, човекът ще продължава да е такъв. Само онези, които са усърдни, са способни да упражняват самоконтрол. Но обикновено ще има някои хора, които дори не са наясно [с проблемите си], и те ще продължат да се държат така. Ако искате да се държат по определен начин, за тях това ще бъде много трудно постижимо. Дори и аз, като техен Учител, не съм отправил изискване, че те трябва да се държат по определен начин. Така че, като координатор, как би трябвало да действате? Може ли да се получи, ако служите като координатор само на някои от хората? Какъв координатор бихте искали да бъдете? Мислили ли сте за това? Надявате ли се, че всички ще бъдат покорни пред вас като стадо овце? Това го искате вие, а не аз. Ето колко е сложно. Как да бъдете добър координатор на Дафа практикуващите? Учителят ви е възложил отговорността. Как да ръководите добре тези хора за мен?”

След като прочетох това се почувствах така, сякаш никога преди не го бях чел. Особено частта, където Учителят казва „трябва да се адаптирате към тях”, бях шокиран. Слушах мненията на онези практикуващи, които се изразиха много буйно и погледнах навътре, но въпреки това дълбоко в сърцето си понякога имах мисли като „как биха могли да кажат това”. (След като прочетох лекцията на Учителя) внезапно почувствах, че сърцето ми се разшири и за мен се отвори нов път. Но какво точно трябваше да направя, как трябваше да „се адаптирам към тях”, все още не бях сигурен.

От този момент нататък постоянно мислех за това. Сега, това което разбрах е, че неговото значение включва: да оставя място за другите, вместо да взимам решения въз основа на собствените си желания; трябва да преценяваме ситуацията на всеки отделен практикуващ и да му дадем възможност да покаже възможностите си. Това, което ни променя, е самоусъвършенстването, това е най-важното нещо. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи; това до каква степен бихте могли да го направите, е истинското самоусъвършенстване.

Тъй като „Шен Юн” 2016 г. наближаваше все повече и повече, натискът от тези практикуващи, които ме критикуваха, ставаше все по-силен и по-силен. При тази ситуация билетите изобщо не се продаваха. Когато някои съпрактикуващи предложиха да изучаваме Фа заедно, те също бяха критикувани, че упражняват натиск върху другите, тъй като това би било същото като „народна комуна”, инициирана от Китайската комунистическа партия. Това беше първият път, когато почувствах, че повече не мога да бъда координатор. Ако бяхме продължили по този начин, резултатът щеще да бъде непоносим. Помолих за помощ от други държави. За щастие, след като узнаха за ситуацията тук, някои практикуващи от други държави дойдоха да помогнат. Заедно подобрихме малко ситуацията.

След завършването на „Шен Юн”, в Ню Йорк нашият състрадателен и могъщ Учител специално преподаде лекция на нас, европейските практикуващи. След нея бях доста шокиран. Когато Учителят посочи координатора на „Шен Юн” за Германия, изведнъж в мен се появи една мисъл. Познавах този практикуващ от години. Аз съм доста „упорит” по отношение на моите собствени идеи, но нямам много свежи идеи; докато той е много „гъвкав/умен”, тъй като е много добър в решаването на сложни проблеми чрез използването на прости методи. Координирах „Шен Юн” в Австрия от толкова много години, но не се справях добре. Тъй като Учителят го помоли да координира „Шен Юн” в Германия, със сигурност той щеще да може да координира добре „Шен Юн” и в Австрия и тогава Австрия щеще да има надежда. След като се върнах, попитах управлението на „Шен Юн” дали този практикуващ може да ме замести, за да ръководи „Шен Юн” в Австрия и те се съгласиха. По това време изпитах такова облекчение, почувствах, че за „Шен Юн” в Австрия сега има нова надежда.

Поглеждайки назад, защо не успях да се справя със ситуацията или да се координирам добре по време на „Шен Юн” през 2016 г.? Както казваме на китайски – „един некомпетентен лидер може да изтощи целите въоръжени сили”. Осъзнах, че имам толкова много чин (емоции) към другите практикуващи. Тъй като бях сред първите практикуващи в Австрия, станах свидетел на това как много практикуващи получават Фа, започват да се усъвършенстват и как стават по-зрели самоусъвършенстващи се. Чувствах, че всички практикуващи в Австрия са ми много близки, независимо дали са лесни за комуникация или не, чувствах се сякаш всички те са ми роднини.

По това време постепенно станах твърде привързан към тях. Когато правеха предложения, макар че се вглеждах навътре, голяма част от мен използваше моите човешки емоции/сантименталност, за да се опита да ги разбере и им желаеше доброто. Обръщах твърде много внимание на самия въпрос и не можех да го изоставя. Веднъж щом се озовем в разгара на конфликт, за нас става по-трудно да видим нещата от гледна точка на Фа. По този начин нашата дискусия се превърна в обсъждане на всички детайли на въпроса, а не на решение, базирано на Фа. Поради емоциите ми по отношение на „членовете на семейството”, когато се сблъсквах с различни мнения от различни практикуващи, се опитвах да бъда изчерпателен – всяко мнение беше добро и всяко предложение беше разумно, просто се опитвах да бъда доброто момче. Като координатор обаче това беше направило неясни принципите, на които се основаваха решенията ми, което впоследствие беше разстроило няколко практикуващи, които бяха включени в това. Също така за мен беше много трудно да казвам на другите „не”. Така че бях зает да се занимавам с различните мнения и това много ме изморяваше. Когато наистина не можех повече да ги балансирам, казвах „не”. Но това правеше „не”-то да звучи по-скоро твърдо, отколкото справедливо. Без каквато и да било сила зад него, такова решение беше видяно от много други практикуващи като диктаторско. Когато видех, че други практикуващи не успяват да преминат изпитанията си, наистина се надявах, че те ще успеят да се справят и правех всичко възможно за да им помогна. Но отново, тъй като всичко това беше основано на чин (емоции) към семейството, твърде много се интересувах от самия въпрос. В крайна сметка, самоусъвършенстването е избор на всеки и аз не бих могъл да решавам вместо другите.

Също така осъзнах, че не комуникирах достатъчно добре с другите. Когато срещнех трудности при координирането, обикновено не говорех за тях. Чувствах, че това е тест за мен, който трябваше да премина, трябваше да го изтърпя и да хармонизирам ситуацията. Не мислех за другите практикуващи обаче, тъй като ако не кажех нищо за това, те не само че не можеха да помогнат, но също така и не разбираха защо съм взел определени решения. Когато работехме за „Шен Юн” през 2017 г., за известно време някои практикуващи също имаха големи надежди за новия координатор на „Шен Юн” във Виена - те очакваха от него да вземе много решения. На една от срещите на „Шен Юн” този практикуващ откровено сподели със всички: това беше първия му път като координатор на „Шен Юн”, имаше толкова много неща, които изобщо не знаеше, затова не можеше да вземе решения. Той се надяваше, че другите ще могат да му разкажат повече за своя опит и че ще направят предложения, помагайки му да вземат решенията заедно. След това напрежението между практикуващите рязко намаля, много практикуващи поеха инициативата да мислят за идеи и да правят предложения, за да му помогнат да вземе решение. По този начин напрежението сред нас изчезна и практикуващите станаха по-инициативни. Това беше много вдъхновяващо за мен.

Самоусъвършенстването няма да се зачита, ако не докосне сърцето ни. След „Шен Юн 2016”, когато вече не бях координатор на „Шен Юн”, тестът не изчезна. След Фа конференцията в Ню Йорк през 2016 г. неколцината практикуващи, които преди ме критикуваха остро, започнаха нова порция критики в груповата електронна поща, а също така и насърчиха други практикуващи да изразят мнението си. Бях толкова изненадан, тъй като не виждах никаква доброта в техните критики, но всичко беше по моя вина и почувствах, че ще бъде по-добре за мен, ако бъда бит до смърт. Не съм живял по времето на Културната Революция (в Китай), но чувствах, че това, което правеха, е като „словесната борба”, която се е случила тогава. Мислех си, че тези няколко западни практикуващи винаги твърдяха, че следвам начина на действие на ККП, но не осъзнаваха, че това, което те самите правят, беше още по-близо до него. Въз основа на Фа знаех, че като главен координатор носех неизбежната отговорност за това, че „Шен Юн” не се справя добре в Австрия, но емоционално просто не можех да приема начина, по който ме критикуваха.

През това време имаше толкова много имейли като този всеки ден, един след друг. Дори някои практикуващи, които в миналото сътрудничеха много добре, започнаха да казват, че вече не съм подходящ да бъда координатор в Австрия, тъй като съм китаец. Вътрешно се чувствах силно огорчен, но просто не знаех с кого мога да разговарям. Бях подложен на толкова голям натиск и се чувствах, сякаш се намирам на ръба на скала. Знаех, че няма да премина теста гледайки навън, а трябваше да гледам навътре и да се подобрявам. Но състоянието ми не беше стабилно, понякога можех да гледам навътре, докато друг път гледах навън и си мислех, че другите са несправедливи към мен. Дори си помислих: вече се опитах толкова усилено да направя нещо, а те все още продължават по същия начин, по-добре ще е да напусна Австрия и да отида в друга държава и тогава те ще могат да правят каквото си поискат.

По това време един ветеран практикуващ написа имейл, в който казваше, че тъй като аз съм взимал решенията в Австрия през повечето време, постепенно той, както и останалите практикуващи са станали все по-пасивни, тъй като в крайна сметка все пак аз щях да взема окончателното решение и те вече не поемаха инициативата да мислят за нещата. Той също така каза, че дали можем да променим ситуацията в Австрия зависи от това дали аз мога да променя себе си, както и дали другите могат да поемат инициативата, вместо да разчитат на мен. Неговото споделяне наистина ме накара да се обърна назад. Аз върша нещата сравнително по-бързо. Въпреки че исках всички да се включат, след известно време ставах нетърпелив, така че решавах да правя нещата сам, за да се движат напред. Това има своите предимства, но има и своите недостатъци. Това, което бях направил, всъщност направи средата много пасивна, впоследствие някои практикуващи не желаеха да поемат отговорности. За себе си имах все повече ограничения и се уморявах все повече.

В „Преподаване на Фа на международната Фа конференция в западните щати на САЩ”
Учителят казва:
„...Човекът, който заема отговорна длъжност, всъщност е координатор и това да се включат по-способни хора, е ключов въпрос. Колко голяма роля може да играе един отделен човек? Само когато групата като цяло изпълнява ролята си, координаторът се е справил добре. Когато координаторът се справя добре, добре, ако вие сте единственият, който се справя добре, в този случай просто трябва да сте обикновен ученик. Ключът е, че вие трябва да играете ролята и да изпълнявате задълженията на координатор. Ще спомена и нещо друго. Координаторите във всички региони трябва да изоставят подхода на надзираване на всички големи и малки неща. Всеки регион трябва да даде свобода на учениците в този район и да ги подкрепя, когато поемат инициативата да утвърждават Фа. Не ги спирайте, освен ако не са от тези, които често отиват в крайности. Ветераните Дафа практикуващи вече са узрели и вървят по собствените си пътища към Съвършенство. Трябва да сте наясно с това.”

Споделих с друг координатор от друга европейска държава и тя каза, че другите практикуващи се оплакват от нас, защото много от нас, координаторите от Фо Сюе Хуей (Дафа Асоциацията), не се справяме добре. Вместо да съжаляваме накрая, е по-добре да бъдем критикувани и да поправим грешките си сега. Тя беше права, Учителят е много разтревожен, аз също се надявам, че Австрия може да навакса, тогава не трябва ли просто да се променя бързо, вместо да се ядосвам на другите? Защо трябва да се чувствам онеправдан? Ако не можем да го направим добре, всичко ще бъде напразно. След като се просветлих до това, състоянието ми постепенно се стабилизира.

След като преминах този тест, поглеждайки назад, бях наистина уплашен. От началото на злото преследване досега аз се бях препъвал толкова много, как можеше натискът от други практикуващи почти да ме унищожи? Не отразява ли това проблемите на собственото ми усъвършенстване? Как можех да направя усъвършенстването си по-солидно? Започнах да мисля за ежедневното си изучаване на Фа и за правенето на упражненията.

Пътуването ми до работа (отиване и връщане) отнема 3 часа на ден, което беше подходящо време за изучаване на Фа. Въпреки това през последните години бях толкова уморен, че обикновено го проспивах. Когато се приберях вкъщи, обикновено беше доста късно и имах толкова много неща за правене и координиране. Изучаването на Фа и правенето на упражненията се превърнаха в ново предизвикателство всеки ден. Тестът с другите практикуващи беше като удар с тежък чук, той ме накара да осъзная спешната нужда от изучаване на Фа. От началото на тази година започнах да изучавам Фа с няколко други практикуващи по „Скайп” сутрин, след което отивах на работа. Макар че времето сутрин беше доста ограничено и не успявах да се присъединявам всеки ден, веднъж след като беше установен, този механизъм на сутрешно изучаване на Фа помогна много на усъвършенстването ми. Също така ми стана по-лесно да намирам време за изучаване на Фа през деня. Всеки ден ходя до Виена на работа, в парка в центъра на града има много китайски туристи. Също така практикуващите правят групово упражненията там сутрин. Винаги съм искал да се присъединя към тях. Но пътуването ми отнема три часа на ден, освен това излизам навън на обяд, за да разяснявам истината. Графикът ми е толкова натоварен, че никога не успях да отида на упражнения.

След като за тази година „Шен Юн” приключи, под състрадателната аранжировка на Учителя отидох на мястото за упражнения, за да взема нещо. Огромната енергия и мирното поле наистина ме шокираха. Почувствах, че всички лоши елементи бяха елиминирани, докато бях там. Наистина почувствах, че Учителят искаше от мен да видя важността на самоусъвършенстването в спасяването на съзнателни същества. Така че взех решение – исках да се присъединя към упражненията. След като обясних ситуацията на колегите ми, те бяха много съпричастни и ме подкрепиха. Засега можех да започна работа в 10 сутринта един ден в седмицата, така че в тази сутрин можех да се присъединя към груповите упражнения във Виена. Тези малки промени направиха усъвършенстването ми по-солидно отпреди.

Тази година е 25-тата годишнина от представянето на Дафа пред света. Времето наистина лети! Спомням си, че получих Фа не много преди началото на преследването и един ден вървях заедно с друг практикуващ и казах: след като постигна Съвършенство, определено ще се върна и ще спася тези съзнателни същества по света. Тогава разбирането ми за Дафа беше много повърхностно, но сърцето ми беше чисто. Докато се усъвършенствам, разбирам все по-ясно отговорността на Дафа практикуващите. Напоследък много често си припомням това, което казах тогава. Понастоящем времето ни притиска, обетите ни трябва да бъдат изпълнени.

Самоусъвършенстването не е лесно. Поглеждайки назад, мога да видя колко болезнено е било преминаването на тестовете. Но веднъж щом го преминем, това, което виждаме все повече и повече, е нашето ограничение и благодарността ни, докато се подобряваме.

Накрая бих искал да споделя с всички думите на Учителя от „Поздравително писмо към европейската Фа конференция”:
„Фа конференцията е предназначена за култивация. Това, което един самоусъвършенстващ се култивира, не е нищо друго освен себе си. Външният натиск, пред който се изправят Дафа практикуващите, са изпитания, както и възможности да бъдем по-усърдни, докато вътрешните конфликти и напрежения сред Дафа практикуващите са, също така, тестове и възможности да бъдем по-усърдни. Всеки един от нас, освен мен самият, е самоусъвършенстващ се. Колко добре се справяш е отражение на твоето култивационно състояние и никой не прави изключение. Няма да сте в състояние да завършите последния етап от пътуването си добре, ако култивацията ви е недостатъчна по някакъв начин, или ако имате човешко мислене или привързаности. Това, върху което работи един самоусъвършенстващ се, винаги е него или нея самата и дори най-малката промяна в човешкото ви мислене се равнява на подобрение и ще бъде наблюдавано от божествени същества. Самоусъвършенстването не е нещо, което се прави заради Дафа, нито спасяването на животи. По-скоро, самоусъвършенстването гарантира, че едно същество напредва към духовно съвършенство, а спасяването на животи идва от състраданието на самоусъвършенстващия се и от неговата или нейната отговорност, когато съзнателните същества са в опасност. Пътуването, което предприемате, е процес на изоставяне на множеството ви силни привързаности и извървяване на пътя добре.”

Благодаря ти, великодушни Учителю!
Благодаря ви за помощта, съпрактикуващи!

Есето е прочетено на Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Париж на 01.10.2017 г.