Моето пътуване в самоусъвършенстването

Преди да стана самоусъвършенстваща се във Фалун Дафа, често имах проблеми и винаги изглеждах уморена. След като се родиха децата ми близнаци, получих дерматит на ръцете и страдах от оток на тялото в продължение на много години. Обувките и дрехите ми не ми ставаха от време на време. Имах частна здравна осигуровка от работата си, затова се възползвах от нея, за да се прегледам при консултанти за лечение на проблема ми. Бях на специализирано медикаментозно лечение в продължение на много години, но то не излекува проблема ми. Родителите ми ме заведоха при китайски доктор и започнах билково лечение, но то не излекува проблема ми. Обаче, откакто през 2005 г. станах Фалун Дафа самоусъвършенстваща се и започнах да практикувам петте упражнения, моите неразположения постепенно изчезнаха.

Кармични тестове и праведни мисли

През май 2013 г. преминах през едно дълго изпитание; три години страдах от болестна карма, която се намеси в спасяването ми на съзнателни същества в продължение на почти три години. Просветлих се, че това са кармични тестове и фактът, че ми липсваха праведни мисли и това, че не останах непоколебима в своето самоусъвършенстване, отвориха врати за злото, което се възползва от това.

Приготвях се за работа, когато изведнъж изпитах невероятно причиняващо ми световъртеж чувство. Всичко изглеждаше отдалечено и се страхувах от най-лошото. Имах ужасно вътрешно кървене. Не можах да напусна къщата, затова се обадих на мениджъра си, за да го уведомя, че съм "болна". Признавайки, че съм "болна", не ставах ли податлива на демонична намеса?
Учителят казва в Джуан Фалун (Лекция Шеста):

"Като практикуващи, ако винаги мислите, че това е болест, вие всъщност молите за нея. Ако молите за болест, тя ще дойде в тялото ви. Като практикуващи нивото на вашия Шиншин трябва да е високо. Не бива винаги да се тревожите, че това е болест, защото този страх от болести е привързаност и по същия начин може да ви донесе неприятности.”

Докато минаваха дните аз ставах все по-слаба, толкова че не можах да стана от леглото, за да изучавам Фа или да правя упражнения. Ужасни болки започнаха да пронизват всяка част от тялото ми. Бях преследвана от злото до такава степен, че чувствах, че не можех да издържа нито един ден повече. Не можех да ям и плачех до изтощение, преди да заспя всяка вечер. Не можех да кажа на дъщерите ми за изпитанието, през което преминавах, знаейки, че веднага ще се приберат вкъщи и ще ме изпратят в болница. Съпругът ми и няколко практикуващи изпращаха праведни мисли за мен и ме насърчаваха да отрека намесата на старите сили, да вярвам в Учителя и Фа.

Трябваше да се отърва от представата, че съм болна. Успях да пробия през представите, да отрека намесата на злото и да присъствам на събитието на 13 май в Лондон. Съпругът ми ме придружи и ми помагаше само когато имах нужда. Изглеждах призрачно бяла и трепереща. На лицето ми или ноктите ми не се виждаше нито малко румено червено. Всяка стъпка от пътуването беше изморителна. Когато стигнах до мястото на събитието, двама практикуващи казаха, че изглеждам сиво-бледа. Опитах се да направя упражненията, но нямах сила. Докато стоях близо до хората, демонстриращи упражненията, един практикуващ коментира, че това би могло да направи на обикновените хора лошо впечатление, тъй като изглеждах болна. Веднага загубих увереността си и исках да се скрия. След като споделих със съпруга си, той ме помоли да помогна с показването на децата, как да правят лотосови цветя оригами. Усетих слънцето на лицето си, атмосферата беше изпълнена със силна енергия.

Имаше 5 дни, преди да замина за Ню Йорк, за да присъствам на Фа конференцията. Напомних си за напътствията на Учителя да правим трите неща добре. Опитах се да изпълнявам комплекса от упражнения всеки ден, въпреки че беше трудно да издържа. Изпотявах се в края на всяко упражнение, чувствах, че вода се излива от челото ми и капе от пръстите ми. Оставах без дъх при всяко движение, но все пак оставах решена да не позволя злото да ме преследва.

В деня на пътуването ми до Ню Йорк имах най-странното усещане на летището. Всичко все още изглеждаше отдалечено и болката стана толкова голяма, че сълзи, изпълниха очите ми. Съпругът ми изпрати за мен праведни мисли. Точно преди да се кача на самолета, видях някои практикуващи да пътуват със същия полет. Бърз полъх на вятър прелетя над главата ми. Внезапно умът ми се избистри. Въпреки че все още изпитвах вътрешните болки, кървенето спря и аз бях в състояние да ям без затруднения. Учителят беше изчистил тялото ми.

Учителят казва в "Преподаване на Фа в град Лос Анджелис", февруари 2006 г.:
"Когато имате силни праведни мисли, нищо не може да ви попречи. От деня, в който Дафа ученик поеме по пътя на самоусъвършенстването, целият му живот е пренареден. С други думи, този ваш живот сега е живот на самоусъвършенстващ се. Нищо вече няма да е случайно и нищо няма да се случи просто по случайност. Всичко в житейския ви път е пряко свързано с вашето подобрение и самоусъвършенстване".

Участвайки в промотирането на Шен Юн

Забелязах, че ужасните вътрешни болки и повръщане, които имах, винаги излизаха на повърхността по време на промотирането на Шен Юн. Това беше намеса от злото, която ме спираше да спасявам съзнателни същества. Въпреки това, аз отричах намесата на злото и останах активна през периода на промотирането, било при раздаването на брошури или реклами в търговски центрове.
Когато разпространявах рекламни листовки от врата до врата, изглежда развивах повече издръжливост. Понякога се усмихвах на себе си, че ходенето е добра практика за член на маршовата група. Изпращах праведни мисли, надявайки се, че собствениците на съответната къща ще бъдат навън в градина, за да мога да говоря с тях лице в лице.

Имаше случай, когато срещнах една дама, която беше в градината пред къщата си и садеше саксийни растения. Не исках веднага да говоря за Шен Юн, вместо това разговорът щеше да бъде за растенията или нейната градина. Тя разговаряше толкова ентусиазирано, после спря и попита какво ме е довело тук. Тогава й представих Шен Юн. Тя беше толкова щастлива, че ме покани в дома си, за да може отново да види трейлъра на представлението и да говори за внучката си, която обича танци и музика.
При друг случай собственикът на къщата беше в гаража си, завладян в процеса по измерване на парче дърво. Не го обезпокоих, а само посочих, че бих искала да поставя брошурата през входната му врата. По пътя се чудех какво мога да направя, за да привлека вниманието му, за да му представя Шен Юн. Помислих си, че западняците обичат да говорят за времето, така че това можеше да е встъпителната тема. Тогава той излезе от гаража си и се разговори за времето през деня и прогнозите за предстоящата седмица. По-късно ме попита какво ме води насам, тогава можах да му представя Шен Юн.

Учителят казва в Джуан Фалун, Лекция Девета:
"Междувременно практикуващият трябва да може и да прави жертви, изоставяйки различни привързаности и желания на обикновените хора. Невъзможно е да го направим отведнъж, затова можем да го правим постепенно. Ако можехте да го направите днес, сега щяхте да сте Буда. Самоусъвършенстването изисква време, но не бива да се отпускате. Може да кажете: „Учителят каза, че самоусъвършенстването изисква време – нека го направим бавно.“ Така няма да стане! Трябва да сте стриктни към себе си. В самоусъвършенстването по Буда Фа трябва да напредвате енергично."

Учителят беше в Обединеното кралство, за да говори с практикуващите.
Шен Юн е проект, ръководен от Учителя, затова трябва да се старая да напредвам усърдно и да правя това, което се изисква от мен като Дафа ученик.

Да гледам навътре

Мога ли искрено да се нарека истински самоусъвършенстващ се, когато не изпълнявам изискването да правя трите неща добре? Кои са моите привързаности, от които не мога да се откажа?
Гледайки навътре открих, че имам привързаност към слава и репутация в обикновената ми работа. Реших да кандидатствам за ранно пенсиониране, за да имам повече време за Дафа работа. То обаче беше отхвърлено. Чувството на недоволство от отхвърлянето, също е привързаност. При пристигането си в Ню Йорк за Фа конференцията получих обаждане от моя мениджър, че в отдел „Човешки ресурси“ са допуснали грешка, докато той е бил на почивка и той, в последствие е одобрил молбата ми за ранно пенсиониране. Бях много доволна от тази грешка, въпреки че напускането на компанията беше отложено с 5 месеца.

В началото на тази година имах три злополуки в рамките на 3 месеца. Поглеждайки навътре, имах привързаност към леност и комфорт, неспособност да ставам рано сутринта, за да изпращам праведни мисли, и да заспивам по време на праведни мисли. Това са сериозни проблеми, тъй като старите сили се възползват и манипулират мен и хората около мен.

Първият инцидент беше, че се подхлъзнах, докато се къпех. Някак си бях сигурна, че главата ми се насочва към крановете на банята, което падане можеше да е катастрофално. Въпреки това изглежда, че главата ми бе отклонена и вместо това се удари силно в стената с плочките. Върнах се във ваната поради силата на удара. Не бях нито със сътресение, нито с наранявания от инцидента. Имах само чувството, че съм била "събудена“ в резултат на всичко това. Просветлих се до това, че случилото се беше призив за пробуждане, за това да бъда твърда в своето самоусъвършенстване и да изпълнявам трите неща добре.

Един месец по-късно се случи втората злополука. Докато носех храна в трапезарията за вечеря, несъзнателно излях малко сос на ламинирания под. Докато отново излизах за трапезарията се подхлъзнах на петното от соса. Цялото ми тяло се разтресе силно, падайки на пода, заедно с купичките ориз и пръчици. Оризът се разпиля навсякъде. Купите и клечките се счупиха. На пода имаше няколко кървави петна. Съпругът ми ми каза да не се движа, тъй като не знаеше каква е състоянието, в което се намирах. Без да обръщам внимание на думите му, веднага избухнах и го обвиних, че не изсушава пода след почистване, което следователно е причината да се подхлъзна. Съпругът ми отново ми каза да не се движа, тъй като трябваше да ме прегледа, за да е сигурен, че не съм се наранила. С гняв, че съм се подхлъзнала, аз продължавах да го обвинявам за инцидента. Съзнавайки, че не слушам и просто искам да го обвинявам, той знаеше, че в края на краищата не съм ранена. Затова ми каза да погледна на мястото, на което се подхлъзнах дали има вода или сос. Това наистина беше сос. С леко срязване на ухото ми и с насинена уста, аз продължих да гледам навън. Просветлих се, че това беше вторият призив за пробуждане за мен.

Третият инцидент се случи, когато бях в автосервиза и отидох до тоалетната, за която трябваше да се мине през района, където се работи. На земята нямаше нищо, което да ме накара да се препъна или подхлъзна. По някакъв начин успях да се препъна три пъти и в крайна сметка паднах, хлъзгайки се дълго разстояние преди да спра. Не бях много наранена, но бях много ядосана, че се случва този инцидент. Отново гледах навън, прехвърляйки вината върху другите.

Учителят ме спаси от болестната карма, която имах преди. Как мога да се отпусна и да приема нещата за даденост? Обещах да се подобря и да приемам сутрешните праведни мисли сериозно, но аз продължавам да заспивам по време на изпращането им. Казвам, че ще го направя, но в действителност не го правя. Просветлих се, че това е подсещане от Учителя, че съм се подхлъзнала надалеч. Трябва да се върна в усърдното състояние на самоусъвършенстване, с праведни мисли и праведни действия и да спасявам съзнателни същества.

През последните дни, когато и да отворя книгата "Джуан Фалун", не е съвпадение, че попадам на "подобряване на характера". Учителят ми подсказва да съм усърдна в своето самоусъвършенстване и да извървя добре пътя си.

Благодаря, Учителю!
Благодаря ви, съпрактикуващи!

Есето е прочетено на Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Париж на 01.10.2017 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.