Да изпълня мисията си с безграничното състрадание на Учителя

Изминаха пет години, откакто съм получила Дафа, без да знам, че по това време бях намерила върховния Фа на Вселената и че ще ми бъде дадена огромната възможност и честта да се превърна в ученик от Фа коригирането, под благодатта на нашия най-състрадателен Учител.

През тези пет години постепенно научавах, че нашата отговорност е огромна, тъй като ние сме отговорни не само за спасението на хората по света, след като Буди, Даоси и Богове се спуснаха, за да получат Фа, но и за съществата в нашите вселени; тялото е огромен космос, изпълнен с великолепни същества, които трябва да спасим.

"Така песъчинката е точно като Вселена с хора, притежаващи мъдрост като нашата, с планети, планини и реки. Това звучи доста невъобразимо! Ако е така, помислете всички: има ли пясък в тези три хиляди свята? И има ли други три хиляди свята във всяка от тези песъчинки? Тогава има ли пясък в тези три хиляди свята? Тогава има ли още три хиляди свята във всяка от тези песъчинки? Следователно на нивото на Татагата човек не може да види края ѝ. Същото е вярно и за човешките молекулярни клетки."Джуан Фалун“, Лекция втора, Въпросът за Небесното око).

И, разбира се, както го е обяснил Учителят, самоусъвършенстването е ключът. Ако не се усъвършенствате добре, не само няма да успеете да спасите висшите същества, които са слезли тук, защото не отговаряте на стандарта, но и ще разрушите собствените си същества и сфери. Вече преживях това лично, за да го кажа.

Гневът може да ви унищожи

По пътя на самоусъвършенстването едно от нещата, до които се просветих, за съжаление късно, е, че когато имаш мисли не в съответствие с принципите на Дафа, не трябва да ги приемаш, дори и понякога да изглеждат истински или логични, и да ги отстраниш бързо, защото, ако ги приемете и започнете да "говорите" с тях в ума си, те ще станат по-силни и по-силни и ще ви бъде по-трудно да се отървете от тях.

„Когато цялата информация, живите същества и клетките във вашето тяло получават гонг, Помощният дух, разбира се, също го получава“ се казва в Осма лекция на „Джуан Фалун“, „Който се усъвършенства, ще придобие Гонг“.

В моето ограничено разбиране едно и също нещо се случва с негативните мисли и с привързаностите... Не ги елиминирате, те получават енергия и става по-трудно да се отървете от тях, особено когато мислите, че те са част от вас. Как може Бог да ви помогне, ако се примирите с тези мисли и мислите, че те са част от вас?

Говорейки за подхранването на лоши мисли, най-лошият враг в самоусъвършенстването са емоциите, особено гневът. Въпреки че знам, че за един практикуващ чувствата играят ролята на демони, макар да знам, че гневът е емоция, която самоусъвършенстващият се не бива да приема, когато се изправям пред определени ситуации, мисля, че ... гневът не е правилен, но понякога е оправдан. Така че в ума ми се появи демон.

Работя в „Epoch Times“ и винаги съм мислила, че статиите ни трябва да са много добри, за да могат хората да ни ценят и да ни уважават, като по този начин е по-лесно да приемат статиите за разясняване на истината. Ето защо когато някой направи грешки по отношение на статиите, аз полудявах, тъй като мислех, че грешките му засягат или дори разрушават работата ни за спасяване на съзнателните същества. Това беше особено вярно, когато става дума за статии, чрез които знаех, че ще достигнем до нови групи хора. Но един ден получих урок, който никога няма да забравя и бих искала да го споделя с вас – може би ще бъде полезен и за други практикуващи. Един ден отидох с мой колега фотограф на протест, който беше далеч от офиса. Той се организираше от група хора, до които не бяхме стигнали досега. Отне ни много време да отидем дотам, да разговаряме с хората, да направим интервюта и т.н. Върнахме се в офиса и написах статията, опитвайки се да го направя възможно най-добре, така че протестиращите наистина да го оценят. След дългите усилия статията беше готова. Но редакторът имаше идея да пренапише първия абзац по такъв ужасен начин, че чувствах, че статията е срамна. В този момент не бях ядосана, а в ярост, чувствах, че човекът, който прави това, разрушава всички усилия и цялата ми работа отива напразно. Аз не се скарах с този човек (не защото се въздържах, както трябваше да направя, а защото този практикуващ го нямаше), но гневът не ме остави на мира цял ден и го изгори вътре в мен като огън. Вечерта, когато пристигнах вкъщи, имах видение, че нивата след нива на моите сфери се разбиват, унищожават. Не мога да опиша с думи усещането, което имах. Знаех, че всички мои същества в тези пространства не са спасени поради моето възмущение.

"Някои хора нямат много силно Главно съзнание и ще се подчинят на мисловната карма, за да извършат лоши деяния. Такива хора ще бъдат погубени и ще пропаднат в нивата. Повечето хора обаче могат да я премахнат и да ѝ се противопоставят със силни мисли от самите тях (силно Главно съзнание). Това показва, че този човек може да бъде спасен и може да различи доброто от лошото. С други думи, той има добро просветлително качество. Моят фашън ще помогне да се елиминира повечето от тази мисловна карма. Тази ситуация е често срещана.", казва Майсторът в Шеста лекция на „Джуан Фалун“, „Вашето Главно съзнание трябва да доминира“.

Може би се случваше точно това. Чувствах, че заради гнева царствата, в които не можех да остана, бяха унищожени. Или, надявам се, току-що ми бяха демонстрирали предварителен преглед на това, което може да направи гневът. Бях отчаяна. Започнах да плача и да моля Учителя за помощ, да спра унищожението на тези светове и смъртта на съществата там. Тогава видението се прекрати.

За съжаление макар да получих такъв силен урок, през годините отново позволих на гнева да се прояви в мен, тъй като смятах, че някак си е оправдано, че ставам все по-силна и мога да го контролирам, и от време на време отново паднах.

Така че наскоро получих втори урок: бях на събитие, при което трябваше да взема интервюта. Беше късно вечерта и аз бях уморена. В един момент някой каза нещо, което ме обиди и в този момент усетих, че гневът расте. Разбира се, осъзнах, че съм практикуваща и не бива да го допускам да се проявява, както и че това е тест и трябва да погледна вътре, но беше твърде късно. След няколко секунди от гнева, преди да имам време да го спра, чух голям шум: електрическият панел на сградата (трансформаторът) избухна. Така че останахме без ток и събитието беше отменено.

Това бе вторият път, когато Учителят ми показа разрушителните ефекти от гнeвa. Не успях напълно да разреша този проблем, но работя усилено в тази посока. Вече не искам да приемa мисълта, че чуждите грешки ми дават право да се сърдя, въпреки че грешките може наистина да окажат влияние върху нашата работа. Понякога успявам, понякога не го правя. Но се надявам, че с повече изучаване и с помощта на нашия велик Учител ще спечеля борбата с този демон, наречен гняв и бих искала моите събратя практикуващи да знаят колко опасно е да се отдадете на такова чувство.

Страхът може да убива

Миналата пролет излязох в планината. В началото пътеката беше добра. Времето беше хубаво, тревата беше зелена ... красива. Но докато се изкачвах по-нагоре в планината, вече не беше зелено и хубаво и пътят беше покрит със сняг. Продължавах да ходя и да мисля, че няма да стане по-лошо. Но стана. В определена точка се озовах в много наклонена долина. Пътят беше невидим и стъпих върху топене на сняг. Където и да сложех крак, снегът не ме подкрепяше, а се плъзгаше надолу. Бях в опасност да падна. Бях сама, без никого, който да ми помогне. Започнах да се страхувам.

В този момент си спомних какво казва Учителят в Шеста лекция от „Джуан Фалун“: "С този страх това наистина може да му донесе проблеми. Щом се страхувате, това е привързаността страх. Не е ли това привързаност? Щом вашата привързаност излезе на повърхността, не трябва ли да бъде премахната? Колкото повече се страхувате от това, толкова по-болен ще изглеждате. Тази ваша привързаност трябва да бъде премахната. Ще бъдете накарани да се поучите от този урок, за да може да бъде премахнат страхът ви и да можете да напреднете.“

Така че си казах, че трябва да откажа да приема страха в съзнанието си. Продължавах да вървя към върха на планината. Нямаше начин да се върна, защото щях да падна. Страхът често се опитваше да ме преодолее, но аз не го приех. Когато стигнах до върха, откъдето щях да се спусна по по-достъпен маршрут, ясно чух глас, който каза: "Ако се страхувахте, щяхме да ви убием!"

Погледни навътре, не навън

За съжаление, макар че знаех, че един усъвършенстващ се трябва да гледа само навътре, за да открие собствените си недостатъци, а не към това, което правят другите хора, много пъти бях недоволна, че някои практикуващи не правят достатъчно, или че понякога не вършат добра работа. Бях много критична. Но Учителят любезно ми напомни, че не това е, което практикуващият трябва да прави.

И така, един ден, когато се върнах вкъщи, вдигнах очи към една сграда и през голям прозорец видях, че двама души, които стоят, все още не правят нищо. Спрях и погледнах, заинтригувана от факта, че тези хора са като две статуи, без да се движат дори малко. Започнах да се чудя: какво правят те? Гледат телевизия? Ако е така, защо не разговарят помежду си от време на време и т.н.... Прекарах няколко минути, докато ги наблюдавах. И една идея дойде в ума ми: ето как други хора ме накараха да спра да вървя. Просветлих се до факта, че в самоусъвършенстването трябва да се съсредоточим върху това как да напредваме непрестанно и енергично, а не върху това, което правят другите хора. В противен случай ще загубим време и енергия и ще бъдем забавени да вървим по пътя си на самоусъвършенстване и да изпълняваме мисията си. Благодарих на нашия Учител за ценния урок.

Друга грешка, която направих в самоусъвършенстването си, е, че когато се сблъсквах с намеса в работата си по Фа коригирането, понякога пращах праведни мисли, без да гледам вътре, макар че Майсторът казва, че намесата без причина не е позволена. И така с мен се случи следното нещо: всяка вечер, когато се връщах от работа, бездомните кучета в близост до моя блок започваха да лаят срещу мен. Силно. Отказах да се страхувам от тях и изпратих праведни мисли. Това се случи няколко вечери една след друга. Една вечер лаещите кучета почти стигнаха до мен и се почувствах в опасност да не бъда ухапана. Бяха близо до мен. В този миг си помислих: „Трябва да има причина те да могат да го направят. Трябва да погледна навътре.“

В момента, в който имах тази праведна мисъл, погледнах към кучетата: макар че все още лаеха, опашките им се разтресоха и ме гледаха приятелски. Спряха да лаят и си тръгнаха. Оттогава никога не са ме притеснявали. От този опит разбрах, че когато срещнем проблеми, не трябва да се задоволяваме с изпращането на праведни мисли, за да ги елиминираме, но също така трябва да погледнем навътре.

Силата на праведните мисли

Още в самото начало на усъвършенстването си, когато разбрах, че нашата мисия е да спасяваме съзнателни същества, първото, което направих, беше да раздавам брошури за разясняване на истината на хората по улиците. В началото бях изпълнена с представи, които ме възпрепятстваха да го направя добре, моят гонг не беше достатъчно висок, за да разсее злите фактори, които не позволиха на хората да получат истината и вероятно демоните също се намесиха, опитвайки се да ме обезкуражат и да ме накарат да се откажа. Така че почти всички хора, които срещнах по улиците, отказваха да вземат листовки от мен. До деня, когато ми хрумна идея: защо не изпращам праведни мисли? Затова започнах да изпращам праведни мисли и, "изненада!" - изведнъж почти всички хора приемаха листовки и ми благодаряха.

Виждала съм силата на праведни мисли много пъти. Най-очевидното беше в ситуацията, когато нашите колеги изпитват технически проблеми с техниката си за видеозапис на събитията. Повечето пъти, само няколко минути след като започвахме да изпращаме праведни мисли, те успяваха да решат проблема.

Един ден разяснявах истината заедно с друг практикуващ, ветеран. Беше малко след обяд и само няколко души минаха покрай него. И още по-малко спряха да говорят с нас. Изведнъж започна да вали. Дъждът беше студен и замръзнахме. Въпреки студа отказахме да се предадем и да се приберем вкъщи. Намерихме някакъв подслон под дърво, решени да не напускаме. И изненада - хората на улицата започнаха да спират и да говорят с нас. Всички те разбраха добре думите за разясняване на истината и подписаха петицията, която имахме в себе си.

От това преживяване разбрах, че когато правим жертви, ние повишаваме Дъ, повишаваме своя шиншин, впечатляваме по-висшите същества и затова ни е позволено да спасим съзнателните същества.

Миналата година в Мюнхен имах и друго силно изживяване, свързано с жертва и състрадание. Беше ноември, в понеделник сутринта, ден след Фа конференцията в Мюнхен, и ние имахме дейности за разясняване на истината на централния пазар в града. Сутринта валеше сняг. Когато стигнах там, само няколко практикуващи правеха упражненията. Първата ми мисъл беше: "О, вали толкова силно, ще се намокря, няма да има къде да сменя дрехите си, ще е трудно..." Разбрах веднага, че това не е праведна мисъл, елиминирах я и се присъедини към моите колеги за упражнения. Десет или петнадесет минути по-късно снегът спря.

През целия ден ние правихме упражнения на смени и давахме листовки на хората и им разяснявахме истината. До края на вечерта, след дългите часове на улицата в такова студено време, предполагам, практикуващите бяха уморени. Чувствах, че дейността за разясняване на истината е в застой. Все по-малко хора говореха с практикуващите и все по-малко от тях подписваха петицията за спиране отнемането на органи. Изведнъж един от организаторите призова практикуващите да дойдат и да направят пето упражнение. Въпреки че беше толкова студено и денят беше толкова дълъг, няколко практикуващи свалиха обувките си и започнаха да медитират. Няколко мига по-късно почувствах невероятна вълна на състрадание да изпълва пазара. Не мога да ви опиша с думи колко красива беше. Аз не бях единствената, която почувства това. Хората наоколо промениха отношението си. Изведнъж се наредиха на опашка, за да подпишат петицията. Дори чух някои хора да казват: Бог да ви благослови!

Не се опитвайте да решавате проблеми, а да премахнете привързаността си

В миналото ми беше трудно да се справя със студа. В офиса имах колежка, която през зимата, без значение колко студено беше вън, отваряше прозорците широко. Освен факта, че ми беше студено, бях много разстроена, че го прави, макар да знае, че ми е студено и че ме притеснява. Без значение колко пъти я молих да спре, тя продължаваше да прави това. Един ден, уморена от разочарование и неуспех през всичките си тестове, реших: „Добре, ще се оправя със студа, без да ѝ се ядосвам. Това е, няма повече да се разстройвам.“ И не бях разстроена.

Няколко минути по-късно нашият координатор дойде и я помоли да се премести и да работи в друга стая, ако ще настоява да държи прозореца отворен, което тя направи след известно време. Така че проблемът спря, когато се промених, не преди това...

За да завърша, един ден, докато бях в медитация, Учителят ми показа великолепно видение. Трудно е да го опиша с думи: Беше сякаш небето "процъфтява" пред моето небесно око, изпълненo с милиони блестящи звезди, бляскави и красиви. Пред такава прекрасна гледка всички конфликти и шиншин търкания, които ме мъчеха, изглеждаха дребни и безсмислени. Сега разбирам, че вече не трябва да се оплаквам заради другите или да се страхувам от трудности, а вместо това трябва да се съсредоточа върху усъвършенстването, за да се върна у дома в красиво блестящия космос, към който принадлежа, но не сама, а със съзнателните същества, които трябва да спася, като изпълня мисията си.

Есето е прочетено на Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Париж на 01.10.2017 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.