Издигане, падане и отново издигане - елиминиране на мързела

От малък се интересувам от чигонг и бойни изкуства. Постепенно придобивах усещането, че имам някаква връзка с Китай.

Трябва да е било около 2000 г., когато попаднах на новина, касаеща преследваната в Китай група Фалун Гонг. Можеше да се види кратък кадър на хора, подредени в медитация. Макар че името се спомена само веднъж, го запомних завинаги. По време на публичните новогодишни китайски празници през 2002 г. получих от една китайка компактдиск. Реших да го пусна за проба, но CD устройството не заработи на моя компютър, затова се отказах.

В края на януари 2004 г. брат ми ми каза: "В съседен град има китайска книжарница. Тя ще затвори на 1 февруари и сега имат голяма разпродажба. Може би трябва да отидеш там и да разгледаш рафта с материали за чигонг и кунг-фу". Така и направих и на 30 януари стоях там с „Джуан Фалун“ в ръце. Четях и четях, и четях, просто не можех да оставя книгата. "Значи това е, което съм търсил през целия си живот". Мислех си "Ще започна да практикувам веднага". Купих екземпляр от „Джуан Фалун“, като на следващия ден си купих книгата „Фалун Гонг“ и започнах да правя упражненията още същия ден.

Бързо начало

Веднага щом започнах да правя упражненията, видях над главата си бяла светлина, която изпълваше тялото ми отгоре до долу. Разбрах какво означава, когато хората казват: "Той видя светлината". Разбрах също защо в старинните стенописи в църквите светците винаги са изобразявани със златен кръг, хоризонтално надвиснал над главите им. Това трябва да е техният Фалун, който се върти. Когато направих жеста (Джие ин), ръцете ми сами направиха кръга. Знаех, че съм получил Фа. Това беше истински бърз старт.

Отпускане

След първоначален период на ентусиазъм и решителност започнах бавно да се отпускам в самоусъвършенстването. Макар че в началото елиминирах рязко много лоши привързаности и други зависимости, това бяха само външни неща. Никога не се изправях истински пред моята привързаност към похотта, нито пред мързела и комфорта. Никога не бях изпращал праведни мисли, нито бях разяснявал истината и не изучавах редовно Фа.

Точка на преобръщане на нещата

В един момент, макар че се усъвършенствах повече от единадесет години, почувствах, че съм заседнал на едно и също ниво от години. Чувствах, че трябваше драстично да променя отношението и отдадеността си, ако не исках да пропусна лодката за достигане до Съвършенство. Реших също да се срещам с други практикуващи и да се включа в различни дейности за разясняване на истината. От тогава имам много изключително вдъхновяващи срещи с няколко практикуващи и участие в много достойни проекти. Съпрактикуващите ми помагаха да остана фокусиран и ме насърчаваха да бъда по-усърден.

Въпреки това все още имах болестна карма, сред чиито проявления и херпес. Бях опитал всичко, което един обикновен човек би опитал, за да го премахне . Всичко, освен да гледам навътре, да търся собствените си недостатъци и да елиминирам привързаностите си. Моят биорезонансен терапевт ми каза: „Съжалявам, ние не можем да ти помогнем повече. Трябва да намериш терапевт хомеопат, който да може да приготви лек с по-висок потенциал (т.е. по-фина вибрационна честота), защото всеки път, когато те лекуваме, вирусът се оттегля, но винаги се появява след известно време.“

Тогава разбрах, че никога не бих могъл да прогоня тази болест, ако не спра да се възприемам за обикновен човек и да възприемам всичко това, така както изглежда (на повърхността). Кармата трябва да излезе и страданието трябва да бъде изтърпяно, за да се превърне в добродетел. Оттогава спрях всички видове добавки, лекарства или лечение. Или, както е написано в „Джуан Фалун“ (Лекция Първа):
„Като истински практикуващ обаче вие не можете да се усъвършенствате с болно тяло. Аз ще пречистя тялото ви. Пречистването ще бъде направено само за онези, които наистина идват да изучават практиката и Фа. Подчертаваме следното: ако не можете да премахнете привързаността или тревогата си за болестта, ние не можем да направим нищо и ще сме неспособни да ви помогнем. Защо? Защото във Вселената съществува следният принцип: според Буда школата всички дела на обикновените хора имат предопределени връзки. Раждането, старостта, болестта и смъртта съществуват за обикновените хора точно по този начин. Човек има болести и трудности поради карма, която е резултат от извършени в миналото неправилни постъпки; страданието е изплащане на кармичен дълг, ето защо никой не може да променя това просто така...“

Работих само върху моя Шиншин и изпращах праведни мисли. С успех. Преди, всеки път, когато се появяваше неразположението, продължаваше цели три седмици и преди да е свършила едната атака - следваща беше вече започнала на друго място в тялото ми. Сега всъщност се чудя дали този „вирус“ все още е там или не.

Опитвам се да правя трите неща наистина добре и да спя само след праведните мисли в полунощ до времето за изпращане на праведните мисли призори. Веднъж направих кратка дрямка. След 20 минути бях в състояние като насън и осъзнах, че Учителят държи главата ми в двете си ръце, като главата се опираше на корема му. Не го виждах, но знаех, че е той. Направих знака за „благодаря“ и в този момент се събудих. Размишлявах върху съня и стигнах до заключението, че това е положителен знак, а именно, че Учителят се грижи за мен. Това е насърчение да продължаваме да се самоусъвършенстваме усърдно (и да не правим повече дрямки).

Взимам голямо участие в дейностите по разясняване на истината, главно в Амстердам. Често аз съм единственият, който говори холандски език наред с някои други езици. Като западняк съм наясно с начина на мислене на повечето минувачи от Запада и мога лесно да стигна до тях. Като бивш търговски представител знам как да се адаптирам оптимално към човека отсреща и как да наблегна на конкретни теми, които най-много се вписват в неговите интереси. Като практикуващ се научих да преодолявам личните си предпочитания или негодувание, когато се касае до личностните характеристики на хората и развих състрадателно сърце, за да спася всеки, колкото и трудно да го правеше този човек за мен.

След няколко седмици, прекарани в този процес, разбрах, че не съм се виждал в огледалото в продължение на седмици. Винаги съм бил човек, пропиляващ много времето си. Обичах да се оглеждам в огледалото. Преди осъзнавах, че това е привързаност, затова се опитвах да я премахна няколко пъти, но без никаква полза. Просто не можех да се откажа. Но сега просто забравих да да ме е грижа за това. По някакъв начин просто загубих интерес към образа си в огледалото.

Имах проблеми с коляното, които не ми позволяваха да правя петото упражнение точно по един час всеки ден. Дори трябваше да направя четиримесечна почивка по отношение на правенето на двоен лотос и дори на заемането на единичната лотосова позиция, но нищо не изглеждаше да помага. Чувствах се много разочарован. Помислих си: "Аз съм ветеран практикуващ. Как да постигна съвършенство, ако дори не мога да овладея двойната лотосова позиция? " Опитах с подготвително упражнение за разтягане, което научих чрез интернет, което изглеждаше, че работи добре, но не се възползвах от него задълго. Бях започнал да успявам да практикувам в пълна лотосова позиция отново и дори успях постепенно да удължа времето за практикуване.

Съпрактикуващ ме насърчи да изпълнявам петото упражнение в продължение на един час всеки ден, което правя от известно време и резултатите са невероятни, разбира се. Никога не бих могъл да го постигна, без да подобрявам своя Шиншин и да премахвам привързаността си към похот и ленност. Не само успях да удължа времето си за практикуване, но и силата на концентрацията ми сериозно се задълбочи. За пръв път мога да достигна състояние на Динг за по-дълги периоди от време. Моменти на пълно щастие, пориви на истинно удовлетворение се вливат в мен, както се появява и мъдростта. Аз съм напълно в хармония със света и често, докато медитирам или изпращам праведни мисли, сълзи напират в очите ми и състрадание изпълва сърцето ми.

В заключение бих искал да благодаря на моите приятели съпрактикуващи в Холандия, че ми предоставиха тази топла среда за самоусъвършенстване, където, откакто пристъпих напред публично преди две години, успях да намеря своето място. Благодарността ми към Учителя е отвъд описание. Просто бих искал да насърча всички да отдадете в това тройно усилие, защото то е усилие, което е твърде голямо, за да не успее.

Есето е написано за Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Париж на 01.10.2017 г.