Преживяване и спомени от грижата за информационен щанд

Уважаеми Учителю и практикуващи,

Първо, бих искал да споделя намека, който получих. Изминали са две години, откакто се усъвършенствам сериозно.

По време на първите седмици, след като реших да тръгна по пътя на самоусъвършенстването по Фалун Дафа, една нощ се събудих се. Болното дете в съседната стая ревеше силно и не спираше. Започнах да се дразня все повече и повече и се чудех защо майката на детето не се погрижи то да спре да реве, като същевременно се чудех откъде това дете има толкова много енергия да реве така, въпреки болестта си. Въртях се в леглото си и ставах все по-раздразнен.

В един момент ми дойде на ум, “Аха, в „Джуан Фалун“ се казва, че практикуващият не трябва да се ядосва, а да практикува търпение." Тази мисъл ми помогна постепенно да усмиря гнева си. После имах още една мисъл: "Един практикуващ трябва да благодари на тези, които създават такава утежняваща ситуация, тъй като те дават възможност той да подобри шиншин. Така благодарих на детето за това, че ми предостави тази възможност.

Този начин на мислене беше съвсем нов за мен и някак си не бях сигурен дали това е правилно. Тогава попитах в съзнанието си: "Учителю, дайте ми знак, ако това е начин да се подобря по пътя на самоусъвършенстване." Веднага след тази мисъл имаше някакъв вътрешен отговор под формата на въпрос: "Какъв вид знак?". Отговорих: "Не трябва да е нещо изключително, а просто нещо, което отговаря на моите нужди." В отговор на тази мисъл почувствах огромен енергиен поток, който течеше през тялото ми и чувствах екстаз. Не мога да си спомня някога да съм чувствал нещо толкова интензивно и силно. Сякаш всяка клетка в тялото ми каза: "Да, така е." Това веднага ми подсказа, че съм получил знака, който поисках. Чувствах се добре в тялото си и заспах, въпреки че детето в съседната стая продължаваше да крещи с кратки прекъсвания.

Моето разбиране за състрадателно спасяване на съзнателните същества

След като в началото на 2016 г. се преместих в Хамбург, първо потърсих група практикуващи, след което се присъединих към техните дейности за разясняване на истината. Когато бях пред китайското консулство, веднага ми стана ясно, че тяхното бдение е съвсем различно от обичайните бдения, които съм преживявал, макар че не изглеждаше по-различно. Дори и само двама от нас да присъстваха, чувствах много силна енергия, когато правехме упражненията и изпращахме праведни мисли. Освен това свиренето с клаксони от минаващите автомобили беше ясен знак, че това е дейност, чрез която съзнателните същества имат възможността и шанса да живеят в бъдещето.

До неотдавна се занимавах основно с дейностите на информационния щанд и поставях всяко друго задължение на заден план. Тази дейност ми даде дори още по-силно чувство относно нашата дейност. Бях там от подготовката на щанда до прибирането му и никога не се притеснявах, че не съм си почивал. Всеки път, когато пиех вода или ядях сандвича си, се изпълвах с необходимостта незабавно да започна отново да разпространявам листовките и да разкажа на хората за Дафа и преследването. Нямах желание дори да правя упражненията, тъй като чувствах, че съзнателните същества могат да пропуснат своя предопределен шанс да живеят в бъдещето. През това време бях винаги изпълнен с чудно чувство на радост. Така можех да се усмихвам на минувачите през повечето време. Понякога моите желания и радост за разясняване на истината на хората бяха толкова силни, че почти всички минувачи вземаха листовките и можех да говоря за Дафа с много хора.

Въпреки това понякога изпитвах отрицателни фактори и мисли, които се опитаха да ме завлекат надолу. Но по време на тази фаза изпращането на праведни мисли помага за бързото отстраняване на тези фактори. Освен това трябваше да разбера Фа преподаван от Учителя - чрез мои думи - че една ортодоксална практика може да подчини сто еретични практики.

През повечето време моята най-силна мотивация и потвърждение на ангажимента ми към информационния щанд се случваха, след като разяснявах истината на хората. Те често казваха, че са впечатлени от нашата отдаденост за извършване на тази дейност. Често ми се струваше, че тяхната знаеща страна разбира колко важна е тази дейност в този конкретен момент и ми благодари от дълбините на сърцата им.

От време на време тялото ми изпитваше знак, че съзнателните същества са спасени. Аз изпитах тази ситуация, когато по време на нашия разговор, когато си казвахме довиждане или когато се здрависвахме на раздяла, през тялото ми минаваше силен енергиен ток и всичките ми клетки вибрираха. Такова преживяване ме мотивираше тогава и все още ме мотивира да разяснявам истината за Дафа и фактите за преследването.

Междувременно моето разбиране за дейността на информационните щандове се промени. Например сега разбирам, че мога да разяснявам истината, като правя упражненията. Това показва на китайските туристи, че има западни практикуващи от различна възраст. Не само това, но и наблюдаването на упражненията може да бъде от полза за западните минувачи, ако, когато правя упражненията, запазя мисълта, че правя упражненията в полза на минувачите и че те ще се възползват от положителното поле. Това ми помага и да се успокоя. Така хората ще изпитват по-малко стрес и в същото време ще им се представят характеристиките на Дафа. С това искам да кажа, че те могат да почувстват ползите, които произтичат от Дафа.

В един момент един от минувачите се спря пред щанда, когато правехме второто упражнение, и каза: "Те наистина са в дълбока, спокойна тишина." Те наистина бяха впечатлени от забързаното и шумно обкръжение и многото хора , което не ни попречи да постигнем спокойствие.

Напоследък моите чувства и разбирането ми за дейността на информационните щандове се промениха доста, когато става въпрос за споменатото по-горе. Вече нямам чувството на радост през цялото време. Когато започнах с тези дейности, винаги ми се струваше, че съм тласкан да направя нещо по-важно.

Това ми напомня за проекта, който започна неотдавна. Това е проектът "You Tube Channel", предназначен да достигне до възможно най-голям брой хора. Това отнема много време.

Радостта и желанието да се разяснява истината за Дафа на щанда се появява след първия разговор с хората. Независимо от това имах противоречиви мисли - трябва ли да отида и да работя по новия проект или има нещо, което ме задържа на информационния щанд? Понякога изпитвам вътрешно разминаване, защото искам да участвам и в двата проекта. Затова често ми е трудно да отида до щанда за информация или да напусна щанда, когато затварям за деня.

Пробуждане на спомени, които бях търсил през целия си живот

По препоръка на друг практикуващ, в средата на януари 2016 г. докато четях лекцията: Преподаване на Фа при обиколката на Северна Америка, през 2002 г. ми беше напомнено за ситуация, която преживях в предишен живот.

Намирах се в космическо пространство със стени, но все затворен в едно определено пространство. Там разговарях с едно съзнателно същество за настоящия ми живот и свързаните с него договорености.

Пристигнах в това космическо пространство твърде късно, за да ми бъде даден живота, който си бях избрал. Исках да бъда роден в страната, в която щеше да се разпространява Фа. Бях сигурен, че в тази страна има много възможности. Но бях закъснял и всички задачи за Китай бяха дадени. Бях обезпокоен, че няма да разбера дълбоките значения на Фа на друг език и в страна, която далеч не беше там, където исках да бъда. Въпреки това ми казаха, че няма да има абсолютно никакъв проблем. Както и да е, винаги можех да науча езика, използван по време на представянето на Дафа в света. За да бъда честен, аз все още си спомням как мислех, че западният начин на писане в сравнение с китайските йероглифи е неестетичен и неприличен.

После пред очите ми мина поредица от вече аранжирани животи. С препоръката на този живот, който ме придружаваше по това време и за който смятах, че аранжировката "изглежда доста добра", ние се съгласихме с настоящата аранжировка, която е моят сегашен живот.

Независимо от това, аз не бях много щастлив от избора, т.е. аранжировката от този живот. Но нямаше по-добра перспектива.

Обсъдихме обстоятелствата на този конкретна аранжировка, т.е. какви основни условия ще бъдат подготвени за мен и какви черти умения ще ми бъдат дадени. Обсъдихме по-подробно някои от етапите в живота ми.

Предвид перспективите на моя живот, предоставени от моето семейство, ми показаха, че ще минат поне 20, ако не и 25 години, за да получа Фа и да започна да се самоусъвършенствам. Исках да преговарям за най-добрите възможности и попитах дали мога да бъда роден в семейство на практикуващи. Все пак бях пристигнал твърде късно за това. Ако не приемех аранжировката, не можах да се култивирам в тази конкретна фаза на разпространение на Дафа, нещо, което беше от голямо значение за мен.

Бях обезпокоен от начина, по който щях да бъда запознат с Фа. Казаха ми, че ще науча за Фа от кръг от приятели и че това е голяма и благоприятна аранжировка. Въпреки това, мислех си, че съществува риск на тези, които ще ми помогнат да придобия Фа, да не им бъде даден Фа. Беше ми казано да не се притеснявате за това - всичко ще бъде наред. Обаче разбрах, че трябва да приема Фа за това, което е.

Също така разгледахме аранжировката, свързана с препитанието ми. Беше важно да нямам никакви финансови затруднения, което означаваше, че мога да отделям цялото си време за усъвършенстването си. Освен това не исках да печеля много пари, тъй като това би могло да навреди на моите основи на самоусъвършенстване - което означаваше, че материалните предимства могат да бъдат в неизгодно положение за моето усъвършенстване. То трябваше да е достатъчно, за да се осигури достоен живот и да не се притеснявам за прехраната си.

Когато стана въпрос за другите аспекти на живота ми, обсъдихме и въпросите, свързани с просвещението и привързаността. Когато ставаше въпрос за привързаности, можех да се откажа от нещо, което оставяше спомени – нещо, което така или иначе беше покрито от други спомени. Това, което ми беше дадено, беше намалено, което щеше да е от полза за моето усъвършенстване. Всъщност бях горд, че притежавам тази привързаност.

За намаляване на субстанцията някои други привързаности бяха намалени. Но това не беше както очаквах, защото в същото време други привързаност бяха засилени. Това означаваше, че няколко привързаности не могат да бъдат намалени, без да се засили една определена привързаност. Това би довело до това, че моето усъвършенстване щеше да стане прекалено лесно, а това нямаше да има стойност.
Бях доста уверен, че мога да освободя тази особена силна привързаност без никакъв проблем. Беше ми казано да не подценявам този въпрос. Днес ми е ясно какво означава всичко това.

Що се отнася до определени моменти от живота ми, през месец януари 2016 г. преживях някои ситуации. Те трябваше да ми напомнят за привързаностите. Това е свързано с преминаването на изпит или срещата на дадено лице. Ще се опитам да го обясня.

Когато участвах в семинар, подготвен от работното ми място, мислех, че лекторът не се справи добре в представянето си. Бях сигурен, че бих могъл да се справя много по-добре. Например лекцията можеше да бъде по-неформална и спокойна. Това ме накара да реша, че след няколко години в моята работа ще давам лекции на семинари - и то определено много по-добре.

Когато разсъждавах за това, за първи път в самоусъвършенстването си осъзнах, че имам силно его. Също така открих, че съм боец, копнея за признание, арогантен съм и имам манталитет на самоизтъкване. Осъзнах, че: "Аз съм практикуващ и не искам да мисля така. Това са неща, от които трябва да се откажа ". След това си спомних споменатата по-горе ситуация, касаеща тази привързаност, която вече бях виждал преди това. Бях съвсем наясно с нея. Това беше много важно в този момент. Ако не я бях разпознал по онова време, щеше да ми отнеме известно време, докато откриех тази привързаност следващия път.

По време на първата ми среща с друг практикуващ, когато бях в дадена ситуация, изведнъж ми се напомни нещо за него. Този неотменен, спокоен и непоколебим практикуващ е бил велик цар. Дори можех да си спомня очарователната му и мощна фигура.

Когато ми даде препоръка по време на петото упражнение, разбрах, че съм избрал препоръката, която е трябвало получа при самоусъвършенстването си. Имаше различни препоръки, от които да избирам. Но не можах просто произволно да избера която и да е. Ако си спомням правилно, всяка препоръка, която избирах, щеше да намали разпределената квота. Мислех си, че би било полезно да си спомня колкото се може повече случаи, което щеше да ми помогне да остана непоколебим. За това много се замислих, какво мога да си спомня. Казаха ми обаче, че не бих могъл да взема под внимание само спомените. Днес мога да разбера това доста добре и съм благодарен за другите препоръки. Има и моменти, когато паметта ми става мъглявина и понякога спомените са изчезнали. След това тези спомени се връщат и стават съвсем ясни. Трудно е обаче тези спомени да се поставят в определен ред, за да мога да ги запиша. Вярвам, че те са зависими от времето.

Понякога спомените се връщат по отношение на определени способности, особено когато те са необходими. По някакъв начин не бях доволен от това. Ако си спомням правилно, появата на такива подредби се случва по някаква причина. Те няма да се появят, ако условията не са узрели, за да можем да изпълним определена задача.

Когато се появи друг спомен, Учителят говори по въпроса за преследването на неща:
" Буда школата вярва в предопределената връзка. Всеки идва тук поради предопределена връзка. Ако го получите, вероятно трябва да го имате. Следователно би трябвало да го цените и да не сте привързани към преследването на каквото и да било." (Джуан Фалун, Лекция втора)

Когато се случи нещо, други спомени излизат на преден план. Знам, че този конкретен проблем се е случил точно както е бил определен и аранжиран. Това е важно напомняне за мен и ми показва, че предопределената ситуация се е случила точно както е била аранжирана. Това ми показва, че е важно да изпълняваме задачите си добре, защото само тогава можем да завършим аранжираното добре, точно както е било аранжирано.

Заключителна бележка

Преди да практикувам Дафа, когато медитирах, се питах: "Какво искам?" След като задавах въпроса отново и отново, получих следния отговор: "Искам да върша добро и да помогна на хората." По това време го разбирах само повърхностно. Идваха ми на им неща като например да отвориш вратата на някого. Вярвах, че добрите дела ще доведат до благодарност. Днес знам значението на отговора, който получих, когато медитирах.

Всеки път, когато в култивацията си се сблъсквах с нещо трудно, което ми караше да се откажа от усъвършенстването си, имах две основни мисли, които ме държаха непоколебим: "Знам, че избрах и исках този живот, включително всички трудности и неудобства. Поради това получавам шанса наистина да върша добро и да помагам на хората. "

Преди да завърша искам да споделя Фа на Учителя от „Посвещение към руското издание на „Фалун Дафа““ от „Есенции за усърден напредък“ том II:

Ценете го!
Обетите на Боговете се изпълняват;
Ценете го!
Това е, което търсехте;
Ценете го!
Фа е точно пред вас.

Ли Хонгджъ
10 юли 1999 г.

Есето е прочетено на Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Париж на 01.10.2017 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.