Варварско преследване – разкази на Фалун Гонг практикуващи за претърпените от тях мъчения (част 2)

Бавно, с мек глас Джан Джикуи разказа историята на преследването си в град Чанчун

„След 20 юли 1999, отидох в Пекин, за да апелирам за Фалун Гонг. Разяснявайки истината за Фалун Гонг на гражданите в Пекин, бях арестуван от полицията в Пекин и прехвърлен в полицейското управление в Чанчун. Там вързаха ръцете и краката ми на дървен прът, който бе поставен между две маси и така ме оставиха да вися.

Дървеният прът се клатеше напред-назад и като се счупеше, падах на земята. Другите практикуващи, които бяха задържани там, бяха бити с кожени колани или овесвани. Полицаите ме удряха по бедрата с бяла дървена пръчка. По-късно всички бяхме върнати в полицейския участък Ердаохъци, окръг Чанчун. В него имаше десет или повече практикуващи Фалун Гонг.

Като стигнахме там, началникът на Отдела за политическа защита ме сграбчи и ме накара да си сваля панталоните. По това време там имаше мъже и жени. Началникът ме удари с кожен колан по главата. Главата ми заглъхна, ушите ми пищяха и едва не изгубих съзнание. Полицаят ме попита за името ми и кога съм отишъл в Пекин.

Не бях напълно в съзнание след побоя и затова не си спомням нищо. Въпреки това той продължи да ме бие. Стъпи с кожените си обувки върху крака ми, премаза с токовете на обувките пръстите на краката ми, като наблюдаваше очите ми. Изтърпях силната болка и започнах обилно да се потя.

След това той отиде да малтретира други практикуващи Фалун Гонг. След като ме отведоха в трудовия лагер в Тибей, началникът на Отдела за политическа защита накара охраната да нареди на криминални престъпници да ме съблекат гол и да ме бият. Престъпниците ме ритаха здраво и ме блъскаха в стената на тоалетната.

Не можех да стана. Тогава ме заляха с две кофи студена вода. След това отново ме ритаха. Ръцете и краката ми кървяха. На единият крак имах голяма рана. Един месец по-късно ме освободиха без документи или съдебно решение.

В края на ноември 1999 г. отидох във Върховния съд на Китай в Пекин, за да разясня истината за Фалун Гонг. Служителите там уведомиха полицията. Арестуваха ме и ме заведоха в полицейския участък в Джаоюан (провинция Шандун) в Пекин.

По пътя обратно ми взеха колана на панталоните и ме накараха да бягам, като същевременно държах панталоните с ръце, а те ме налагаха. Когато пристигнахме в участъка, цяла нощ бях бит с кожен ремък.

На следващия ден ме изпратиха обратно в Джаоюан, провинция Шандун. Когато пристигнах в затвора за предварително следствие, полицаите принудиха престъпници да ме бият, но те видяха, че активно и съвестно поддържам каузата си. Бяха впечатлени от поведението ми и спряха да ме измъчват. Най-накрая полицаите изпратиха глухоням престъпник да ме малтретира.

Един ден от охраната ми наредиха да вкарам главата си през малка дупка в желязната врата на килията ми, а след това стъпваха върху главата ми с крака и ме удряха. Практикуващите в другите килии извикаха в един глас: „Не измъчвайте хората!“

По-късно изпратиха сестра ми и мен в полицейското управление в предградието на Синчуан. След 20 юли 1999 г. цялото ми семейство беше арестувано. Вкараха сестра ми и мен в тесни, тъмни килии под стълбището.

Те бяха толкова ниски, че не можехме да се изправим. Позволиха ни да ходим в тоалетната само веднъж през нощта и в това положение ни държаха десет дни. После ни изпратиха обратно в затвора в Джаоюан и ни държаха там един месец. По този начин измъчваха сестра ми и мен общо шест пъти. След тези мъчения бяхме ни живи, ни мъртви.

На националния празник през 2000 г. отидох на площада в град Чанчун, за да поставя банер и бях арестуван. Всички новинарски агенции в Китай публикуваха лъжи. В тях нямаше нито дума истина за нас. Ето защо искахме да разясним истината по този начин.

Началникът на полицията Лян и други полицаи ми съблякоха палтото и обвиха главата ми с него. Закопчаха ръцете ми зад гърба с белезници, завлачиха ме по стълбите надолу и ме вкараха в една кола. Пътувахме два часа и имах чувството, че сме доста далеч от града.

След като пристигнахме, бях отведен в къща, където свалиха палтото от главата ми. Чувствах се ужасно.

В стаята имаше „тигрова пейка“. Стана ми ясно, че се намираме в планината и чух как вятъра фучи. Полицейският началник Лян и други полицаи ме съблякоха напълно и ме накараха да се кача на пейката. Ръцете ми бяха завързани за пръчка зад гърба.

Прекараха железни прътове върху гърдите, бедрата и краката ми. Краищата на тези прътове бяха привързани към пейката, така че цялото ми тяло беше притиснато плътно към пейката и не можех да мърдам. Краката ми бяха поставени в железни окови и обездвижени. Тогава Лян взе остър нож, дълъг около 30 см и няколко пъти го потърка в панталоните си.

Хвърли го на масата и злобно ми каза: „Джан Джикуи, искам да умреш тук днес. Ще те измъчвам до смърт и ще изкопая дупка, за да те погреба в нея. Никой няма да разбере и да те открие.“ След това Лян излезе.

Най-малко трима полицаи започнаха да зареждат електрическите палки, двама други полицаи сграбчиха ръцете ми, завързани с пръта зад гърба ми, после ми преместиха ръцете през главата отпред пред тялото. Чувах как костите ми непрекъснато пукаха. Тези мъчения се повториха няколко пъти и ужасната болка ме накара да издавам неистови стонове.

След това сложиха на главата ми желязна кофа и започнаха да удрят по нея здраво със стоманени тръби. Главата ми се пръскаше от силните вибрации и шумът. Полицаите ме измъчваха дълго време по този начин и ми гориха гърба с цигари. От непоносимата болка изгубих съзнание.

След това ме заливаха със студена вода, за да ме свестят. Накрая запалиха свещи и с тях гориха гърба ми. След като ми изгориха гърба, поляха го с горещ восък. От болка тялото ми непрекъснато пулсираше и трепереше.

Всичко, което можеше да се чуе, беше трещенето на пейката, предизвикано от конвулсиите на тялото ми. Въпреки, че по тялото ми не остана здрава кожа, полицаите продължиха да ме измъчват като мушкаха с елекрошокови палки половите ми органи и ги притискаха с желязна пръчка.

Припаднах и когато дойдох в съзнание, не знаех колко време е изминало. Една нощ след мъченията, лицето ми беше подуто до неузнаваемост и цялото ми тяло беше в кръв. Бях сериозно увреден.

Тъй като съм се гърчил от ужасните болки, кожата и плътта на ставите ми бяха така наранени, че можеше да се видят костите и мускулите ми. Когато осъзнаха, че съм дошъл в съзнание, отново ме завлякоха навън.

Беше над десет градуса под нулата. Полицаите поляха голото ми тяло със студена вода. Оставиха ме да лежа на студа, а те се прибраха в къщата.

Половин час по-късно излязоха да видят дали съм още жив. Не знаех колко време е минало до сутринта. Бях на прага на смъртта. В това състояние бях отведен в полицейския участък на град Чанчун.

Там имаше много малки клетки, всяка с „тигрова пейка”. На всяка от тези пейки имаше практикуващи жени. Повечето от тях бяха в безсъзнание, като от кръста надолу бяха голи или покрити само с кърпа.

Отведоха ме в затвора за предварително следствие в Тибей, за да продължат да ме измъчват. Започнах петдневна гладна стачка и така спряха да ме измъчват. След като прекарах 40 дни в центъра за задържане, ме отведоха в трудовия лагер на Пета дивизия, окръг Чаоюан.

Там продължих с гладната стачка. Десет практикуващи Фалун Гонг в подкрепа също започнаха гладна стачка. В този затвор имаше 500 практикуващи Фалун Гонг. Ръководителят на отделението видя, че сме в гладна стачка и накара няколко затворника да ни бият жестоко.

Сцената беше ужасна. Накрая практикуващите Фалун Гонг, които бяха в гладна стачка, ги отведоха в Първа дивизия, където практикуващите Фалун Гонг са най-жестоко преследвани. Криминалният престъпник Сю Хуи много често изтезава практикуващите Фалун Гонг.

Един 60-годишен практикуващ Фалун Гонг отказа да носи униформата на затвора и беше пребит от Сю Хуи толкова, че едва успя да си поеме дъх. Въпреки това побоят продължи.

Почти изгубих вяра в живота, защото дълго време изпитвах невъобразим страх от смъртта. Цялото непоносимо преследване и малтретирания се случиха следобедите, вечерите и дори в полунощ.

Ако практикуващите Фалун Гонг направеха дори малко шум, докато спят, те биваха малтретирани от самите затворници. Поради това практикуващите не смееха да заспят. Понякога не можех да спра да кашлям. Тогава затворници като мен ми нанасяха побой през цялата нощ. Не ми позволяваха да кашлям.

Не се осмелявах да пия вода вечер, защото не ни беше позволено да ходим в тоалетна през нощта. Веднъж, спешно трябваше да отида до тоалетната и отидох на бегом. Когато се върнах, Сю Хуи ме удари толкова силно, че едва дишах. Той ме ритна много силно в областта на бъбреците и ги увреди така, че не можех да се движа в продължение на няколко дни.

Веднъж практикуващият Фалун Гонг Суи Футао на около 20 години беше скрил писанията на нашия Учител Ли Хонгджъ в дрехите си. Престъпниците открили това и го ударили над 50 пъти с гаечен ключ. Малко по-късно този практикуващ почина от побоя.

Моята по-малка сестра беше осъдена на десет години затвор, a съпруга й пo същото време на три години. Освен това, деветгодишното им дете беше изгонено от училище, по заповед на Управление „6-10“ само защото родителите му практикуват Фалун Гонг.

Сред практикуващите Фалун Гонг, които останаха в контакт с мен, осем или девет души бяха бити до смърт. Имената им са Уан Шухуй, Лиу Боян, Лиу Ченджун, Су Шуян, Уан Кефеи, Ю Лишин и Дън Шийин.

Не помня имената на другите практикуващи, които бяха преследвани до смърт. Това са изключително жестоки факти!

Джан Шучун е втората ми по-малка сестра. Когато полицията се опита да я арестува, тя скочи по стълбите и се нарани много тежко. Счупените й ребра се бяха вбили в някои от органите й. Краката и ръцете й също бяха счупени. Тя изпадна в безсъзнание.

Скоро след това няколко минувачи спрели да видят какво става. Като я видели, попитали какво се е случило. Полицaитe от управление „6-10“ отговорили: „Имала е разправия със съпруга си за развода.“ Тъй като била „търсена престъпница“, полицaитe я отвели в болница. Лекарите в болницата не сметнали за необходимо да спасят една практикуващата Фалун Гонг.

Казали: „Просто я изхвърлете“ и полицаите я изхвърли в едно предградие. По-късно тя била спасена от добросърдечни хора. Полицаите обаче я върнали в списъка на издирваните.”

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.