Казвам се Матуш Бенко. Имам съпруга и малък син и живеем в Австрия, където работя като постдокторант в Института по компютърна математика към университета "Йоханес Кеплер" в Линц. Ще ви разкажа как престанах да бъда егоцентричен човек без уважение и с лошо отношение към жените и станах разумен мъж, намерил баланс и смисъл в живота. По този начин из основи промених живота и връзките си.
От ранната си младост имах много приятелки и въпреки че повечето от тях бяха много приятни и възпитани, аз винаги се разделях с тях. В този процес нараних толкова много хора.
Преди да стана на 16, тези взаимоотношения бяха основно детски и краткосрочни. Първата ми дългосрочна връзка започна около 17-годишна възраст. Момичето беше много мило, интелигентно и добро. През първата година от връзката ни нямахме големи проблеми, караници или недоразумения. Тогава, когато тя отиде в колеж, продължихме връзката от дълго разстояние повече от година, но в крайна сметка се влюбих в друго момиче и приключих връзката си с моята приятелка, без сериозно да помисля чувствата й.
Напоследък размишлявах върху тези минали взаимоотношения и осъзнах една проста истина, която не можех да видя тогава - бях пристрастен към влюбването. По-конкретно постоянно търсех усещането, че се влюбвам. Сякаш нямаше никакво значение, че вече имам приятелка, или просто не мислех, че е нужно да се контролирам. Мислех си, че ако се влюбя в някого, това означава, че не обичам приятелката си истински и нямам как да останем заедно. Мислех, че трябва просто да следвам желанията си и да бъда с ново момиче, веднага щом реша.
След края на първата ми дългосрочна връзка се събрах с новото момиче, в което се влюбих. Но докато бях с нея, поведението ми стана все по-абсурдно. Все повече и повече се влюбвах в други момичета. Харесвах приятелката ми и се грижех за нея, но като цяло не я уважавах и не ѝ бях верен.
Успяхме да останем заедно почти четири години, преди да се разделим. Връзката ни оцеля толкова дълго само благодарение на нейната невероятна толерантност и саможертва. Тя запази сърцето си отворено и отговори на лошото ми отношение с истинска прошка. Мисля, че виждаше в мен доброта в моменти, когато такава нямаше. Забелязах, че високият й стандарт на поведение имаше голямо влияние върху нея - тя стана по-зряла и по-добър човек през този период. Междувременно аз попаднах на много тъмно място.
По време на младостта си пиех много. Когато бях по-млад, този навик беше относително безобиден и забавен. По-късно обаче напиването стана като "събуждане на звяра". Помня няколко пъти, когато се напих много и напълно изгубих контрол - бях в състояние, в което не ми пукаше от нищо. Едва си спомнях, че имам приятелка. Чувствах се напълно изгубил своите човешките качества и погълнат от тъмна егоистична сила. Беше много разрушително и тревожно.
Докато винаги мислех за себе си като за добър човек, макар да бях направил много глупави неща, с течение на времето започнах да вярвам, че всъщност съм противоположното на доброто. Правех неща, които някога съм смятал за ужасни и никога не съм си представял, че ще направя. Все пак стигнах до тази първа стъпка за осъзнаване на проблема. Но не знаех как да го разреша. Започнах да вярвам, че всъщност бях в основата си лош и започнах да се идентифицирам по този начин.
Намиране на изход
Смятам, че има огромна разлика да знеш, че има нещо нередно и да си в състояние да направиш нещо по въпроса, тъй като се изисква истинска воля и дисциплина да се промениш. Трудно ми е да си представя как бих се измъкнал, ако не бяха напътствието и мъдростта, които в крайна сметка намерих.
Това, което ми помогна да намеря изход, е традиционната китайска практика за самоусъвършенстване и медитация, наречена Фалун Дафа, или Фалун Гонг. За първи път започнах да се интересувам от медитация около 2008 г., когато прочетох книгата "Улов на голямата риба" от Дейвид Линч, който беше любимият ми режисьор по онова време. В книгата се описват невероятните ефекти, които медитацията има върху неговия живот и творчество, и на мен ми стана любопитно.
По-късно една приятелка ми каза, че е правила упражнения в парка, в които има и медитация. Така се запознах с Фалун Дафа. По онова време, въпреки че упражненията, както и ученията на Фалун Дафа много ми харесаха, не исках сериозно да се занимавам с практиката. Това беше защото мислех, че е прекалено добро за мен и не съм достоен.
И все пак през следващите пет или шест години често се връщах към принципите, които намерих в "Джуан Фалун" - основната книга на Фалун Дафа, и те продължиха да ми харесват . И накрая, през 2014 г. отхвърлих колебанията и съмненията си и реших да практикувам с цялото си сърце.
Фалун Дафа учи, че можете да намерите вътрешно спокойствие, като се асимилирате към характеристиките на вселената - истинност, състрадание, толерантност - като същевременно се освободите от привързаността към разрушителни навици като ревност, гордост и страх. Чрез този процес човек може да се усъвършенства и да се върне към истинската си същност. Може би най-голямата пречка, която имах и най-важната стъпка, беше да се науча да призная, че злият човек, който бях станал, не беше моята истинска същност.
Трансформация
Когато започнах истински да практикувам Фалун Дафа, много неща в живота ми се промениха автоматично. Преди чувствах безпокойство и много страх и имах проблем да заспя. Тези проблеми бяха решени много бързо и аз едва го забелязах.
По това време започнах да излизам със съученичка от колежа. Чувствах, че това е моят шанс да се променя и да се отнасям с приятелката си правилно и че никога не бих могъл да си простя, ако го пропусна.
След две години заедно се оженихме и сега имаме малък син. Когато става дума за влюбване в други жени, не го допускам в съзнанието си, защото сега виждам този въпрос много ясно. Когато реших, че искам тя да ми бъде съпруга, затворих всички други врати и сърцето ми вече е спокойно. Не трябваше да се бутам или да се насилвам и ми изглежда много естествено, защото е част от моя ангажимент да бъда добър човек.
Мисля, че основната разлика между мен в миналото и сега е, че вече не съм роб на своите емоции и сантименталност. По-скоро се опитвам да мисля ясно и да следвам принципите, в които вярвам. По-леко приемам личните си чувства и личен интерес, а емоциите, завладели сърцето ми преди, сега са заменени от освобождаващо състрадание. Приех началото на практиката за самоусъвършенстване като освобождаване от заклинание.
Някои хора смятат, че техните емоции са много ценни, и че дори дават смисъл на живота им. Те могат да мислят, че да не бъдеш емоционален означава да ставаш безмилостен или нечовешки. Разбира се, това може да се случи, ако някой поеме пътя на измамата, цинизма и насилието. Но когато се стремим винаги да зачитаме първо другите, да гледаме навътре и да подобряваме моралните си ценности и вътрешна същност, и се научим да приемаме нещата (включително трудностите и емоциите) леко, сърцето ни става по-чисто и по-добро.
пред Метрополитън музей на изкуствата в Ню Йорк
Тъй като сантименталността постепенно изчезва, сърцето е изпълнено със състрадание, което е по-благородно нещо. Например, ако човек е управляван от емоция, той може да се влюби в някого в понеделник и да ненавижда същия човек до сряда, желаейки никога да не го вижда отново. Влюбването винаги се основава на емоции.
Въпреки че причините за влюбване може да варират от физически до психически или духовни, то винаги е резултат от това, което ви харесва или от това, което ви кара да се чувствате добре. Състраданието, от друга страна, никога не се променя; то е много спокойно, солидно и твърдо. То надхвърля егото и не е резултат от лични харесвания или чувства. Това е широка сфера, която обхваща вашите приятели, както и враговете ви.
Самоусъвършенстването е дълъг процес и все още имам много области, в които трябва да се усъвършенствам (за цялостен преглед на недостатъците ми, моля, свържете се с моята съпруга). Въпреки това промените в моя живот, които станаха възможни благодарение на Фалун Дафа, вече ми изглеждат като чудо.
Благодаря Ви за тази възможност да споделя опита си.
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...