Как Китай се промъква в класните стаи в САЩ (част 2)

Дори и когато са изправени пред критики, китайските правителствени образователни институти продължават да напредват с маршова стъпка
в университетите из Съединените американски щати


Самоцензурата също се превръща в проблем. През 2008 г. съд в Израел установява, че университетът в Тел Авив, помещаващ институт "Конфуций", противозаконно е закрил художествена изложба за Фалун Гонг поради натиска от китайското правителство. Година по-късно Държавният университет в Северна Каролина, който е домакин на институт "Конфуций", осуетява планирана визита на Далай Лама поради страх от реакциите от страна на Китай - директорът на института предупредил държавните служители на щата, че такова посещение може да навреди на „здравите отношения, които развиваме с Китай." Няколко години по-късно подобни събития се появиха в Университета на Сидни в Австралия, които провокираха раздразнение от страна на членове на парламента на Австралия.

През последните седмици влязох във връзка с администратори в няколко университети, в които има институти "Конфуций", предимно такива, които са ‚отворили врати‘ наскоро, и никой не изрази съжаление или дори малко загриженост. Университетът Джордж Вашингтон - частният университет, разположен в сърцето на столицата на страната, е домакин на институт "Конфуций" в продължение на няколко години. Учредяващата института негова директорка Пег Барат казва, че институтът "отваря очи", когато Университетът отваря своя център през 2013 г. "Ние бяхме наясно, че имаше противоречие" около институтите „Конфуций“, когато други университети отвориха институти на своя територия, сподели ми тя. "Някои [други университети] имат вътрешна самоцензура", признава тя открито. Въпреки това, казва тя, институтите са безобидни, моделирани според европейските културни институти като Британския съвет, Гьоте институт и Алианс Франсез. Разбира се, не само че Великобритания, Германия и Франция не са комунистически режими, но тези институти са самостоятелни предприятия, извън територията на университетите.

Университетът на Западен Кентъки, където институтът "Конфуций" се разширява – просто се премества в нова сграда – също защитава партньорството си. Терил Мартин, директор на института, ми сподели: "Не вярвам, че програмата на институт „Конфуций“ въобще е спорна. Просто вярвам, че хората не разбират, не задават правилните въпроси и правят много неоснователни предположения за програмата, базирайки се на провалите на няколко от тях. "

Нанси Гутиерес от Университета на Северна Каролина в Шарлот казва, че институтът там ще запълни неудовлетворена нужда. "Ние решихме да бъдем домакини [на институт "Конфуций"], защото вярваме, че това партньорство ще ни позволи да разширим разбирането за китайската култура много широко – от страна на членовете на общността и на нашите студенти", казва тя. С други думи, Ханбан може да осигури ресурси, които университета в момента не може. Гутиерес казва също: "Консултативен комитет на преподавателите ще осигури интелектуалното им ръководство ... гарантиращо, че ще се ръководят от принципите на академичната свобода". Тя отбелязва, че курсовете на института “Конфуций“ няма да предоставят учебни кредити за университета в Шарлот - поне не за сега. Същото важи и за Университета на Западен Кентъки.

Ерик Айншпрух, който председателства института "Конфуций" в Портландския държавен университет, също го защитава: институтът "Конфуций" просто предлага "китайски курсове, които не дават учебен кредит, културни програми, които представляват интерес за общността и инициирани от факултета научни дейности", казва той. Но дори и езиковите курсове на института, които изглеждат сякаш безобидни, привличат критика. Те само преподават опростени йероглифи, които се използват в континентален Китай, но не и в Тайван, Хонг Конг или Сингапур, отчуждавайки изучаващите езика от китайски текстове, създавани навсякъде другаде освен на континента.

Една от институциите, които се противопоставиха на тази тенденция, е Чикагският университет. През 2010 г. университетът отвори институт "Конфуций", което бързо се оказа спорно. За Брус Линкълн, професор по религия в Чикаго, който впоследствие е членувал във факултетския сенат, институтът "Конфуций" представлява "подизпълнение на образователната мисия" в Съединените щати - "враждебно поглъщане на американското висше образование от чужда сила ", както професорът ми сподели. (Преди своята битка срещу института "Конфуций", Линкълн участва в друга борба в Чикагския университет срещу създаването на институт "Милтън Фридман", който би бил финансиран предимно от консерваторски ориентирани заинтересовани страни. Това също представляваше подизпълнение на образователната мисия, вярва той - в този случай - "корпоратизацията на университетите".)

Когато през 2014 г. идва договора за подновяване от Ханбан, Линкълн, заедно с Маршал Салинс, инициират провеждането на петиция, която събира подкрепата на повече от 100 други членове на факултета, като искат договорът да бъде отменен. (Имаше твърде малко участие на студентите, казва Линкълн.) Онази година, Чикагският университет изгонва института поради загрижеността за академичната свобода. Действията на Чикаго спечелиха похвали от разнообразни по идеология организации като „Forbes (Форбс)“ и „New York Review of Books (Ню Йорк Ривю ъв Букс)“.

Шокиращо малко университети са последвали поведението на Чикаго, въпреки че Пенсилвания е едно забележително изключение - тя затвори своя институт също през 2014 г. Много от тези университети, които поддържат институтите „Конфуций“, изглежда се опитват да ги предпазят от критика. Миналата година Рейчъл Питърсън публикува изчерпателен доклад за институтите „Конфуций“ за Националната асоциация на учените, - академична организация с леви принципи, в която Питърсън е учен. В основата на доклада й са 12 случая на институти "Конфуций" в университетите в Ню Йорк и Ню Джърси. В хода на доклада си Питърсън казва: "Имаше много имейли, на които не бе отговорено, много телефонни обаждания без отговор" (опит, споделен от тази журналистка). Когато успява да насрочи интервюта със служители на института "Конфуций", те често са отменени в последната минута, като тези в университета в Олбъни и университета в Бингхамтън. Друг път, когато успява да си осигури интервю със служител на института "Конфуций", той настоява срещата "да се случва в сутерен ... не в кабинета му." Той изглежда уплашен, че е уловен, казва тя.

Най-обезпокоителното събитие се случва в Университета Алфред в Ню Йорк. Там Питърсън казва, че се е "обадила на института "Конфуций, разговаряла с учител ... и получила разрешение да присъства [в час на класа]". Докато наблюдавала часа по китайски език, си спомня тя, ректорът на университета нахлува в класната стая, прекъсвайки урока. Той й нарежда да излезе от стаята и й казва, че трябва да напусне територията на университета веднага. Ректорът и служителка на „Конфуций“ бързо я придружават извън университета. (Университетът Алфред не отговаря на искането за коментар за потвърждаване или отричане на разказа на Питърсън.)

Днес има признаци за зараждаща се, било то и изолирана, реакция. Само миналия месец група студенти и възпитаници от университета УМасс в Бостън, в който е единственият институт „Конфуций“ в щата Бей, изпраща писмо до ректора на университета, изразяващо дълбока загриженост, че университетът "несъзнателно съдейства на китайското правителство за насърчаване на цензурата в чужбина, като същевременно подкопава човешките права и академичната свобода ". Групата УМасс иска среща с ректора, за да обсъди техните притеснения, но според Лхадон Тетонг, активист за Тибет, който оглавява изготвянето на писмото, тази молба все още не е получила отговор (Говорител на университета казва пред медията „Boston Globe (Бостън Глоуб)“, че институтът е успял да популяризира "взаимното разбиране на езика и културата").

Националната асоциация на учените предлага университетите да затворят своите институти "Конфуций". Но такава препоръка едва ли ограничава идеологическото право. Американската асоциация на университетските професори, Американската водеща професорска гилдия, също препоръчва през 2014 г. "университетите да преустановят ангажираността си с институтите „Конфуций“, освен ако споразумението между университета и Ханбан не бъде договорено отново", така че университетите да имат едностранно управление на учебната програма и факултета, като факултетът "Конфуций" да има същите права за свободно изследване като своите колеги преподаватели, а договорите между Ханбан и партньорските университети да се оповестяват публично. Въпреки това никой от университетите, с които се свързах, не каза, че има някакви планове да затварят или реформират институтите си.

Вместо това институтите „Конфуций“ продължават марша си напред. През 2015 г. същите биват откривани в Университета Тъфт, Университета Ню Джърси Сити, Университета Саут Юта и Северен държавен университет в Южна Дакота. През 2016 г. Държавният университет на Савана добавя още един институт. И миналата година, в допълнение към Университета на Северна Каролина в Шарлот, Трансилванския университет в Кентъки открива нов клон. Гутиерес от университета на Северна Каролина признава, че когато университетът й обявява, че ще се отвори още един институт в началото на миналата година, много от членовете на университетските факултети са били загрижени и "повдигнаха сериозни въпроси". Но структурата, която университета развива - така че да не позволява курсове на института да се ползват с учебни кредити - успокоява изразените страхове, каза тя.

Класни стаи „Конфуций“ за ученици понастоящем също се развиват възходящо. През октомври местните медии съобщават, че в Тексас в държавните училища ще бъдат „внедрени“ три нови „класни стаи“, а университетът УМасс Бостън им помага за училищата в Масачузетс, включително престижните училища Cambridge Rindge(Кембридж Риндж) и Latin School(Латин Скул), където току-що стартира класни стаи „Конфуций“. Междувременно в десетки университети институтите „Конфуций“ се разширяват както физически, така и по отношение на обучителните си програми. Нови курсове и стипендии за съществуващи обучения се обявяват през цялото време. И те се разрастват бързо в чужбина, особено понастоящем в Африка, където Китай агресивно разширява своя отпечатък през последните години.

Линкълн от Чикагския университет казва, че институтите са се оказали успешни в известен смисъл, защото Ханбан предлага "евтин начин да преподават уроци, които [иначе] не биха били преподавани." Публичните университети през последното десетилетие претърпяват загуби от съкращаване на финансирането си: "Десетилетие след удара от Голямата рецесия държавните разходи за държавните колежи и университетите остават доста под историческите нива, въпреки последните увеличения", се казва в неотдавнашен доклад на левия Център за приоритети в бюджета и политиката. Според Центъра с корекции за отчитане на инфлацията, обществените разходи за колежи и университети в общността през 2017 г. са с около 9 милиарда долара под нивата от 2008 г. Не е изненадващо, че много институти са възникнали в публичните университети или че е възникнал огромен ръст от 2010 г. до 2012 г., когато бюджетите бяха особено засегнати. И тези условия биха могли да се върнат: бюджетът за 2018 г., предложен от президента Доналд Тръмп, също би намалил сериозно финансирането за университетите, което вероятно ще принуди повече училища да имат обучителни програми, чието реализиране да бъде обект на аутсорсинг.

Медията „Economist(Икономист)” междувременно оценява, че Китай харчи 10 милиарда долара годишно за популяризиране на имиджа си в чужбина чрез усилия като културни фестивали, чуждестранни медии (помислете за онези публикации на “China Daily(Чайна дейли)”, включени във "Washington Post(Вашингтон пост)" и образователни обмени. Институтите „Конфуций“ са важна част от тази мисия. Не е трудно да си представим какво въздействие могат да имат, например като един ден спомогнат за отслабването на лоялността на американците към Тайван.

Изглежда, че Пекин проучва и открива слабост, а именно: парите. Може да е интелектуално неоправдано университетите да бъдат домакини на институтите "Конфуций", но във време на ограничено финансиране това явление има изключителен смисъл. Колко иронично е, че привидно комунистите китайци изглежда разбират финансовите императиви по-добре от нас, янките.


16 януари, 2018г.

Линк към оригиналната статия на английски език:
https://www.politico.com/magazine/story/2018/01/

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.