Писмо до Дафа практикуващ от неговото кралство в друго измерение

Аз се усъвършенствам във Фалун Дафа повече от 20 години и постепенно достигам състояние на просветление. Моите мисли са свързани с моите тела в други измерения, което означава, че мога да пътувам в различни времена и пространства. Ще ви разкажа какво видях, когато пътувах в свят от друго измерение.

С един местен практикуващ работехме заедно по различни Дафа проекти. Но поради напрегнатия си работен график и раждането на детето му, той се отпусна в самоусъвършенстването и започна да получава много тежки пристъпи на астма.

Аз го поканих в моя апартамент и в продължение на няколко дни заедно изучавахме Фа и правехме упражненията. Помогнах му да търси причините вътре в себе си. Симптомите му се подобриха, но не изчезнаха напълно.

Една нощ, след като той заспа, аз продължих да изпращам праведни мисли. В спокойно състояние можах да видя негови минали животи. В предисторически времена той е бил морски бог, същият като онези, описвани в западната митология. Той беше крал на океаните. Под водите на океаните имаше статуи на тритони, държащи тризъбци. Даровете, които поднасяха на своя морски бог, бяха големи бели перли в мидени черупки. Бях се загледал в перлите, когато океанската вода изведнъж се освети и можех да видя блестящи частици, подредени в редица. Те ме поведоха към портала на друго измерение.

В другото измерение на небето имаше три слънца. Когато температурата се повиши, слънцата се сляха в едно, а то излъчваше нежна, топла светлина.

В средата на един океан имаше огромен остров с тропически гори. Скалите бяха много стръмни и между тях и над океана летяха гигантски животни, подобни на дракони. Техните цветни тела бяха покрити с малки люспи, но имаха големи криле и дълги опашки.

Когато ме видяха, те нададоха силни крясъци. Възседнати от рицари в броня, те полетяха точно над водата пред мен, като мои водачи.

Когато наближихме земята, към нас се присъединиха различни видове птици. В пристанището бяха закотвени големи лодки. Същества, подобни на хора, бяха заети със своята работа. Някои бяха облечени с дрехи, наподобяващи тези на античните хора от Запада. Косите им бяха руси или червени. Летях с девет драконоподобни животни и техните рицари. Видях високи планини, големи реки, обширни гори, огромни пасища и различни видове животни.

По пасищата тичаха бели коне, следвани от създания, които бяха полу-хора, полу-коне, светлокафяви на цвят. Мъжките бяха мускулести и носеха леки шлемове. Бяха въоръжени с лъкове, стрели и копия. Женските също бяха облечени с броня и носеха кинжали. Когато искаха да прекосят голяма река, кентаврите просто я прескачаха, докато конете прелитаха над нея.

Видях също няколко проспериращи градове и градчета. Хората бяха облечени с дрехи, които наподобяваха бохемския стил в Европа. Възрастните мъже носеха дрехи от бял плат, с маслинови клонки на главите. Маслиновите клонки показваха техния социален статус. Жените бяха с дрехи в червено и златно, с вързани отгоре коси. Младите момичета бяха с пуснати коси, украсени с бели лилии.

Рицарите ме заведоха до група постройки, наподобяващи дворец, направени от бели нефритени камъни. Цъфтяха различни на цвят рози и изпълваха въздуха с приятен аромат. В предверието имаше огромни бели колони, гравирани със златни декорации. Таванът беше украсен в същия стил. Правоъгълен воден фонтан водеше от предверието до златен кралски трон. На върха на водния фонтан имаше бели перли. До кралския трон бяха разположени 12 по-малки стола. Обзавеждането беше изключително богато и разкошно, но огромният дворец беше празен и тих.

Пейзажът отвън беше разнообразен - имаше цветя и дървета, а също и различни архитектурни структури. Аз отидох до кръгла бяла сграда, наречена „Кристалният дворец“, която беше заобиколена от много колони. Вътре в двореца всичко беше от кристал. Таваните бяха прозрачни, а на пода беше инкрустирана огромна разцъфнала червена роза. Поставен на южната страна с лице на север, стоеше голям портрет на моя приятел съпрактикуващ, вдигнал Фалун Гонг плакат на площад „Тянанмън“. На лицето му имаше спокойна усмивка и очите му гледаха решително и безстрашно.

По стените на двореца бяха закачени различни негови портрети от различни животи. На една от картините той беше изобразен като морски бог с тризъбец.

От прозрачния купол в центъра на залата върху мен се спусна блестяща светлина. Изведнъж, звезди, галактики и звездни тела се появиха в центъра на залата около мени и като че ли навлязох в огромна вселена. В центъра на небесното тяло имаше малка галактика, обградена със златна светлина. Това беше малката вселена на нашата планета Земя.

На огромното поле пред Кристалния дворец в плътна формация се бяха строили голям брой небесни воини. Небесните воини бяха с кожени ризници, шлемове и ботуши, като тези в древния Рим. Отпред бяха девет драконови рицари, всеки с огромен драконов звяр до себе си. Следваха воини, държащи големи щитове, копия, кинжали и други видове оръжия.

От двете страни на строените воини, стояха двама рицари на приказни коне с мечки пред тях и кентаври зад тях. Един мъж, който носеше на главата си златна маслинова клонка, дойде до мен. Като сложи ръка на гърдите си, той ме поздрави:

„Скъпи Дафа практикуващ от периода на Фа коригирането, благодарим ти, че посети нашата Страна на розата и благодарим, че помагаш на нашия крал, твоя приятел съпрактикуващ. Ние се надяваме, че ще предадеш нашите мисли на него, нашия велик крал, и ще му кажеш че той много ни липсва. Моля те, вземи това писмо за него и моля те, приеми нашите най-сърдечни благодарности!“

Аз поех с уважение свитъка, запечатан с печат – емблема на червена роза. Мъжът се оттегли към множеството и небесните воини ми се поклониха още веднъж.

Тогава воините започнаха в ритъм да удрят със своите мечове по щитовете. Бумтящият звук беше като биене на сърдечен пулс или като смели воини, крещящи на бойното поле. Очите на воините гледаха твърдо и безстрашно, което ми напомни как моят приятел изглеждаше, когато стоеше на площад „Тянанмън“ с плаката в ръцете си.

Съпровождани от звука на техните оръжия, воините запяха следния химн:

Когато поквареният свят е напът да се срине,
когато черни облаци закрият светлината,
ти, наш велики кралю, вдъхновен от Създателя,
бродиш по стръмния път в снега, размахал своя меч,
злите демони посичаш
и път си пробиваш през гъста мъгла
****

Постепенно приказната сцена започна да се замъглява и звукът заглъхна. Моето сърце препускаше дълго време и аз не можех да се успокоя.

Излизайки от състоянието на покой, аз споделих с моя приятел какво преживях в Кралството на розата. Предадох му и какво съм прочел на свитъка.

В писмото беше написано:

Скъпи достопочтени кралю,

Ти ни напусна и заживя в мирския свят преди милиарди години. Но ти много липсваш на всички нас. Въпреки че не можем да бъдем с теб, нашата обич не е изстинала, а стана дори по-дълбока.

Кралю наш, ти си най-могъщият, защото дръзна да се пожертваш, за да защитиш справедливостта във вселената; ти си най-достопочтеният, защото се спусна долу заради вечното благополучие на нашия свят.

Вселената изплува от стария Космос, ти работиш неуморно, за да спасиш нашия свят и нашите животи. Ние ще живеем и умрем с теб до самия край.

С обич

Твоето небесно семейство

****

Очите на моя приятел се напълниха със сълзи. Той съжали, че не се е усъвършенствал усърдно. Оттогава нататък, ние си помагаме един на друг, следваме учението на Учителя и се подобряваме заедно. Той скоро преодоля аранжировките на старите сили и се завърна към усърдното самоусъвършенстване.

Учителят ни е дал живот. Също така е понесъл и изстрадал трудностите и безкрайната карма на Дафа практикуващите. Божествените същества в небето са възложили техните надежди и животи в нашите ръце. Какво правим и какво допринасяме за всички живи същества на небето и земята?

Това е въпрос, който заслужава размисъл.


08 април 2017 г.

Линк към оригиналната статия: http://en.minghui.org

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.