Паралели със самоусъвършенстването в детската приказка „Снежната кралица”

Minghui.org

В родната ми страна Русия детската приказка „Снежаната кралица” на датския автор Ханс Кристиан Андерсен се счита за класика. Разбира се заради цензурата, наложена от комунистическото правителство, във версията, която четяхме в Съветския съюз, всички религиозни елементи и цитати бяха премахнати.


Преди ден донесох нецензурираната версия на книгата на сина си и открих някои сходства с това, което се случва със самоусъвършенстването на Дафа практикуващите и спасяването на съзнателни същества. Разбира се практикуващите се просветляват до Фа принципите чрез изучаване на Фа, не чрез изучаване на приказки. Въпреки това открих че разказа илюстрира някои неща подобни на настоящата световна ситуация, което ми откри една нова интересна гледна точка.

Накратко разказът започва със създаването от един зъл трол (дявол) на огледало, което изкривява реалността. То не отразява красивите и добри страни на хора и предмети, а усилва техните лоши и грозни аспекти. Демонът разнася огледалото на учениците си по света и всички заедно се опитват да го качат в Небесата с цел да заблудят ангелите и Бог. Колкото по-високо се издигали, толкова повече гримаси правило огледалото и се тресяло от смях. Накрая то паднало обратно на Земята, разбивайки се на милиарди парчета. Парчетата се забили в очите и сърцата на хората по света, замрaзявайки ги и правейки ги жестоки точно както самото огледало.

След това в историята се включват двете малки деца Кай и Герда, които са съседи. Техните семейства отглеждали рози и зеленчуци в саксии на прозорците си. Двете деца държали много едно на друго, като брат и сестра, и обичали да играят заедно, докато едно парче от злото огледало не се забило в очите на Кай. Изведнъж той почвнал да се държи много жестоко с Герда и баба ѝ. Единственото нещо, което той намирал за красиво, били снежинките, които наблюдавал през едно увеличително стъкло.

Тогава Снежната кралица отвлича момчето и го води в замъка си. Герда започва да търси Кай с разбито сърце. По пътя една магьосница, която живее в красива лятна градина, моли Герда да остане с нея и прави така, че всички рози да потънат в земята, за да не ѝ напомнят за Кай.
Тя забравя да свали една роза от шапката си и така Герда разговаря с тази роза и разбира, че Кай е жив. Тя си спомня за него и продължава пътешествието си, за да го намери. Сблъсква се с различни изпитания по пътя, но също така намира и помощ. Също така ѝ казват, че най-великото ѝ оръжие е чистото ѝ детско сърце.

Накрая тя стига до замъка на Снежната кралица, но дори когато най-накрая се среща с Кай, той я отблъсква със студените си очи...той просто не я разпознава. Чак когато Герда се разплаква от тъга и състрадание за Кай, парчето в очите му се стопява и той окончателно се пробужда и я разпознава. Заедно те проливат сълзи от радост, прегръщат се и се завръщат у дома, само за да осъзнаят, че и двамата са пораснали и че онова лято е дошло.

За мен Снежната кралица в приказката символизира Комунистическата партия. Счупените парчета от огледалото са обладаващи духове на злата партия, които изкривяват реалността, карайки хората да преследват това, което е лошо, порочно и временно забравяйки истиската цел в живота си. Както Учителят казва „Обърквайки добро и лошо" („Добро и зло сега се отличават”, Хон Ин).

Кай представлява съзнателните същества, които Дафа практикуващите трябва да спасят. Герда представлява Дафа практикуващите, които трябва поддържат праведни мисли, решителност и чисти състрадателни сърца, за да стопят проклятието на демона. За мен интересната част от разказа е, че докато Герда е в градината на магьосницата, тя забравя за Кай. Това е подобно на ситуацията с Дафа практикуващите, които се изгубват в големия багрилен казан на обикновеното общество и забравят истинските си мисии, заради които за дошли на този свят. Привлечени от комфорта и удоволствията в човешкия свят, те забравят за дълбоката си любов към съзнателните същества.

Само когато изучаваме Фа много и се самоусъвършенстваме, започваме да гледаме на спасяването на съзнателни същества като на спасяване на тези, на които държим, а не като на бреме или задача, която да приключим. Вероятно ние също забравяме, че тези същества са съзнателните същества от световете ни, за които сме дълбоко загрижени.

Независимо колко жесток и груб е бил Кай към Герда, тя все още е искала да го спаси от оковите на заклинанието на Снежната кралица. Накрая нейните чисти и невинни съзли от състрадание разтопяват сърцето му. Виждам как по подобен начин Дафа практикуващите спасяват съзнателните същества отровени от комунизма и как тези същества са груби към Дафа практикуващите, дори когато те се опитват с всички усилия да ги спасят. Когато накрая Кай и Герда се завръщат у дома, вече пораснали, ми напомня за зрелостта, която Дафа практикуващите придобиват, докато посрещат трудности в човешкия свят.

Със сигурност съм съгласен, че практикуващите трябва да изучават Фа и да изучават Фа повече, но прочита на тази класическа детска приказка ми се стори толова интересен, че се почувствах задължен да споделя опита с останалите.


Линк към оригиналната статия: http://www.en.minghui.org

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.