Първи стъпки на трудно осъзнаване

Уважаеми, Учителю,
Уважаеми практикуващи,

Получих първа информация за Дафа чрез сестра ми, но не директно, а като „случайно” хващах моменти, в които тя четеше от книгата „Джуан Фалун“ на нашата майка, когато си идваше за уикенди в Чепеларе. Беше доста странно, но тогава не обърнах внимание. Очевидно, познавайки добре любопитната ми природа, беше избрала правилният подход. Знаех, че племенникът ми практикува и медитира, но любопитството ми спираше до там- бях спокойна в сърцето си, че е на добро място.

Сега през призмата на времето (вече 3 години) съзирам този „заговор” за спасението ми, защото познавайки добре инатлъците ми, получих като подарък от племенника ми книгата „Джуан Фалун“ на английски език с най-невинно предизвикателство да чета на английски.

И така започнах ....неосъзнато. Хем правех упражненията, когато имах време, хем вечер завършвах деня си в ресторанта с чаша червено вино - по навик, и с усещането за най-естественото средство за подобряване на ниското ми кръвно. Срам ме е да призная, но... при първото четене на „Джуан Фалун“, това с пиенето на алкохол го нямаше в моята книга... То ме порази в по-късен момент на осъзнато изучаване... и след Новогодишната вечер 2015 - последната ми наздравица с пенливо вино. Нищо не бях пила .... после един, вероятно дрогиран, младеж ме просна с един удар на земята, сърцето ми излезе от ритъм и така осъмнах в кардиологията в Смолян. Цяла седмица мина в чудене дали и как да се жалвам, но все пак успях да осъзная, че нещо изплатих и че ще бъде излишен разход на енергия. Аз не се оплаках, но за сметка на това имаше жалба срещу мен и хотела, както и дело...

Все още не бях се определила като Дафа практикуваща, но шиншин ситуациите вървяха с бясна сила.

Според разбиранията на православието бях ”инакомислеща”, вярвах в прераждането и четях „еретични” според църквата книги, но спазвах православните канони, постех и се изповядвах с вяра. На последната ми изповед свещеникът ме пита: „Твърдо ли стоиш в православието, защото като си говорила на младежите за прераждането, си подмамила сърцата им...недей!” Отговорих колебливо „да”, но си казах „Всевишни Боже, познаваш сърцето ми...”

Сезон 2014/15 беше много тежък след срива на Корпоративна търговска банка (КТБ). Предизвикателстото беше да докажем, че хотелът може да се самоиздържа и да не бъде затворен. Хлябът (препитанието) на 40 души зависеше от това. Нямах българската книга, след 12-14 часа работа бях буквално изтощена, но разпечатах лекциите и започнах да чета. Въпреки че завършихме с печалба, персоналът беше освободен 5 дни преди да си отидат последните гости. Цяла седмица бях като попарена и отказах да връча заповедите при 80% заетост на хотела. Конфликтът беше ярък, разбирането ми за Дафа - нула, не знаех как да гледам в себе си. Знаех само, че за 2-ри път ми се случва да съм вестител на масово уволнение, което преживявах тежко. Осъзнавах, че съм свръхемоционална, но не знаех как да се справя. Сега вече осъзнавам егоцентризма си и усещането да контролирам ситуации и хора, макар с грижа за съдбата на други хора. Не дочаках да ме уволнят – напуснах и тогава реших, че ще поживея на село и ще започна да практикувам.

Определянето ми като Дафа практикуващ мина с изпит. Същият ден - 15.06.2015 г., в който племенникът ми Георги си тръгна след ваканция за Щатите, с грижовното наставление да не минава и ден без да чета, и комбинацията свръхемоционалност плюс копане, ме доведе до причерняване и сърцето ми отново излезе от ритъм. Майка ми се уплаши и тръгна да вика Бърза помощ. Бях категорична: аз съм Дафа практикуващ – няма да ходя в болница. Да, но сърцебиенето се увеличаваше и усетих силни спазми на разстройство. Помислих си, че този път може да е краят: знаех, че когато душата си отива, е съпроводено с естествен напън. Не се уплаших, бях изплатила апартамента и нямаше да оставя финансови дългове на семейството. Изведнъж изби повръщане с разстройство и.... влязох в ритъм. Когато Бърза помощ дойде, се наложи да се извинявам. За наша радост докторът приемаше нетрадиционната медицина и ми изписа билкови хапчета за поддържане на кръвното. Билкови, ама хапчета... Пих ги цели 3 месеца.

Започнах всеки ден да слушам аудио-лекциите. Слагах слушалките в ушите и чоплех в градината. Така се изолирах от всички и най-вече от мрънкането на мъжа, с когото живеех на семейни начала. С него нещата бяха малко по-различни - той искаше да се оженим, не се караше с мен и не се противеше на практикуването ми, нито на четенето. Единствено, недоволстваше като сложех слушалките в ушите си. Но вместо с мен, започна да се държи лошо с майка ми и все се опитваше да ни противопоставя. Реших, че ще излезем на квартира и така по-лесно да изпълня зараждащата се идея за раздяла.

Познавах страха от самотата и раздялата, сега трябваше да осъзная привързаността към илюзията на връзката, към едностранното отдаване на енергия в степен да обезлича себе си, да живея неговия живот и навичността. Осъзнах, че плащам висока цена за това да не съм сама... Декември 2015 г. го напуснах. Всичко, което последва, потвърди правилността на решението ми.

Трудното ми осъзнаване като Дафа практикуващ премина и през изпита на привързаността ми да доказвам правотата си с разход на излишна енергия и пари. От Службата по противопожарна безопасност ми съставиха акт без да съм виновна. Постановлението излезе за 400 лв. Бунтувах се и водих дело – по човешки. Спечелих го на 1-ва инстанция и дори Прокурорът не протестира решението. Но Административният съд отсъди и платих 400 лв.+ 300 лв. хонорар на адвоката. И тогава дойде осъзнаването, че е очевидно, че плащам нещо. Година и половина по-късно НАП ме издирва с предупреждението, че ако не платя следва съдия-изпълнител. Обикновено много се дразня и ядосвам на нашата администрация, имам много сблъсъци и доказване на правотата. Този път постъпих в кротко доказване с документи и изпитанието мина само в 5-месеца чакане „системата” да заработи.

Не знам защо реших, че фундаменталната промяна, на която ни учи Учителят, трябва да премине и през смяна на сферата на дейност, която познавам. От туризма се хвърлих в мобилните комуникации. Проба-грешка. На първото съвещание в Стара Загора отидох с бастун – легнах си вечерта нормално, а сутринта не можех да стъпя. Нямах време да търся от бастуните на покойния ми баща и тръгнах, подпирайки се на специално правена обувалка. Разбирах, че Учителят ми дава ярък знак, но как няма да не отида на първото зонално съвещание?! В 4 сутринта дойде специално кола в Чепеларе да ме вземе. На следващия ден, след като се прибрах в къщи и спах – кракът ми се върна в нормално състояние.

Без да мина задължителното обучение в София, с много учене на място и помощ отвън, се справих. Осъзнах, че не искам да се състезавам, да лъжа, за да изпълнявам план и че в зрялата ми кръв няма да потече "Мтел" - това наливат на младите хора, че в жилите им трябва да тече такава кръв и подхранват алчността им с бонусна система от точки, които носят пари, и ги учат да лъжат. На втория месец си подадох заявлението, което не приеха, защото не било по стандарт. Трябваше да преодолея гнева си. В деня след второто маратонско съвещание с 18-часова командировка припаднах в магазина. Регионалният мениджър беше дошъл в Чепеларе на проверка и да провежда интервюта с кандидати за работа. Лежах на пода и осъзнавах, че единственият начин да се прибера в къщи е да извикам Бърза помощ. Не можех да стана, а няма кой да ме вдигне. Закараха ме в Бърза помощ, отказах да ми слагат лекарство и казах, че ще разпиша каквото искат, за тяхно спокойствие. Убедиха ме да ми влеят една банка глюкоза за подсилване и за слисване на доктора, сестрата каза „докторе, във вената съм, а няма кръв и банката не тръгва”. Дойде и той да опита същото. Вътрешно се радвах и благодарих. На следващия ден си подадох заявлението по образец, с дълго изложение до главния директор за порочните практики и 18-20-часови съвещания. Предизвиках нежелан от моя страна и ненавременен интерес. Помолиха ме да остана докато намерят човек. Противно на всяка бизнес логика, магазинът в Чепеларе изпълняваше на 100% плана си през трите месеца, когато бях мениджър там. После, от човешкото си любопитство, разбрах, че следващите два месеца те не са изпълнили плана си, но зад това се откри моята гордост, егоцентризъм и състезателна природа да съм първа и по-по-най...

Колкото повече изучавах, толкова повече се сгъстяваха шиншин ситуациите. Като например – ново работно място и три данъчни проверки, два пъти Инспекция по труда в рамките на три месеца, ситуации с клиенти, с подчинени, с шефове, проверки и изкушения. Преодолявам стари нагласи. От невъзможното за мен ранно ставане, започнах да ставам в 5.30 ч., за да правя упражненията, за да имам време да изучавам. Получих още една криза на сърцето за проверка, но вече в по-лека форма, започнах да гледам в себе си, да тренирам въздържание на езика, на гнева и раздразнението и признавам, че ми е трудно, много трудно да търся и откривам все още неразкритите привързаности и да контролирам емоции.

Приемам с благодарност всичко, което ми се случва... чувствам великата милост на Учителя, когато минавам през изпитания, включително това, че сестра ми е практикуваща. Имала съм ситуации, в които съм била в толкова безпомощно физическо състояние, че тя ми е чела на глас, за да се вдигна.

Идването ми на работа-командировка във Варна приемам като подарък, най-вече заради възможността да съм в група. Завършвам с цитат именно от лекция, която практикуващите от Варна изучаваха, когато аз се присъединих:

Практикуващ: Въпросът ми е следният: повече от десетки хиляди състояния се проявяват в процеса на самоусъвършенстване. Как можем да преценим дали сме подходили правилно към състоянията в самоусъвършенстването?

Учителят: Всички чувства и състояния, които се проявяват в процеса на лично самоусъвършенстване, трябва да бъдат разлеждани като нормални състояния по време на самоусъвършенстването. Всеки иска да премине добре всеки един тест в процеса на самоусъвършенстване и да знае дали наистина е преминал теста добре, или не. В действителност, ако наистина сте способни да останете неповлияни в лицето на личния интерес, вие сте преминали теста; изправени пред конфликти, ако наистина сте способни да търсите причини в самите вас и по този начин първо коригирате себе си, вие сте преминали теста; ако сте способни да изоставите свои привързаности насред всякакви премеждия, вие сте преминали теста. Разбира се, има различни степени на преминаване на теста. Някои ученици са способни да се справят с всичко добре. Някои ученици са способни да се справят добре на повърхността, но дълбоко в себе си не са в състояние да се откажат от привързаностите. Някои изглеждат доста добри, но вътрешно все още се чувстват малко неспокойни. Това означава, че те са запазили малко от тези [привързаности]. Не е трудно да се определи. (Преподаване на Фа в Австралия 1999 г.)

В осъзнаване съм, че предстои да се разделя, отърся и елиминирам голямата ми привързаност- емоционалността.

Благодаря ви.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.