Споделяне на опит
 

Споделяне на опит

Здравейте, Учителю!
Здравейте, съпрактикуващи!

Получих Фа тук в затвора преди две години, когато практикуващи от града дойдоха при нас доживотно осъдените и ни представиха Фалун Дафа, както и двете книги „Фалун Гонг“ и „Джуан Фалун“ на Майстор Ли Хонгджъ. Веднага нещо в мен се отвори и разбрах, че това е нещото, което винаги съм търсил и което ми е липсвало. Поради естеството на присъдата ми и режима, на който бях тогава, нямах почти никакви странични занимания и контакт с други хора, освен по време на престоя на открито, когато контактувах с останалите от групата. През останалото време можех изцяло да се отдавам на изучаването на практиката. Веднъж в седмицата, за около час и половина, при нас идваха съпрактикуващи от града и това за мен и още един доживотно осъден съпрактикуващ, беше като празник! Тогава можехме да обсъждаме впечатления, да споделяме, да задаваме въпроси и да получаваме допълнително материали и лекции на Учителя Ли Хонгджъ. Увлякох се толкова, че изобщо спря да ми прави впечатление, че съм в затвор с такава присъда и в такава среда. Бях доволен, че имам спокойствието и цялото време на света да практикувам и изучавам Фалун Дафа. Знаех, че Учителят се грижи за мен, има аранжировка за всеки съпрактикуващ. Така неусетно мина година и половина.

Един ден инспекторът на групата ми съобщи, че режимът ми е свален и ми предстои преместване в друга група с по-лек режим, с други лишени от свобода и с още двама-трима в килията като ще бъдем отключени по цял ден. Повечето хора биха се зарадвали, защото са копнеели за това от години – край на изолацията, отворена килия, контакт с други хора, по-леко и лесно прекарване на времето и т.н. За мен бе точно обратното – нямах желание да се местя, защото щях да си променя режима и имах притеснения, че ще ми пречат на практиката и изучаването на Дафа. Споделих това със съпрактикуващите от града и те ми помогнаха да разбера, че няма нищо случайно в това, че не е лошо, а напротив - повод да изпитам себе си и начин да помогна повече хора да разберат за Фалун Дафа. Вече повече от половин година съм в група с около 30 лишени от свобода.

Взимам участие в множество странични дейности, клубове и курсове, но въпреки това се стремя това да не пречи на практиката и ежедневното изучаване на Фалун Дафа. С помощта на администрацията на затвора и съпрактикуващите от града успяхме да запознаем повече лишени от свобода с практиката. В момента сме 12 човека, които се събираме два пъти седмично за по два часа. Успяваме да правим упражненията и да четем от „Джуан Фалун“. Явно има промяна в обстановката и в съпрактикуващите лишени от свобода, защото и други от затвора питат и искат да се включат във Фалун Дафа. Въпреки че още от началото им съобщаваме, че присъединявайки се към нас няма да получат „кръстчета“ (един вид намаление на присъдата), а изцяло ще инвестират в себе си и своето бъдеще.

Аз като практикуващ през последната половин година имам доста изпитания, свързани с въздържанието и с усъвършенстването на речта, предвид обстановката, в която се намирам. Провокациите към мен са ежечасни и се опитвам винаги да се приемам за практикуващ, и си припомням думите на Учителя от Лекция Осма от „Джуан Фалун“ :

„...Това, което засяга нечия репутация и лична изгода, които не могат да бъдат изоставени сред обикножените хора; това, което няма нищо общо с действителната работа на практикуващите в обществото; безмислените празни приказки сред практикуващи от една и съща школа;привързаности, които стават причина човек да се самоизтъква; слуховете или разпространяването на мълва, или всички обсъждания на някои социални проблеми, от които човек се вълнува. Твърдя, че всички тези неща са привързаности на обикновените хора.“

Не казвам, че винаги успявам да се въздържа и да не изпусна някоя неуместна дума или изречение, но знам, че това са изпитания и ще продължавам да се боря с тях. Знам, че Фалун Дафа е най-великата школа за усъвършенстване на духа и тялото, но същевременно и най-трудната: Лекция Осма от „Джуан Фалун“:

“...нашата школа практикува самоусъвършенстване по такъв начин, позволявайки на вас самите да придобиете гонг. Това е безпрецедентно от началото на небето и земята - може да проучите историята. Добре е, защото самите вие ще придобиете гонг, но също и много трудно. Сред сложната среда на обикновените хора и нейните междуличностни шиншин търкания вие сте способни да се издигнете нагоре и отвъд – това е най-трудното нещо.Трудно е затова, че съзнателно губите своите неотменни интереси сред обикновените хора. Сред жизнено важните за вас лични интереси – вълнувате ли се? Сред междуличностните игри на ума – вълнувате ли се? Когато вашите приятели или семейството ви страдат – вълнувате ли се? Как преценявате нещата? Ето колко е трудно да си практикуващ.“

Виждам, чувствам и осъзнавам колко е трудно да се откажеш и изоставиш всички човешки привързаности, и се сещам за думите на Учителя от края на Лекция Девета на „Джуан Фалун“:

„...Всъщност мисля, че зависи от човека дали е трудно или не. Един обикновен човек, който не иска да се усъвършенства, ще сметне самоусъвършенстването просто за твърде трудно, невъобразимо или невъзможно. Като обикновен човек, той не иска да се усъвършенства и ще намери това за много трудно. Като истински решен практикуващ, човек може да издържи всичко и да се откаже или да се интересува по-малко от всякакви привързаности, изправен пред различни лични интереси. Докато можете да правите това, няма да е трудно. Когато възникне междуличностен конфликт, ако не можете да практикувате търпение или да се разглеждате като практикуващ, докато се справяте с него, бих казал, че е неприемливо.“

Искам да бъда добър практикуващ Фалун Дафа и да успея в самоусъвършенстването!

Успех на всички съпрактикуващи!
Моля, посочете, ако нещо в споделянето ми ви се стори неуместно!

Благодаря, Учителю!
Благодаря, съпрактикуващи!

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.