Как загубата на репутацията и загубата на работа и статус ми помогнаха да култивирам търпение и да открия пътя, аранжиран от Учителя да спасявам съзнателни същества

Поздрави, многоуважаеми Учителю, поздрави съпрактикуващи. Аз съм практикуваща от Белгия.

Загубата на имидж

Работя в университетски колеж. Това е колеж за висше образование с няколко специалности. Аз водя лекции в професионалния бакалавър за медицински сестри и в професионалния бакалавър по акушерство. Допреди месец работех в университетския колеж под ръководството на водещия „Програма за обучение на преподаватели в здравните науки“. В това споделяне ще я наричам проф.С.

През октомври 2017 най-младият ми колега в университета пое инициативата да се срещне неофициално с членовете на персонала. Срещите ни, ръководени от проф. С., обикновено бяха напрегнати и това затрудняваше гладкото ни и открито сътрудничество. Колегата ни искаше да говорим за това и да провери дали бихме искали да повдигнем определени въпроси пред проф. С.

Тази млад колежка, която лично бях обучила, е единствената, която работеше пряко с проф.С., останалите членове на персонала я виждахме само на срещи. Знаех, че има много напрежение между нея и проф. С. Мислех, че колежката само иска да изпусне напрежението и да използва нашата подкрепа. Не можех да предположа какво ще последва.

По време на наша неофициална среща, тя ни разказа историята си и сподели, че се разстройва от факта, че проф. С. винаги говорила за нас, зад гърба ни. Колежката искаше да знаем за всичко това, за да може, според думите й, товарът да падне от раменете ѝ и фактът, че тя знаеше повече никога да не може да се използва срещу нея. Едно от първите неща, които каза, беше, че проф. С, ми била бясна, задето съм била извършила плагиатство в една глава, която написах за нейна курсова работа. Бях написала този текст преди година и тази новина ме удари като бомба.

Веднага усетих силни реакции в тялото си: треперене в краката, напрежение, коремни болки и т.н. Започнах да си мисля: „Аз? Да плагиатствам? Как е възможно? От няколко години учех студентите как правилно да упоменават използваната литература в текста и как правилно да изписват библиографията. Това трябваше да е недоразумение.“

Според колежката ми, трябваше да очаквам неприятен телефонен разговор. Способна съм да запазвам самообладание външно. Запазих приятелското си отношение, зададох няколко въпроса и спокойно показах съмнението си. Успявах да действам според Шан. Жен беше по-трудното за мен: почувствах се унижена. Сега, останалите ми колеги допускаха, че съм извършила плагиатство. Това е престъпление, което съответно се наказва . Усетих това като загуба на репутацията си. Учителят обяснява в Лекция девета на „Джуан Фалун“:

„Може би в бъдеще ще ви зашлевят два пъти и ще изгубите престиж пред някого, който най-малко искате да види това. Целта е да се види как ще се справите и дали можете да го издържите. Ако можете да понесете това, но то все още ви тормози, все още не е достатъчно. Както знаете, когато човек достигне нивото на Архат, в сърцето си той не е загрижен за нищо. В сърцето си той не се интересува от каквито и да било обикновени човешки неща; винаги е усмихнат и в добро състояние на духа. Независимо колко загуби понася, пак се усмихва и е в добро настроение, без каквито и да било притеснения. Ако наистина можете да направите това, вече сте достигнали входящото ниво на Статуса на достижение на Архат.“

Не бях в добро настроение. Чувствах се тъжна и гневна. Същата вечер споделих със съпруга ми. Опитвах се да се отърва от силните емоции, но напразно. Разбрах, че това беше трудно изпитание. В онази нощ така и не успях да почувствам искрена благодарност в сърцето си за възможността, която ми се даваше за повишаване на шиншин. Изреждах нещата, които исках да обсъдя с проф. С.

Когато се събудих на следващата сутрин, за първи път се разплаках. Сълзите бяха в резултат на психологическата болка, идваща от усещането за фалшиво обвинение и унижението в присъствието на другите колеги. Разбрах, че унижението идва от егото.

Така или иначе до конфликт с проф.С. никога не се стигна. Не получих гневно обаждане, а на следващата ни среща не беше казано нищо, нито бях помолена да остана след края. Тъй като колежката ме бе помолила за дискретност и така нареченият „акт на плагиатстване“ беше отпреди една година, не видях възможност самата аз да повдигна въпроса. Съобразих се с желанието на колежката ми и избрах да не я въвличам в неприятности. Ако бях осветлила въпроса, щях да ѝ навредя и бих действала според собствените си интереси. Изваждането на истината наяве е добре, но преследването на разясняване и доказване на моята правота идва от егото.

Загуба на работа и статус

В началото на май получих телефонно обаждане от проф.С. Попита ме дали мога да заменя 20 % от договора си на пълно работно време, по който работех при нея, за разширяване на работата на другото ми работно място. Тя знаеше, че имам сигурна работа там. Спомена някои от причините, заради които е започнала тази реорганизация. Това ми дойде като гръм от ясно небе. В този момент изглеждаше като уволнение. Не бях попитана за моето мнение. Почувствах се притисната. Ако напуснех, тя щеше да спести разходите за студентски ментор и да наеме някой нов с необходимия опит, за да я подкрепи в друга област. Ако останех, тази подкрепа трябваше да дойде от нашия екип. В този случай ролите на членовете на екипа щяха да се променят. Веднага осъзнах, че никой нямаше да е доволен от този план Б и че това отново ще подкопае доброто сътрудничество в екипа.

Не можех да спра да мисля за това през целия ден. Тогава открих, че договорът ми с университета беше подновен за още една година. Това означаваше, че имах възможността да претендирам за мястото си в екипа. В крайна сметка наистина харесвах да обучавам студенти там. Разбрах, че предпочитанията ми в работата идваха от чин, сантименталност.
Втората опция беше да приема допълнителната работа в колежа за висше образование, както проф.С. ме помоли. Като напусках отбора, действах в интерес на нашия екип. В същото време това приличаше на Ууей, (без намерение). Преди 10 години проф. С. ми се обади с предложение за работа и аз приех. Сега ме молеше да се оттегля и аз го приех. Следвах пътя, който естествено се разгръщаше.

Учителят казва в „Преподаване на Фа във Вашингтон 2018 г.“ следното:

„Когато Боговете ви кажат да се движите в определена посока, ще трябва да се движите в тази посока.“

Освобождавайки работата ми в колежa се отказвах и от някаква форма на статус. Винаги съм се чудила дали статусът е от голямо значение за мен. Вероятно не. Загубата на статус не ме засягаше. Осъзнавах го. Хората често ми казват, че съм скромна. Например, когато ме питаха преди каква е професията ми, обикновено отговарях, че преподавам в колежа за висше образование. Често не отговарях, че работя и в университета. Другите понякога ми посочваха това, казвайки: „Защо не споменаваш това?“. След размисли върху това, открих, че съм се предпазвала от това да не изпадна в другата крайност на „скромността“. Капанът ми е да стана „невидима“. Размишлявайки върху това разбрах, че за мен е предизвикателство да представям себе си по-професионално, базирайки се на здравословна скромност. По този начин ще се възползвам и от възможността да разяснявам истината и да спасявам съзнателни същества.

Когато реших да се преместя в университета, без да задавам повече въпроси или да споря, камо ли да се боря за работата си, ми казаха: „Ти си прекалено добра, оставяш другите да ти се налагат.“ Учителят казва следното в „Джуан Фалун“, лекция Девета:

„Как може това да се възприема за страхливост? Бих казал, че това е отражение на голямо търпение и израз на силна воля. Само практикуващият може да има такова сърце за велико търпение“

Следвайки пътя , който Учителят ми е аранжирал

Зная, че Учителят е аранжирал моя път. Къде живея и работя, нищо не е случайно. Учителят беше аранжирал да се преместя в друга област, за да приема Фа и за да ми даде солидна култивационна среда.

Преди да стана практикуваща, никога не разбирах защо бях лектор, далеч от мястото, където живеех. Защо съм преподавател в колеж за висше образование? За мен ли е това? По природа съм доста срамежлива и преподаването на големи групи понякога ми причинява стрес. Защо прекарвам около час в колата си, за да стигна там? Бих искала да работя по-близо до дома. Като практикуващ , постепенно разбрах това. Даваше ми се възможността да разяснявам истината на студенти и колеги. Имах уникална възможност на работното си място да създам необходимите контакти.

Работата във висшето образование на сестринските и в по-широк смисъл на здравните науки, ми дава познанства във и извън институциите. За проекта „Интернационална коалиция за прекратяване на насилственото отнемане на органи в Китай“ се нуждая от контакти на университети и болници. Например, в момента в Коалицията има комисия, която образова, вдъхновява и наставлява студентите в университета. Друга комисия разследва институционалните връзки между китайски и чужди университети и болници във връзка с трансплантациите на органи.

Когато осъзнах, че работата, която имах, беше аранжирана за мен, спрях да търся друга, по-близка месторабота.

Професионалният ми опит със студенти е предимство. Това е целева група, която заслужава нашето внимание.

В „Преподаване на Фа във Вашингтон, 2018 г.“ Учителят казва следното в тази връзка:

„Групата, върху която те [демоните и духовете, преродени като хора] фокусират вниманието си, са студентите, особено студентите в университетите.”

Така че аз пожелах допълнителната работа в колежа за висше образование, за която ме помоли проф. С. Въпреки че, подадох молба доста късно за новата академична година, бях много любезно приета. Програмният директор на професионалния бакалавър по сестрински грижи, ме нарече всестранна, подходяща за различни цели. Тя посочи, че не може напълно да запълни този допълнителен ден седмично от програмата за медицински сестри и ме посъветва да кандидатствам за друга образователна степен в нашия колеж. Отидох при програмния директор на професионалния бакалавър "Хранене и диетика". Аз имам диплома по хранене и диетика. Там бях посрещната с отворени обятия. Директорът на програмата каза: "Вие идвате като подарък от Бога. Имате профила, който търся и знаете как стоят нещата в нашия колеж".

Тук ще имам възможността да създам нови контакти и да посетя болници и други здравни институции. Несъмнено ще имам нови начини да разяснявам истината.

Заключение

Благодарна съм на Учителя за възможността, която ми бе дадена да разпозная някои от моите привързаности и да култивирам Жен/Търпение чрез изпитания със загуба на имидж и загуба на работа и статус.

В Лекция четвърта от „Джуан Фалун“ , Учителят казва:

„Защо се сблъсквате с тези проблеми? Всички те са причинени от собствената ви карма. Ние вече премахнахме за вас много, многобройни части от нея, оставяйки ви само този малък къс, разделен на изпитания на различни нива за повишаване на вашия Шиншин, каляване на съзнанието ви и премахване на различните ви привързаности. Всички те са ваши собствени изпитания, които използваме за подобряване на вашия Шиншин, и вие ще сте способни да ги преодолеете.“

Благодарна съм на Учителя за пътя, който ми е аранжирал и задето ми показа начин да спасявам повече съзнателни същества.

Най-накрая искам да благодаря на Учителя, че ме напътства и за неговото безгранично търпение и състрадание.

Искам да благодаря на своите съпрактикуващи за споделянията и разговорите. За мен те са богат източник на вдъхновение, за да правя прогрес в самоусъвършенстването си. Това бяха личните ми преживявания и разбирания, Моля посочете ми, ако съм казала нещо, което е грешно или неприемливо.

Есето е написано за Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Прага на 29.09.2018 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.