Самоусъвършенстване докато гледам навътре

Добър ден, почитаеми Учителю, добър ден съпрактикуващи!

Искам да споделя с вас разбиранията ми докато се самоусъвършенствам и гледам навътре.

I „Избор на облекло – желание да бъда уникално различна”

В детството ми, докато живеех и растях в комунистически режим, когато всички ученици трябваше да носят едни и същи дрехи, вече бях развила тенденция да измислям нещо уникално, за да се различавам от другите хора. Тази характеристика за търсене на специални дрехи все още стоеше в мен. Миналата зима исках да си купя топло зимно яке, за да мога да участвам в дейностите, организирани от местните Фалун Дафа практикуващи. Търсех палто, което да е различно от другите. Търсех много дълго време, за да открия такова зимно палто, но не го открих. Посетих много магазини и изгубих много време, за да открия това специално палто. Понеже не можех да го открия в магазините, започнах да търся в интернет. Никога не бях купувала дрехи онлайн и нямах никакви познания и умения в този процес. Накрая открих желаното от мен палто в интернет сайт. Завърших покупката си, платих парите и чаках поръчката. Скоро след като направих поръчката разбрах, че този онлайн магазин е притежание на престъпници, които вземат парите, но не изпращат стоките. Парите бяха изгубени. Гледайки навътре осъзнах, че имам голяма привързаност да намирам и да нося специални дрехи, така че трябваше да изоставя тази привързаност. За да намеря някакви специални връхни дрехи изгубих твърде много време, което можех да използвам за да изучавам Фа, да правя упражненията или да помагам във Фалун Дафа проекти. Трябваше да загубя време и пари за да разкрия тази привързаност. Понеже парите бяха похарчени, не исках липсата на дрехи да бъде пречка да участвам в дейности организирани от практикуващи, потърсих старото си зимно палто, което носех повече от десет години, почистих го, освежих го и успешно участвах в мероприятията.

Тази година за един от градските празнични паради практикуващите решихме да уеднаквим облеклото си – да носим кимоно или жълта тениска с надпис Фалун Дафа. Забелязах, че една от практикуващите носи син шал около врата си. Попитах я защо е с този шал? Мислех, че това е неприемливо, понеже ако всеки сложеше шал, поставеше брошка, или вплетеше цветя в косата си, унифицираният стил щеше да изчезне и щеше да настане хаос сред нас. Малко по-късно осъзнах, че виждам в другите същото, което е в мен.

Докато участвахме в проекта „Лотосов танц”, решихме да купим нови рокли. В офертата за продажба имаше няколко цвята, като наистина харесах ярко розовия. Тъй като всички участници избраха светли тонове вместо ярки, координаторът на проекта ме посъветва да избера не толкова ярък цвят и взех светло зелена рокля. Малко по-късно проектът ни беше подсилен с още няколко практикуващи, на които бяха препоръчани останалите цветове – роклите в ярки тонове. Чувствах безпокойство в сърцето си и осъзнах, че все пак тази привързаност към специалните дрехи не е напълно изоставена. Веднага споделих този опит в рамките на проекта и съм много щастлива, че успях да видя тази привързаност и многократно да гледам навътре, за да я ограничавам.

II „Състраданието на Учителя”

В началото на 2017 г. прекарах много време в проекта, в който Дейвид Килгор и Дейвид Матас щяха да ни посетят. Една събота по време на подготовката се чувствах много зле. Появи се слабост и това продължи и в неделя. Опитах се да изучавам и да направя упражненията. В понеделник сутринта, когато трябваше да отида на работа осъзнах, че се чувствам дори по-зле. Понеже вече бях преживявала същото, знаех, че не мога да се предам! Без значение колко лошо се чувствах, изпратих праведни мисли и тръгнах за работа. Едва се движех, нямах сили да вървя. Колегите ми ме видяха и казаха, че трябва да си отида в къщи и да ме види лекар, за да не ги заразя с действащата грипна епидемия. Аз съм лидер и редовно трябва да вземам различни видове решения, да си сътруднича с персонала и да задавам нестандартни въпроси. Разбрах, че не мога да съм на максимум, нямах сила да се занимавам с работа, главата ми тежеше и не можех да мисля продуктивно. Въпреки това работих до края на работния ден.

Същата вечер имахме седмично групово изучаване на Фа и си спомних думите на Учителя: „...независимо колко некомфортно се чувствате, трябва да продължите да идвате на тези лекции.” („Джуан Фалун“, Лекция Втора, Въпросът за преследването на разни неща). Събрах сили и участвах в местното изучаване на Фа, но отпадналостта все още продължаваше. След изучаването седнах за момент, за да събера сили и да се прибера в къщи. Един практикуващ дойде и ме попита дали всичко е наред с мен. Казах му, че наистина не се чувствам добре. На следващия ден, въпреки изучаването на Фа и изпращането на праведни мисли, състоянието ми не се подобри. То стана дори по-лошо. Разбрах, че не мога да отида на работа, защото колегите ми могат да ме обвинят за моите егоистични действия, за това, че не се грижа за здравето им. Взех си еднодневна почивка и останах у дома.

Почувствах се дори по-зле, толкова зле, че не можех да стана от леглото и да отида до кухнята за вода. Имах чувството, че сърцето ми ще спре. Нямах сили за изучаване, нямах сили за нищо. Нямах сила дори да се движа. Отчаяние и тревога ме завладяха и не можех да разбера какво става с мен. Стана толкова лошо, че взех телефона, за да се обадя на лекар да дойде да ме види. Самоусъвършенствам се от шест години, случвали са се подобни ситуации, но нито веднъж не съм викала лекар у дома и винаги съм се справяла с тези трудности. За съжаление моето благополучие достигна своя лимит. Опитах да се обадя в болницата, но не успях. Номерът беше зает през цялото време. Изневиделица получих следното съобщение: „Как си?” Беше изпратено от практикуващия, който забеляза състоянието ми в онзи ден, когато не се чувствах толкова добре. Аз отговорих: „Чувствам се зле.” Практикуващият ми изпрати отговор, че до половин час може да дойде у дома. Това беше изненада, защото той не живееше и не пребиваваше в града ми, беше съвпадение, че в момента е в моя град. Мислите, че трябва да чакам този практикуваш надделяха и повече не мислех да звъня на лекар. Когато практикуващият пристигна, разговаряхме, прочетохме Луню и се опитах да погледна навътре, за да разбера защо се случва тази ситуация. Тогава решихме, въпреки огромното ми безсилие, да направим първото упражнение заедно. Успях да го направя. Тогава осъзнах, че мога да направя второто упражнение, после третото и накрая четвъртото. Лошото ми физическо състояние изчезна. Беше изумително как за два часа физическото ми състояние успя да се промени от напълно безнадеждно и безпомощно в изпълнено със сила.

Много съм благодарна на нашия милостив Учител, че ми изпрати този практикуващ. Въпреки заетия си график и многото работа по това време, той дойде при мен и отложи ангажиментите си за по-късно.

Учителят казва:

„Ако искате да се усъвършенствате, човешката сантименталност трябва да бъде изоставена. Разбира се, при самоусъвършенстването в обикновеното човешко общество трябва да уважаваме родителите си и да възпитаваме нашите деца. При всички обстоятелства ние трябва да бъдем добри и мили към другите, да не говорим за членовете на семейството ни. Трябва да се отнасяме към всички по един и същ начин. Трябва да сме добри към нашите родители и деца и да зачитаме другите във всяко отношение. Такова сърце е неегоистично и е изпълнено с доброта и състрадание. Сантименталността е нещо на обикновените хора и обикновените хора просто живеят за нея.” („Джуан Фалун“, Лекция Шеста, Демонична намеса от собственото съзнание).

Видях в себе си, че съм твърде чувствителна, имам твърде много човешки чувства. Обичам да мисля и понякога да съдя хората за това, което ми харесва или не ми харесва, обичам да оценявам човешките действия и думи. Разбрах, че трябва да опитам да намаля тези мои привързаности и недостатъци също и в мислите си. Това преживяване ми помогна да подсиля волята си и вярата в практиката.

„Когато преодолявате истинска трудност или изпитание, опитайте. Когато е трудно да издържите, опитайте да издържите. Когато изглежда невъзможно и казват, че е невъзможно, пробвайте и вижте дали е възможно. Ако действително можете да го направите, наистина ще откриете: „След като прекосиш сенчестите върби, отвъд ще има ярки цветя и друго селце!“ („Джуан Фалун“, Лекция Девета, Хора с велико вродено качество).

III “Изоставяне на егото ми”

Дълго мислех дали да опиша тази част от опита си или не. Не бях сигурна дали за практикуващ е правилно да говори, оценявайки постиженията на обикновените хора. Въпреки това реших да споделя този въпрос. Работя в банка от 12 години, в 9 от които набирам персонал и съм отговорна за изграждането на екипа. Харесвам много работата си, защото да намеря хора за техните правилни позиции според мен е добре и за двете страни - работодател и служител. Работех доста много всеки ден, често оставах след работа и при необходимост работех през уикендите. Моето разбиране е, че като практикуваща трябва да върша работата си добре, мислейки за резултатите и помагайки на другите колеги. Веднъж един колега ми каза: „Защо работиш толкова много? Така или иначе никой не оценява работата ти.” Тогава си помислих, аз съм практикуваща, не мога да мисля егоистично. Трябва да се опитвам да си върша работата по най-добрия начин, по който мога, независимо дали ще бъде оценена или не.

Забелязах също, че отдела вече не провежда партита за дегустация на вино в петък следобед, което беше установена традиция от години. В началото колегите ми не можеха да приемат, че вече не пия алкохол и не участвам в техните дейности. Опитаха много методи, за да ме подмамят с алкохол, дори с хитрост и измама. Волята ми беше по-силна от тяхното влияние. Сега обаче се оказа, че никой не пие алкохол, нито в петък, нито на рождени дни и тази традиция незабележимо е изчезнала.

Учителят казва:

„Един ръководител доброволец на градски Дафа център за обучение посетил една фабрика, за да види как практикуващите Фалун Дафа се справят със своята практика. Управителят на фабриката излязъл, за да се срещне с него лично: „Откакто изучават Фалун Дафа, тези работници идват на работа рано и си тръгват късно. Работят много усърдно и изпълняват всяка възложена от началника задача. Вече не се надпреварват за лична изгода. Постъпвайки по този начин, те направиха така, че цялата фабрика придоби нов облик и печалбата също се увеличи.” („Джуан Фалун“, Лекция четвърта, Подобряване на шиншин).

В края на 2014 г. ръководството на банката ме номинира за най-добър сред всички служители. Това беше изненада за мен, защото не носех никаква финансова полза на банката, но бях доволна от това че ръководството, в лицето на обикновени хора, оценява практикуващ като добър работник. От думите на Учителя осъзнах, че като практикуваща трябва да бъда добър пример за обществеността, живеейки в съответствие с принципите на Вселената: Истинност, Доброта и Търпение.

Освен това тази номинация не улесни ежедневието ми, а напротив – трябваше да върша работата добре колкото преди и дори още по-добре, гледайки навътре и изоставяйки егото и привързаностите си. Въпреки това, заради многото упорита работа стана по-трудно да балансирам правилно отношенията си между работата, семейството и Фалун Дафа проектите. Продължавам да се самоусъвършенствам по този въпрос и се опитвам да намеря хармония и правилно разпределение на времето.

IV “Преодоляване на негодуванието”

Една сутрин, тъкмо когато дойдох на работа в банката, телефонът звънна. Отговаряйки на позвъняването, моя колежка започна да ми крещи на висок глас защо съм блокирала банковата ѝ сметка и вече нямала достъп до средствата си. Отговорих ѝ, че за съжаление не съм отговорна за блокирането на банковите сметки, така че е необходимо да се обади на друг отдел. Тя отвърна, че няма да се обади никъде другаде, че съм лоша на работа и не изпълнявам задълженията си правилно, както и че вината е моя и настоява, че трябва да се справя с проблема. Понеже разговорът беше много емоционален от страна на колежката ми, я помолих да се успокои и въпреки това да се свърже с колегите, които са отговорни за този проблем и могат действително да ѝ помогнат на практика. По време на разговора бях спокойна и се въздържах, не ѝ крещях, но се опитах да я успокоя. След този разговор си помислих, че действията ѝ не са адекватни.

По време на обяда, докато стоях на опашка, видях същата колежка зад мен. Първата ми мисъл беше, че ще ѝ обърна гръб, защото съм възмутена и ще се ядосам. Но си казах, че съм практикуваща! Не мога да постъпвам така! Тогава веднага се обърнах и я попитах дали е успяла да разреши проблема с банковата си сметка. Тя отвърна, че го е разрешила и самата тя е била виновна. От това преживяване разбрах колко важно е да бъда спокойна и търпелива, без значение за какво става въпрос, да се опитвам да помагам на човек с доброжелателство и търпение.

V “Завръщане към състоянието когато започвах да практикувам”

Чрез четене на написаното от Учителя получих разбирането, че е нужно да практикувам точно както когато започвах практиката за пръв път. Дълго време не можех да намеря отговор на въпроса: Когато започнах да практикувам не бях толкова усърдна, не правех добре трите неща, които практикуващите трябва да правят. Защо е необходимо да се връщам към това първоначално състояние? Освен това идването ми в практиката не беше толкова просто. Много от нещата на Учителя не бяха преведени на латвийски език и за мен единствената възможност да изучавам Фалун Дафа беше да чета лекциите на Учителя на руски език. Поради липсата ми на знания по руски език не разбирах много от това, което четях и това възпрепятстваше разбирането ми на Фа и усърдието ми като Фалун Дафа практикуваща.

„Усъвършенствайте се, както сте го правили в началото и със сигурност ще успеете.“ Не е ли вярно? (Всички ученици аплодират ентусиазирано) Как се чувствахте, когато за първи път получихте Фа и започнахте да се усъвършенствате? След като научихте какво е Фа, о, вие просто се почувствахте толкова развълнувани, че не можехте да се сдържите и се стегнахте, за да се усъвършенствате добре! Ако можехте да поддържате през цялото време сърцето, което сте имали в началото, до края на вашето самоусъвършенстване, дори Небето и Земята не биха ви позволили да се провалите.” (Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Ню Йорк по случай двадесет и петата годишнина от представянето на Дафа в обществото, 14 май 2017 г.)

Четейки Фа на Учителя от Фа-конференцията в Ню Йорк на 14 май 2017 г., най-сетне се просветлих, че имам нужда от това специално състояние, това вълнение, което имах, когато започнах да практикувам. След първите семинари сърцето ми беше толкова изпълнено с вълнение, че не исках да се прибера у дома, исках да знам още и още за Фалун Дафа, исках от практикуващите да споделят повече от опита си, което на свой ред ми даде нови разбирания.

VI “Намаляване на човешката сантименталност”

Понеже всеки ден работя с много хора, мога да кажа, че харесвам хората. Те са толкова различни и всеки е със свой собствен специален характер. Колкото по-сложен бе характерът, толкова повече го намирах за интересен. Рядко се случваше да не харесам някого. От самото начало сред практикуващите имаше един, който не харесвах. Не можех да си отговоря защо не харесвах този човек. Този практикуващ не ми беше направил нищо лошо, нито беше казал нещо лошо за мен, просто не го харесвах. Винаги избягвах разговори с него, дори не исках да го поздравя. Тази антипатия в мен беше толкова голяма, че никога не можех да разбера какво казва той на мен или на групата. През годините винаги се опитвах да избягвам разговорите или съвместната работа и тази антипатия не намаляваше. Сърцето ми обаче не беше спокойно, защото разбирах, че това не е правилно.

„Вие всички сте съпрактикуващи – врагове ли сте? Вашата обща цел е да спасявате хората по света, така че трябва да сте най-близки и да си помагате. Кой е трън в очите ви? Техните образи на повърхността и тяхното поведение се проявяват само в това човешко място. Нямате ли всички вие произход на Богове? Биха ли били такива техните божествени страни?” (Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Ню Йорк по случай двадесет и петата годишнина от представянето на Дафа в обществото, 14 май 2017 г.)

След като прочетох думите на Учителя, погледнах навътре и се опитах да изоставя тези човешки чувства. Опитвах се да не избягвам контакт с този човек, а напротив – започнах да търся повече възможности да говоря с него и да участваме заедно в проекти. Сега нямам тази антипатия в себе си и се радвам, че мога да работя заедно с него. Отне ми няколко години да преодолея това. Просветлих се колко важно и ценно е да намаля тези човешки чувства.

„От началото до края старите сили никога няма да позволят спокойна среда за самоусъвършенстване на Дафа учениците. Когато видят, че Дафа учениците в тези региони таят някакъв вид привързаност, те ще забъркат нещо и ще я покажат на всички. Това е, за да ви накарат да се усъвършенствате, така че се погледнете и вижте какви мисли изникват във вас. Мислите ли с праведни мисли или мислите с човешки привързаности? Те са го правили по този начин през цялото време. Някои ученици са закачени за своите привързаности от дълго време, без да ги осъзнават. Може би такива практикуващи са били толкова заети с разясняване на истината и правене на неща, свързани с Дафа, че дори не са вложили в сърцето си да се замислят за себе си. Те не са изследвали внимателно себе си. Когато такива проблеми станат сериозни и старите сили повече не могат да оставят да ви се размине, тогава проблемите ще се проявят. Затова трябва да сте много предпазливи с тези неща. Без значение колко побесняло е злото, то няма да посмее да ви докосне, стига да нямате никакви слабости.” (Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Ню Йорк по случай двадесет и петата годишнина от представянето на Дафа в обществото, 14 май 2017 г.)

Истински съм благодарна на Учителя, че съм Фалун Дафа практикуваща!

Всичко по-горе е ограниченото ми разбиране. Моля посочете ако има нещо неуместно.

Благодаря, почитаеми Учителю!

Благодаря, съпрактикуващи!

Есето е написано за Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Прага на 29.09.2018 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.