Нова светлина, която дойде в самоусъвършенстването ми и ми позволи да се отърва от егоизма

Поздрави, уважаеми Учителю!

Поздрави, съпрактикуващи!

Аз съм самоусъвършенстваща се, която имаше възможността да получи Дафа през 2000 г., когато работех за уебсайта „Клиърхармъни“, Турция, в продължение на 11 години. Като всеки практикуващ аз също преживях многобройни чудеса по време на самоусъвършенстването си. Винаги чувствах състраданието на Учителя.

Бих желала да ви споделя събитие, което беше повратна точка за мен.

Сън и ново начало

Една вечер през 2017 г., когато започнах да чета „Джуан Фалун“ от началото, почувствах тялото си много горещо и тази нощ сънувах сън. Бях бременна и съпругът ми ми помагаше да родя. Сънувайки, видях бебе в скута си, а лаптопът ми беше на коленете ми. Бях пуснала мелодиите Джиши и Пуду на бебето, докато в същото време бях заета да превеждам материали за „Клиърхармъни“ на компютъра. Бебето винаги се смееше, все едно разбираше какво казвах. Събудих се сутринта във времето за изпращане на праведни мисли и тогава разказах съня на съпруга си. Имах подозрително усещане. Така, след като съпругът ми отиде на работа на следващия ден, си направих тест за бременност и той беше положителен. Бях бременна и шокирана. Много трудно ми беше да приема тази ситуация. Страхувах се, че няма да мога да правя трите неща, бях разтревожена. Погледнах в себе си и бях засрамена. Всичко се преобърна за мен. Надявах се, че нещо ще отнесе бебето от корема ми. Знаех, че тази мисъл не е праведна, но не можех да спра да мисля по този начин. В края на краищата нямах избор и приех бременността си. В действителност, всички тези мисли, които се появиха в съзнанието ми, бяха отражение на силните ми привързаности.

След това, въпреки че бременността ми беше съвсем ново нещо за мен, говорих на бебето с цялото си сърце. Помолих го да не ми създава трудности, казах му, че съм самоусъвършенстваща се и че бихме могли да направим всичко заедно и да се самоусъвършенстваме, за да се завърнем в истинските си домове заедно с Учителя. Имах много комфортна бременност. Въпреки това понякога бях изпитвана.

Един от тези тестове по време на бременността ми беше прочитането на информация за развитието на бременността по месеци в уебсайт на обикновените хора. Веднъж прочетох статия, в която се казваше: „Този месец може да имате кървене от носа.” Скоро след това имах слабо кървене от носа и казах на съпруга ми, който е практикуващ, че според статията, която прочетох в Интернет, е нормално това да се случи през този месец. След това често имах кръвотечение от носа. Това се случи дори, докато се хранехме заедно със семейството на съпруга ми. Без да им го показвам, веднага станах от масата и опитах да спра кървенето. Това беше вторият път, когато имах силно кръвотечение. Не ме беше грижа след първия път, но изведнъж се замислих след втория. Припомних си, че съм практикуваща и че не трябва да ми се случват такива неща. Имах силни праведни мисли в съзнанието си и никога повече нямах кръвотечение от носа.

Всъщност, въпреки че по-рано съпрактикуваща ме предупреди да не чета уебсайтове на обикновените хора по тази тема, не взех предвид това. Като си внушавах тези неща, бях свалила нивото си – бях паднала до нивото на обикновените хора. Научих урок от това и никога повече не последвах уебсайт на обикновените хора.

По време на бременността ми два пъти посетих различни държави, за да гледам „Шен Юн“. Когато бях бременна в деветия месец, летях до САЩ, за да участвам във Фа конференция и дейности в Ню Йорк. Докато бях бременна, можех да правя трите неща, които практикуващият трябва да прави, все едно не бях бременна.

В действителност всичко зависи от нас в процеса на самоусъвършенстването ни. Ако не се позиционираме според стандарта за практикуващ и се отдалечаваме от практиката за самоусъвършенстване и практикуващите – дори измисляме извинения, за да не сме част от средата за самоусъвършенстване – може да изостанем в процеса на Фа-коригирането и дори в това да сме част от самоусъвършенстването. По време на процеса на самоусъвършенстване, вярата ни в Дафа и Учителя е изпитвана по всяко време и трябва да сме нащрек всеки един момент.

Завърших бременността си и родих без никакви лечения, серуми или витамини заради вярата си в Учителя и Дафа. Докато раждах, само слушах Пуду и Джиши и повтарях думите „Фалун Дафа е добро.”, „Учителят е добър.” и „Истинност, Доброта и Търпение са добро.”. Когато бебето ми се роди, отново прошепнах тези думи в ухото му.

„Клиърхармъни“, Турция

Въпреки болката от операцията след раждането и безсънието, продължих да превеждам за „Клиърхармъни“ два дни, след като се върнах у дома от болницата. Бях един от двамата души, отговорни за страницата и не можех да се отпускам относно уебсайта, защото предопределените животи и практикуващите чакаха и аз бях отговорна за тях.

Учителят казва:

„Мисля, че на първо място би трябвало да осъзнаете важността от ефекта на един Дафа уебсайт. Този сайт е създаден, за да разяснява истината, да изобличава преследването от злото и да спасява хората по света. Също така трябва да осъзнаете ефекта, който медиите имат върху широката публика. Те са изключително важни по отношение на това хората да научат истината за Дафа, по отношение на спасяването на хората по света и за изобличаването на злото; и влиянието им е огромно.” (Есенции за усърден напредък том II, До европейския уебсайт „Clear Harmony“)

Понякога, докато превеждах даден текст, за да го завърша, продължавах с една ръка, докато държах сина си с другата. Имах нужда да използвам времето си добре. Никога не спрях да превеждам по време на бременността си и след като родих. С помощта на чувството ми за отговорност, което продължи през всичките тези години и сърцето ми, което биеше за спасяването на животи чрез „Клиърхармъни“, бях способна да премина през този труден процес като остана стабилна срещу възпиращите човешки оправдания. Знаех, че съм се зарекла в миналото да спасявам животи по този начин и че „Клиърхармъни“ е част от мен.

За какъвто и проект да работим, трябва да влагаме цялото си сърце в него и да даваме най-доброто от себе си.

Моите привързаности

Преди да се роди синът ми имах дълбоко вкоренени привързаности като комфорт, егоцентризъм, мързел и сън. Но след това те бяха отхвърлени. Сякаш бях накарана да ги пусна.

В култивационната ми практика винаги виждах сина си като пречка. Мислех, че ще се намеси в правенето на трите неща и в участието ми в дейности. В действителност обаче, егоистично го обвинявах, непрекъснато гледах навън и търсех оправдания за привързаностите си, които не можех да изоставя.

Учителят казва:

„Всеки път, когато се появи изпитание, вие не го разглеждате със страната на вашата първоначална природа, а изцяло с човешката си страна.” (Есенции за усърден напредък , Разясняване на Фа)

Учителят казва също:

„Осъзнавате ли, че докато сте самоусъвършенстващ се, във всяка една среда и при всякакви обстоятелства ще използвам различните проблеми и неприятни неща, на които се натъквате – дори, ако включват работа за Дафа и без значение колко добри и свещени мислите, че са те – за да елиминирам вашите привързаности и да изоблича демоничната ви природа, така че да може да бъде премахната, защото подобрението ви е най-важното нещо.” (Есенции за усърден напредък , По-нататъшно разбиране)

Участие в дейности заедно с моя син

Заедно със синът ми участвахме в местна дейност за 20 юли. Това беше неговата първа дейност и въпреки че живеехме в Чехия, в този ден можех да разясня истината на няколко турци и да събера подписите им в подкрепа на спиране на преследването.

Един ден маршовият оркестър „Тиен Гуо“ дойде в Прага и ние отидохме на мероприятието. Съпругът ми беше един от изпълнителите на танца на лъва. Докато вървяхме към мястото на мероприятието, споделих на съпруга ми, че се чувствам тъжно и странно, защото в предишни събития обикновено носех банер или правех други неща, но този път бях с бебе и количка. Той ми каза, че това е сантименталност. Когато пристигнахме на мястото на събитието, практикуващите започнаха да заемат местата си, за да правят упражненията. Гледах ги отстрани. Тогава един възрастен практикуващ дойде и ми каза, че може да се грижи за бебето и бих могла да направя упражненията. Бях много щастлива. Учителят изпрати практикуващ, за да ми помогне. Незабавно седнах заедно с другите практикуващи, за да изпратим праведни мисли, по времето на които синът ми заспа. След това поканих този възрастен практикуващ да правим упражненията заедно. Можех да правя упражненията заедно с този възрастен практикуващ и останалите преди третото упражнение, когато синът ми се събуди. Тогава отидох в страни от мероприятието, за да нахраня сина си. Преминаващо дете каза на семейството си: „Какво сладко бебе!”, бяха турци. Бяха дошли в чужда страна и ме откриха. По този начин бях способна да им разясня истината и да събера подписите им.

По-късно започна шествието. Бях най-отзад. Чантата на бебето беше пълна с листовки на различни езици. Използвах количката като поставка за листовки и ги раздавах на хората по време на шествието. Дори имах възможността да дам листовки на няколко китайци, които ги приеха с усмивка. Насред пътя чух турска реч и незабавно отидох при тези хора, за да им дам листовки.

Сега този период е приключил и за мен е обърната нова страница. Това беше добро мероприятие за мен, отвъд очакванията ми и Учителят ясно ми показа, че първоначалната ми мисъл е била грешна. Всъщност, всичко зависи от нас. Когато имаме чисто сърце и истински искаме да спасяваме животи, Учителят ни дава възможности.

Учителят казва:

„Вече издържахте най-трудното време. Така, колкото до последната ви привързаност, със сигурност трябва да я изоставите. Знам всички страдания на моите ученици. Истината е, че ви ценя повече, отколкото вие цените себе си!” (Есенции за усърден напредък том II, Елиминирайте последната си привързаност)

Миналата година отидохме в Париж за Европейската Фа конференция. По време на мероприятие, което се провеждаше под Айфеловата кула, взех сина си в скута и започнах да раздавам листовки на минаващите по пътя. Усмивка се появяваше по лицата на преминаващите китайци, след като ме видеха заедно със сина ми. Не можех да дам повече листовки на китайци в този ден, но когато минаваха покрай мен им казвах: „Фалун Дафа е добро!” с цялото си сърце. Надявах се, че съм способна да достигна до знаещата им страна и може би дори мога да помогна за спасението им. Синът ми има различна енергия, той привлича хората към себе си. Китайците започваха да ни заговарят заради сина ми, без да знаят, че сме самоусъвършенстващи се и в тези случаи можехме да им кажем за Дафа и да им дадем листовки.

Тази година имахме и възможност да отидем до Париж, за да гледаме „Шен Юн“. Сега можех да разбера по-добре от всякога, че всичко, от което се страхувах и тревожех преди, всъщност идваше от привързаностите ми и можеше да бъде открито в собствените ми интереси.

Синът ми беше нова страница за мен в пътя ми на самоусъвършенстване. С него изоставях егото си стъпка по стъпка. Освен това го възпитавах в съответствие с преподаденото от Учителя и принципите на Дафа – като самоусъвършенстващ се. Докато превеждах, пусках лекции на Учителя, за да може той да ги слуша. Отговорна съм за него и Дафа. Това вече не е за мен, а за него. Той също така ни слушаше, докато заедно със съпруга ми изучавахме Фа. Понякога изглеждаше, че ни създава пречка, но средата беше създадена от нас. По този начин бяхме по-успешни в гледането навътре и го виждахме като свое огледало. Всеки изминал ден той ни учудваше все повече.

Като практикуващи, не бива да се занимаваме с ежедневни обикновени работи, нито да използваме оправдания, че сме уморени, заети или че отглеждането на добро дете, трябва да държи нас и него далеч от средата на самоусъвършенстващите се, от дейностите и от практикуващите. Не трябва да забравяме, че те са деца на самоусъвършенстващи се и също са дошли да получат Дафа. Ние, като всички хора, също сме отговорни пред тях.

Също така имам по-добро разбиране за важността на споделянето с практикуващи, средата за самоусъвършенстване и това да си помагаме един на друг. Трябва да знаем важността на тези неща и да ги държим здраво в самоусъвършенстването си.

Уважаеми Учителю, няма думи, които да изразят благодарността ми към Вас. Надявам се, че мога да съм самоусъвършенстваща се достойна за Вас и да се завърна в истинския си дом заедно с Вас, като изпълнявам обетите, които съм дала.

Хъ-шъ

Есето е написано за Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Прага на 29.09.2018 г.