Изравяне корените на привързаностите

Поздрави, скъпи Учителю! Поздрави, съпрактикуващи!

Като Дафа ученици в периода на Фа-коригирането, наша отговорност е да се самоусъвършенстваме добре и да спасяваме хора. През последните две години от самоусъвършенстването ми осъзнах, че процесът на лична култивация и Фа-коригирането са тясно свързани и неразделни. Ако практикуващият не може да се отърве от привързаностите, проектите за спасяване на хора изобщо не могат да изпълнят целите си. Само когато напълно изоставим егото, всички видове преплетени човешки мисли и възприятия, можем да свършим добре работата си в проектите за спасяване на съзнателни същества.

Както Учителят ни преподава в „Хон Ин Tом 3”:

„Нито небето, нито земята могат да блокират пътят ми на Фа-коригирането,
но човешкото сърце на учениците може.”

В самоусъвършенстването по време на Фа-коригирането си мислех, че трябва да използвам някои професионални умения, за да валидирам Дафа и да спасявам съзнателни същества. Този процес беше самотен, дълъг, труден и не е лесно да бъде оценен от другите. Веднъж чух някои негативни коментари. Натискът от оцеляването за мен беше поразителен, с толкова много неща за правене нямах достатъчно време за изучаване на Фа. Затова се появиха много човешки мисли и привързаности. Чувствах се онеправдана и състезаваща се.

При такива обстоятелства ако бях прекалено упорита, проблемите щяха да се засилят като се появят по-сложни ситуации. Но ако оставя егото, истински подобря шиншинга си в светлината на Фа-принципите, култивационният ми статус ще се възвеличи. Например когато противоречията със съпрактикуващ се засилиха и бях отчаяна и тъжна, преписах няколко пъти поемата на Учителя „Какво е Жен (Търпение)?”. Също така изучавах отново и отново преподаванията на Учителя за „сърце за велико търпение” и исках да култивирам „сърце за велико търпение”. Тогава почувствах вътрешно спокойствие, но все още не беше състоянието „Да се изтърпи напълно без никакъв гняв и недоволство е търпението на самоусъвършенстващия се.” („Есенции за усърден напредък”).

После се успокоих и се запитах: „Как мога да култивирам търпението на един самоусъвършенстващ се?” Незабавно съпрактикуващият, с който имах спор, ми позвъни и с благословията на Учителя в този момент развих състрадание и търпение към него. Отървах се от омразата и станах много спокойна и освежена. Постигнах състояние на „търпение на самоусъвършенстващ се”.

В действителност Учителят ме накара да развия търпението. При каквито и да било обстоятелства, каквото и да се случи, никога не трябва да имам негативни мисли към съпрактикуващи. Дори ако нещо негативно е показано пред нас, все пак трябва да гледаме навътре. Така че реших да променя старите си мисли и проактивно да се асимилирам с Фа на новата вселена.

Въпреки това този съпрактикуващ продължи да бъде неловък, което наистина ме караше да се чувствам отчаяна. Обаче разбрах, че принципът на новата вселена беше да поставям другите на първо място, докато старата вселена ще постави мен на първо място. Това, което преживях с този съпрактикуващ, беше само напомняне да се отърва от егоизма си. Първоначалното ми намерение да дойда на Земята беше да спасявам съзнателни същества. Не исках нищо за себе си, докато всички същества биваха спасявани. Постепенно несъзнателно развивах такова безкористно желание и не успявах да се усмихна, докато съзнанието ми беше изпълнено със спокойствие и мир. В момента в който подобрих мислите си, съпрактикуващият веднага промени отношението си и започна да си сътрудничи.

Разбрах, че за да спасявам съзнателни същества, се осмелих да се откажа от всичко в живота, за да асистирам на Учителя във Фа-коригирането. Дори да се откажа от всичко и да се изчерпя, няма да съжалявам. Докато изучавах Четвърта лекция от „Джуан Фалун”, „Преобразуване на кармата”, изведнъж разбрах, че съпрактикуващият всъщност ми помагаше да елиминирам карма, даваше ми добродетел, помагаше ми да подобря шиншина си и да повиша гонга си. Изведнъж не само не бях ядосана, но искрено му благодарих за помощта, която ми оказваше. Когато осъзнах това, той ми се обади на следващия ден и ми каза, че не настоява на своите първоначални идеи и иска да си сътрудничи добре.

След това, всеки път когато започвах да изучавам „Джуан Фалун” усещах, че небесното ми око е обвито с мощното енергийно поле на Дафа. Понеже шиншина ми постоянно се подобряваше в различни тестове, това беше естествено състояние с благословията на Учителя.

По това време, за да подобря култивационното си състояние, увеличих времето за изучаване на Фа и изпращане на праведни мисли. Всеки ден първото нещо беше да изучавам една лекция от „Джуан Фалун”, след това подсигурявах изпращане на праведни мисли 5-6 пъти. След интензивно изучаване на Фа изведнъж осъзнах, че независимо дали е правилно или грешно, негативността на този съпрактикуващ имаше ефект върху мен. Така че отстраних правилното или неправилното от гледна точка на обикновените хора и започнах да гледам навътре. Оказа се, че това често беше прикрито, докато имах спорове с този съпрактикуващ. Маскировката ми беше съставена от много карма и идеи, но истинската ми същност беше безкористна, мислеща за другите и абсолютно не спореше с другите. В този момент изведнъж почувствах тихото и спокойно състояние на истинската си същност. Това беше наистина голям напредък в култивацията ми. В един сън след това бях в огромна сграда изпълнена със светлина и един асансьор ме издигаше нагоре и нагоре.

Поради различни причини животът ми почти отиваше в задънена улица. Имах сериозни проблеми в живота и в самоусъвършенстването си. Със всичко това посетих Европейската Фа конференция в Париж. В „Поздравително писмо до европейската Фа конференция в Париж”, Учителят ни преподава: „Дафа учениците са надеждата на човешкия род и вие сте единствената надежда. Да спасяваме всички същества е наша мисия и отговорността е огромна. Само като усъвършенствате себе си добре ще сте способни да правите добре нещата, които един Дафа ученик трябва да прави.” Това преподаване на Фа ме накара да осъзная, че трябва да гледам навътре и истински да се самоусъвършенствам.

Две споделяния на съпрактикуващи на тази конференция докоснаха сърцето ми и се разплаках. Първият съпрактикуващ беше координатор. След като е бил сериозно критикуван от няколко съпрактикуващи, е подобрил шиншина чрез интензивно изучаване на Фа и безусловно гледане навътре. Вторият съпрактикуващ, преминавал през шиншин тестове и е бил усърден в изучаването на Фа, като е изучавал три лекции от „Джуан Фалун” всеки ден.

Връщайки се от конференцията мислех, че няма друг кратък път и трябва да гледам навътре и да обръщам внимание на правенето на трите неща добре. Как да го направя? Реших да запаметявам Фа. С благословията на Учителя, всеки ден за по два часа се присъединявах към група за наизустяване на Фа. Не търсехме количество, а се фокусирахме върху качеството, когато рецитирахме Фа. Веднага след като започнах, бях привлечена от силната енергия на Дафа и осъзнах, че само ако истински уважавам Фа, чета Фа дума по дума, разбирам внимателно Фа, асимилирам се с Дафа и се коригирам в светлината на Дафа, може да ми се разкрие истинското значение на Фа. Лично изпитах прекрасните чувства на разтапяне във Фа – цялото ми тяло можеше да се движи едва едва.

Когато изучавах Фа, изпращах праведни мисли и правех упражненията, можех да почувствам топла енергия около себе си или преминаване през гуандин и всичките ми човешки мисли бяха премахвани. Винаги можех да почувствам състрадание, доброта, тишина и спокойствие в съзнанието.

Когато практикуващият отправеше необосновано искане, не само, че не се ядосвах, но и му говорех със състрадание и спокойствие. Веднага Учителят извършваше гуандин върху мен за половин час и усещах всяка пора в тялото си топла и много комфортна. Знаех, че това беше благословията на учителя, тъй като Той забелязва, че изправяйки се пред неразумни искания и несправедливо отношение все още успявах да остана спокойна с подобрен шиншин.

Въпреки това, противоречието престана само на повърхностно ниво и не беше разрешено фундаментално. Едно ниво беше премахнато, но все още имаше друго ниво. Въпреки че се отървах от някои повърхностни привързаности, корените им не бяха изкоренени. Имаше също някои привързаности, които дори не бяха забелязани, да не говорим за отстраняването им. Те включваха завист, неприемане на различно мнение, съревнование и т.н. С тези привързаности все още стоящи там, проблемите се случваха във всеки аспект на живота и работата ми.

Веднъж, след като рецитирахме Фа, съпрактикуваща ми сподели част от „Преподаване на Фа в Манхатън”, което току що бяхме изучавали: „Ето как ще са нещата за вас от сега нататък. Дали сте прав, или не – за един самоусъвършенстващ се това изобщо не е важно. Не спорете наляво и надясно и не поставяйте ударение на това кой е прав и кой греши. Някои хора винаги настояват, че са прави, но дори и да сте прави, дори и да не сте сбъркали, какво от това? Подобрили ли сте се на базата на Фа? Самият акт на използване на човешко мислене, за да наблегнете на това кой е прав и кой греши, сам по себе си е погрешен. Така е, защото тогава вие използвате логиката на обикновените хора, за да преценявате себе си, и използвате тази логика, за да налагате неща на другите. Както го виждат Боговете, дали практикуващият е прав или греши в човешкия свят, изобщо не е важно, докато важното е елиминирането на привързаностите, които идват от човешкото мислене, и значение се придава именно на начина, по който се справяте с елиминирането на тези привързаности, вкоренени в човешкото ви мислене, докато се самоусъвършенствате.”

След като изслушах споделянето, осъзнах, че имам определени привързаности свързани с този параграф от преподаване на Фа. Така че веднага след изучаването изучавах Фа още един път. Открих привързаността си. Тогава започнах да мисля как да приложа това, на което ни учи Учителят: „важното е елиминирането на привързаностите, които идват от човешкото мислене”.

Запитах се как мога да премахна привързаността да не приемам критика от другите. Учителят изброява всички причини:„А що се отнася до навиците, които сте формирали с течение на времето, те произлизат от различните ваши привързаности. Тези, които са привързани към своята репутация, ще бъдат накарани да чуят неща, които ги поставят в неудобно положение, засягащи тази привързаност, която ви прави неспособни да понасяте критичните забележки на другите. Има и някои хора, които мислят, че след като са координатори на проекти, трябва да са имунизирани срещу критики. А има и някои, които имат специални таланти в едно или друго отношение и които отказват да търпят критика от хората. Друга група не би се вслушала в някого, за когото имат отрицателно мнение. Тези неща се проявяват във всякакви форми и размери.” („Преподаване на Фа в Манхатън”, 2006)

Сравнявайки изброеното със себе си, имах всичко казано от Учителя. Поради тази причина откровено споделих мислите си със съпрактикуващите и реших да премахна привързаностите. Разбира се привързаностите отслабнаха много.

Искрено благодарих на сайта Минхуей и на съпрактикуващите. Те заедно създадоха такава добра култивационна среда. Докато бях в групата за изучаване на Фа, всеки ден получавах един или два линка към статии на сайта Минхуей, които ми бяха препратени от други практикуващи. Статиите бяха много ценни в условията на култивация. Четейки невероятните им споделяния, често не можех да чакам да ги отпечатат. Напомняха ми за моите привързаности. Сравнявайки споделянията им със себе си, ставаше много по-лесно да открия привързаности, които преди бяха трудни за виждане.

Спомням си споделяне, което дълбоко анализираше различни проявления, коренните причини и опасностите от ревността, както и връзката на завистта с други привързаности. След като прочетох споделянето, открих скритата си завист. Преди мислех, че се самоусъвършенствам доста добре и не приемах, че имам завист. Тя обаче беше там и можеше да се види в различни конфликти с другите. Преди само откривах проявленията на привързаността на повърхностно ниво и не намирах коренните причини. Дори когато осъзнавах завистта на другите, не бях наясно, че тя всъщност отразяваше моята завист, която трябваше да премахна.

От рационална гледна точка Учителят ни учи на „Истинност, Доброта и Търпение” и целта е да направи от нас животи, способни „да развият един вид алтруизъм обхващаш останалите и по-голяма доброта”. („Преподаване на Фа във Вашингтон през 2018 г.”)

Но завистта напълно се противопоставяше на този принцип и дори добрите неща се възпираха от само себе си. Виждах, че другите хора стават все по-добри в това да правят някой друг нещастен. Това наистина ли беше първата привързаност, която трябваше да премахна? Една от характеристиките на старите сили беше завистта. Дали завистта ми беше някаква намеса от старите сили? Дали трябваше да бъде премахната напълно? Всъщност корена на всички привързаности произтича от егоизма.

След почти две години на многократно премахване на привързаности, един ден след груповите упражнения, в разговор за образованието на децата, един съпрактикуващ каза: „Трябва повече да гледаме талантите и силните страни на децата.” След като чух това, докато се прибирах към къщи мислех за нещо още и още. Мислейки за дългосрочните спорове със съпрактикуващия, сърцето ми изведнъж се отвори. Да, макар че той имаше всякакви недостатъци, въпреки болезнените търкания помежду ни, защо не виждах неговите силни страни и таланти? Не беше ли неговата сила наистина блестяща? Защо винаги съм се вглеждала в недостатъците му? Дали това беше прикрита завист в действие?

Когато се прибрах у дома почувствах, че двугодишните дълги спорове със съпрактикуващия накрая изчезнаха. Действително не ме интересуваше кой беше прав или кой грешеше. Не спорих с него повече, все едно нищо не се беше случило между нас, сякаш току що се запознавахме. Можех да си сътруднича с него безусловно за да постигнем това, което той е измислил. Колкото повече мислех и действах по този начин, толкова по отпочинала се чувствах и енергийното ми поле ставаше светло. Сериозно си казах, че отсега нататък ще се стремя да развия един вид алтруизъм, разпростиращ се съм другите и по-голямата доброта.

Почти по същото време, когато открих и изоставих завистта, Учителят ми даде мъдрост, която ми позволи да разреша технически проблем, който не беше оправен в продължение на година в друг проект. Това беше пробив. Не можех да помогна, въздишайки, че ценното време на проекта е изгубено заради егоистичните ми мисли. Мислех за допълнителното значение на изречението, което Учителят казва: „В миналото самоусъвършенстващите се отстраняваха привързаности една след друга. Но във вашия случай почти всичките ви привързаности остават, докато биват отслабвани и намалявани слой по слой, непрестанно отслабвани и намалявани, все повече и повече.” („Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Западните Щати на САЩ, 2015 г.”)

„Много от вас са се самоусъвършенствали дълго време и откривате, че все още имате лоши мисли в съзнанията си. Можете да ги потиснете ако искате. Това е защото, въпреки че стават все по-лоши и по-лоши, и още от тях се появяват, те стават все по-слаби, тъй като вече нямат корени.” („Преподаване на Фа на Конференцията в Швейцария” 1998г.”)

Един ден видях двама души, работещи в царевично поле. Единият вадеше царевичните стебла, а другият ги режеше на малки парчета с ножица. В крайна сметка всички царевични стебла ставаха с еднаква дължина и можеха лесно да се преработят в една партида. Внезапно ми се стори, че разбрах визуално какво е казал Учителят. Всяко царевично стъбло беше като привързаност. Трябва първо да ги открием и после да ги извадим от земята. Тогава е нужно да ги нарежем на малки парченца отново и отново. В крайна сметка малките парченца от привързаността ще бъдат елиминирани от Фа в един ход. Работата, която видях да вършат двамата, всъщност беше подобна на ежедневната ни култивация. Конфликтите могат да бъдат добро нещо, възможност за нас да премахнем привързаности и да подобрим култивацията си.

Само след като всички се подобрим до стандарта на новата вселена, може да бъде изпълнена целта за спасяване на съзнателните същества.

Имах сън, който все още мога да си спомня ярко. Учителят беше обграден от група богове от старата вселена. Старите сили говореха на Учителя: „Защо още не си завършил Фа-коригирането?” Изправен пред старите сили Учителят говореше спокойно и състрадателно: „Просто искам всички да се върнат на оригиналните си позиции.” След като се събудих дълбоко осъзнах, че Учителят използва безкрайното си състрадание, за да удължи времето за нас, за да постигнем съвършенство и истински да изпълним свещената мисия за спасяване на съзнателните същества.

Дълбоко съм благодарна на Учителя за милостта и спасението! Дълбоко оценявам безкористната помощ, предложена от съпрактикуващите!

Хъ-шъ

Есето е написано за Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Прага на 29.09.2018 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.