Какво предствалява класическият китайски танц?

”Minghui.org” Редакторска бележка: На 05 юли Учителят Ли Хонгджъ, за да даде напътствие на колежа „Фей Тиен”, написа следната статия, озаглавена „Какво представлява класическият китайски танц?”, препечатана в нейната цялост тук.

Създаден върху основата на петхилядолетната необятна китайска култура, класическият китайски танц е клон на изкуството, който използва тялото като средство за представяне.

I. Характеристики на класическия китайски танц


A.
Движенията на класическия китайски танц са богати в своята способност да изразяват различни чувства, било то щастие, скръб, радост, гняв, печал, наслада, емоциите, които идват с раздялата и събирането отново, лудост, сляпо увлечение, боледуване, пиянство, тържественост, подлост и величие, както и граждански, военни и други личности и истории.

B. В класическия китайски танц значението привежда тялото в движение. С други думи в тази танцова форма, само когато вътрешните усещания задвижват тялото, се постига цялостно изразяване.

C. Класическият китайски танц използва естествените способности на човешкото тяло; той не изисква специални тренировки на отделните мускули. Тоест, мускулната сила придобита естествено чрез вървене, бягане, скачане, катерене на стълби, каране на колело и т.н., както и силата на горната част на тялото, естествено придобита чрез физически труд, се подсилва още повече по време на обучението.

D. Тренирането на класически китайски танц се състои от четири компонента:

1. „Форма” (танцови комбинации и основна практика на бар)
2. „Носене” (техника за изразяване на специфични вътрешни чувства чрез „форма”)
3. Танцова техника (трениране на трудни танцови движения)
4. Акробатична техника (главно трениране на различни видове премятания и фундаментални умения)

Е. При изпълнението на театрален танц, класическият китайски танц включва елемент на танцувална игра. Актьорската игра в танца е различна от тази във филм, драма, опера, традиционните китайски театрални изкуства или мюзикълите на Бродуей. Актьорската игра в класическия китайски танц включва координиране на изражението на лицето с физическото движение, което, когато се слее, води до разширена форма на изразяване.

II. Произход и предаване в историята на класическия китайски танц

Преди няколко хиляди години бойните изкуства (ушу) са се появили в Китай. По това време много видове сценични изкуства са били повлияни от движенията, техниките и преобръщанията на бойните изкуства. Оригиналните форми на много класически китайски танцови движения са били подобни на тези от бойните изкуства; единствено те са били изпълнявани по различен начин и това, което са изисквали, е било различно. По-късно, през петте хиляди години, в които се е установявала китайската култура, класическият китайски танц непрекъснато се е обогатявал и това е създало „носещия” ефект на класическия китайски танц. Това също така е източникът на стила, който класическия китайски танц е възприел по време на процеса на предаването му. Начинът, по който се движи човек от определена етническа група, съдържа отличителните качества на тази група, така че движенията на китайците по естествен начин имат китайско усещане. Но действителното проучване и практика показват, че чрез специфично обучение в „носенето” и „формата”, хората от други етноси също могат да придобият това усещане.

Класическият китайски танц е бил предаден по различни начини, като пиесите са най-главния от тях. Исторически през различните династии, танците, изпълнявани в императорския двор, имат различни техники и характеристики. Сред масите танцът се е разпространил главно чрез имитация, докато с уличните изпълнители се е разпространил главно чрез техники на бойните изкуства. Преди династиите Цин и Хан (обхващащи периода от 221 г.пр.н.е. до 220 г.сл.н.е.) е имало артисти, които са изпълнявали програми с бойни изкуства и акробати, които главно са правели премятания. По време на династиите Тан и Сун (обхващащи периода от 618 до 1279 г.сл.н.е.) голяма част от танцовите и уличните представления са съдържали ранни форми и техники на класическия китайски танц. Премятанията в частност, са били използвани от практически всички улични изпълнители. Това е още един пример за това как, в китайската култура като цяло, техниките на различните форми на изкуството са се повлияли една от друга.

Концепцията за китайските династии се различава от тази на древните царства на другите народи. Смяната на династия е означавала преминаване към отличителните културни черти на друга династия, тъй като всяка династия има свой собствен император, свой собствен народ, своя собствена култура. И по този начин по време на историческия процес на установяването на тази цивилизация, класическият китайски танц непрекъснато се е обогатявал и постоянно се е усъвършенствал.

Днешните учебни методи не са съществували в древен Китай. В театъра по-старото поколение е обучавало чираци и така се е предавало от едно поколение на друго. От млада възраст ученикът е установявал официално чиракуване при майстор и така е ставал професионалист. В танца на императорския двор, изкуството е било предавано, като младите дами са се учели една друга; много от уличните представления са били предавани като семейни традиции; и бойните изкуства са били предавани от предците или научавани от майстор. По подобен начин, в будистки и даоистки религиозни практики, след като ученикът е обличал робата, тя или той е получавал ученията от майстора. Модерните систематични методи на преподаване са нещо, което е започнало през първата половина на миналия век.

III. Разлики между класическия китайски танц и новите модерни бойни изкуства

От времето, когато започнаха да излизат кунг фу филмите и телевизионните предавания, много хора са украсявали движенията на бойните изкуства и са ги превърнали в нещо наперено, но непрактично, за използване в сюжетите на филмите и телевизионните предавания. Тези движения много наподобяват танц, но всъщност са напълно различни от класическия китайски танц. Говорейки най-общо:


А. В класическият китайски танц изразителността на тялото е на първо място, докато в бойните изкуства бързото и експлозивно завършване на движението е най-основно. Колкото по-бързи са бойните изкуства, толкова повече постигат целта си.

B. Класическият китайски танц обединява движението на тялото с вътрешното поведение.

C. Класическият китайски танц е език на тялото. За да опише в най-голяма степен образ или разказ, тялото трябва да се разтегне и разпери в пълна степен. Ето защо дългите крака са най-основният критерий при избора на ученици по танци. Използването на подобно разтягане в битка в бойните изкуства би оставило човек уязвим.

D. Бойните изкуства не могат да изразят сюжетни линии, различни персонажи, настроения и емоции, както го прави класическия китайски танц.

E. Бойните изкуства нямат „носенето”, което се изисква в класическия китайски танц.

IV. Влиянието на класическия китайски танц върху другите танцови форми и физически умения

С така нареченото „Реформиране и отваряне” на Китай (започнало в края на 70-те години на миналия век), на световната сцена внезапно се появиха класически китайски техники и премятания. Видимо, техните техники и премятания предизвикаха ударни вълни в международната танцова общност. Така балетът включи някои от техниките на класическия китайски танц, а съвременният балет включи класически китайски танцови техники в още по-голям мащаб. Те обаче не разбират необходимите стандарти за тези техники и ги използват по много нестандартен начин. Това, което е известно като уличен танц, има дори по-плитко разбиране на изискванията и стандартите на техниката и в резултат на това е взело класическия китайски танц и го е изкривило.

Класическият китайски танц също така е оказал огромно влияние върху атлетиката. Преди 70-те години на миналия век обучението по художествена гимнастика, греда за балансиране и лостове включваше само прости балетни движения и физическа тренировка. След това китайските гимнастически отбори взеха техники и премятания от китайските танцови техники и ги използваха в голям мащаб по време на гимнастически мероприятия. Веднага щом тези техники се появиха на международни състезания през 70-те години на миналия век, гимнастиците по целия свят бяха удивени. Някои китайски състезатели успяха да спечелят по пет златни медала наведнъж. Гимнастиците по цял свят започнаха да изучават техниките и премятанията на класическия китайски танц и за една нощ гимнастическите надпревари бяха изтласкани до по-високо ниво на технически умения.

Всъщност много различни танцови форми, физически изкуства и спортове по света са възприели техниките и премятанията на класическия китайски танц. Някои ги копират малко по-добре, докато други са доста неефективни, неточни, нестандартни и дори грозни и това е изкривило изящната култура на пет хиляди години.

Това са основните неща, които трябва да знаете за класическия китайски танц.

Ли Хонгджъ

05 юли 2013 г.

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2013/7/8/140927.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.