Историята за самоусъвършенстването на Буда Миларепа (Част 1)

Minghui.org

През цялата история Хималаите са били район с много самоусъвършенстващи се. Хората там водят обикновен, скромен живот и всеки пее и танцува. Те също така почитат Буда Фа. Преди почти едно хилядолетие в този регион е имало един самоусъвършенстващ се, наречен Миларепа. Докато на множеството Буди и Бодхисатви им е отнело много животи и са преживели много нещастия преди да се самоусъвършенстват до Съвършенство, Миларепа е постигнал равностойна могъща добродетел в един живот и по-късно е станал известен като основател на Бялата Секта на Тибетския Будизъм.

Веднъж Миларепа преподал лекция за Дхарма на Голямата Колесница (Махаяна) в една пещера в Нянам, Тибет. Публиката включвала ученици като Речунгпа и Гампопа, както и учениците му жени, и мъже и жени поклонници. Имало е и много дакини, или буквално „ходещи по небето”, с постижения в светлината на дъгата (на санскрит тези същества се наричат „дакини”, а на тибетски „кхандрома”) и йоги.

Предишната вечер Речунгпа имал сън, в който, както изглеждало, пътувал до Чистата Земя на Дакините. Това е бил голям град с остъклени отрупани с бижута сгради. Вътре в града хората носели красиви небесни дрехи с огърлици от нефрит. Въпреки че всички се усмихвали и кимали на Речунгпа, никой от тях не говорил с него.

Една млада жена облечена в червено, го поздравила топло: „Млади ученико (на същия учител), кога дойде тук? Добре дошъл! Добре дошъл!” Речунгпа вдигнал очи и видял, че това била неговата съученичка Барима, която се била присъединила към него в изучаването на Дхарма при великия учител Типупа в Непал.

- Дойде точно навреме - казала Барима, - в момента Буда Акшобхя (един от петте Дхяни Буди) преподава тук. Ако се интересуваш, мога да поискам разрешение да се присъединиш към нас.

- От много години копнея да видя Буда Акшобхя - развълнувано отвърнал Речунгпа. - Това е безценна възможност да го слушам как преподава. Моля те, помоли от мое име.

Барима поканил Речунгпа на вкусен банкет преди да отидат на лекцията. Той се провел в един величествен великолепен дворец, където Буда Акшобхя седял на трон в центъра. Той изглеждал безкрайно свят, отвъд човешкото въображение. Безброй божества се били събрали там, за да слушат, толкова много, че били като безкраен океан. Тази конференция била по-голяма от всяка друга, която Речунгпа бил виждал преди. Виждайки тази гледка, той се почувствал неописуемо щастлив и развълнуван. Неговата съученичка го помолила да я изчака, за да поиска разрешение. След известно време Речунгпа видял Буда Акшобхя да му се усмихва. Знаейки, че е получил разрешение, Речунгпа се проснал в знак на уважение (като коленичил и допрял лицето си в земята) и след това седнал, за да слуша лекцията.

На този ден Буда Акшобхя говорил за житейските пътища на предишни Буди и Бодхисатви, които били много вълнуващи. След това той изнесъл лекция за историите на Тилопа, Наропа и Марпа (потомствени учители от Тибетския или Хималайския Будизъм). Речунгпа никога не бил чувал толкова подробни и ярки описания. В края на събирането Буда Акшобхя казал:
- Сред всички биографии, най-уникалната, най-великата и най-вълнуващата е тази на Миларепа. Моля, елате утре и ще продължа лекцията си.

След това Речунгпа чул няколко човека да обсъждат въпроса помежду си.
- Трудно е да си представим, че има други биографии, които са по-специални и необикновени от тези! - казал един човек.
- Историите, които чухме днес за онези Буди и Бодхисатви, са резултат от тяхното самоусъвършенстване през многобройни животи и множество нещастия. Но Миларепа е постигнал такава могъща добродетел само в един живот. Ето защо е толкова уникален! - отговорил друг.
- Ако такава ценна биография бъде погребана, няма ли това да е загуба? Ако не помолим Многоуважаемия да изнесе лекция по този въпрос, за да се облагодетелстват съзнателните същества, няма ли ние учениците да извършим грях? Трябва искрено да се молим и да помолим Буда да изнесе лекция за тази биография! - добавил трети.
- Къде е Многоуважаемият Миларепа в момента? - попитал първият човек.
- Многоуважаемият Миларепа? Той не е в Абхайрати (Чистата Земя на Буда Ашкобхя). Той вероятно е в Земята на Вечнотихата Светлина - казал друг човек.

Слушайки тези думи, Речунгпа си помислил: „Учителят несъмнено е в Тибет. Защо казаха, че той е в Земята на Вечнотихата Светлина? Но независимо от всичко, очевидно тези думи са насочени към мен. Трябва да помоля Учителя да изнесе лекция за своята биография.” Докато си мислел това, Барима хванала сърдечно ръцете му и нежно ги разтърсила:
- Разбра, нали?
Речунгпа го разбрал по-ясно и усещането било толкова силно, че се сепнал и се събудил.

Вече било на разсъмване. Речунгпа бил в екстаз и си мислел: „Въпреки че е безценно да слушам лекциите на Буда Ашкобхя, аз съм още по-голям късметлия да бъда с моя Учител. Мисля, че Учителят ме е подсилил, за да ми позволи да слушам лекция от Буда Ашкобхя. Хората там казаха, че Учителят е в Абхайрати или в Земята на Вечнотихата Светлина, докато ние мислехме, че Учителят е в Тибет. Всъщност „тялото, речта и съзнанието” на Учителя не се различават от тези на другите Буди. Неговата могъща добродетел също е невъобразима. Мислех, че Учителят е само в Тибет и че той прилича на нас, живеейки обикновен живот. Не знаех, че Учителят вече е постигнал статуса на Буда с Фашъни (Тела на Закона) в цялата вселена. Неговите проявления са дори още по-възхитителни. Именно заради огромната ни карма ние разглеждахме един мъдрец като обикновен човек. Това наистина беше обида към мъдреца! Сънят, който имах снощи, не беше обикновен. Това беше намек от моята съученичка и от други дакини да потърся лекции от Учителя. Трябва да помоля Учителя за това!” С тези мисли в ума си, Речунгпа имал силна вяра. С длани притиснати една в друга той искрено се прекланял пред своя Учител.

В този миг около него внезапно станало светло. Няколко красиви, елегантно облечени дакини се появили пред него и тръгнали към него. Едната казала:
- Утре ще има лекция за биографията на Миларепа. Да отидем и да я изслушаме.
- Кой ще поиска тази лекция? - попитала друга.

Дакини се усмихнала на Речунгпа и казала:
- Разбира се, че ще бъде главният ученик на Учителя!

Няколко други дакини също погледнали към Речунгпа и се усмихнали. Едната казала:
- Да помолиш Учителя да говори за своята биография ще бъде от полза както за нас, така и за другите. Ние не само горим от нетърпение да слушаме неговата биография, но и ще се помолим, че Учителят ще предаде състраданието си, като ни изнесе лекция по този въпрос. По-късно ние също ще защитим това преподаване, за да облагодетелстваме бъдещите поколения на съзнателните същества. - С тези думи дакините изчезнали.

Когато Речунгпа се събудил отново, вече било светло. „Ясно е, че дакините ме насърчават да помоля Учителя за лекциите.” Той щастливо отишъл при Многоуважаемия Миларепа за конференцията. След като се поклонил в знак на уважение, той коленичил пред Многоуважаемия и го помолил с длани притиснати една в друга пред гърдите си:
- Уважаеми Учителю, безброй Буди в миналото са имали различни проявления и всякакви невъобразими постижения, за да спасяват хора. Техните ценни биографии се разпространяват в този свят, за да благославят хората и да популяризират Буда Фа. Учителите, включително Тилопа, Наропа и Марпа, също са говорили за своите биографии, които са били предадени на светските хора, за да се самоусъвършенстват. Сега ние се надяваме, че Учителят ще поднесе своето състрадание, за да изнесе лекция за своето минало, за да облагодетелства учениците, както и съзнателните същества на бъдещето.

Многоуважаемият Миларепа чул това и спокойно казал:
- Речунгпа, вече знаеш много за мен. Но тъй като попита, ще ти отговоря. Аз съм потомък на племе в Кхюнгпо, а моят праотец е Джосей. Вършех лоши неща, а по-късно направих добри неща. Сега престанах да върша добри или лоши дела. Всички неща с намерение сега са в миналото ми и също така няма да ги правя в бъдеще. Ако тези неща бяха обяснени подробно, много от тях щяха да накарат хората да плачат горчиво и много щяха да донесат голяма радост на хората. Това е много дълго и можем да го пропуснем. Позволи на един стар човек като мен да има спокойна почивка.
- Учителю! - Речунгпа коленичил на земята и продължил да се моли - Би ли ни обяснил как усърдно си се самоусъвършенствал, как си търсил Буда Фа и си се подобрил до завършване и просветление? Ти си потомък на Кхюнгпо, а твоят праотец е Джосей. Тогава защо фамилията ти е станала Мила? Защо първо си вършил лоши дела, а по-късно си правил добри дела? Моля, разкажи ни и онези истории, които биха трогнали хората до сълзи или радост. Това е молба не само от мен, но и от моите съученици, както и от спасителите, всички от които жадуват да чуят. Моля те, поднеси своето състрадание.
- Тъй като ме умоляваш по този начин, аз нямам тайни и ще ти кажа - казал бавно Многоуважаемият с усмивка. - Предците ми бяха номади от клана Кхюнгпо от северния район. Моят велик велик прадядо беше Джосей, син на Лама от Червената Секта. Като мантра практикуващ, подкрепян от богове, неговите заклинания имали голяма сила. Една година той извършил поклонение в Далечен Тибет. Той пътувал до едно място в северен Тибет, наречено Чунгпачи, където открил хора, страдащи от чума, причинена от демони. Тъй като заклинанията му били изключително мощни и елиминирали много демони, все повече и повече хора започнали да вярват в него. Местните го помолили да остане там, затова той се заселил там и по-късно имал семейство.

През друга година там отишъл един дух, за да навреди на хората. Имало едно семейство, което изобщо не вярвало в Джосей Лама. Духът причинил неприятности на семейството: животните им умрели или избягали, а хората се разболявали и виждали призраци през деня. Тези опасности се случвали всеки ден. Никой от лекарите, поканени от семейството, не можел да излекува заболяванията им. Нито един от ламите, поканени да укротят духа, не успели, а вместо това оставали изтощени, след като се борили с призрака. В крайна сметка, семейството не можело да направи нищо. Един приятел им казал: „Трябва да потърсите Джосей Лама. Другите не могат да го направят!” Един член на семейството казал: „Щом язвата може да бъде излекувана, може да се има предвид дори кучешкото масло. Добре, ще го поканим.” След това семейството изпратило някой да покани Джосей Лама.

Преди Джосей Лама да стигне до палатката на семейството, той видял призрака от далеч. Духът видял Джосей и побягнал. Божествената сила на Джосей Лама излязла и той извикал: „Призрако! Аз, Кхюнгпо Джосей, специализирам в пиенето на демонска кръв и разкъсване на сухожилията им. Ако имаш куража, остани там и не бягай!” С тези думи той се втурнал към призрака. Духът се разтреперил от страх и извикал: „ Ужасяващо! Ужасяващо! Мила! Мила!” (Фонетичният израз „Мила” на тибетски изразява предчувствието на човек, че ще види гигант.)

Джосей стигнал до призрака и той се затворил в черупката си, не смеейки да помръдне и казал с треперещ глас: „Уважаеми Лама, не смея да ходя на места, на които си бил. Ти никога не си бил тук, затова се осмелих да дойда. Моля те, пощади живота ми!” Джосей Лама наредил на призрака да обещае повече да не вреди на хората. Духът нямал друг избор, освен да обещае. След това Джосей Лама го пуснал.
По-късно духът обладал тялото на друг човек и казал: „Мила! Мила! Този човек е твърде могъщ! Никога не съм бил толкова уплашен през целия си живот. Той е толкова могъщ! Мила! Мила!” Заради това Джосей Лама станал по-известен и хората му дали прякора Мила Лама, за да изразят уважението си. По-късно то се превърнало във фамилно име. По този начин името Мила Лама станало известно.

Кхюнгпо Джосей е имал само един син и двама внуци. Първият внук, Мила Дотон Сангдже, имал само един син на име Джордже Сангдже. Джордже Сангдже имал естествен талант за хазарт и особено обичал да хвърля зарове. Неговите хазартни умения били превъзходни и той винаги печелел, когато хвърлял зарове. Една година един чудовищен измамник дошъл в Чунгпачи. Той бил добър в хазарта и си изкарвал прехраната с него. След като спечелил много пари и чул, че Джордже Сангдже обичал хазарта, той го поканил за игра на зарове.

На първия ден, за да изпробва уменията на Джордже Сангдже, измамникът направил само малък залог и умишлено загубил от Джордже Сангдже. На следващия ден той показал уменията си и лесно победил Джордже Сангдже. След като никога не бил преживявал такава загуба, Джордже Сангдже бил много разстроен и казал на измамника: „Утре ще спечеля обратно всичките си пари. Смееш ли да играеш отново с мен?”, „Разбира се!”, отговорил небрежно измамникът.

На третия, четвъртия и петия ден измамникът губел всеки път, било то умишлено или поради лош късмет. След това измамникът го предизвикал на решителна битка: „Джордже Сангдже! Загубих всеки ден през последните няколко дни, затова предлагам утре двамата да заложим всичките си имоти, добитък, земя, вълна, пари и бижута. Със селяните за свидетели ще подпишем споразумение за последна битка и никой от нас няма да може да се откаже от него, независимо кой ще спечели. Искаш ли да го направиш?”

Джордже Сангдже се съгласил без колебание.

На следващия ден селяните потвърдили техните залози и ги наблюдавали. И двамата били много нервни, когато хвърляли заровете. В крайна сметка Джордже загубил всичко.

При тези обстоятелства Джордже Сангдже нямал друг избор освен да напусне родния си град и клан и да се скита навън. Баща му Дотон Сангдже го отвел да се засели в малко село, наречено Ка Нгатса. Умел в заклинанията, Дотон Сангдже бил способен да укротява демони и да лекува болести. Той се прехранвал от тези умения и имал стабилен доход. Джордже Сангдже се променил и напълно спрял хазарта. Той работел усилено в своя бизнес, транспортирайки вълна на юг, за да я продава през зимата и търгувайки добитък със северните номади през лятото. Той също така пътувал до различни места за малки бизнес сделки. Усилената работа се отплатила и той успял да натрупа ново богатство.

По-късно Джордже Сангдже се оженил за красиво местно момиче. Те имали син на име Мила Шераб Гялцен (бащата на Миларепа). По онова време Дотон Сангдже вече бил много стар. Той се разболял и починал. В резултат на дългогодишната си упорита работа, Джордже Сангдже постепенно забогатял. Той похарчил голяма сума пари, за да купи плодородно поле с триъгълна форма, което нарекъл Триъгълника Орма. Той също така купил и голяма къща наблизо.

Когато Шераб Гялцен навършил 20, той се оженил за Нянгца Кархун (майката на Миларепа). Нянгца Кархун била от заможно местно семейство. Тя била умна и способна. Цялото семейство водило щастлив и охолен живот. След известно време те построили триетажно имение до Триъгълника Орма с четири колони и осем греди. До имението те добавили голяма плевня и кухня.

Дотогава роднините на Мила Дотон Сангдже в родния ѝ град чули за богатството на Джордже Сангдже в Ка Нгатса. Братовчедите на Шераб Гялцен, Юндрун Гялцен и Кюнгтса Палдрен, които били брат и сестра, също се преместили в Ка Нгатса. Шераб Гялцен наистина обичал роднините си и правел всичко възможно, за да им помогне. Той им дал пари назаем и ги научил как да правят бизнес. Скоро след това братовчедите също забогатели.

Времето изминало бързо. Няколко години по-късно Нянгца Кархун забременяла. По онова време Шераб Гялцен бил закупил много стоки от юг и отишъл на север, за да ги търгува с номадите. Аз съм роден на 25 август 1052 г.сл.Хр. Майка ми незабавно изпратила някого, за да предаде писмо на баща ми, Шераб Гялцен. Тя написала: „Родих момче. Моля те, върни се у дома, дай му име и се подготви за празник със селяните. Есенната жътва също наближава. Моля те, върни се у дома скоро.”

Вестоносецът доставил писмото бързо. Пратеникът също така дал подробно описание на новороденото бебе и на положението на семейството, призовавайки бащата да се върне у дома, за да ми даде име и да празнува. Баща ми бил особено доволен. Той казал с усмивка: „Страхотно! Страхотно! Вече имам име за бебето. Всяко поколение на нашето семейство Мила винаги е имало само момче. Изключително се радвам да чуя, че отново имаме син. Името му ще бъде Топага (радост за ухото)!”

След това баща ми бързо приключил работата си и се върнал вкъщи, давайки ми името Топага. Когато пораснах обичах да пея. Всеки, който чуеше гласа ми, го харесваше. Те казваха: „Топага, радост за ухото. Това име е идеално за теб!”

Когато бях на четири годинки, майка ми роди момиче и я нарече Пета. Спомням си, че когато бяхме млади, сестра ми и аз винаги бяхме облечени в най-хубавите сатенени дрехи с декоративни бижута в косите ни. Хората, които ни посещаваха, бяха богати и влиятелни. Освен това имахме много слуги.

По онова време хората в Ка Нгатса често говореха помежду си: „Тези странници, дошли отдалеч, сега са толкова богати. Те имат добитък и поле навън, а вътре имат повече зърно, отколкото могат да изядат и повече дрехи, отколкото могат да носят. Те са такива късметлии!” Те ни се възхищаваха и ни завиждаха. Но този безкрайно щастлив живот не продължи много, преди баща ми Мила Шераб Гялцен да почине.

Речунгпа попитал:
- Учителю, след като е починал баща ви, страдахте ли много? Чухме, че преживяванията ви са били най-тежките. Можете ли да ни разкажете за тях?

Част 2

Линк към оригиналната статия: http://en.minghui.org/html/articles/2018/10/9/172782.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.