Историята за самоусъвършенстването на Буда Миларепа (част 3)

Minghui.org

През цялата история Хималаите са били район с много самоусъвършенстващи се. Хората там водят обикновен, скромен живот и всеки пее и танцува. Те също така почитат Буда Фа. Преди почти едно хилядолетие в този регион е имало един самоусъвършенстващ се, наречен Миларепа. Докато на множеството Буди и Бодхисатви им е отнело много животи и са преживели много нещастия преди да се самоусъвършенстват до Съвършенство, Миларепа е постигнал равностойна могъща добродетел в един живот и по-късно е станал известен като основател на Бялата Секта на Тибетския Будизъм.

(Продължение от Част 2)

Речунгпа попитал:
- Учителю, ти спомена за това, че първо си извършил лоши дела. Какво се случи?
Миларепа отговорил
-Първо, извършването на лоши дела означаваше произвеждането на огромни количества лоша карма с техники на заклинания за убиване, както и техники за градушка.
-Учителю - попитал Речунгпа, - защо си искал да изучаваш техники за заклинания?
Миларепа казал:
- Когато се обучавах при ламата от Червената Секта, в равнината на Кя Нгатса, един ден трябваше да се проведе фестивал. Селяните поканиха моят учител като почетен гост и той ме взе с него. Хората подготвиха празненство и сервираха на учителя ми превъзходно вино. Ах, през този ден имаше толкова много хубаво вино. Всички пиха колкото можаха и аз направих същото. След това, с пълен стомах и замаяна глава, бях пиян.

Като ме видя пиян, учителят ми каза да се върна първо в храма с даровете. Продължих непохватно напред по пътеката на хълма, спокоен и безгрижен. По някакъв начин си спомних онези, които пееха по време на фестивала. Гласовете им бяха толкова красиви. Като продължих да мисля за това, гърлото ме засърбя и не можех да се сдържа да не запея.

Пеенето ми беше добре известно в селото. Освен това бях пиян и щастлив, затова гласът ми беше силен и ясен. Мелодията беше добра, сякаш умът ми се носеше из въздуха. Краката ми се раздвижиха и аз скочих и затанцувах, като продължих да пея и да вървя. Без да забележа тръгнах към дома си. Дори щом стигнах до вратата все още танцувах и пеех. По онова време майка ми пържеше пшеница. Тя беше изненадана от гласа, мърморейки: „Този пеещ глас е точно като на сина ми. Но вероятно няма хора по света, чийто живот е толкова горчив, колкото нашия. Не мисля, че синът ми би имал настроение, за да пее толкова щастливо.” Озадачена и любопитна, тя отиде до прозореца, за да погледне. Като видя, че съм аз, тя стана толкова яростна, че цялото ѝ тяло се разтресе. Изпускайки дилафа в дясната си ръка на земята и захвърляйки шпатулата от лявата си ръка, тя не се интересуваше, че пшеницата ще изгори. Взе една пръчка в дясната си ръка, загреба шепа пепел в лявата си ръка и се втурна надолу. След като излезе от вратата, тя хвърли пепелта към лицето ми и ме заудря диво по главата, викайки: „Мила Шераб Гялцен, баща на семейството! Виж сина си! Със семейството е свършено! Погледни ни, горките майка и син!”.

Тя заплака, закрещя и припадна от гняв. Сестра ми Пета изтича от къщата, плачейки и умолявайки: „Братко! Помисли за това, което направи! Виж какво стана с мама!”. Внезапният хаос ме направи полусъзнателен, а думите на сестра ми ме събудиха. В мен се надигнаха срам и гняв, а разкаянието ме накара да се разплача. Сестра ми и аз плачехме, докато държахме ръцете на мама, разтърсвайки я и викайки я. След дълго време тя дойде на себе си. Със сълзи в очите, тя ме погледна и каза: „Синко, има ли на света някой по-трагичен от нас? Как можеш да си в състояние на духа, за да пееш толкова щастливо? Ако просто погледнеш майка си, тази стара жена, няма да имаш останали сълзи, за да заплачеш.” С тези думи тя отново заплака, заедно с мен и сестра ми. След известно време спрях да скърбя и решително казах: „Майко, моля те престани да бъдеш толкова тъжна. Това, което каза, е вярно. Сега взех решение, че стига да имаш някакво желание, независимо какво ще ми струва, ти обещавам да го изпълня!”

„Искам да отмъстя на тези жалки врагове, които носят фино бельо и яздят яки коне. Ние сме слаби и нямаме никаква помощ. Така че единственият начин да получим отмъщение е чрез заклинания и магии, които могат да убиват. Искам да научиш такива заклинания, както и техники за градушка. Трябва да научиш всичко и да се върнеш, за да убиеш чичо си, леля си и тези жестоки съседи и техните семейства. Това е единственото ми желание. Можеш ли да го изпълниш?”

„Гарантирам го. Можеш ли да се приготвиш за моите пътни разходи и дарове за учителя ми?”, решително отговорих аз. Така че майка ми продаде половината от останалата земя от зестрата си и купи голям и скъп скъпоценен камък. След това купи бял кон, кофа с боя и волска кожа за учителя ми, както и за пътуването. Останах в един хотел наблизо за няколко дни, изчаквайки да си намеря спътници. Не след дълго се появиха пет добри млади мъже, които се бяха запътили към Ю-Цанг (западен и централен Тибет), за да изучават заклинания и магии. Бях щастлив да ги срещна и попитах дали мога да се присъединя към тях. Те също се зарадваха, че ще имат още един спътник и се съгласиха да пътуваме заедно.

Поканих ги в дома си да останат няколко дни. Майка ми се отнасяше добре с тях и когато се канеха да тръгват, тя каза: „Чуйте ме всички, синът ми е млад и необразован. Страхувам се, че той може да не е строг към себе си. Надявам се, че често ще го насърчавате, за да научи добре заклинанията. Ще ви възнаградя добре, когато се върнете.” Те се съгласиха да се грижат за мен и убедиха майка ми.

Така че бяхме готови да потеглим. Боята и багажът бяха завързани за коня, докато скъпоценният камък беше скрит в мен. Майка ми дълго вървя с нас и ни предложи напитки за сбогуване по пътя. За пореден път тя напомни на приятелите ми да се грижат добре за мен. По-късно тя ме отведе настрани и сграбчи ръцете ми. Чувство на раздяла изпълни сърцата ни и почти ни задуши, оставяйки ни вгледани един в друг в мълчание. Имаше толкова много думи, които искахме да изречем, но не знаехме откъде да започнем.

След известно време майка ми най-накрая наруши мълчанието и каза: „Синко, просто помисли за това, през което преминахме. Независимо от всичко ти трябва да омагьосаш това село. Причината на твоите приятели да научат заклинанията е различна от твоята. Те просто искат да се издържат с това умение. Но ти, ти трябва да работиш упорито. Синко, ако се върнеш преди да събориш селото с магия, ще умра точно пред теб!” Аз пламенно обещах: „Майко, ако не го науча успешно, няма да се върна никога! Моля те, не се тревожи!”.

Бавно отдръпнах ръцете си от нейните, върнах се при приятелите си и се сбогувах. Направих няколко крачки и се обърнах да погледна. Направих още няколко крачки и отново се обърнах да погледна. По лицето ми се стичаха сълзи. Майка ми също не искаше да си тръгне. Дори когато бяхме твърде далеч за да ме вижда ясно, тя все още се взираше в нашата посока. Мислех си да се върна, за да я видя още веднъж. Инстинктът ми ми подсказа, че това беше нашето последно сбогуване и че никога повече нямаше да я видя.

Майка ми изчака, докато не можеше повече да ме види и заплака преди да се прибере вкъщи. През следващите няколко дни всички в селото научиха, че синът на Нянгца Кархун е заминал, за да изучава заклинания.

Приятелите ми и аз пътувахме по главен път към Ю-Цанг. На едно място в далечен Тибет продадох боята и коня на един местен богаташ в замяна на злато, което носих с мен. След като прекосихме река Цангпо, продължихме към Ю (централен Тибет). Срещнахме много монаси и аз ги попитах дали познават някой майстор на заклинания, магии и техники за градушки. Един монах каза, че един лама на име Юнгтон Трогиал е постигнал пълно овладяване на тези техники. Продължихме пътуването си и в крайна сметка срещнахме ламата.

Поклонихме му се и всеки от моите спътници му представи своите дарове. Аз посветих златото, скъпоценния камък и всичко останало, което имах, на него. Коленичих и казах: „Не само златото, скъпоценният камък и всичко тук е за теб, Учителю, но дори тялото ми, речта ми и съзнанието ми, всичко, което имам, е посветено на теб. Учителю, моите съседи и роднини извършиха много жестоки дела срещу семейството ми. Трябва да ги накажа със заклинания. Моля те, научи ме на най-добрите заклинания. Също така се надявам, че можеш да ми осигуриш дрехи и храна, докато се обучавам тук.” Чувайки думите ми, ламата се усмихна и каза: „Ще изчакам, за да видя дали това, което казваш, е истина.”

Учителят не ни научи на най-силните заклинания. Вместо това той ни научи само на едно или две заклинания, някои магии и как да ги практикуваме. Това отне повече от година. Съучениците ми ги научиха и бяха готови да се върнат у дома. Ламата даде на всеки от нас по един вълнен пуловер, произведен в района. Липсваше ми увереност и си мислех: „Ако искам да си отмъстя с тези заклинания, може да не успея и майка ми ще се самоубие.” Затова размислих и реших да остана. Съучениците ми ме попитаха: „Топага, няма ли да се прибереш вкъщи?”. Аз отвърнах: „Да, аз също искам да се върна. Но не съм научил достатъчно и ми е неудобно да се върна.”

И петимата казаха: „Тези магии вече са доста дълбоки. Самият лама каза, че няма по-напреднали магии от тези. Убедени сме, че те ще ни донесат слава и социален статус в родния ни град. Но ако искаш да останеш по-дълго, за нас няма проблем. Решението е твое.” Така те се сбогуваха с Учителя и се отправиха към дома си. Аз облякох пуловера и повървях с тях няколко часа. По пътя наобратно взех голяма торба с волска тор и я използвах, за да наторя най-доброто поле на Учителя. Той ме видял от спалнята и казал на друг ученик: „Много ученици идват тук, за да научат техники от мен, но никой от тях не е толкова добър, колкото Топага. Страхувам се, че в бъдеще няма да има друг ученик, добър колкото него. Той не се сбогува с мен сутринта, което означава, че пак ще се върне. Спомням си, когато дойде за първи път тук, той каза, че неговите роднини и съседи са се отнесли несправедливо със семейството му. Той помоли за заклинания за отмъщение. Той също така каза, че ще посвети тялото си, речта си и съзнанието си на мен. Той наистина е искрен човек. Ако това, което казва, е вярно, би било жалко да не го науча на заклинанията." Този ученик ми каза тези думи и аз бях много развълнуван, знаейки, че има още заклинания, които да науча. Радостно се затичах при Учителя, който ме видя и попита: „Топага, защо не се прибра вкъщи?”.

Съблякох пуловера, върнах му го, поклоних се в знак на уважение и отговорих: „Учителю, чичо ми, леля ми и съседите ми сториха много лоши неща на семейството ми. Те отнеха нашите имоти чрез неправомерни средства, причинявайки ни всякакви страдания. Ние нямаме силата да им отмъстим, така че майка ми ме помоли да дойда тук, за да науча заклинания. Майка ми вече каза, че ако се върна без напълно да владея заклинания, тя ще се самоубие пред мен. Така че не мога да се върна. Учителю, моля те, смили се над мен и ме научи на най-напредналите заклинания!”

С тези думи не можех да спра да плача. Ламата ме попита: „Как ви тормозеха вашите роднини и съседи?”. Разказах му как чичо ми и леля ми взеха наследството ни и се отнасяха зле с нас, след като почина баща ми. Плачех, докато говорех, описвайки подробно цялата история. Учителят също беше в сълзи, докато слушаше. След това той каза: „Ако това, което казваш, е вярно, това, което са направили, е много погрешно. Що се отнася до хората, които идват тук за заклинания, всички те идват от различни места: някои са донесли големи количества злато и нефрит, някои са донесли стотици или хиляди изящни ленени платна и масло; имало е още най-добрите чайове и коприна, както и повече от 1000 глави добитък. Но ти си единственият, който посвети своето тяло, реч и съзнание. Въпреки това все още не мога да те науча на заклинания. Сега ще изпратя някой, за да потвърди, че това, което каза, е истина.”

Сред моите съученици имаше един, който беше по-бърз от кон и висок, колкото голям слон. Учителят го изпрати да провери в родния ми град. Няколко дни по-късно той се върна и каза: „Учителю, това, което каза Топага, е истина. Моля те, научи го на най-добрите заклинания.” Тогава Учителят ми каза: „Топага, ако те бях научил на заклинанията в началото, се боях, че скромен човек като теб може да съжалява за това. Сега знаем, че това, което ми каза, не е измислица, така че ще те науча на тях. Имам две тайни заклинания. Освен това има един лама, на име Йонтен Гяцо, който е експерт по медицина и заклинания. Той има тайното заклинание за градушките. След като научихме тези уникални техники един от друг, станахме близки приятели. Когато хората идват тук, за да учат заклинания, аз ги изпращам и там. И той прави същото. Днес ти не правиш изключение. Ще изпратя най-големия ми син да те придружи.”

Учителят приготви храна, фино вълнено кече и някои подаръци, които да дам на Йонтен Гяцо. Ние ги сложихме на гърбовете на конете и започнахме своето пътуване. След като пристигнах там и се срещнах с Йонтен Гяцо, му дадох всички подаръци. След това му разказах за трагичните си преживявания и защо трябваше да науча заклинанията, молейки го да ме научи. Ламата каза: „Юнгтон Трогиал и аз сме най-добри приятели, които биха умрели един за друг. Той трябва да е имал причина, за да те изпрати тук и аз ще те науча на заклинанията за убиване. Но преди това трябва да построим зала за дхарма в подножието на хълма, където хората не могат да я видят.”

Така че двамата намерихме тихо място в подножието на хълма и построихме обикновена зала за дхарма. Използвахме скала голяма колкото вол, за да скрием сградата. В тази зала за дхарма учителят ме научи на тайното заклинание. След като се упражнявах седем дни, ламата ми каза: „В миналото седем дни бяха достатъчно, за да бъде научено това. Сега си го практикувал седем дни, така че трябва да е достатъчно.” Но аз казах, че ми е нужно това заклинание да стигне много далече, затова поисках още седем дни. На вечерта на четиринадесетия ден учителят дойде и ми каза: „Тази вечер ще видим ефекта от заклинанието за убиване до олтара.” Точно както каза той, онази вечер при мен дойде един божествен пазител с главите, черните дробове и жлъчките на 35 човека. Той каза: „Това ме помолихте да направя!”.

На следващата сутрин ламата ме попита: „Божественият пазител каза, че има още двама души, които е трябвало да умрат. Трябва ли да ги убие?”. Аз бях доволен и отговорих: „Можем да ги оставим живи, като свидетели на възмездието. Моля те, пощади ги.” По този начин чичо ми и леля ми бяха оставени живи. След това дадохме дарове на божествения пазител, изпратихме го обратно и приключихме ритуала.

Какво беше проявлението на заклинанието в родния ми град Кя Нгатса? През този ден беше сватбата на най-големия син на чичо ми и те бяха поканили много гости за пиршество в дома си. Повече от 30 души бяха дошли да празнуват и те бяха онези, които бяха помогнали на чичо ми и леля ми да ни тормозят. Някои хора, които ни симпатизираха, също бяха поканени и все още били на път. Докато вървели към къщата, те все още говорели за престъпленията на чичо ми и леля ми. Един човек казал: „Имаше една поговорка, че гостът става домакин, докато домакинът става куче. Ето това е станало. Тези прословути с лоша слава хора са безсрамни. Те взеха активите на Топага и продължиха да се отнасят зле със семейството му. Топага отиде да учи заклинания. Дори и ако заклинанието му не дойде, рано или късно ще дойде възмездие от Закона на Буда.”

По онова време цялото семейство на чичо ми и леля ми било заето да обслужва гостите. Гостите пиели радостно. Една служителка, която била работила за семейството ми по-рано и сега работела за тях, отишла долу, за да вземе вода. Там тя видяла гигантски скорпиони, змии и раци, които се роели навсякъде по земята. Големите скорпиони се притискали към колоните на къщата, опитвайки се да ги унищожат. Ужасено момичето избягало през вратата крещейки.

През този ден много от конете на гостите били долу. Един мъжки кон малтретирал една кобила, но друг мъжки кон ги видял и започнал да се бунтува. Кобилата се опитала да ритне мъжкия кон, но по някаква причина повалила една колона вместо него. Цялата къща внезапно се срутила с грохот. Навсякъде имало звуци от плач и ревове. Синът на чичо ми, булката и повече от 30 гости били премазани до смърт заедно. Земята била пълна с отломки и прах от падналата къща. Под разбитото дърво и плочки имало десетки мъртви тела.

Сестра ми Пета се е скитала наоколо по това време. Виждайки ситуацията, тя веднага изтичала у дома и казала на майка ми: „Мамо! Мамо! Ела да видиш! Къщата на чичо се срути и много хора умряха!”. Майка ми била скептична, но вътрешно щастлива. Тя се втурнала към къщата на чичо ми. Пред нея имало купчини счупени плочки с прах навсякъде. Изненадана и радостна тя откъснала парче плат от изтърканите си дрехи и бързо го завързала на дълга пръчка. Тя тръгнала да тича наоколо, махайки с флага и крещейки: „Всички, елате и вижте! Лами и Буди, аз ще ви почитам! Хей, съседи, нека ви кажа, няма ли Шераб Гялцен син? Аз, Нянгца Кархун, нося скъсани дрехи и ям боклуци, за да може сина ми да научи заклинания. Кой каза, че не успяхме? Всички, елате и вижте! Чичото и лелята ми казаха, че ако имам възможността, мога да намеря хора да се борят с тях, за да си върнем имотите; те казаха, че ако не мога да намеря никого, бихме могли да опитаме да рецитираме някакви заклинания. Всички, какво мислите? Сега Топага просто хвърли малко заклинание и то беше по-мощно от една голяма битка. Вижте, хора най-отгоре, съкровище по средата и добитък най-отдолу, всичко изчезна! Успях да доживея до днес, за да видя умението на сина ми. Аз, Нянгца Кархун, съм толкова щастлива, толкова щастлива! Ха! Ха! Ха! Никога не съм била толкова щастлива през целия си живот! Хей, всички, елате и вижте!”

Тя продължила да развява знамето и да тича наоколо, много развълнувана и доволна. Всички в селото, включително чичо ми и леля ми, чули това. Един човек казал: „Това, което казва тази жена, може да е истина!”. Друг човек казал: „Изглежда истинско, но това, което каза тя, е твърде пресилено!”. След като хората чули, че съм убил толкова много хора със заклинание, те се събрали заедно и казали: „Тази жена причини такава голяма бъркотия, а все още тича наоколо и крещи щастливо. Трябва да я убием и да източим кръвта от сърцето и черния ѝ дроб!”

Един възрастен човек не бил съгласен: „Дори ако убием тази жена, това изобщо няма да помогне. Това само ще накара сина ѝ да ни намрази повече и да убие още хора със заклинания. Трябва да помислим как първо да убием Топага и след това да се заемем с тази жена.”. Така че те не убили майка ми. Но чичо ми не се предал и казал: „Всичките ми деца умряха. Аз ще се боря с нея. Не искам да живея!”.

С тези думи той се втурнал да убие майка ми. Хората бързо го спрели и казали: „Цялата тази бъркотия е заради теб. Топага все още е жив. Ако убиеш Нянгца Кархун по този начин, синът ѝ може да хвърли още заклинания и всички ние ще умрем. Ако не ни послушаш, ние ще те убием първи!”

Така че чичо ми се спрял. След това селяните обсъдили как да изпратят някой да ме убие. Братът на майка ми отишъл при нея и казал: „Това, което каза и направи вчера накара всички в селото да искат да убият теб и сина ти. Готова ли си?”. Той въздъхнал: „Едно заклинание е достатъчно. Защо да правим така, че всички да ни намразят?”. Той говорил с нея дълго време, за да я успокои. Майка ми въздъхнала и казала: „Ти видя какво се случи през всичките тези години. Разбира се, знам какво си мислят хората. Но трябваше да потърся отмъщение срещу онези, които взеха нашето имущество. Така започна всичко това. Знаеш ли, тази омраза е толкова голяма, че не може да се измери ясно!”. Тя продължила да плаче, без да каже нищо. Брат ѝ въздъхнал и казал: „Това, което каза, е вярно. Но какво ще стане, ако някой дойде да те убие? По-добре сега затвори портите.”

Майка ми затворила портите плътно и продължила да мисли за това, чувствайки се в опасност. Изпитвайки съжаление към майка ми, нашият бивш слуга тайно отишъл и ѝ казал: „Те не искат да те убият сега. Те просто искат да сложат край на живота на сина ти. Трябва да му кажеш да внимава!”.

Майка ми чула това и за известно време спряла да се тревожи. Тя продала другата половина от зестрата си за седем таела злато. Тя искала да ми даде парите, но нямала доверие на никого в селото да ги достави. Докато обмисляла сама да ми донесе златото, един йога от Ю, който отивал в Непал на поклонение, минал през селото, молейки за милостиня. Майка ми го разпитала подробно за неговото минало и помислила, че той би бил подходящ пратеник. Така че тя казала на йогата: „Учителю, моля ви, останете тук няколко дни. Синът ми сега изучава дхарма в Ю-Цанг. Искам да му напиша писмо. Бихте ли могли да му го занесете?”. Йогата се съгласил. Майка ми го поканила да остане за няколко дни и се отнасяла добре с него.

Онази нощ майка ми запалила лампа и си пожелала нещо, докато коленичела пред божествата: „Ако желанието ми се сбъдне, тази лампа няма да изгасне; ако желанието ми не може да бъде изпълнено, моля, направете така, че да изгасне мигновено. Искрено се надявам, че предците на Топага и божествените покровители могат да ми покажат последствията.” След като отправила това желание, лампата продължила да гори през цялата нощ. Майка ми вярвала, че желанието ѝ щяло да се сбъдне. На следващия ден тя казала на йогата: „Учителю, облеклото и обувките на поклонника са много важни. Можеш да ми ги дадеш да ги закърпя. Освен това искам да ти дам резервен чифт подметки за обувки.”

Така тя дала на йогата голямо парче кожа за правене на подметки. След това тя закърпила палтото на йогата. В средата на гърба тя скрила седем тънки парчета злато и зашила около тях квадрат от черен плат. С дебел бял конец тя след това изборидрала шест малки звезди в средата на черния плат и ги покрила с друго парче плат. Тя направила всичко това без знанието на йогата. Накрая запечатала плика, подала му писмото и му дала много подаръци, за да му благодари.

До тогава майка ми си мислела: „Не знам какво мислят сега тези селяни. Трябва да измисля нещо, което да ги сплаши.” Така че тя казала на сестра ми: „Йогата, който си тръгна вчера, донесе писмо от брат ти.” Пета разказала на много хора за това. Тогава майка ми написала фалшиво писмо, имитиращо моя тон:

„Скъпа майко, радвам се, че заклинанието за убиване е сработило добре. Ако има някои хора в селото, които се отнасят зле с теб или с моята сестра Пета, моля те, кажи ми техните имена, за да мога да хвърля заклинание. С моите заклинателски умения, убиването на някого е лесно и изкореняването на семейството и роднините му също не е голяма работа. Ако никой от селяните не е добър се надявам майка ми и Пета да се преместят тук. Когато напуснах дома си, нямах нищо. Сега съм богат и безгрижен. Искрено ви пожелавам всичко най-добро, твой син Топага.”

Тя също така сложила фалшив печат върху писмото. След като показала писмото на чичо ми, леля ми и на близките им, тя държала писмото в дома на брат си. По този начин селяните вече не смеели да ни убият. Също заради писмото селяните поискали чичо ми да върне земята на Триъгълника Орма на майка ми.

Да се върнем на поклонника йога. Когато чу къде се намирам, той дойде да ме посети. След като ми разказа подробно за майка ми и сестра ми и за селото, той ми подаде писмото. Отидох на уединено място и го отворих. В писмото майка ми пишеше: „Скъпи сине, аз съм добре. Моля те, не се притеснявай за мен. Виждайки как синът ми постигна това, сега не съжалявам за нищо. Баща ти също ще бъде доволен в подземния свят. След като твоите заклинания отнеха живота на 35 врагове, наскоро чух, че селяните ще изпратят някой да те убие, а после ще убие мен. Моля те, бъди нащрек. Тъй като имат намерение да търсят отмъщение, не бива да им прощаваме лесно. Трябва да призовеш силна градушка, която да унищожи посевите им. Тогава ще бъда доволна. Ако таксата за обучението ти е била изчерпана, можеш да получиш повече от седем от семействата на нашите роднини в планината, която е обърната на север. Те са дълбоко в тъмния облак под шестте блестящи звезди. Ако не знаеш къде са тези роднини или къде е селото, можеш да ги откриеш върху йогата. Той е единственият, който живее в това село и няма нужда да ходиш някъде другаде. Твоя майка, Нянгца Кархун.”

Прочетох писмото, но не знаех какво означава. Помислих за родния ми град и за майка ми. Не знаех нищо за селата и роднините описани в писмото. Без да имам представа къде да получа таксата за обучение, сълзи се стичаха по лицето ми. Поплаках известно време, изтрих сълзите си и отидох да попитам йогата: „Изглежда, че може би знаеш, къде живеят моите роднини. Можеш ли да ми разкажеш за тях?”. Йогата отговори: „Просто чух, че имаш роднини близо до Хималаите.” Аз продължих: „Знаеш ли за някакви други места? От къде си?”. Йогата отговори: „Знам много други села, но не знам за твоите роднини. Аз съм от Ю.” Тогава му казах: „Ако е така, моля те, изчакай тук и аз ще се върна след малко.”

Показах писмото на моя учител и му казах какво се е случило. Той каза: „Майка ти наистина има огромен гняв – убиването на толкова много хора не е достатъчно и тя иска градушка.” После попита: „Къде на север живеят вашите роднини?”. Аз отговорих: „Никога не съм чувал за роднини на север. Но писмото твърди така. Аз попитах и йогата и той също нямаше представа. Така че, за какво става въпрос?”

Съпругата на учителя ми също беше там по това време. Тя прочете писмото и каза: „Би ли помолил йогата да влезе?”. Тя запали огън и покани йогата да се стопли и да пие едно питите. След това започна да разговаря с него, говорейки за това и онова. Случайно тя застана зад йогата, съблече палтото му, облече го върху себе си и каза: „Носейки такива очукани дрехи за поклонничество, ще бъдеш благословен.” След това тя се разходи из къщата и се качи на горния етаж. От това износено палто тя извади златото и върна палтото на йогата. След това тя покани йогата за ядене и да остане през нощта.

По-късно тя ме извика: „Топага, моля те, ела в покоите на Учителя!”. Отидохме заедно в стаята на Учителя и тя ми даде седем таела злато. Аз я попитах изненадано: „От къде се взе това?”. Тя отвърна: „Майка ти е много умна и е скрила златото на безопасно място. В писмото се споменаваше село в планина, която е обърната на север, което означава, че това е място, където слънчевата светлина не достига. Не стои ли далече от слънцето вътрешният слой на палтото на йогата? Тъмните облаци означават, че е покрито с черен плат. Шест блещукащи звезди се отнася до шест шева с бял конец. Седем семейства под звездите означават седем таела злато. Само йогата живее там и не е нужно да ходиш другаде, защото златото е носено от йогата, никой друг.”

Учителят се засмя на глас и каза: „Хората казват, че вие жените сте умни. Това наистина е вярно!”. Дадох един мейс (или една десета от таел) злато на йогата, който беше много доволен. След това посветих седем мейса на жената на учителя и три таела за учителя си. Също така му казах: „Майка ми ме помоли да хвърля заклинание за градушка. Моля те, Учителю, би ли ми предал най-тайния метод за правене на градушка?”. Учителят отговори: „За да научиш заклинанието за градушка, трябва да помолиш Юнгтон Трогиал.”

Така че учителят написа писмо и ми даде някои местно отгледани продукти, които да взема със себе си. Върнах се при Юнгтон Трогиал, дадох му писмото и подаръците и три таела злато. Обясних му подробно защо трябваше да науча заклинанието за градушка. Учителят попита: „Работят ли твоите заклинания?”. Аз отвърнах: „Да, 35 души умряха от тях. След това получих писмо от майка ми, в което ме молеше за градушка. Така че се надявам, че ще ми помогнеш.” Той отвърна: „Няма проблем, желанието ти ще бъде изпълнено.”. След това той ме научи на заклинанието и аз практикувах в залата за дхарма в продължение на седем дни. На седмия ден се появи тъмен облак между скалите в планината срещу нас. Отекна гръмотевица, докато проблясваше светкавица, сякаш идваше голяма буря. Знаех, че вече имах способността да командвам градушки.”

Част 4

Линк към оригиналната статия: http://en.minghui.org

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.