Историята за самоусъвършенстването на Буда Миларепа (част 12)

Facebook Logo LinkedIn Logo Twitter Logo Email Logo Pinterest Logo

Minghui.org

В продължение на много години след това, в дните, на които се почита паметта на Многоуважаемия, дъги покриват небето и цветя се спускат от небесата. Небесни мелодии и приятни аромати се носят във въздуха, заедно с много други чудеса. Освен това много видове чудесни цветя разцъфват по цялата земя. Реколтите са изобилни година след година и няма болести или войни. Всякакви чудеса са се случвали едно след друго, твърде много, за да бъдат изброени.

(Продължение от Част 11)

Многоуважаемият изглеждал болен. Небето било изпълнено с вещаещите добро знаци на дъги и цветя, които падали като дъжд, точно както при преподаването на дхарма. Затова всички знаели, че Многоуважаемият действително ще отиде в друг свят. Учениците като Репа Жива О, Нгандзонг Репа и Себан Репа попитали Многоуважаемия: "Учителю, в коя чиста земя ще отидете след нирваната? Към къде трябва да отправяме молитвите си ние, учениците?".

Многоуважаемият отвърнал: "Същото е независимо къде се молите. Докато имате вяра и се молите искрено, със сигурност ще бъда при вас. Определено ще ви дам това, за което се молите.

Този път ще отида да се срещна с Буда Акшобхя в Източната Чиста Земя на Абхирати. По-рано споменах, че имам още какво да ви кажа; това са моите воля и завещание. След като аз, Миларепа, умра, освен няколко ежедневни предмета няма да има други останали вещи. Можете да дадете памучните ми дрехи и бастуна ми на Речунгпа. Той ще се върне много скоро. Моля ви, кажете му, че тези два предмета са свързани със зависимото издигане на нашата практика. Докато не пристигне Речунгпа, в никакъв случай не бива да местите тялото ми.

С остро зрение и добра наблюдателност за разпространението на дхарма, шапката на Учителя Маитрипа и бастуна от агарово дърво може да отидат при Упа Тонпа. Жива О, моля те, вземи тази дървена паница. Нгандзонг, моля те, вземи тази чаша направена от череп. Кремъчният камък отива при Себан Репа, а костната лъжица отива при Дригом Репа. Тази платняна рогозка може да бъде нарязана на парчета за другите ученици, по едно парче за всеки от тях. Тези вещи нямат парична сотйност. Давам ви ги преди всичко за да покажат зависимото издигане.

Най-важната ми воля и завещание, златото, което аз, Миларепа, натрупах в продължение на много години, се съхранява под тази камина. След като умра, много невежи ученици може да се скарат относно приготовленията за погребението ми. По това време можете да отворите завещанието и да погледнете. В него има повече инструкции за вашата практика.

Някои хора, които изучават дхарма, нямат много заслуги. За да търсят слава и уважение те вършат малко Будистка работа тук или правят малко добри дела за заслуги там. Всъщност, когато такъв човек дарява сто, той си мисли за възвръщане на хиляда. Когато тези светски хора вършат Будистка служба с алчност за заслуги, това е като да смесиш вкусна храна с отрова и да я изядеш. Затова не трябва да пиете отровата на търсене на слава в този живот. Трябва напълно да изоставите тези неща, които на пръв поглед изглеждат като дхарма, но всъщност са светски явления. Би било добре да останете отдадени и усърдни и да практикувате чист Буда дхарма."

След това учениците попитали: "Ако това облагодетелства съзнателните същества, можем ли да вършим някои светски явления?"

Многоуважаемият казал: "Ако мотивът за извършването на светски явления е напълно безкористен, това е позволено. Но това наистина е много трудно. Ако човек прави неща, за да облагодетелства другите поради собствената си алчност, тогава той не е в състояние да си помогне, да не говорим да облагодетелства другите. То е точно като човек, който не може да плува, да отиде да плува. Той не само няма да може да плува, но вместо това ще претърпи жестока смърт чрез удавяне. Така че е по-добре да не говорим за правенето на неща за облагодетелстване на другите, преди да разберем реалността на празнотата. Без самоусъвършенстване и осъзнаване, даването на облаги на съзнателните същества е същото като слепия да води слепите. В края на краищата човек ще попадне в бездната на егоизма. Всъщност празното пространство е неограничено и броят на съзнателните същества също е неограничен. След като човек завърши практиката, има твърде много начини да спасява същества. Човек може да предлага спасение на съществата по всяко време и на всяко място. Преди завършването трябва да имате чисти намерения и голямо състрадание, като усърдно се стремите към Съвършенство, за да облагодетелствате всички същества. Моля ви, изоставете мислите си за дрехи, храна, слава и печалба. Моля ви, понасяйте трудностите и носете тежестта в сърцето си. Това е начинът, по който трябва да практикувате. Това е за спасяването на съзнателни същества. Това е постигането на пътя, практикуването и постигането на всички максимални ползи за себе си и за другите. Сега не мога да остана тук още дълго. Моля ви, запомнете думите ми и продължете моята традиция."

С тези думи той навлязъл в дълбока медитация, която се проявила като настъпване на неговата смърт на 84-годишна възраст. Това се случило на разсъмване на 14 декември 1135 г. Звездите почти били изчезнали, а сутрешното слънце се издигало. Физическото тяло на Многоуважаемия придобило дхарма природа, която се проявила като нирвана.

В този момент свещената сцена на прибирането от небесни същества и дакини била още по-огромна и величествена. На небето се появила огромна ярка дъга, толкова ослепителна, сякаш човек можел да я докосне с ръката си. Всички цветове били преплетени в небето в лотосово цвете с осем венчелистчета в центъра на дъгата. Над лотосовото цвете имало изключително красива мандала. Дори най-добрият художник на света не би могъл да създаде такава живописна сцена. Облаците в пет цвята на върха се превърнали в знамена, огърлици, чадъри и други неограничени форми. Всички видове цветя с всякакви цветове падали от небето като дъжд. Цветни облаци обикаляли около планинските върхове в четири посоки. Облаци като ступа заобиколили центъра на Чубар. Всички можели да чуят приятна небесна музика и похвали. Земята се изпълнила с аромати. Светските хора по света също можели да видят небесни същества и богове да правят големи дарения из цялото празно пространство. Виждайки небесните същества голи, хората не били изненадани; но небесните същества се страхували да помиришат миризмата на човешките тела от плът и често покривали лицата си, когато преминавали покрай някого. Понякога небесните същества и хората говорели помежду си или се поздравявали един друг. Всички видели тези специални сцени.

Поклонниците в Нянам чули за навлизането в нирвана на Многоуважаемия и всички дошли в Чубар. Те изложили много причини на главните ученици и на поклонниците в Чубар в молбата си да преместят тялото на Многоуважаемия в Нянам за погребение. Но искането им било отхвърлено от главните ученици. По този начин поклонници от Нянам поискали погребението да бъде отложено, давайки на вярващите на всички места още един шанс да видят Многоуважаемия. Поклонниците в Чубар се съгласили с това. Хората от Нянам се върнали за обсъждане и дошли обратно с група здравеняци, за да се опитат да вземат насилствено тялото на Многоуважаемия. Те влезли в спорове с поклонниците в Чубар и хаосът почти довел до бой. Главните ученици видели това и казали: "Всички ние сме вярващи в Многоуважаемия. Моля ви, спрете кавгите. Тъй като Многоуважаемият навлезе в нирвана в Чубар, би било неуместно да бъде погребан в Нянам. Моля ви, изчакайте тук. След като кремацията приключи, със сигурност ще останат някои мощи и пепел за дарове."
Но хората от Нянам си мислели, че са по-многобройни и планирали да вземат тялото насилствено. Внезапно в небето се появило едно небесно същество, което говорело с гласа на Многоуважаемия.

Поклонниците, вярващите и учениците били невероятно радостни и щастливи, сякаш отново били видели Многоуважаемия. Те спрели да се карат и се помолили искрено. В крайна сметка, по време на невъобразимо преобразуване, хората в Нянам получили друго тяло на Многоуважаемия в допълнение на онова, което се пазело от главните ученици и поклонниците в Чубар. Те отнесли тялото и отишли да го кремират в Дудул Пук в Заснежената Планина Лапчи. Още веднъж се появили петцветна дъга, цветни облаци, небесна музика, аромат и други благоприятни явления, точно като онези, които се случили по време на нирваната.

В Чубар главните ученици и поклонниците искрено се молели непрекъснато в продължение на шест дни. Лицето на Многоуважаемия изведнъж засияло, като на осемгодишно дете. Няколко главни ученика обсъдили: "Речунгпа вероятно няма да дойде. Ако се забавим още може да не не ни остане нищо, нито дори пепел за дарения. Нека да направим кремацията скоро."

След дискусията те се изредили да видят лицето на Многоуважаемия още по веднъж и преместили тялото в предната част на пещерата. Те направили стойка за кремация, поставили тялото върху нея и нарисували мандала. Въпреки че това не можело да се сравни с небесно дарение, то било премяна от най-добрите дарове в човешкия свят. Кремацията трябвало да се извърши на разсъмване, след всички молитви и ритуали. Но независимо как се опитвали, те не успели да запалят огън. По това време в небето изведнъж се появила дъга, заедно с пет дакини.

Нгандзонг казал: "Волята на Многоуважаемия бе да не местим тялото на Многоуважаемия преди пристигането на Речунгпа. Но Речунгпа не е дошъл и тялото вероятно скоро ще се разложи. Какво да правим?"

Репа Жива О казал: "Вземайки предвид инструкциите на Многоуважаемия и на дакините, както и неуспеха да запалим огън, за да изгорим тялото, Речунгпа със сигурност ще дойде скоро. Нека просто да се помолим искрено." Те преместили тялото обратно в пещерата и всички продължили настойчиво да се молят.

По това време Речунгпа медитирал в един храм в Лородол. Един ден след полунощ, по време на усещане за светлина и сън, той видял една кристална ступа, която осветявала всичко около празното пространство. Безбройни дакини придружавали ступата към друг свят. На земята неговите ваджра братя и поклонници били навсякъде. Пеенето на небесни същества и дакини изпълнило небето с неописуеми облаци навсякъде. Речунгпа се поклонил на ступата. Внезапно лицето на Многоуважаемия се появило в ступата и казало на Речунгпа: "Сине мой, въпреки че не последва думите ми да се върнеш навреме, ще бъда много щастлив, ако ние, баща и син, се срещнем отново. Ти и аз може да не сме способни да се виждаме често в бъдеще. Моля те, не губи тази безценна възможност и направи така, че да си поговорим добре.
С тези думи Многоуважаемият поставил ръката си върху главата на Речунгпа и му се усмихнал. С радост и тъга Речунгпа имал невиждана вяра и великолепно усещане.

След като се събудил Речунгпа си спомнил, че Многоуважаемия го е помолил да се върне в определено време и бил много разтревожен: "Дали Многоуважаемият е навлязъл в нирвана?". Вътре в него веднага се надигнали непоносима тъга и силна вяра и той искрено се помолил: "Учителю, толкова съжалявам, че не дойдох навреме. Но сега ще дойда! Докато мислел за това, в небето се появили две млади дами и му казали: "Речунгпа, Многоуважаемият сега отива в чиста земя. Ако не побързаш достатъчно, може да не успееш да го видиш в този живот. Моля те, побързай!"

Мислейки само за своя учител в съзнанието си, Речунгпа имал много силно желание да се върне. Той веднага започнал пътешествието. Птиците в храма чуруликали, за да известят настъпването на зората.

Речунгпа се молил в съзнанието си и приложил своята свръхестествена сила. За половин сутрин той прелетял разстояние, което би отнело два месеца пътуване на един кон или магаре. По времето, когато той пристигнал в Дрин, слънцето се било издигнало и вече било ясен ден. Като седнал за почивка той погледнал нагоре и видял вещаещи добро облаци навсякъде. По-специално на върха на планината, където Многоуважаемият бил навлязъл в нирвана, имало гигантски необятен облачен балдахин, който излъчвал силна светлина. Неизброими небесни същества и дакини правели голямо дарение за петте сетива. Някои небесни същества се молели, някои давали обети, някои се покланяли, а някои пеели песни за възхвала. Виждайки това Речунгпа изпитал смесени чувства на радост и тъга. Воден от подозрение той попитал едно небесно същество: "Защо правите това дарение и поклонение?".

Небесното същество казало: Да не би да си глух или сляп? Не познаваш това специално събрание на небето и земята? Мила Жепа Джордже отива в чистите земи на дакините. Всички небесни същества и човешки същества отдават почит с дарове. Не знаеш ли това?".

Речунгпа чул тези думи и почувствал невероятна болка, сякаш нож пронизал сърцето му. Той се затичал към пещерата, където Многоуважаемият бил навлязъл в нирвана. Щом пристигнал на едно плато с форма на ступа, като на сън той видял Многоуважаемия да му се усмихва и да казва: "Моят син Речунгпа ли е този, който идва?".

Виждайки това Речунгпа бил изключително радостен и си помислил, че Многоуважаемият все още е жив. Той се поклонил и поздравил своя учител. Той също така задал много въпроси на Многоуважаемия и получил отговори на всички тях. Накрая Многоуважаемият казал на Речунгпа: "Сине мой, трябва да си тръгна първи. Моля те, присъедини се към мен по-късно и аз ще те приема. Моля те, не забравяй думите ми."

Като казал това Многоуважаемият мигновено изчезнал.

Чувствайки се несигурен, Речунгпа отишъл в Чубар и пристигнал в пещерата, където заварил ученици и поклонници тъжно да се молят около тялото на Многоуважаемия. Много нови ученици никога досега не били виждали Речунгпа и го спрели да не се приближава. С изключителна тъга, Речунгпа заплакал пеейки:

„Моят благороден учител е като състрадателен баща,
с безусловно състрадание;
Учителю, можеш ли да чуеш плача ми,
с безусловно състрадание?
Съжаляваш ли ме заради болката ми,
уф, мой състрадателен баща и учител?”

Когато песента на Речунгпа достигнала до пещерата, лицето на Многоуважаемия изведнъж засияло, сякаш все още бил жив. Тялото му изведнъж се самозапалило. Като чули песента от Речунгпа, Репа Жива О, Нгандзонг Репа и другите главни ученици, както и поклонници, излезли за да го посрещнат. Тъй като новите ученици не го познавали и не му позволили да влезе, Речунгпа бил силно натъжен и не влязъл, докато не изпял седем песни дарове. Страстта и искрените песни от Речунгпа развълнували Многоуважаемия. Въпреки че той вече бил навлязъл в нирвана на светлина и дхарма природа, той се изправил в сиянието и казал на новите ученици: "Мои ученици, които сте започнали да практикувате наскоро, моля ви, не правете така. Речунгпа е като лъв и заслужава вашето уважение."

След това той казал на Речунгпа: "Сине мой, моля те, не се чувствай толкова зле. Можеш да дойдеш тук при своя баща."

Виждайки това чудо всички били изненадани и възхитени. Те станали много радостни. Речунгпа отишъл при тялото, прегърнал Многоуважаемия и силно заплакал. Обзет от тъга, той припаднал и паднал на земята. Щом се събудил той видял ученици и поклонници около олтара. Като при чиста ваджра, тялото на Многоуважаемия не стояло в легнало положение, а вместо това седяло стабилно в огъня върху лотосов цвят с осем венчелистчета. Подобно на тичинки на цвете, тялото на Многоуважаемия седяло в центъра на огъня на лотуса с осем венчелистчета. Дясната му ръка била в такава позиция, сякаш той преподавал над върховете на пламъците, докато лявата му ръка подпирала брадичката му в позиция за пеене. Пред Речунгпа и други ученици Многоуважаемият казал: "Моля ви, изслушайте последната песен от мен, стареца."

След това на олтара той изпял песента за шестте най-съществени неща:

„Мой прекрасен сине Речунгпа,
чуй моята воля и последната ми песен;
Прераждайки се в огненото море на трите сфери,
Петте Съвкупности и илюзорното тяло са ключът;
Алчни за дрехи и изпълняващи поръчки,
светските неща няма как да свършат.
Повече никакви светски явления, Речунгпа!

В илюзорната трансформация,
ключът е несъщественото съзнание;
Ако съзнанието се движи от тялото,
дхарма природата и реалността никога не могат да бъдат достигнати.
Поддържай добро съзнание, Речунгпа!

Съзнание и материя, подбирането и отхвърлянето са неуловими,
фундаменталната мъдрост е ключът;
Фокусирайки се върху промените на кармичните отношения,
човек може никога да не разбере значението на безсмъртието.
Наблюдавай добре безкрайността на живота, Речунгпа!

Този живот и онзи живот, подбирането и отхвърлянето,
съзнанието и чувството при бардото са ключът;
Мислейки често за тялото или не,
човек никога не може да разбере смисъла на реалността.
Наблюдавай добре реалността, Речунгпа!

Шест сфери в хаос като град без светлини,
грехове и карма се натрупват като планина;
Когато нещастията продължават, като алчността и гнева,
човек никога не може да разпознае равноправието на хората.
Повече никаква алчност и гняв, Речунгпа!

Хиляди Буди в чистите земи,
красноречиви и добри в преподаването на дхарма;
Ако отговаря със сладък език, за да говори за подобни принципи,
човек никога няма да може да разбере крайния смисъл.
Никакво условно преподаване не е позволено, Речунгпа!

Учители, божества и дакини,
обедини ги в една молитва;
Праведни прозрения, добри действия и праведна практика,
медитирай без да правиш разлика между тези три неща.
Този живот, бъдещия живот и бардото,
практикувай ги като едно и запомни дхарма добре.
Това са последните ми думи към теб,
като моя воля в самия край.
Без повече думи, които да ти предам, освен тези,
практикувай, като ги следваш, сине мой.”

След тези думи Многоуважаемият отново навлязъл в сиянието и дхарма природата. Веднага щом Многоуважаемият навлязъл в нирвана, олтарът излъчил светлина и се превърнал в квадратен дворец. Имало всякакви видове обширни, най-великолепни дарове, включително ярки чадъри, цветни облаци и знамена. В сиянието се появили безброй небесни момичета, които пеели и танцували на чудесната музика. Над олтара небесни момчета и момичета в празното пространство държали бутилки пълни със сладка роса като дарове. Сред учениците и поклонниците някои видели Многоуважаемия като Хеваджра в олтара, някои го видели като Чакрасамвара или Гуясамаджа, а някои го видели като Ваджрайогини. В зависимост от различните кармични взаимовръзки и основи, всеки видял различни Буда тела.

В този момент безбройните дакини, които изпълвали пространството, запели заедно:

„Когато Многоуважаемият навлезе в нирвана,
всички хора и небесни същества скърбят;
Някои плачат силно с постоянно стичащи се сълзи,
някои са зашеметени и разочаровани и не се сдържат.
Вътрешната топлина сама запалва огъня,
с пламъци като осемте венчелистчета на лотусовото цвете;
Седем съкровища и осем знамения,
хиляди дарове се появяват по желание.
Лютня и псалтерий и всички музикални инструменти са на мястото си,
свирейки неизмеримо прекрасни мелодии;
Небесни момичета излизат от огъня,
носейки неизчерпаеми вътрешни и външни дарове.
Заобиколени от аромат и приятна атмосфера,
чадърите и знамената са великолепни;
Дарове идват от светлите небесни момичета,
мощите изчезват с непорочното тяло.
Физическото тяло, кремирано без да остане единно,
мощите на учителя са редки и ценни;
Истинско тяло високо колкото празното пространство,
с милостиви желания тялото за удоволствия е като облаци от дхарма.
Постиженията на преобразуваното тяло като дъжд от цветя,
носят зрялост на неизброимите съзнателни същества;
Дхарма природата е празна и безсмъртна,
там където изобщо няма раждане.
Празнотата е различна от раждането и смъртта,
докато раждането и смъртта сами по себе си са празни;
Това е дълбокото значение на празнотата и съществуването,
и не трябва да има объркване във вас относно това.”

След като дакините изпяли песента било почти на здрачаване. Небето постепенно потъмняло и огънят върху олтара вече бил изгаснал. Изненадани от сиянието във и извън олтара, учениците погледнали вътре и видели една ярка ступа в центъра на олтара. В ступата някои видели Чакрасамвара, някои видели Ваджрайогини или Хеваджра, някои видели Ваджра камбана, чукало, бутилка, мудра и всички видове йероглифи за тяло, реч и съзнание. Имало и някои, които видели златисто сияние, морска вода, огън или нищо.

Учениците отворили вратата на олтара, за да излезе горещия въздух, планирайки да се върнат на следващия ден за мощите. По това време също така се появили много чудодейни знаци. През онази нощ всички спали с глави насочени към вратата на олтара. Точно когато Речунгпа се събудил на следващата сутрин, той видял пет дакини да идват при олтара с дарове, носейки огърлици, костни орнаменти, накити от бижута и дарове за петте сетива. След известно време той видял как петте главни дакини държат нещо светещо от олтара и отлитат. Поразен от гледката Речунгпа внезапно осъзнал, че дакините са отнесли мощите на Многоуважаемия. Той побягнал панически и видял, че дакините вече били във въздуха с мощите. Речунгпа се върнал и събудил всички останали ученици. Като отворили вратата на олтара и погледнали вътре, те не видели никакви останали мощи. С огромна тъга Речунгпа се помолил на дакините да оставят някои мощи за учениците в човешкия свят.

Дакините отговорили: "Вие, главните ученици, получихте най-добрите реликви и видяхте истинското тяло. Ако това не е достатъчно, моля, помолете се на Многоуважаемия и той естествено ще ви ги даде. Що се отнася до другите хора, в сравнение с Многоуважаемият, който е ярък колкото слънцето и луната, те не са дори светулки. За какво се нуждаят от мощите? Тези мощи ни принадлежат."

След това те спрели неподвижно във въздуха. Чувайки и размишлявайки върху думите на дакините, учениците знаели, че думите са правилни и се разкаяли.

След това те видели петцветна лъчиста светлина, която излизала от ръцете на дакините и от мощите на Многоуважаемия – с големината на птиче яйце – да пада върху олтара. Учениците видели мощите да падат и всички се протегнали, за да ги хванат. Мощите внезапно излетели във въздуха и се слели обратно със светлината от ръцете на дакините. Светлината изведнъж се превърнала в две светлини: едната била трон с формата на лъв, с възглавница със слънце и луна, а другата била ступа с керамична глазура. Ступата излъчила петцветна светлина в червено, бяло, синьо, жълто и зелено. Светлината осветила трите хиляди свята. Заобиколен от хиляда и двама Буди, Многоуважаемият Миларепа седял в центъра с милиони дакини събрани наоколо за дарове. Две небесни момичета държали ступата отдолу.

След като песента свършила, дакините хванали ступата и били готови да поканят Многоуважаемия в чистите земи на дакините. По това време Репа Жива О си помислил: "От името на съзнателните същества в този свят, трябва да помоля дакините да оставят тази ступа за дарове от учениците в този човешки свят." След това той се помолил тъжно и искрено.

Докато дакините държали ступата и летели над главните ученици, много тънки лъчи светлина излезли от ступата. По един лъч от светлина също се излъчил от главата на всеки ученик. Всички видели Многоуважаемия да излита от центъра на ступата във въздуха, превръщайки се в Хеваджра, Чакрасамвара, Гуясамаджа и безбройни Буди, заобиколен от дакини. Накрая всички Буди и Бодхисатви се превърнали в светлина и се слели в сърцето на Многоуважаемия. С небесна музика, Многоуважаемият бил приветстван в Източната Чиста Земя на Абхирати.

Някои ученици видели тялото за удоволствия на Многоуважаемия, което седяло на трон с формата на лъв с орнаменти. Четири дакини го придружавали, водени от Гуасамаджа. С невъобразима небесна музика и облаци дарове, те отлетели към Източната Чиста Земя на Абхирати.

Като видели как Многоуважаемия излиза извън полезрението им и бидейки неспособни да получат мощи за дарове, всички главни ученици заплакали силно и се молели изпълнени с тъга. Внезапно те чули гласа на Многоуважаемия в небето: "Ученици мои, моля ви, не бъдете толкова тъжни. Ще намерите четири надписани знака под една скала. След това ще откриете дарове." Те потърсили навсякъде в близост до скалите и видели гравираните думи върху един камък, който все още може да бъде видян в храма в Чубар и до днес.

Учениците видели, че Многоуважаемия е отишъл в друг свят и били много натъжени. Те също така знаели, че щели да могат да се преродят в чистата земя на Многоуважаемия. Освен това разбрали, че всички проявления на Многоуважаемия били за Буда дхарма и за съзнателните същества. Решени и отдадени на това да облагодетелстват себе си и другите, те отишли да прочетат завещанието на Многоуважаемия и да потърсят златото под камината.

Макар да знаели, че Многоуважаемият нямал злато, всички се подчинили на волята му и проверили под камината. Както очаквали, под огнището имало парче памучен плат, в който имало малък нож с наточено острие и шило, прикрепено към дръжката му. Освен това имало малко парче кристализирана захар и точило увити в плата. Те внимателно проверили ножа и открили няколко реда с думи върху него: "Използвайте този нож, за да срежете кристализираната захар и плата и те никога няма да се изчерпят. По този начин можете да споделите кристализираната захар и плата с всички. Всеки, който яде от кристализираната захар или получи от плата, няма да пропадне в Трите По-нисши Сфери. Самадхи храната и дрехите от Миларепа бяха подкрепени от учители и Буди. Всеки, който чуе името ми и има вяра, няма да падне в Трите По-нисши Сфери в рамките на седем поколения и ще може да си спомни неща от последните седем поколения. Това е пророчество от Буди и Бодхисатви. Ако някой каже, че Миларепа има злато, този човек трябва да яде изпражнения."

Докато скърбяли дълбоко, учениците прочели последното изречение от завещанието и не могли да сдържат смеха си. Всички се зарадвали. Така че те нарязали кристализираната захар с ножа. Независимо колко пъти я отрязвали, винаги оставала още кристализирана захар. Същото било и с плата – независимо колко пъти го отрязвали, парчето плат оставало с първоначалния си размер. След като го отрязали много пъти, всички получили парче плат и кристализирана захар. След като изяли кристализираната захар, хората, които били болни, оздравяли. Онези с лошо вродено качество и които били измъчвани от страдания също бавно увеличили своята мъдрост и добротата си.

По време на погребалната церемония от небето заваляли петцветни цветя. Повечето от тях изчезвали, когато достигали главите на хората, а някои падали на земята. Когато хората ги вдигали, откривали, че венчелистчетата на цветята били тънки и нежни като крилата на пчелите и изключително красиви.

Небесните цветя падали и покрили земята около Чубар с цветна покривка стигаща до глезена или до коляното на човек. Цветята също така падали като снежинки в други региони. Щом церемонията приключила, тези чудодейни знаци бавно изчезнали.

В продължение на много години след това, в дните, на които се почита паметта на Многоуважаемия, дъги покриват небето и цветя се спускат от небесата. Небесни мелодии и приятни аромати се носят във въздуха, заедно с много други чудеса. Освен това много видове чудесни цветя разцъфват по цялата земя. Реколтите са изобилни година след година и няма болести или войни. Всякакви чудеса са се случвали едно след друго, твърде много, за да бъдат изброени.

Край

Линк към оригиналната статия:
http://en.minghui.org/html/articles/2018/10/20/172934.html


* * *

Facebook Logo LinkedIn Logo Twitter Logo Email Logo Pinterest Logo

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.