Млад практикуващ намира пътя на самоусъвършенстването

Minghui.org

Роден съм през 1994 г., започнах да практикувам Фалун Дафа заедно с майка ми през 1999 г. Искам да споделя част от моите преживявания в самоусъвършенстването с моите съпрактикуващи.

Майка ми започна своето самоусъвършенстване във Фалун Дафа с надеждата да се излекува от болест. Тя беше вън от себе си от радост, когато откри, че е напълно свободна от заболявания, след като започна да практикува Дафа. Често я слушах как рецитира думите на Ли Хонгджъ в „Джуан Фалун”, основната книга на Фалун Дафа. Тогава бях твърде млад, за да разбера нещо, така че майка ми трябваше да ми обяснява какво е разбрала от Фа. Бях болнаво дете и състоянието ми не се подобряваше въпреки честите ми посещения в болницата.

Един ден майка ми ми каза, че когато изпитвам болка и страдание, всъщност елиминирам карма. Аз ѝ отговорих: „Ако е така, тогава защо ме изпращаш да ми правят инжекции?” Майка ми осъзна, че съм получил Фа и оттогава насам никога вече не посетих болницата.

Учителят ми помага да разбера своя път на самоусъвършенстване

Когато бях млад, не разбирах какво е самоусъвършенстването. Знаех само, че понасянето на трудности елиминира карма. Не забелязах никакви признаци на чудеса и дори ако ми се бяха случили, щях да ги помисля за съвпадения. Тъй като не поддържах праведна вяра към Дафа, постепенно станах като обикновен човек.

Нещата се промениха, след като започнах гимназията. Ученето беше напрегнато и се чувствах летаргично по цял ден, така че даунлоуднах няколко божествено предадени културни истории, за да ги слушам преди да заспя всяка вечер. След като изслушах всички истории започнах да слушам записи на лекциите на Учителя и познатите тонове на гласа му ме разплакаха. Но поради недостатъчно изучаване на Фа и намеса от мисловната ми карма не можех да запомня подробности от лекциите на Учителя и изглеждаше така, сякаш вършех безсмислена работа. Казах си, че трябва да слушам Фа-лекциите на Учителя само в продължение на 10 минути всяка вечер, но всеки път с пълно внимание. Нямах представа колко въздействаща щеше да се окаже тази мисъл.

Известно време преди финалните гимназиални изпити осъзнах, че приятелите ми са се дистанцирали от мен. Бях съкрушен, но осъзнах, че хората в човешкия свят живеят заради собствената си печалба и че няма вечни приятели. Когато бях по-млад постоянно се опитвах да намеря нещо вечно. В основното училище имах тези анимирани карти, за които се бях заклел, че ще обичам вечно. Но получателят на моята „любов” се променяше всеки път, когато имаше нова карикатура. Поглеждайки отново към първия комплект от любимите ми карти, не изпитвах същата радост, както когато бях по-млад. Тогава разбрах, че нищо от тези неща не може да е вечно.

Учителят е казал, че можем да станем Буди чрез самоусъвършенстване. Помислих си: „Не са ли Будите вечни? Ако Фа на Учителя е за самоусъвършенстване, тогава не е ли Фа тази вечност, която съм търсил?” В очите ми се надигнаха сълзи. „Вечността”, която бях търсил надлъж и нашир най-сетне ме откри! Можех да виня единствено моето лошо просветлително качество за това, че не го осъзнах по-рано. Казах си, че трябва да прочета отново „Джуан Фалун” и всички писания на Учителя много подробно. Исках да се самоусъвършенствам!

Напътствието на Учителя в разясняването на истината

Бях приет в колеж под напътствието на Учителя. Първоначално, за да се асимилирам по-добре с живота в колежа, прекарвах време със съучениците си всеки ден. Веднъж ученици от близкото общежитие поканиха мен и приятелите ми да играем карти. За мой ужас темите на техните разговори бяха перверзни, като те смятаха доброто за лошо и лошото за добро. Бях шокиран и отчаян, че трябваше да прекарам живота си в колежа, живеейки сред такива хора. Често имах мисли да напусна общежитието, но се тревожех, че хората ще ме помислят за самец.

Тогава ми дойде една мисъл: „Всичко е наред. Независимо дали е нещо добро или нещо лошо, Учителят може да го промени в нещо добро!”

Заради тази мисъл на следващия ден демоничната природа на моите съквартиранти утихна. Но те все още прекарваха свободното си време, играейки карти и сърфирайки в Интернет. Чувствах, че това беше загуба на време, така че винаги когато имах свободно време след часовете и домашната работа, ходех на училищното игрище, за да слушам подкастове на „Минхуей”. Веднъж слушах споделяне на култивационен опит от съпрактикуващ относно използването на праведни мисли и праведни действия срещу преследването. Бях вдъхновен и си помислих: „Учителю, толкова съм завистлив! Аз също искам да съм като тях!”

Вероятно силната ми воля помогна за това да убедя Учителя да направи подредби за мен. Един ден някой ме помоли да се запиша за интервю за студентския съвет и скоро бях приет в него. Също така участвах в училищния комитет по излъчването. Първоначално нямах мисли за прослушване – моят съквартирант беше този, който се обади, за да ме помоли да се пробвам. Бях приет след интервюто. Осъзнах, че това беше начинът на Учителя да ми помогне да натрупам смелост, както и умения за говорене пред публика и междуличностни умения, защото винаги съм бил стеснително, затворено и неразговорливо дете.

Скоро започнах да изучавам Фа всеки ден. Трансформирах се от социално тромав човек, до такъв, който говори ясно и разбираемо. Учителят започна да ми намеква да разяснявам истината на хората.

Учителят казва: „... вие всъщност не спасявате тези хора заради Учителя, нито заради другите. Вие ги спасявате заради себе си, тъй като е много вероятно те да са бъдещите съзнателни същества във вашите райове или да принадлежат на вашия обсег. Не може да позволите да стане така, че когато се завърнете на полагащото ви се място, да сте като главнокомандващ без армия, там да е съвсем празно, с една единствена самотна фигура, населяваща това огромно космическо тяло.” („Дафа практикуващите трябва да изучават Фа”)

Когато за пръв път попаднах на този параграф си помислих: „Учителю, знам, че Дафа е добър, но не мога да го направя! Не смея да го направя и не знам как да го направя. Тогава просто ще бъда главнокомандващ без армия. Няма друг начин.” Малодушието ми беше толкова смешно, толкова глупаво. За щастие Учителят не се отказа от мен, а вместо това продължи да ме просветлява с безкрайното си състрадание.

През втората си година в колежа започнах да разбирам важността на разясняването на истината, след като прочетох „Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Ню Йорк през 2013 г.” и „Преподаване на Фа на Фа-конференцията на Западните щати на САЩ през 2013 г.”.

Припомняйки си последните две години от моето пътешествие в самоусъвършенстването, знам, че Учителя ме просветляваше и ме насочваше към праведния път като ми даваше мъдрост и ми напомняше за причината за моето съществуване в този свят. Наистина трябва да направя нещо, за да изпълня обетите си като Дафа ученик през периода на Фа-коригирането.

Изпълнявайки обетите си

След като настроих съзнанието си върху изпълнението на обетите ми, често се срещах с мои приятели в училищната градина. Мястото имаше пейки за отдих и беше достатъчно уединено за приятелите ми, за да се чувстват комфортно давайки гласност на мислите си да напуснат ККП и нейните младежки организации. Всеки разговор с приятели можеше да продължи между два и три часа. Тъй като бях неопитен и нямаше практикуващи, с които да говоря, не се бях фиксирал върху бройки, а вместо това си поставих за приоритет да подсигуря, че всеки е разбрал истината. Учителят ми даде мъдрост и имах силна логика и мощно енергийно поле. Веднъж един приятел спомена, че се е почувствал изпълнен с положителна енергия, след като е изслушал думите ми.

Вероятно това е което Учителят е имал предвид с думите „Изпълнете обетите си, така че мъдростта ви ще свети напред.” („Небесна тайна”, „Хон Ин, том 4”)

Забелязах много аспекти, които трябваше да подобря при разясняването на истината, така че това бяха добри възможности да повиша своя шиншин. Почувствах, че се подобрих много през третата и четвъртата ми година. Тъй като имах силни праведни мисли и силно Главно Съзнание, бързо преодолях много препятствия. През този период от време бях щастлив всеки ден. Много хора ме питаха защо винаги се усмихвам. Как можеха те да знаят за радостта, която изпитвах, че можех да изпълня обетите си? Съзнанието ми беше изпълнено с неща свързани с разясняването на истината и дори имах сънища за това!

Но също така направих и една сериозна грешка. В края на втората ми година в гимназията председателят на студентския съвет ме насърчи да поема ролята на вицепрезидент. Почувствах, че трябва да се фокусирам върху разясняването на истината, така че отказах. Изпитах леко удовлетворение по това време и бях наясно, че това беше моята привързаност към славата. Той отново дойде при мен и аз му отказах, предполагайки, че това беше тест за моята привързаност към славата. Той се обърна към мен за трети път и продължи да ме убеждава в продължение на един час. И все пак аз отказах офертата. Първоначално бях доста доволен от себе си, защото си мислех, че съм изоставил своята привързаност към славата. Но случаят не беше такъв. В края на третата ми година изведнъж осъзнах, че някои хора бяха тук, за да установят кармична връзка с мен и много от тях бяха в студентския съвет. Едва тогава осъзнах, че всички тези опити да ме склонят да стана вицепрезидент бяха подредби, направени от Учителя. Не бях разбрал Фа-принципа на „..следване на естествения ход на нещата...” (”Джуан Фалун”) и изпуснах най-добрата възможност да спася хора.

Учителят спасява всички съзнателни същества в света със своето милосърдие и отказва да се откаже от който и да било. Състраданието на Учителя ме просветли и ме насочи със своите най-щателни подредби да стана истински Дафа практикуващ. Мога да се отплатя за неговото състрадателно и мъчително спасение като се самоусъвършенствам усърдно и изпълня обетите си.

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/24/174745.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.