Ценейки всеки шанс да усъвършенствам сърцето и съзнанието си

Minghui.org

Поздрави, уважаеми Учителю! Поздрави, съпрактикуващи!

Аз и съпругът ми нямахме никаква представа, че животът ни ще се промени напълно, когато за пръв път държахме в ръце си „Джуан Фалун” през август 2017 г. Бих искала да споделя малка част от тази една година на самоусъвършенстване.

Дори преди аз и съпругът ми да започнем да се самоусъвършенстваме във Фалун Дафа, се смирихме и станахме по-отстъпчиви. Вече не се интересувахме от купуването на луксозни стоки. Преместихме се в малък апартамент на село на около седем мили и половина от най-близкия град. Искахме да сме независими доколкото е възможно, затова се отървахме от колата си и ходехме да си пазаруваме пеша или с колело.

За да научим упражненията на Дафа, ние и нашият четиригодишен син отидохме до най-близката железопътна гара и пътувахме два часа с влак до Берлин. Научихме за преследването и ни бяха показани упражненията на информационния щанд при Бранденбургската врата. След това се върнахме у дома. Синът ни се наслади на екскурзията ни, което доказва безмерната сила на Дафа.

Самоусъвършенстването възстановява единството на семейството

Контактите с дъщеря ми, майка ми и сестра ми бяха прекратени поради ред причини, като вината беше наша. След три седмици на самоусъвършенстване дъщеря ни се свърза с нас след повече от година на раздяла. Четенето на „Джуан Фалун” ми показа важността на това да останеш в контакт със и да допринасяш за обществото, и да се самоусъвършенстваш сред обикновените хора. Малко след това решение се срещнах с майка ми, докато отивах на интервю за работа. Въпреки че не ми предложиха работа, възстанових контактите с майка ми, която не бях виждала от година и половина.

Само Учителят Ли (основателят на Фалун Дафа) би могъл да аранжира това, точно както аранжира да се срещна със сестра ми. Бяхме щастливи отново да установим контакт след година и половина и използвахме възможността да изчистим недоразуменията помежду ни.

Ново начало: Самоусъвършенстване на работа

Второто ми интервю за работа беше успешно. Кандидатствах за пощальон и ми беше предложена работа. Бях готова да жертвам съня си и свързания с него комфорт заради това. Всеки ден пътувах около седем мили и половина с колелото си, включително миля и половина през гората. Благодарение на подкрепата на Учителя изоставих страха си от диви глигани, с които се бях сблъсквала. Една нощ карах през стадо диви глигани, спрях и просто постоях там, тъй като те вървяха по същия път. Сърцето ми не се развълнува. Глиганите грухтяха, докато се разхождаха около мен, преди да изчезнат в храстите. Разплаках се от благодарност.

Осъзнах, че трябваше да изоставя страха си от диви глигани след няколко месеца. Учителят ми помогна да разпозная, че страха ми не беше част от истинската ми същност.

Изоставяне на привързаността към егото

Приех работата, усещайки, че искам да допринеса за обществото и да се усъвършенствам сред обикновените хора. Подразбира се, че помагам на колеги, които са болни, и правя това по собствено желание. След като помислих за това осъзнах, че този изглеждащ безкористно ангажимент беше само за да утвърди егото ми. Исках другите да видят колко велика съм аз. Дори в миналото имах скритото желание да бъда в предните редици. Това беше погрешно разбиране на Фа. Исках да съм добра, но бях ли добра наистина?

Учителят казва: „Макар да карате велосипед из целия град, може да не попаднете на възможност да извършите добри дела. Дори да правите така всеки ден, може да не се натъкнете на такива възможности.” (Девета лекция, „Джуан Фалун”)

Това осъзнаване ми донесе мир. Бях способна да изоставя преследването на това да правя добро впечатление и станах по-безгрижна на работа. В същото време, ако колегите ме помолеха за помощ, с радост им помагах.

Вярвайки в подредбите на Учителя

Като Дафа практикуваща не се колебая да поемам допълнителни задачи, дори ако трябва да работя няколко часа извънредно. Винаги когато се срещна с моя ръководител, той ми благодари. Често използвам това като възможност да говоря за Фалун Дафа. Разясних му истината за Дафа и преследването и също така му предложих да си купи билет за представлението на „Шен Юн Пърформинг Артс”.

След това по случайност блъснах една паркирана кола. Запазих спокойствие и се обадих на полицията, а след това и на началника ми. В случай на инцидент виновника трябва да възстанови предопределена сума на работодателя. Началникът ми ме информира, че няма да иска от мен да платя тази сума. Той се обоснова, че върша работа повече от средното и че винаги може да разчита на мен. Аз обаче му обясних, разяснявайки му принципа „без загуба няма печалба”, че ще платя за инцидента – по-добре днес отколкото утре.

Сумата щеше да бъде удържана от следващата ми заплата. И все пак за моя изненада не ми удържаха сумата от заплатата. Когато изтъкнах това и попитах как бих могла да заплатя в брой, получих имейл от началника ми: „Ще си остане така. Надявам се, че разбираш решението ми по този случай и че беше правилно. Благодарности.”

Въпреки че бях доволна, че началника ми оцени стойността на един Дафа практикуващ, винаги следвам ученията на Учителя.

Учителят казва: „За един самоусъвършенстващ се всички терзания, на които попада сред обикновените хора, са изпитания, а всички комплименти, които получава, са тестове.” („Самоусъвършенстващите се са винаги въвлечени”, „Есенции за усърден напредък, том 1”)

Погледнах навътре за по-дълбоко скрито значение на тази ситуация. Тогава си помислих за това какво беше написал началника ми в своя имейл – надавам се, че разбираш решението ми по този въпрос. След като прочетох това отново, разбрах, че Учителят е видял чистото ми сърце. Исках да поема вината за инцидента, докато началника ми искаше да покаже своята признателност за представянето ми. В същото време имейла на началника ми ми показа, че Учителят е аранжирал моето самоусъвършенстване и че трябва да му вярвам в сърцето си, че е направил това, което е най-добро за мен.

Инцидент на път за работа

Два дни след като се върнах от Фа-конференцията в Прага през 2018 г. паднах от колелото си в гората на път за работа. Въпреки че за кратко загубих съзнание и че бях частично дезориентирана, продължих към работата си, където пристигнах с малко закъснение. Въпреки непоносимата болка свърших работата си и разнесох вестниците, писмата и каталозите. Според работния наръчник трябваше да отида на лекар. Аз обаче отказах. Ръководителят на фирмата беше шокиран, когато видя физическото ми състояние, но аз знаех, че всичко беше наред.

Колежката от съседния офис ме закара до вкъщи през този ден. Тя помисли, че се шегувам, когато я помолих да ме закара до работа на следващия ден. Казах ѝ, че се нуждая само от няколко часа, за да направя упражненията, след което щях да се почувствам по-добре. Тя се съмняваше в това, но аз вярвах в Учителя.

Докато правех упражненията на Дафа, исках да избегна болката и бях внимателна. Впоследствие просто спрях да мисля за това. По време на упражненията ръката ми, която просто висеше, беше издърпана нагоре. Въпреки болката, упорствах. След третото упражнение ръката ми се движеше по-лесно. След това по време на четвъртото упражнение Учителят излекува раменната ми става. Тя изпука два пъти, сякаш се наместваше костта, след което се почувствах много по-добре.

Погледнах навътре и продължих да правя упражненията. По този начин успях да отида на работа на следващата вечер. Колегите ми бяха изненадани, тъй като не очакваха да ме видят. Това беше чудесна възможност да утвърдя Фа и да покажа силата на Дафа. Бях готова за действие, въпреки че в началото внимавах, тъй като все още изпитвах малко болка. По този начин изисках повече от себе си и след това изведнъж забравих да мисля за контузията на ръката ми и че току що съм я изместила. Приех болката с достойнство и можех да устоя на по-силните болки със състрадателната подкрепа на Учителя. Заради това успях да поема и работата на един колега, който не дойде на работа. По време на цялото премеждие пазех Фа в сърцето си.

Учителят казва: „Нищо не е наистина непоносимо или невъзможно.” (Лекция девета, „Джуан Фалун”)

Работих над десет часа през този ден и се почувствах доста добре след това. Само след няколко дни отново карах колелото си.

Гледайки навътре и самоусъвършенствайки се със сърцето, което имах някога

Вкъщи, когато казах на съпруга ми, че трябва да погледна навътре заради инцидента, се посмяхме добре, тъй като беше очевидно, че бях пренебрегнала нещо повече от дреболия по моя култивационен път. Открих привързаностите към завист и комфорт. Завиждах на колежката, която можеше да ходи с колата си на работа и затова можеше да спи по-дълго. През последните месеци на горещото лято се опитах да убедя себе си, че беше приятно да карам колелото. Всъщност усещах, че горещото лято беше много по-тежко от студената зима, която беше с отрицателни температури миналата година. Не беше ли това човешко мислене?

Учителят казва: „С него човек не може да търпи, ако на тялото му е студено, горещо, ако е изморено или гладно. Във всеки случай това е страдание.” (Лекция трета, „Джуан Фалун”)

„Казали сме, че Дафа е безграничен и че да се усъвършенствате зависи изцяло от вашето сърце. Учителят ви превежда през прага и от вас самите зависи да се усъвършенствате. Всичко зависи от това как вие самите се усъвършенствате. Дали можете да се усъвършенствате зависи изцяло от това дали можете да издържате, да се жертвате и да понасяте страдания.” (Лекция четвърта, „Джуан Фалун”)

Имах високи изисквания към себе си, но бях ли наистина уверена в сърцето си?

Учителят казва: „В самоусъвършенстването има поговорка: „Усъвършенствайте се, както сте го правили в началото и със сигурност ще успеете.“ Не е ли вярно? Как се чувствахте, когато за първи път получихте Фа и започнахте да се усъвършенствате? След като научихте какво е Фа, о, вие просто се почувствахте толкова развълнувани, че не можехте да се сдържите и се стегнахте, за да се усъвършенствате добре! Ако можехте да поддържате през цялото време сърцето, което сте имали в началото, до края на вашето самоусъвършенстване, дори Небето и Земята не биха ви позволили да се провалите.” (”Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк по случай двадесет и петата годишнина от представянето на Дафа в обществото”).

Осъзнах, че бях загубила отношението и ентусиазма за самоусъвършенстване в Дафа, когато изпитвах голямо удоволствие от самоусъвършенстването сред обикновените хора. След една година на работното ми място, тя се беше превърнала в чувство на задължение да свърша работата. Спомням си първия ми ден на работа. Бях любопитна какво беше аранжирал Учителя за този ден. Бях отворена за всички възможности, които ми помогнаха да подобря своя шиншин. Зад всяка заповед на работа откривах знак от Учителя. Използвайки праведни мисли възстанових това сърце.

Учителят казва: „Човек може да се самоусъвършенства във всяка от професиите на обществото и във всяка една също така има хора с предопределени връзки, чакащи да получат Фа.” („Есенции за усърден напредък, том 2”). В края на краищата тази работа и тази култивационна среда бяха аранжирани за мен. Как можех да го забравя? След това започнах отново да оценявам работата си.


Страх от болка

Заради инцидента с колелото ми осъзнах, че се страхувам извънредно много от болка. Винаги избягвах болката, включително когато правех упражненията на Дафа. Казах на една съпрактикуваща за трудностите ми да направя позицията „двоен лотус” и тя ми разказа една история за друг практикуващ. Когато поставил краката си в позицията, той чул как костите му изпукват. Той стоял неподвижно и само сълзите му показвали огромната болка, която понасял. След това този практикуващ казал: „Страхът от болката е само в главата ти. Веднага щом повече не мислиш за страха, той ще изчезне."

Тази история ми даде кураж и увереност, че аз също мога да седя в позиция „двоен лотус”. Казах си: „Ще седя в позиция „двоен лотус” и ще остана спокойна.” Без други мисли поставих краката си в правилната позиция един след друг. Бях учудена, тъй като всъщност беше много лесно, така че седях 15 минути без да сваля краката си. След това имах мисълта, че това беше добро начало и че е достатъчно като за първи опит. Не осъзнах веднага, че това беше абсолютно погрешна мисъл. Както и да е, това не премахна моя страх от болката. По този начин старите сили се възползваха от този пропуск.

Открих още страхове – страх от студ и влага. Както и да е, есента чукаше на вратата – температурите паднаха и валеше дъжд. Тези неприятни фактори обаче бяха чудесна възможност за мен да се самоусъвършенствам. Не си ли струваше да понасям болка и да елиминирам карма? Не трябваше ли да съм благодарна? Беше относително трудно да приема тези мисли и не бях склонна да го направя.

Учителят казва: „Другите могат да се усъвършенстват добре, защо вие не можете?” („Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Ню Йорк през 2016 г.”). Осъзнах, че ми липсваше желанието да се усъвършенствам наистина усърдно и винаги се опитвах да избегна болката. Отървах се от човешките представи, че не мога да понеса болката. След това изпратих праведни мисли, за да елиминирам всички негативни фактори в моята среда, за да можех да се усъвършенствам истински.

Уверено оставям живота си в ръцете на Учителя и следвам неговите подредби, за да мога да се завърна към своя произход.

(Представено на Германската Фа-конференция през 2019 г.)

Линк към статията на немски език: http://de.minghui.org
Линк към статията на английски език: http://en.minghui.org

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.