Сериозността на самоусъвършенстването

Minghui.org

Аз съм относително нов Фалун Дафа практикуващ, който започна да се култивира в тази практика през 2015 г. Правя трите неща, но често чувствам, че нещо липсва. Както и да е, стигнах до там да разбера въпроса с фундаменталните привързаности и сериозността на самоусъвършенстването.

Отнасяйки се към самоусъвършенстването с човешко сърце

Когато започнах да практикувам самоусъвършенстване не знаех как да се култивирам солидно. Имах чувство за самоизтъкване и чувствах, че се справям добре. Знаех, че като самоусъвършенстващ се трябваше да гледам навътре, но през повечето време просто изпълнявах формалностите. Когато преминавах през изпитания се опитвах да търся вътре в себе си, но чувствах, че всъщност не намирах това, което търсех. Въпреки че премахнах някои привързаности, все още чувствах, че не съм солиден. Освен това в критични моменти имах мисли, които не подхождат на един самоусъвършенстващ се.

Учителят казва: „Самоусъвършенстването е нещо изключително трудно и много сериозно. Ако сте невнимателни за момент, може да се препънете и да се провалите изведнъж. Ето защо съзнанието на човек трябва да е праведно.” („Лекция шеста”, „Джуан Фалун”).

Ученията на Учителя имат дълбоки вътрешни значения. Чел съм го много пъти, но все още нямах добро разбиране за сериозната природа на самоусъвършенстването и не можех да се придържам към стриктните стандарти на изискванията на Дафа. Знаех важността на правенето на упражненията, но ми беше трудно да постоянствам. Една сутрин алармата иззвъня, но аз не станах. След това часовникът падна на земята и силния звук ме накара да подскоча. Осъзнах, че Учителят ми напомняше, затова станах.

Едно от трите неща е да се спасяват съзнателни същества. Затова започнах да провеждам телефонни разговори до Китай, за да повиша осведомеността за преследването, понасяно от Дафа и неговите практикуващи. Когато се обаждах, можех да усетя как енергията на Учителя ме подсилваше.

Обаче все още чувствах, че просто вършех неща и дори преследвах добродетел. Чувствах се добре с вършенето на работата, но не полагах истинско усилие. Това се прояви, тъй като нямаше много хора, които да се съгласят да напуснат Китайската комунистическа партия (ККП). Когато наблюдавах съпрактикуващи, които посещаваха обучение и бяха отдадени на своята работа за Дафа без никакви егоистични мисли, осъзнах, че техните резултати бяха изключителни.

Тъй като живея извън Китай, не усещам натиска на преследването в сравнение с това, което преживяват практикуващите в Китай. Аз обаче бях преследван под друга форма – от привързаността към похотта. Не бях в състояние постоянно да бъда усърден, така че как можех да направя пробив? Запитах се защо се самоусъвършенствам и какъв е източникът на мотивацията ми. Само след като изучавах последователно ученията на Дафа осъзнах, че се отнасям към самоусъвършенстването в Дафа с човешко сърце. Чувствах, че култивацията в Дафа е изключителна, че моят учител е велика личност и че докато се справях добре с култивацията, щях да мога да се самоизтъкна някой ден.

Учителят казва: „Някои истински виждат Фа-принципите на Дафа; докато много други ученици са открили с човешките си понятия различни копнежи и желания в Дафа и, заставени от тези човешки привързаности, са дошли да практикуват самоусъвършенстване в Дафа.” („Към Съвършенство”, „Есенции за усърден напредък, том 2”).

Разглеждах Дафа с човешки привързаности и представи. Фундаменталните ми привързаности ми пречеха истински да изучавам Фа въз основа на Фа. Това също така засегна моите мотивация и усърдие.

Решителност

Учителят никога не се отказа от мен, въпреки че моето просветлително качество беше доста лошо. Участвах в едно мероприятие и отидох на място, което беше в близост до Учителя. Усетих силно чувство на енергия, която ме обгръщаше, докато бях там. Но изпитвах и чувство на меланхолия: не се самоусъвършенствах добре, просветлителното ми качество беше лошо и не знаех как да се култивирам солидно. Осъзнах, че ми липсваше убеденост и че се страхувах от трудности, страхувах се да се лиша от съня си, страхувах се от болките в краката, докато медитирах.

Моят живот, самото ми същество е частица от Дафа. Това е шанс веднъж във вечността, трябва да се справя по-добре. Настроих съзнанието си да се справя по-добре.

От този ден нататък всеки ден ставам в 4 часа сутринта, за да се присъединя към груповите упражнения. Спя по коло 4 часа на нощ, но състоянието ми е по-добро, отколкото когато спях по цяла нощ. След упражненията се прибирам вкъщи, за да провеждам телефонни разговори до Китай. Продължавам да си напомням да се отнасям към съзнателните същества с най-голямо състрадание.

Сега разбирам важността на това дали човек може да се самоусъвършенства непоколебимо, дали е решен да практикува солидно и дали разбира Фа въз основа на Фа. Самоусъвършенстването е изключително сериозно. Ако човек се отпусне, лесно ще му се окаже намеса и от него ще се възползват старите сили.

Благодарен съм, че Учителят не се отказа от мен. Ще ценя всяка минута и секунда. Усърдно ще наваксам до нивото на моите съпрактикуващи.

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/27/174779.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.