Не се страхувам, защото имам Учителя

Minghui.org

Аз съм на 68 години и започнах да практикувам Фалун Дафа през 1998 г. Преди това бях светски будист и изучавах писанията на Тантризма и Чиста Земя, тъй като бях уморена от сложните взаимоотношения между хората и от това да гледам как всички се борят за личния си интерес. Обаче не намерих това, което търсех, затова продължих да търся.

Един ден Фалун Дафа практикуващ ми даде копие на „Джуан Фалун”. Бях поразена, след като прочетох първата страница. Прочетох книгата на един дъх и се почувствах невероятно щастлива, защото най-накрая бях открила това, което търсех.

Отказах се от всичко, което бях изучавала в миналото, и започнах да се самоусъвършенствам единствено във Фалун Дафа. Монасите от планината Утай и някои Лами се опитаха да ме убедят да не практикувам Фалун Дафа. Казах им, че съм направила своя избор и че никой никога няма да може да ме спре.

Превръщайки се в по-добър човек

Родният ми град беше обграден от гори и родителите ми бяха местни държавни чиновници. Докато растях, бях палаво момиче, невъздържана и имах открит характер, подкрепяйки справедливостта винаги, когато можех. Имах четирима по-малки братя и една по-малка сестра. Грижех се за тях и бих направила всичко, за да ги защитя. Не се страхувах от никого. Баща ми често ме взимаше със себе си, когато ловуваше в гората. Той имаше голяма пушка, а аз малка.

Баща ми беше окачествен като „анти-революционер” по време на Културната революция и изложен на показ в един камион и публично унизен. Аз вървях след камиона, държейки дълъг прът, крещейки, че бих умряла за баща си, ако някой посмее да го докосне. Не можех да разбера защо той беше преследван, тъй като баща ми беше добър човек. Затова станах подозрителна спрямо Комунизма. По онова време бях на 16 години.

Освен това обичах да се съревновавам. След като имах собствено семейство, исках да притежавам нещата, които другите хора имаха. Тъй като приятелите ми имаха големи къщи, мислех, че и моята къща трябва да е голяма. Събрах много строителни материали в дома си, които взех от работното си място. Те обаче изгоряха, когато на улицата, на която живеех, избухна пожар. Вече бях започнала да практикувам Фалун Дафа и осъзнах, че не е трябвало да взимам тези неща в дома си.

Напълно промених поведението си и начина си на мислене, след като започнах да практикувам Фалун Дафа. Всъщност моите необузданост и агресивност бяха далеч от изискванията на Дафа. Коригирах себе си в съответствие с принципите на Истинност-Доброта-Търпение. Моите приятели и колеги казаха, че съм станала вежлива и сговорчива. Те бяха изумени от това как Фалун Дафа може да промени човек към по-добро.


Учителят ми даде втори живот

Известно време останах при сина ми в чужбина. Бях заета с ежедневието си и се отпуснах в моето самоусъвършенстване. След известно време бях диагностицирана с рак в напреднал стадий с усложнения от сепсис. При едно близко до смъртта преживяване, душата ми се отдели от тялото и увисна на тавана на болничното отделение. Чух дъщеря ми да плаче и да крещи: „Мамо, не можем да живеем без теб!”

В този момент си спомних, че практикувах Фалун Дафа и имах Учителя да ме защити. Не исках да умирам, затова помолих Учителя да ме спаси. С тази мисъл душата ми се върна обратно в тялото. Седнах и казах на децата ми: „Сега мама е добре. Нека да се прибираме вкъщи. Искам да направя упражненията на Фалун Дафа.” Възстанових се бързо.

Изпращайки силни праведни мисли

Преследването на Фалун Дафа от страна на комунистическия режим беше сурово по онова време и много практикуващи отидоха в Пекин, за да апелират за справедливост. Като Дафа практикуващ, който беше получил вотри живот от Дафа знаех, че трябваше да изляза навън и да позволя на хората да узнаят истината за Фалун Дафа.

Отидох в Пекин за да апелирам през ноември 2000 г., но бях арестувана на площада Тиенанмън. Бях отведена в задния двор на полицейското управление, където видях един полицай да бие възрастна практикуваща. Втурнах се към него и сграбчих електрическата му палка. „Как смееш да биеш тази дама?! Тя вероятно е по-възрастна от баба ти!”- извиках му аз.

По-късно бях отведена в Центъра за задържания Миюн. Изобщо не се страхувах и разказах на хората там как Фалун Дафа е спасил живота ми. Тамошните охранители поискаха да им дам своя адрес, но аз отказах, защото се притеснявах, че полицаите в моята област ще бъдат въвлечени и ще изгубят своята работа. Един възрастен пазач се трогна от моята загриженост за техните колеги полицаи и помоли един млад пазач да ми купи билет за влака и да ме изпрати вкъщи. Той ми каза повече да не ходя там. „Тук е твърде зло”- каза той. Бях поставена под домашен арест и четирима полицаи дойдоха в дома ми, за да ме наблюдават. Аз не им съдействах, а вместо това им разказах за Фалун Дафа. В края на краищата те напуснаха дома ми след 19 дни.

Изправяйки се пред изпитания без страх

Отново отидох да посетя сина си в чужбина и останах при него почти десет години. Излизах навън, за да разказвам на китайците за Фалун Дафа и преследването и разпространявах информационни материали за Дафа всеки ден. Междувременно Държавният отдел по сигурността в Китай ме постави в своя списък на издирваните и щяха да ме депортират обратно в Китай. По това време синът ми беше несправедливо обвинен и срещу него се водеше съдебен процес. Преживявах множество изпитания. Често изпращах праведни мисли и молех Учителя да ме подсили. Други практикуващи също помогнаха, като изпращаха праведни мисли за мен.

Беше ми съобщено, че съдебният процес срещу сина ми е бил оттеглен на Бъдни вечер. Имах два варианта: или да остана в Америка или да се върна обратно в Китай. Реших да се прибера у дома, защото Китай беше главното бойно поле на Фа-коригирането, въпреки че преследването все още беше сурово.

Синът ми ме успокои и ми каза да не се безпокоя, когато ме видя на летището. „Имам Учителя - казах му аз, - Учителят ще ме предпазва.” Той се съгласи.

Пристигнах благополучно у дома в края на 2009 г., но държавните агенти по сигурността продължиха да безпокоят семейството ми в продължение на три месеца преди да ме открият в края на следващата пролет. Реших да остана и да ги изчакам да дойдат в дома ми.

Учителят казва: „Където има проблем, там е мястото, където трябва да разясните истината и да спасявате хора.” (”Преподаване на Фа на Фа-конференцията във Вашингтон, 2002 г.”).

Скоро голям екип от полицаи пристигна в дома ми. Единият от тях каза: „Всички Фалун Дафа практикуващи са много умни.” Казах им: „Умните хора биха ли правили глупави неща? Не бих продала душата си, дори ако ми дадяха целия свят.”

Разясних им фактите за Дафа и преследването и накрая те ме поканиха на вечеря и ме откараха до вкъщи с тяхната кола. Един от полицаите дори искаше да се сприятели с мен.

През 2010 г. забелязах, че телефонът ми се подлсушваше и бюрото за държавна сигурност в друга провинция ме арестува. Казах на Учителя, че ще премина този тест и че ще изоставя своята привързаност към живота и смъртта. Бях спокойна, докато ме разпитваха, и рецитирах писанието на Учителя в съзнанието си: „ Дали можете да изоставите привързаностите на обикновените хора, е съдбоносен тест по пътя към превръщането ви в наистина изключителни същества.” („Истинско самоусъвършенстване” от „Есенции за усърден напредък”).

Казах на човека, който ме разпитваше: „Имах рак в последен стадий и щях да умра. Нашият Учител ме спаси и Фалун Дафа ми даде нов живот. Живях допълнителни десет години заради това. Не се страхувам от смъртта.” И продължих: „Но не може и да ни малтретирате. Всички Фалун Дафа практикуващи са добри хора. Вие тормозите добрите хора и извършвате престъпления. Вие измъчвахте дъщеря ми и нейния съпруг до точката, в която той се ужаси и искаше да се разведе с дъщеря ми. Държите се като бандити. Все още не съм ви потърсила заради това. Не се бъркайте в нашите животи. Защо да ви съдействам? За да стана бандит като вас ли?”

Помислих си, че трябва да ги накарам да не могат да помръднат. Те наистина застанаха неподвижно и не можеха да помръднат. Намерих си извинение да изляза и с помощта на един добър полицай успях да си тръгна от там. Знаех, че Учителят отново ми беше помогнал. От тогава насам не съм била тормозена.

През онзи ноември донесох някои Дафа книги обратно с мен от чужбина и бях задържана на митницата на летището. Казах си, че Учителят има последната дума. Разказвах на полицията на летището за Дафа в продължение на седем часа. Когато злото в други измерения беше елиминирано, отговорният полицай ме освободи, казвайки, че не са открили никакви материали за разясняване на истината в мен.

Учителят отново ми помогна.

„ Самоусъвършенстването зависи от собствените усилия, докато преобразуването на гонг се извършва от учителя.” („Лекция първа”, „Джуан Фалун”)


Сътрудничейки си с други практикуващи

Давах всичко от себе си, за да участвам в мероприятия на Дафа. Местните координатори знаеха, че съм решителна и че не се страхувам, затова ме помолиха да координирам проекти, които изискваха междуличностни умения и бяха рисковани, като спасяване на арестувани практикуващи и разясняване на истината на адвокати и чиновници в правителствените отдели.

Трябваше да дам личната си карта на работниците в пощата, за да изпращам материали до правителствени и съдебни отдели. Не се страхувах и продължавах да изпращам материалите до тези отдели. Някои практикуващи ме помолиха да изпратя по пощата материали вместо тях, защото те се страхуваха да го направят. Първоначално не се чувствах удобно мислейки, че те трябва да пробият през своята привързаност към страха.

Чрез изучаване на Фа осъзнах, че не трябваше да поставям стандарти за другите практикуващи и трябваше да ги приема такива каквито са. След това изпратих материалите по пощата заедно с тях и ги насърчих да изоставят страха си.

Една зима донесох две кутии с Дафа материали, когато се върнах в родния си град с влак. Започнах да ги раздавам веднага, след като слязох от влака и ги раздадох всичките в рамките на една нощ. На следващия ден тръгна мълва, че трябва да съм се прибрала у дома, тъй като хората видяха материали навсякъде.

Веднъж когато разпространявах календари на Дафа един полицай ме попита какво раздавам. Попитах го дали иска един. Той взе един и си тръгна. След това се обърна и ме помоли за още един.

Няколко минувачи вдигнаха палци в знак на одобрение и единият от тях каза: „Фалун Дафа практикуващите са много смели!”

Практикувам Фалун Дафа от 20 години и не се страхувам. Запазвам спокойствие независимо в каква ситуация се намирам. Тъй като не се страхувам знам какво трябва да направя от гледната точка на Фа.

Една практикуваща ми каза, че съм поставена в черния списък, след като съм подала съдебна жалба срещу Дзян Дзъмин, бившия ръководител на Китайската комунистическа партия, който нареди преследването на Дафа. Тя каза, че е по-добре да се скрия, но аз не се страхувах и не отидох никъде. Разяснявах истината на всички, които идваха в дома ми.

Казах си, че трябва да премина теста добре, ако се сблъскам с трудност или изпитание. Вярвам, че Учителят ще ме подсили, ако шиншина ми е както трябва и изучавам Фа добре. Казах си, че трябва да заслужа спасението на Учителя. Всъщност Учителят прави всичко за нас и понася неща за нас в други измерения. В това измерение аз трябва да изпълня добре моята отговорност.

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/27/174781.html


Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.