Германия: Превъзмогване на изпитания в самоусъвършенстването

Minghui.org

Аз съм австрийска Фалун Дафа практикуваща, която получи Фа през есента на 2006 г. След това взех участие в много Дафа проекти, които разясняват истината за тази практика за самоусъвършенстване, за да спасявам хора с предопределена връзка.

След раждането на първото ми дете ситуацията се промени и бях ограничена по отношение на времето. Продължих да прехвърлям в съзнанието си как да се настроя към новия си живот и да продължа да разяснявам истината за Дафа. Раздавах листовки на туристически забележителности на много китайски туристи. Но не беше много удобно да раздавам листовки, докато бутам детска количка и гледам малко дете, затова попитах един практикуващ, който работеше в немскоезичния „Епок Таймс”, дали мога да пиша статии по няколко часа на ден. Работата изглеждаше гъвкава и ме устройваше. Когато синът ми започна да ходи на ясла, бях готова да разботя в „Епок Таймс”. Това беше точно каквото исках.

Учителят казва:

„Има толкова много неща, които трябва да правите. Трябва да вършите обичайната си работа и да я вършите добре, трябва да управлявате семейните си дела и като Дафа ученици трябва да отделите време за изучаване на Фа и упражнения; освен това трябва да разяснявате истината, както и да участвате в Дафа проекти като „Епок Таймс”. Така че ако разясняването на истината и задачата за управлението на медийна компания на Дафа ученици могат да бъдат обединени в едно, няма ли това да помогне за разрешаването на ограниченията във времето, пред които сте изправени?” („Преподаване на Фа на срещата на „Епок Таймс”, 2009 г.”)

Първоначално работех на половин работен ден като редактор. Но започнах да мисля за преместване в отдела за продажби и в края на краищата успях да направя решителната крачка. Около три години работих дистанционно от Виена, свързана чрез Интернет с колегите си в централата в Берлин.

Отговорностите ми в „Епок Таймс” се увеличиха, като изискваха местна и директна комуникация. Това подтикна решението ми да се преместя в Берлин през лятото на 2017 г.

Тъй като съпругът ми страдаше от депресия от много години, не можех да очаквам никаква подкрепа при преместването на семейството ни. За да получа одобрението му обаче предложих да отида сама и да намеря сносен апартамент. Той се съгласи с предложението ми и нямаше нищо против да взема сина ни.

Огромната подкрепа от моите съпрактикуващи, които ме посрещнаха топло, ми помогна с повечето неща, с които трябваше да се справя. За да минимизирам трудностите и да се подсиля, се придържах към мисълта, че пристъпвайки напред щях да мога да ходя ежедневно в „Епок Таймс” и да работя там.

Главната ми цел беше да се съсредоточа върху работата си и да върша добре задълженията си във времето, докато съм в офиса, въпреки проблема свързан с преместването. По този начин успях да не се изгубя в подробностите около прехвърлянето, което включваше намирането на апартамент, намирането на детска ясла, попълването на необходимите документи, нужни за такова преместване, уреждането на транспорт за мебелите и продажбата на част от мебелите.

Направих всичко, което беше необходимо, потиснах и изоставих емоциите и отказах да се вълнувам за каквото и да било.

Една от емоциите беше свързана със съпруга ми, който не можеше да настрои ума си за идването в Берлин. Когато се преместих с личните си вещи и нашия син, бях абсолютно сигурна, че съпругът ми ще ни последва. В края на краищата ние бяхме двамата най-важни хора в живота му и бяхме в Берлин.

С отминаването на седмиците и тъй като съпругът ми не се появи, станах нетърпелива и си помислих, че той със сигурност ще дойде скоро. Когато изминаха повече седмици, осъзнах, че плановете ми и очакванията ми не се материализираха.

Осъзнах, че не бях помислила за благоденствието на съпруга ми, а мислех само как той ще се присъедини към мен и ще поеме част от домакинската работа. Тогава осъзнах своята привързаност към егоизма, която бях прикрила умело, за да примамя съпруга ми в Берлин. След това стигнах до точката, в която ми стана ясно, че не бях сигурна дали съпругът ми щеше да се премести в Берлин. Имах нужда от план „Б” – изоставих сантименталността към съпруга ми. Освен това изоставих недоволството си към това, че бях сама и че трябваше да водя и вземам детето си от ясла.

Вече не се тревожех за това, че времето ми беше ограничено, а вместо това бях благодарна и ценях часовете, в които можех да работя. Приспособих се и приех моите задължения и домакинската работа и повече не се тревожех за това, че бях отговорна за сина си. Промяната в отношението ми доведе до това, че съпругът ми реши да продаде апартамента ни във Виена и да се премести в Берлин.

Свързване с хора за „Шен Юн” и „Епок Таймс”

Учителят казва:

„Най-вече онези неща, които ние като човешки същества не можем да изоставим с цел да оцелеем, да се предпазим или да се облагодетелстваме повече, аз наричам всички тях привързаности. Онези привързаности са точно като голям здрав катинар, който ви заключва. Трябва да отворите всички катинари, докато напредвате по пътя си. Ако не го направите, те ще ви заключат и заблудят и вие няма да видите истината. И ако не успеете да отворите тези катинари, докато вървите по пътя, който ви връща към вашия произход и истинската ви същност, няма да сте способни да продължите напред.” („Преподаване на Фа на Фа конференцията в Швейцария, 1998 г.”)

По онова време изкарах курс по продажби, предложен от „NTD TV”, който също така покриваше темата за това как да се комуникира със секретарки. Курсът ме вдъхнови и реших да приложа на практика наученото. За нещастие имах негативно отношение спрямо секретарките. Гледах ги отвисоко и си мислех, че тяхната работа беше доста по-незначителна от тази, в която участвах аз. Видях ги като пречка за това, което исках да постигна, и чувствах, че те просто ми причиняваха допълнителна работа.

Опитах се да изоставя своето негативно отношение, че секретарките са по-нисши, както и липсата в мен на признание за това, което вършеха. С течение на времето отношението ми се подобри, докато работех върху изоставянето на привързаността към чувството за превъзходство. След като съзнанието ми се коригира, аз изоставих моите привързаности и работната ми производителност се повиши.

Успявах в намирането на правилния човек, с когото трябваше да се свържа, и използвах Интернет за своето проучване. Способността ми да се свързвам със секретарки и техните началници чрез имейл или по телефона се подобри. Сега отношението ми е напълно променено и намирам секретарките за много полезни, когато става въпрос за достигане до техния началник – а случаят е такъв през по-голямата част от времето. След като изоставих моята привързаност, Учителят ми даде мъдрост и ми помогна, така че да мога да тръгна по нов път.

Подобряване на методите за комуникация

Една от колежките ми, която също е продавачка, ме помоли да ѝ уредя лично интервю. Предишният ми опит ме научи дори да не се опитвам да се свържа с маркетинговия директор или мениджъра по продажбите. Тези две личности обикновено получават задачи от изпълнителния директор. Моето изискване беше стратегическо по природа и се нуждаеше от одобрение от изпълнителния директор. Това означаваше, че трябваше да се свържа директно с изпълнителния директор.

Реших да пиша до секретарката на изпълнителния директор с надеждата, че той ще предаде искането ми на своите сътрудници. Комуникирането със секретарката обаче имаше и отрицателна страна – отнемаше време и измина известно време преди искането ми да стигне до изпълнителния директор. Докато вършех това, един сътрудник от тази компания ми предложи да установя директен контакт с изпълнителния директор. Не се поколебах и по този начин успях да уредя среща между моята колежка и маркетинговия мениджър.

Веднага щом изоставих моята привързаност при общуването със секретарки, методите ми за комуникиране се подобриха значително.

Осъзнах, че веднага щом изоставя своите привързаности и вървя по пътя си на преминаване през целия работен процес, както и щом изпълня това, което се очаква от мен, Учителят ще отвори мъдростта ми. В допълнение методите ми на работа се подобряваха и открих начин да върша трудната си задача.

Когато се изправя пред ситуация, където успехът изглежда малко вероятен, изоставям тази мисъл. Винаги когато стоя пред заключена врата, сравнявам Фа на Учителя с тази специфична ситуация. Винаги съм сигурна, че това, което трябва да направя, е предопределено. Моята задача е да извървя пътя с увереност.

Всъщност всяко препятствие по моя път на спасяване на хора се дължи на собствените ми негативни мисли. Докато пишех това есе за споделяне на опит осъзнах, че фундаменталната причина за моите привързаности е егото ми – особено когато човек развие комплекс за малоценност.

Изминаха много години, откакто се опитвам да изоставя тази привързаност. Въпреки че изоставих няколко слоя, тя не изчезна напълно. И напомня за себе си чрез съмнение в силите ми, свързано с психическо напрежение и физическа болка. Винаги когато не успея да постигна целта си на работа или със семейството си и не постигна желаните резултати, изпитвам тези симптоми. Но това състояние се появява все по-рядко и все по-често успявам да преобърна ситуацията.

Първо потискам лошите мисли и извиквам добри мисли за себе си. Това намаля физическото напрежение и ми дава пространство да отрека аранжировките на старите сили и да си спомня Фа на Учителя за гледането навътре. След това търся коя привързаност не съм изоставила. И отново развивам искрено отношение към себе си и към всичко, което ми е предопределено.

Това позволява на праведните ми мисли да се върнат. След това изпращам силни праведни мисли и отхвърлям аранжировките на старите сили. Справих се с много различни привързаности, включително страха от неуспех и от непостигане на Съвършенство. Фундаменталната причина за тях е егоизмът.

Учителят казва:

„Не ми харесва, когато се самообвинявате, това е напълно безсмислено. Просто ще повторя това, което казах: ако сте паднали, недейте просто да лежите там, станете веднага!” („Преподаване на Фа на Фестивала на фенерите, 2003 г.”)

Представено на Германската Фа-конференция през 2019 г.

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/28/174792.html