Златен Буда (С коментар от Учителя)

(Clearwisdom.net)

Коментар от Учителя:
"Предлагам на всички Дафа ученици да прочетат тази статия."

Ли Хонгджъ
1 ноември 2003 г.

Преди няколко дни прочетох статия на друг практикуващ „Отнасяйте се със самоусъвършенстването в периода на Фа коригирането с най-ясен и чист ум“, която съдържаше история, засягаща въпроса за чистотата на онези в желанието им да се усъвършенстват. Историята е следната: Един месар касапин среща двама души, които се самоусъвършенстват в Буда. Двамата му споделят, че са тръгнали на път към Запада, за да видят Буда, те се опитват да убедят месаря да отиде с тях. Месарят отвръща: "Аз съм твърде мръсен и не съм достоен. Но моля, вземете моето искрено сърце с вас." (Това показа, че макар професията на този човек да не е добра, той все още има искреното сърце да уважава и да копнее за Буда.) Така месарят изважда собственото си сърце и го дава на двамата мъже. (Това показва, че касапинът не е имал двуумения или съмнения относно уважението и копнежа си към Буда.) Двамата самоусъвършенстващи се в Буда се съгласяват и отнасят сърцето му към Запада. След като пристигат и са в присъствието на Буда, Буда посочва огромен котел, пълен с вряща вода и ги пита дали биха се осмелили да влязат в него. И двамата мъже чувстват голямо колебание, така че им хрумва следната мисъл: Може би ще бъде най-добре да хвърлим това сърце в котела и да видим какво ще се случи? (Това показа, че тези двама самоусъвършенстващи се не са имали пълна вяра в думите на Буда и все още са ги оценявали с човешко съзнание.) Така че те хвърлят сърцето на месаря в котела, а то се превръща в златен Буда. (Отражение на състоянието на сферата на вътрешната същност на този човек.) Виждайки това, двамата веднага влизат в котела. (Това показа, че тези двама души са имали много лошо просветлително качество и са останали с мисленето съгласно принципа "вярвам на това, което виждам". Те са направили това, което Буда им казал да направят, едва когато са видели печалбата, която те са искали.) Резултатът е, че те се превърнали в две парчета пържено тесто, отражение на сферата на вътрешната им същност.

В друга статия „Без да имаме човешки мисли при самия край“ практикуващ също разказва история за двама души. Единият има видна външна страна. (Той прави всичко добре и по най-подходящ начин, като получава похвали от всички.) След като той умира, когато хората го отварят, те виждат, че отвътре е мръсен и разлагащ се и всички го наричат „блестящ прекрасно отвън, а гниещ в неразбория отвътре“. (Лошите неща в него са били покрити и не са били изчистени на фундаментално ниво.) Друг човек има много обикновена външна страна и не се откроява в никаква конкретна сфера. Той извършва самоубийство, след като не може да разреши някакъв тривиален въпрос. След смъртта му, когато хората го отварят, те виждат, че този човек блести искрящо отвътре със златна светлина. Всички хора поклащат глави в съжаление за този човек, като казват, че този човек е „обикновен и невзрачен отвън, но славен отвътре“. Всички чувстват, че е срам за този човек да се откаже от всичко, което е постигнал. В действителност този човек се е самоусъвършенствал доста добре, но просто не е могъл да го види. Тъй като е извършил самоубийство заради един незначителен проблем, който не е могъл да преодолее, всичките му предишни постижения в самоусъвършенстването се оказали напразни.

След като прочетох тези две истории, почувствах, че те са много добри напомняния за мен и за всички да усъвършенстваме по-добре своя шиншин (природа на съзнанието или сърцето, нравствен характер) и по-добре да разбираме Фа. От първата история осъзнах, че работата за Дафа за дълги периоди от време, без да се мисли за нищо друго, не означава непременно, че човек е постоянно в състоянието на ума в съответствие с това, което трябва да поддържа един Дафа ученик. Колкото до това, как наистина да вървим по свой собствен път добре и праведно, това не е нещо, което може да бъде ясно и напълно разбрано веднага.

В миналото по време на периода на личното самоусъвършенстване имаше много известни ръководители на асистиращи центрове, асистенти и практикуващи ветерани, включително практикуващи, които често бяха около Учителя - както в Китай, така и в чужбина - които са правили много неща за Дафа и са били много способни, но някои от тях имаха очевидни проблеми в техния шиншин. Например, те често не са изучавали Фа или не са изучавали Фа с нагласата на самоусъвършенстващ се (а възприемайки Фа просто като източник на информация или изучавайки Фа с любопитство или като вид изследване и т.н.), или нямащи сърце за състрадание, имайки бюрократичното отношение на обикновения човек или силно йерархично чувство, възгордели се, завистливи, изпълнени със съревнование, прекалено фокусирани върху печалбата и загубата. Разбира се, че все пак се усъвършенстваха и не вървяха след нещата на обикновените хора. Но сред практикуващите и в кръговете на самоусъвършенстващите се, когато ставаше въпрос за това, което те възприемаха за "печалби", те толкова явно ги преследваха, но не мислеха особено за това. Тези проблеми съществуват и при практикуващите, които не са на отговорни позиции, например завист или сляпо възхищение от някои „известни хора“. Това от своя страна насърчаваше нечистотата им, но тъй като не бяха на отговорни позиции, те не чувстваха, че е толкова важно. В действителност, това е отражение на манталитета им за възприемане на йерархията в мисленето им на обикновен човек, защото в самоусъвършенстването в Дафа се гледа само сърцето на човека, а не повърхността, няма значение дали някой е "известен човек" или не.

След като преследването започна на 20 юли 1999 г., всички ръководители на асистиращи центрове и "известни хора" веднага бяха изправени пред огромни напрежение и натиск. Група от тях „падна“ много бързо; някои отидоха напълно на противоположната страна, а някои бяха дълбоко потънали в изпитания от демони за дълъг период от време. Тогава това доведе до много голямо объркване и намеса спрямо някои от практикуващите и това също дълбоко ме разтърси. Помислих си: "Най-вероятно е, защото са имали прекалено много работа на ежедневна база и не са се фокусирали върху това да отделят време да изучават Фа добре, така че основата за техните шиншин и самоусъвършенстване не е била добре установена. Всички ние трябва да се поучим от този урок и да изучаваме Фа повече.“

В този момент фокусът на изучаването на Фа беше предимно върху осигуряване на количеството, вместо върху съзнателно фокусиране върху тясно обвързване на изучаването на Фа и усъвършенстването на шиншин. Толкова много проблеми не можеха да бъдат решени, разбирането на принципите на Фа не се увеличаваше устойчиво, а понякога имаше голяма намеса в изучаването на Фа. По-късно, когато Учителят преподаваше все повече и повече за Фа-коригирането, постепенно имах по-дълбоко разбиране по този въпрос. Първо, тези хора вероятно несъзнателно смесваха ентусиазма на обикновените хора към работата, способностите, духа за жертване и начина на извършване на работа от обикновените хора със собствените си роли в самоусъвършенстването във Фалун Дафа. Те не смятаха, че все още имат фундаментални привързаности и не са се самоусъвършенствали сериозно, когато са изправени пред конфликти, предизвикани от техните собствени шиншин пропуски. Напротив, те обичайно чувстваха, че са "специални" или "привилегировани", вместо да осъзнаят, че се борят за нещо или преследват нещо. Второ, някои от тези хора бяха аранжирани от старите сили, с цел да се тестват и отсеят практикуващите, които имат силни мисловни нагласи на обикновени хора. Някои бяха поставени да оказват отрицателно влияние в критични моменти и те не извършваха тези неща, защото техният шиншин беше по-добър от на всеки друг. Но Учителят иска да спаси всички съзнателни същества, така че Той продължава напред и обръща нещата - променяйки фундаменталния характер на нещата сред тези подредби, и елиминирайки аранжировките на старите сили. Трето, когато вършеха някои неща в кръга на самоусъвършенстващите се, им се оказваше намеса от привързаността към слава и печалба. Те не бяха в състояние да се държат добре със силно главно съзнание. Вместо това, се появяваха и увеличаваха привързаностите към слава и печалба, съревнованието и завистта, което последващо води до нови проблеми със самата работа, както и в самоусъвършенстването.

Така че, в четирите години на самоусъвършенстване по време на Фа-коригирането, практикуващите в континентален Китай продължават да работят за утвърждаването на Дафа и спасяването на съзнателните същества под формата на "велик път без форма". Всеки човек е отговорен за своето самоусъвършенстване и работа за Дафа, координирайки се самостоятелно с другите и може да се каже, че в действителност всеки човек е станал отговорно лице по време на самоусъвършенстването в периода на Фа-коригирането. Въпреки че в чужбина има Фалун Дафа асоциации и асистиращи центрове и има много екипи, които работят по проекти и се появиха много нови хора на позиции с голяма отговорност, тези неща, които приемат конкретна форма, са само, за да има съответствие с формите на обикновеното общество. Когато става въпрос за истинско самоусъвършенстване в периода на Фа-коригирането, всеки Дафа ученик е отговорен пред себе си, пред Учителя и за Фа, както и за съзнателните същества. В този процес мисля, че всички наши нови и стари "хора с отговорност" трябва изцяло да се учат от уроците, за които говорихме по-горе, така че те да не бъдат засегнати от привързаността към слава и печалба или понятията на обикновените хора за "известни хора" или тези, касаещи йерархичността, и те да не стигат до заключението, че би трябвало да се счита, че те се самоусъвършенстват, само защото са толкова заети да извършват работа. Само когато можем наистина във всеки момент и на всяко място да поставяме Фа в сърцата си, за да се измерваме непрекъснато спрямо Фа, да влагаме сърцата си в мислене за това как да бъдем отговорни към Фа, към съзнателните същества и към собственото ни самоусъвършенстване, тогава всеки от нашите "хора с отговорности" ще могат да извървят всяка стъпка добре и праведно.

Втората история ми напомни нещо друго. Когато един обикновен човек извърши самоубийство, той генерира много карма и създава сложни последици. Обаче, когато един самоусъвършенстващ се се самоубие, той извършва грях за убийство на Буда и последствията са още по-сложни и тежки. Има един момент от историята за времето на самоусъвършенстването на Буда Миларепа. След като Миларепа издържал различни огромни физически и духовни страдания в хода на търсенето на праведен Фа, той чувствал, че вероятно неговата карма е твърде голяма и че няма да може да постигне праведен Фа в живота си. Така че в момент на върхова агония той се замислил за самоубийство. Така той казал: "Тъй като едновременно Марпа и жената на Марпа са в беда заради моите грехове, и тъй като с това сегашно тяло няма да успея в самоусъвършенстването, а само ще натрупам повече грехове, ще се самоубия." Така той извадил ножа си, за да се самоубие. В този момент един лама на име Нгока го сграбчил и му казал със сълзи, които се стичали по лицето му: "Не правете това! Способностите и усещанията на всеки от нас са божествени по природа, това ще бъде грях за убийство на Буда. Няма по-голям грях в света от самоубийството. Дори в екзотеричната традиция на сутрите няма по-голям грях от това да се прекъсне собствения живот. Тъй като знаете това, откажете се от идеята да се самоубиете.“ И това се отнася само за собствената ситуация на самоусъвършенстването по време на етапа на личната култивация. Говорейки от друг ъгъл, самоусъвършенстването по време на Фа-коригирането изисква от нас да поставяме другите на първо място във всяка ситуация и да култивираме праведно Просветление, да сме напълно безкористни и винаги да поставяме другите преди себе си. Нещо повече, учениците в периода на Фа-коригирането имат специални исторически мисии, така че когато изтърпяваме страданията сред скръб, мислим ли или не за страданията на нашия Учител, за болките, които Учителят е приел, и за съзнателните същества, които чакат и копнеят?

Точно както един съпрактикуващ пише: „Когато са преследвани, много ученици са били принудени да пътуват от място на място и са загубили работата си. От гледна точка на обикновения човек тези хора нямат нищо по отношение на кариера и нямат нищо, което е забележително. Но от перспективата на самоусъвършенстващите се и на боговете, тези хора вършат най-свещените, великолепни неща - утвърждаването на Дафа и спасяването на съзнателните същества. Във финалния етап на Фа-коригирането на космоса, ние абсолютно не можем да подхранваме никакви привързаности на обикновените хора, нито можем да си позволим да не бъдем усърдни в нашата култивация, само защото не можем да видим плодовете на нашето собствено самоусъвършенстване - или дори по-лошо, да се откажем от самоусъвършенстването, и всичко да бъде погубено в един миг накрая.

Чрез изучаване на Фа разбрах, че има един друг слой значение, което е, че в действителност самоусъвършенстването по време на Фа-коригирането не е за това какво сме пожертвали за Дафа, за това какво сме готови да направим за Дафа, или колко сме направили - става въпрос за това дали наистина можем да разпознаем огромните вътрешни значения на Фа-коригирането и дали ние знаем или не да ценим и смирено да приемаме бъдещето, което Учителят е установил за нас. Без Учителя няма истинско Фа-коригиране. Без Фа-коригирането на Учителя никое от съзнателните същества от стария космос не би имало бъдеще, като Фа-коригирането е безкрайно милосърдно и в същото време е несравнимо свещено и тържествено. Фа-коригирането не може да бъде използвано от никое същество или от никоя човешка привързаност.


Статията на английски език: http://en.minghui.org

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.