Чудодейно изцеление на множество счупвания

Minghui.org

Бих искала да споделя някои от личните си преживявания, за да утвърдя изключителната сила на Фалун Дафа и да изразя най-голямото си уважение към Учителя (Ли Хонгджъ).

Множество счупвания на бедрената ми кост

Бях блъсната от кабриолет, докато пресичах улицата с моето електрическо колело на 16 август 2018 г. Ударът ме изхвърли на над два метра във въздуха; приземих се на земята, претърколих се и ударих главата си в тротоара.

На дясната част на челото ми веднага се появи пурпурна бучка с големината на яйце. Въпреки това бях в съзнание и извиках на шофьора на колата да ме издърпа. Стоях на левия си крак, но десният ми крак беше слаб и под странен ъгъл. Не можех да сложа десния си крак на земята, независимо колко усилено се опитвах да изправя крака си.

Дъщеря ми и зет ми пристигнаха бързо на мястото и ме отведоха в централната болница на града за лечение. Съпругът ми също изтича до болницата, за да бъде до мен. Понасяйки мъчителната болка в гърба и десния ми крак, му казах със слаб глас: „Добре съм. Всичко ще се оправи, когато се прибера вкъщи, за да изучавам Фа и да направя упражненията. По-добре бързо ме отведете вкъщи.”

Той отказа да го направи и настоя да следвам нарежданията на болницата. Резултатите показаха, че имах множество счупвания на бедрената кост с малки костни фрагменти с големината на нокът и други парчета с големината на длан.

Едва тогава осъзнах, че дясното ми бедро беше толкова подуто, че приличаше на кофа с вода: едно парче счупена кост стърчеше нагоре и навън, капачката на коляното ми беше изместена в дясната част на крака ми, а от прасецът ми беше останало само парче плът, като десният ми крак едва висеше накрая.

Лекарите казаха, че счупването е толкова лошо, че трябва да извадят всички малки парчета кост и да фиксират счупените големи парчета на място със стоманени пръти. Те също така казаха, че тъй като бедрената кост е счупена близо до ябълката, това може да причини некроза на главата на бедрената кост, ако не се извърши своевременна операция и аз ще остана с трайно увреждане.

Всъщност те казаха, че дори операцията не може да гарантира пълното ми възстановяване, но поне щях да мога да се справям в ежедневието. Лекарите решиха да ме поставят на противовъзпалителни лекарства седем дни преди операцията. Семейството ми се съгласи с решението. Тогава бях твърде слаба за да говоря, но в сърцето си си казах: „Никой от вас не може да взема решения вместо мен. Аз слушам само това, което казва Учителя Ли, и следвам само подредбите, които Учителят е направил за мен. Аз отговарям за тялото си. Всичко това са фалшиви проявления. Кракът ми в други измерения си е съвсем добре.”

Малко по-късно дойде една сестра, която ме постави на интравенозна терапия. Аз отказах и тя си тръгна с бутилката за венозно вливане. Не след дълго усетих, че някой натиска ръката ми надолу и когато отворих очите си, видях две сестри до мен – едната държеше бутилката за венозно вливане, а другата поставяше еластична лента на ръката ми. Знаех, че се опитваха да ме поставят на интравенозна терапия.

„Какво правите?”- попитах аз.

„Даваме ти инжекция - каза едната от тях. - Лекарите казаха, че може да се образува съсирек по всяко време в рамките на 24 часа след фрактурата без интравенозна терапия и когато това се случи може да умреш за нула време.”

Другата сестра продължи: „Кракът ти е толкова подут. Ако откажеш да те поставим на интравенозна терапия, кракът ти ще се възпали и това ще бъде краят му.”

Не казах нищо, но използвах цялата си сила, за да отдръпна ръката си от хватката им. Не постигайки никакъв успех двете медицински сестри се почувстваха безпомощни. Чух някой да вика извън отделението: „Вържете я, ако е необходимо!”

Бях много твърда и се придържах към една мисъл: „Никой от вас не може да ми направи нищо.”

Учителят ме връща от смъртта

През нощта изпитвах непоносима мъчителна болка по цялото си тяло. Изведнъж се почувствах сякаш бях вързана с много въжета и сякаш огромна тежест натискаше гърдите ми. Едва можех да дишам. Треперех неволно и усетих, че съм достигнала до крайната точка на това, което можех да понеса. Дрехите ми бяха напоени с пот.

Преди да загубя съзнание си напомних: „Не трябва да умирам. Ако умра обикновените хора ще си създадат погрешни разбирания за Дафа. Трябва да изпълня всичките си мисии в този свят.”

Извиках в сърцето си: „Учителю! Помогни ми ...” Точно в този момент в съзнанието ми изплуваха думите на Учителя: „Когато наистина сте способен да се откажете от мисълта за живота и смъртта, вие наистина можете да отидете там. Това е разликата между един Бог и човешко същество. Ако можете да се откажете от живота и смъртта, вие сте Бог; ако не можете да се откажете от живота и смъртта, вие сте човешко същество – това е разликата.” („Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Ню Йорк през март 1997 г.”)

„И вие също не бива да ги признавате. Правете нещата добре по праведен и изпълнен с достойнство начин, отхвърлете ги и подсилете праведните си мисли. „Аз съм ученик на Ли Хонгджъ, не желая други подредби и не ги признавам“ – тогава те няма да посмеят да направят това. Така че всичко това може да бъде разрешено.” („Преподаване на Фа на Фестивала на фенерите, 2003 г.”)

Тогава почувствах силна вълна от енергия през цялото ми тяло.

Не изпитвах страх пред лицето на смъртта. Бях много спокойна и чувствах, че Учителят беше точно до мен. Изпратих силна праведна мисъл: „Аз съм ученик на Учителя Ли Хонгджъ. Моят Учител не признава никакви подредби, направени от старите сили, нито пък аз ги признавам. Напълно отричам всички подредби на старите сили и премахвам всяка намеса.”

Продължих да рецитирам стиховете за изпращане на праведни мисли; в същото време измервах действията си с принципите на Фа и коригирах всяка една мисъл, която имах. Изведнъж усетих, че всички въжета върху мен се скъсаха и че тежката субстанция върху гърдите ми беше паднала.

През това време дъщеря ми продължаваше да бърше потта ми и да вика панически: „Мамо, какво ти става!”. Не можех да отворя очи, но можех да усетя, че тя беше наистина изплашена. Казах и с усмивка: „Сега съм добре. Учителят ме върна от смъртта.” Болката намаля и цялото ми тяло се почувства отпочинало.

Дъщеря ми подписа „Декларацията за отговорност”

Цялата ми болка изчезна на следващата сутрин дори на местата, където костта беше счупена. Лекарите казаха на дъщеря ми, че ако откажа да ми бъде направена операция, тя ще трябва да подпише „Декларация за отговорност”. „Нека да изпълним процедурата по изписването и да се приберем вкъщи” - казах на дъщеря си.

„Но татко не би се съгласил. Той настоява да се подложиш на операцията”- тревожно каза дъщеря ми.

„Просто отиди и подпиши декларацията. Чрез самоусъвършенстването придобих тяло, което не дегенерира. Без значение колко добра е съвременната медицина, аз нямам нищо общо с това. Не се тревожи. Докато се държа според изискванията на Учителя, Той ще поправи крака ми за нула време.”

Дъщеря ми беше обляна в сълзи и все още не искаше да подпише декларацията. Точно тогава в съзнанието ми се появи сцена от странен сън, който бях сънувала наскоро.

Казах на дъщеря ми: „Преди няколко дни сънувах, че летя в небето. Ти и съпругът ти се опитахте да ме хванете. Попитах ви защо се опитвате да ме хванете и вие двамата казахте, че искате да изцедите всичката кръв от сърцето ми. Помислих си, че вие двамата сте толкова безсърдечни, тъй като бях направила толкова много за вас. Опитвах се да отлетя от вас, но ти продължаваше да ме преследваш. Тогава чух един глас да казва: „Ще умреш, ако кървиш.” Вие двамата не ме хванахте в съня, но ме хванахте в реалния живот и ме заведохте в болницата. Ако се подложа на операция ще прокървя и в резултат на това ще умра. Не забелязахте ли, че изобщо не кървя, въпреки че бях ранена толкова тежко?”

Казах на дъщеря ми, че тя и съпругът ѝ носеха същите дрехи в съня ми, както когато ме заведоха в болницата и че Учителят ми е направил намек в съня ми за това какво ще се случи. „Вярвам само в Дафа и Учителя. Кракът ми определено ще се излекува със самоусъвършенстване в Дафа. Ако ме принудите да се подложа на операцията, определено ще умра” - казах твърдо. Като чу тези думи, дъщеря ми се обърна и подписа декларацията за отговорност.

„Как смееш! - извика зет ми. - Искаш мама да умре ли?”

Точно тогава една друга практикуваща дойде да ме види. Дъщеря ми я попита със съмнение: „Ако майка ми не се е усъвършенствала до високо ниво, ще се погрижи ли все още Учителя за нея? Не можех да спра треперенето в ръката си, когато подписвах декларацията.”

„Не се тревожи. Майка ти се е усъвършенствала до високо ниво и Учителят със сигурност ще се погрижи за нея”- отвърна и практикуващата.

С това уверение дъщеря ми напълно промени отношението си и даде всичко от себе си, за да убеди баща си и съпруга си, но те все още не искаха да слушат.

Инатът на съпруга ми накрая отстъпи на разума

Съпругът ми се опита да ме накара да се съглася на операцията. Той помоли всички, с които можеше да се свърже в болницата, да ме убедят да се подложа на операцията, включително най-висшия администратор на болницата.

Казах на началника на болницата: „Аз съм Фалун Дафа практикуваща. Кракът ми ще се излекува без операция.”

„Това е невъзможно- спореше той. - Как би могла да оздравее твоята сложна фрактура без лечение? В медицинската история няма подобен прецедент.”

Казах му, че преди страдах от тежко периостално възпаление на гръбначния стълб и колит. Потърсих лечение от различни болници, включително и тази, но нищо не проработи. След като започнах да практикувам Фалун Гонг, всичките ми болести изчезнаха.

„Дафа може да помогне с всичко. Кракът ми ще бъде излекуван.”- казах аз.

Той поклати глава и излезе, казвайки: „Това е абсолютно невъзможно!”

Всички останали членове на медицинския персонал замълчаха.

След това съпругът ми помоли всички наши приятели и роднини да ме накарат да се съглася на операцията. В продължение на няколко дни моето отделение беше пълно с хора, които се опитваха да ме накарат да се съглася с операцията. Използвах тази възможност да им разясня истината, започвайки от това как съм си възвърнала здравето чрез самоусъвършенстването в Дафа, до широкото разпространение на Дафа по света, а след това до инсценираното самозапалване и накрая до движението за напускане на Китайската комунистическа партия.

Но по-големият ми брат и по-малкият ми брат отказаха да слушат. Те ми бяха ядосани и казаха на децата си да дойдат, за да ме сплашат; някои от тях дори ме наругаха. Независимо от това, което правеха, аз запазих съзнанието си спокойно без никакво негодувание или съжаление. Свекърва ми казала на съпруга ми: „Не се тревожи. Ще отида да поговоря с нея. Ако не ме послуша ще коленича толкова дълго, колкото е нужно.” Тя е вече над осемдесет годишна и аз наистина съжалявах за неприятностите, които бе понесла, за да дойде да ме види. Любезно ѝ казах какво ми се е случило и какво съм преживяла.

След като свърших, тя се обърна и извика на сина си: „За каква операция говориш?! Не виждаш ли, че тя не изпитва никаква болка, въпреки че кракът и е толкова подут? Очевидно е, че е предпазвана от боговете. Тя практикува Дафа и нейният Учител я предпазва. Бързо я изведете от болницата. Тя ще се оправи след няколко дни.” В сърцето си знаех, че Учителят ми помагаше.

Съпругът ми все още спореше: „Ако твоят Учител те предпазва, тогава ти нямаше да бъдеш блъсната от кола. Как стана така, че те блъснаха? Как така не можеш да се движиш и да вървиш? Ти си толкова неразумна!”

Казах му спокойно, че ако нямах проблеми с моя шиншин, старите сили дори не биха се осмелили да направят такова нещо на един Дафа ученик. Сега, след като това се случи, аз щях да го отрека и да не го призная. Ако постъпя по този начин, тогава моят Учител може да направи всичко, за да реши проблема, защото силата на Дафа е неизмерима.

Продължих да му обяснявам: „Моят Учител използва случилото се, за да балансира греховете, които съм извършила в историята – действие, което в крайна сметка спаси живота ми. Пострадах само малко, докато той е понесъл голяма част от истинското страдание за мен. Никога няма да разберете това с човешкия начин на мислене. Никой човешки език не е достатъчен, за да изрази това, което ми е дал Учителят. Помисли за това. Щях ли да съм в състояние да оцелея по начина, по който бях блъсната, ако не практикувах Фалун Дафа? Учителят ме върна от смъртта! Кракът ми ще се излекува много по-бързо, ако спрете да ме убеждавате да си правя операция.” Съпругът ми най-накрая сякаш разбра. Той се успокои и замълча.

Чудодейното изцеление на раздробения ми крак

Прекарах по-голямата част от времето си в болницата, изучавайки Фа, проверявайки себе си с неговите стандарти и поправяйки пропуските в мисленето ми. Тъй като все още не можех да седна, изпращах праведни мисли в леглото.

От време на време идваха медицински експерти, професионални специалисти и лекари, за да ми изнасят лекции с мотивите си. Всеки път, когато идваха лекарите и сестрите на ежедневните си обиколки, те ме поглеждаха снизходително, сякаш бях странна.Понякога те разговаряха тихо помежду си и сестрите се обръщаха и се смееха. Някои от тях трудно можеха да държат гърбовете си изправени, докато ми се присмиваха толкова силно. „Тук имаме чудовище, което отказва лечение дори с фрактура”- каза една от тях.

Пренебрегнах неуважителните им коментари и винаги разговарях с тях любезно. В сърцето си знаех, че те ще се променят пред лицето на истината. Десет дни по-късно след рентгенова снимка директорът на ортопедичното отделение съобщи, че всичките ми счупени кости са се наместили по местата си и са се излекували добре. Нямаше нужда от операция и щях да мога да ходя нормално!

Цялото ми семейство се зарадва. Другата практикуваща подскочи и каза: „Това е чудо! Благодаря ти, Учителю!” Всички присъстващи пляскаха с ръце.

Директорът продължи: „В нашето отделение се чудехме защо тази дама не чувства никаква болка.”

След това той вдигна палци в знак на одобрение и каза: „Ти си железен войник!”.

„Аз не съм железен войник, а Дафа практикуваща!". Всички в залата избухнаха в смях.

След като станаха свидетели на чудото, две от сестрите започнаха да практикуват Фалун Дафа. Научих ги на упражненията и те също така се сдобиха с книгите на Дафа. Всички мои приятели и роднини напуснаха комунистическата партия и свързаните с нея организации, както и някои лекари и сестри.

Бях в състояние да се изправя само месец, след като се върнах у дома; два месеца по-късно можех да вървя с допълнителна помощ; до петия месец не само бях в състояние да вървя, но също така можех да върша всякаква домакинска работа! Цялото ми семейство стана свидетел на чудотворната сила на Дафа и всички бяха напълно убедени, че Фалун Дафа е добър! Сега всички те са много щастливи и здрави. Упоритата подагра на съпруга ми също изчезна; сега той гори тамян всяка сутрин, за да отдаде почит на Учителя. Моята 91-годишна свекърва също е в добро здраве.

Наистина е така, както казва Учителят: „Когато човек получи Фа, цялото семейство се облагодетелства.” („Преподаване на Фа и отговаряне на въпроси в Дзинан” в „Джуан Фалун Фадзие”)

”Фалун Дафа е чудотворен!”

Меко казано всички бяха изненадани. Историята ми бързо се разпространи от семейството ми към приятели и непознати. По-големият ми брат каза: „Как е възможно да се излекуваш без лечение? Сега разбирам, че там някъде наистина има богове, ако вярваме в тях.” Лекарят ми каза: „Ти се възстанови по-бързо и по-добре, отколкото ако се беше подложила на операция. Фалун Дафа наистина е чудотворен!”.

Една от сестрите коментира: „Ти си изключителна! Ти наистина се справи. Не беше ли уплашена по това време?”. Един селски лекар ветеран каза: „Няма гипсови отливки или шини, а костите са се възстановили. Това е истински мит в човешкия свят!”

Един съсед на свекърва ми каза: „Фалун Дафа е толкова магически. Не е ли Учителят на Фалун Дафа истински Буда? Според мен всички, които преследват Фалун Дафа, накрая ще получат това, което заслужават!”.

Сега не само че се връщам към нормалното си физическо състояние, но също така преживявам огромни положителни промени както психически, така и във външния си вид. Винаги съм изпълнена с радост и щастие.

Поглеждайки назад аз съм се препъвала и съм падала отново и отново по моя култивационен път. Но всеки път Учителят ми е помагал и ме е напътствал да вървя по-неотклонно, като ме е насърчавал да измервам поведението си с принципите на Фа и да се уча от грешките си. Всяка стъпка, която съм направила, е наситена с неизмеримото състрадание и саможертвата на Учителя. Решена съм да се справям все по-добре и по-добре като Дафа ученик.

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/18/174672.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.