72-годишна практикуваща: Да останеш непоколебим в затвора

Minghui.org

Аз съм Фалун Дафа практикуваща на 72 години, която живее в малък град в североизточната част на Китай. Преди страдах от херния на гръбначния стълб, възпаление на гърба и краката и умора, което доведе до това да бъда принудена да лежа, когато симптомите бяха сериозни. Също така имах бактериална инфекция на трахеята, болки в гърдите и сърдечно заболяване. Започнах да практикувам Дафа (наричан още Фалун Гонг) през май 1997 г. и здравето ми беше възстановено в рамките на няколко месеца, без да се налага да прибягвам до лекарства. Цялото ми семейство стана свидетел на възстановяването ми, както и на други промени, и подкрепиха решението ми да се усъвършенствам.

Когато гледах лекциите на Учителя Ли Хонгджъ, видях един усмихнат Буда да преподава лекцията. Помислих си, че халюцинирам. После видях Учителя да носи костюм. Осъзнах, че това не е обикновен Фа. И съжалих, че не бях срещнала този Дафа по-рано!

Поради пропуски в образованието ми не знаех какво значат много думи в „Джуан Фалун”, затова прекарвах повече време в изучаване на Фа от другите. Скоро можех да прочета „Джуан Фалун” и след известно време започнах да запаметявам съдържанието ѝ.

Две години по-късно обаче започна преследването. Чудех се защо не ни беше позволено да изучаваме такъв прекрасен Фа, така че реших да отида в Пекин с други практикуващи, за да отправя молба за справедливост за Дафа. Бяхме арестувани, когато стигнахме в Тиендзин, и бяхме задържани в център за задържания в продължение на 13 дни. При завръщането ми у дома полицията продължи да ме тормози.

Разяснявайки истината за Дафа

Тъй като правителствената система за обжалване не изглеждаше ефективна, реших да изработвам информационни материали за Дафа и да разяснявам истината. Аз и други практикуващи окачихме банери с информация за Дафа и разпространихме материали във всяко село в нашата област.

Посетихме всяко едно домакинство, за да разкажем на хората за Дафа и не се страхувахме. Убедихме десетки хора да напуснат Китайската Комунистическа Партия (ККП) и нейните младежки организации. Всеки ден се прибирахме благополучно у дома и разбрахме, че Учителят се грижи за нас.

През тези дни бях усърдна в изучаването на Фа и когато имаше лошо време, винаги оставах вкъщи, за да запаметявам Фа, . Наизустих „Джуан Фалун”, „Хон Ин” и „Хон Ин, том 2”.

Разяснихме истината в 28 села. Веднъж попаднахме на семейство, в което съпругът беше член на партията. След като чу за напускане на ККП, той категорично се противопостави. Ние не бяхме уплашени от реакцията му и продължихме да му разясняваме истината. Въпреки че не се оттегли от Партията, в крайна сметка той апочна да ни възприема по-добре.

Понякога, когато окачвахме плакати през нощта, виждахме червени светлини и златни ивици в небето, като всички те бяха ослепителни и ярки. Знаехме, че това е начинът на Учителя да ни насърчи.

Веднъж, когато разпространявахме „Деветте коментара за Комунистическата партия”, не бяхме взели много копия с нас, но все пак ни се струваше, че имаме безкраен запас от книжки в джобовете си и успяхме да раздадем копия на всички в селото.

Изпитвайки силата на Дафа

Веднъж шестима от единадесет практикуващи, които отидоха да окачват плакати, бяха арестувани и отведени в център за задържания, който беше ужасно място. Много от нас получиха краста там. Храната беше по-лоша от храна за прасета.

Тъй като се борех, когато се опитаха да ми направят снимка, ми бяха поставени белезници и тежки окови. Изпитвах ужасна болка и трудно можех да помръдна. Така че изпратих праведни мисли и казах на белезниците: „Белезници, вие сте използвани, за да ме ограничите и да ме възпрепятствате да се храня и да се облекча и това ще ви донесе лоша карма. Вие също сте живи, така че, моля ви, пуснете ме и ще имате добър задгробен живот. Вие сте живо същество, така че можете да изберете собственото си бъдеще. Моля ви, пуснете ме.” Белезниците се отвориха.

Охранителите ме оковаха отново толкова здраво, че китките ми прокървиха. В този момент пред мен се появи едно дете с плитки. Аз казах: „Какво възхитително дете си, подскачайки около мен така. Но аз съм окована с белезници и не мога да те прегърна.” То само се усмихна и продължи да подскача наоколо. Бях сигурна, че това не е халюцинация.

Понесох огромна болка, докато бях с белезници и окови. Когато не можех да понеса повече си казах на ум: „Учителю, наистина не мога да издържа повече. Моля те, помогни ми и накарай тези зли хора да ме освободят.” Веднага след това изпаднах в безсъзнание.

Практикуващите се обадиха на охранителите, които свалиха белезниците ми и доведоха лекар. Той каза: „Как може да се отнасяте по този начин с една стара жена? Това е ужасно!” Имаше един друг практикуващ, също окован с белезници, който също беше освободен.

Жената охранител, която ми беше сложила белезниците, беше болна в продължение на няколко дни, а лицето ѝ беше болнаво зеленикаво. Тя ми каза: „Семейството ти беше загрижено за теб и ми казаха да се отнасям добре с теб.” Аз отговорих: „Не разбрахте причината, поради която излязох да окачвам плакати, а започнахте да ме преследвате. Трябва да ме освободите.” Пазачите се трогнаха. Разясних им истината и много от охранителите напуснаха ККП. Казах им: „Не участвайте повече в преследването. Фалун Гонг практикуващите са добри хора; как може да ни преследвате?” Някои от тях приеха истината и се отнасяха добре с мен.

По време на престоя ми в центъра за задържания наизустих „Джуан Фалун”, „Хон Ин” и „Хон Ин, том 2”. Друг практикуващ донесе 30 от лекциите на Учителя. Запаметявахме Фа заедно и станахме по-усърдни по пътя на самоусъвършенстването си.

Самоусъвършенстване в затвора

В центъра за задържания бяхме затворени в продължение на шест месеца, преди да бъдем прехвърлени в затвора; аз бях отведена в отделението за „трансформиране”.

Персоналът там беше толкова зъл. Те разбраха, че сме добри хора и няма да се отречем от вярата си. Така че, след като ме преследваха около пет дни, поставиха пръстовите ми отпечатъци върху „формата за трансформиране”, когато бях в полусъзнание.

Учителят казва:

„Тялото е в тази планина
В божествените светове духът се скита
Никой от древните Централни Равнини
Не познава вятъра на великата династия Тан”

(„Вятърът на Тан”, „Хон Ин, том 2”)

Изведнъж се събудих и започнах да плача. Извиних се на Учителя и обещах, че веднага ще напиша тържествено изявление – практикуващите изпращат праведни мисли за мен у дома, а аз тук правя нелепи неща.

На следващата сутрин бях оставена в стаята с друга практикуваща. Казах ѝ, че искам да напиша тържествено изявление и тя каза, че също иска да напише такова.

На следващата сутрин станах рано, за да напиша изявлението. След това отговорникът на килията дойде и посочи към другата практикуваща, като ми каза: „Виж колко е жалка. Написа изявление, за да анулира предишното си отказване!” Аз казах: „Не се ядосвай. Как бихме могли да се откажем от вярата си само защото някой ни принуждава? От какво се отказваме? Че ще станем добри хора? Аз също написах изявление.”

Тогава влезе бригадният капитан. Казах ѝ: „Възстанових се от заболяванията си заради Фалун Гонг.” Разясних ѝ истината и и подадох тържественото си изявление. Тя отвърна: „Значи си изпълнила очакванията на своя Учител, но какво ще стане с мен?” Тя заключи, че ще загуби бонуса си. Изпълни ме чувство на състрадание и започнах да я утешавам, така че тя стана по-любезна.

Казах ѝ, че тази работа е опасна и я посъветвах да се прехвърли на друга позиция. Тя беше преназначена в друго отделение на затвора, като вече не отговаряше за преследването на Фалун Гонг. Аз останах в старата си килия, но никой не се осмели да ме преследва.

След това поисках да бъда освободена от тежкия труд. Няколко затворници се опитаха да ме убедят да работя, така че продължих да изпращам праведни мисли. В крайна сметка охраната спря да ме притиска и започнаха да се отнасят с уважение към мен.

Убеждавах бивши практикуващи да се върнат към Дафа

Започнах да общувам с практикуващи, които се бяха отказали от Дафа. Скоро все повече практикуващи започнаха да се връщат към Дафа и охраната на затвора беше залята с тържествени изявления.

Един практикуващ каза: „Дори една стара дама се е върнала към Дафа, така че от какво има да се страхуваме?” Скоро повече от 50 практикуващи, всички с изключение на една,жена се върнаха към вярата си. Затова разговарях с нея и я мотивирах. Не след дълго, когато аз бях освободена от затвора, тя също беше освободена. По-късно тя ми каза: „Аз също се върнах към Дафа.”

През трите години, когато бях в затвора, бях изолирана от външния свят и разчитах на запаметяването на Фа, за да оцелея.

Преди да изляза от затвора, полицаите се опитаха да ме накарат да направя три неща.

Първото беше да се явя на затворнически изпит. Аз отказах да го направя и ми беше казано, че трябва да напиша жалба. Така че написах: „Казвам се (моето име) и няма да участвам в затворническите изпити и дейности заради вярата си във Фалун Гонг.” След това написах името си. Затворниците в килията ми бяха шокирани от това, което написах, но аз наистина се чувствах така. След това никой не поиска от мен отново да се явя на каквито и да било изпити.

Също преди освобождаването ми те искаха да говорят с мен, но аз отказах. По-късно промених мнението си, когато видях други практикуващи да бъдат преследвани за това, че отказват да полагат тежък труд. Помислих си, че трябва да разясня истината на тези пазачи. Те отказаха да слушат и ми снеха пръстови отпечатъци. След като се върнах в килията си, започнах да изпращам праведни мисли, за да отхвърля валидността на пръстовите отпечатъци. След това чух, че хората от „Управление 610” са казали на пазачите да не ми взимат пръстови отпечатъци.

Най-накрая ми казаха да подпиша затворническата си снимка, за да се уверя, че местожителството ми е пререгистрирано, но аз отказах, затова ми казаха да се върна в килията. Казах си да остана спокойна, защото съм безстрашна. Моето пътешествие в самоусъвършенстването е аранжирано от Учителя и никакво зло не може да ме отдели насила, така че ще мога да си тръгна утре. И наистина бях уведомена да напусна затвора още на следващия ден.

Докато си събирах нещата, раздадох всичките си вещи на другите практикуващи и лишени от свобода. Една от тях взе калъфката на възглавницата ми. Тя каза: „Ти си вярващ човек и знам, че всички вие сте добри хора. Ще взема калъфката на възглавницата ти за спомен.” Също така насърчих останалите практикуващи да упорстват в самоусъвършенстването и да се отнасят със състрадание към пазачите.

В деня преди да си тръгна, все още разяснявах истината на всички.

Освободена от затвора

След като бях освободена от затвора, продължих да запаметявам Фа. Бях запаметила 240 страници от „Джуан Фалун” в затвора, а останалите 92 страници, след като бях освободена. Също така запаметих „Хон Ин, том 3” и „Хон Ин, том 4”.

Когато ми оставаха 12 стихотворения за запаметяване от „Хон Ин, том 4”, започнах да се отпускам и не ми се искаше да продължа. Тогава си казах да не губя повече време и да започна да запаметявам останалите стихотворения.

Освен това провеждах и телефонни разговори, за да разяснявам истината и да насърчавам хората да напускат ККП. Тъй като съзнанието ми беше концентрирано и ясно, Учителят ми помогна и много хора бързо решиха да напуснат ККП и свързаните с нея младежки организации.

Винаги, когато разяснявам истината, си спомням едно изречение от стихотворенията на Учителя: „Спасяването на хора преди катастрофата, надбягване срещу часовника” („Изпълнявайки обета”, „Хон Ин, том 3”). Чувствам, че нищо не може да ме спре. Това е заради силата на Фа и постоянната подкрепа на Учителя.

Учителят казва:

„Дафа учениците са надеждата за бъдещето. Дафа учениците носят на раменете си историческата отговорност за спасяване на съзнателни същества. За да изпълнят тази велика мисия добре, Дафа учениците трябва да изучават Фа добре. Само усъвършенствайки себе си добре, можете в същото време да се справяте добре и успешно да завършите всичко това. Дафа е Фа на вселената, така че „Дафа ученик“ е свещена титла. Постигнете Съвършенство, докато спасявате всички същества и утвърждавате Дафа.” („Към Фа конференцията в Япония, 2017 г.”)

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/18/174680.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.