Моето разбиране за практикуването на мълчание

Minghui.org

Наскоро осъзнах, че причината да не се справям добре с практикуването на мълчание е, че съм прекалено импулсивен. Въпреки че изучавах Фа усърдно, аз се усъвършенствах в сложното общество на обикновените хора и едва успявах да се държа в съответствие с Истинност-Доброта-Търпение. Споделянето ми с другите практикуващи бяха просто празни приказки. Когато не обръщаме внимание на мислите си, как бихме могли да се справим добре с практикуването на мълчание.

Докато изучавах Фа, попаднах на следните думи, написани от Майстор Ли:

„Буда школата изисква усъвършенстване на речта, тоест речта на човек да се диктува от мисленето му. Съответно мисленето на човек има намерения. Ако съзнанието му иска да помисли малко, да изрази нещо, да направи нещо или да направлява сетивните органи и четирите крайника, това може да е привързаност сред обикновените хора.” (“Лекция осма”, „Джуан Фалун”)

Практикуването на мълчание е трудно, когато не практикуваме истинско самоусъвършенстване

На едно групово изучаване един практикуващ сподели опита си, след като е бил освободен от лагер за принудителен труд. Той каза, че когато е погледнал навътре открил, че има проблеми с истинското самоусъвършенстване. Той каза емоционално: „Фа коригирането е близо до края, а аз току-що започнах да се усъвършенствам истински. Обръщам внимание на всяка своя мисъл и всеки път, когато се натъкна на нещо, независимо дали е малко или голямо, действително истински се усъвършенствам. Дори ако това е само промяна на една представа, трябва да увеличавам усилията си.”

Имах смесени чувства, след като го изслушах. Мисля, че само ако „се просветлим” и липсват реални действия, това не би било истинско самоусъвършенстване! За всяка привързаност, от момента, в който се просветлим до нещо, до момента, в който то не бъде изкултивирано, винаги има един разкъсващ сърцето процес на самоусъвършенстване.

Процесът започва с идентифицирането на човешката привързаност, която трябва да бъде изоставена. След това болезнено изплащаме кармата и упорстваме в усилията си, като поддържаме праведните си мисли по всяко време, докато стигнем стандарта. Само тогава можем да го наречем истинско самоусъвършенстване. Веднъж щом нашият характер се подобри, привързаността намалява и съзнанието е спокойно. По този начин практикуването на мълчание не е толкова трудно.

Да усъвършенстваш себе си, не другите

Прочетох доста Фа лекции в началото на моето самоусъвършенстване, но не знаех как да се усъвършенствам солидно. Не знаех как да гледам навътре. Затова постепенно започнах да използвам Фа, за да измервам другите вместо себе си и имах силни мнения по въпроса как това и онова не е според Фа, какви привързаности са се появили и така нататък. Говорех за себе си със силни представи.

Имам две лели, които също са практикуващи. По-възрастната беше заета с внучето си и затова нейното култивационно състояние не беше добро. По-младата ми леля се разтревожи и каза, че трябва да ѝ помогнем. Съгласих се да го направя, но когато пристигна по-възрастната ми леля, тя остана само пет минути. Почувствахме се зле, че не успяхме да обсъдим нашите притеснения с леля ми.

На следващия ден по-младата ми леля беше повалена от ларингит и не можеше да говори. Бях озадачена. Нямаше нищо лошо в намеренията ни предния ден. Премислих го отново и отново. Най-накрая по-младата ми леля осъзна, че има привързаността да използва Фа, за да измерва другите. По-възрастната ми леля беше като огледало за мен и за по-младата ми леля. След нашето осъзнаване тя се възстанови бързо и ларингитът изчезна.

Няколко дни по-късно по-възрастната ми леля дойде в къщата ми. Този път вместо да използвам Фа, за да ѝ помогна да анализира ситуацията, и да ѝ кажа да направи това и онова, аз просто слушах мълчаливо. Използвах възможността, за да изследвам себе си. Като слушах внимателно видях много от моите недостатъци, които никога не бях забелязвала. Когато се срещнах отново с по-възрастната ми леля, тя каза, че е направила голям пробив и че е успяла да продължи да разяснява истината. Много се радвах за нея.

Дафа наистина е вълшебен. Учителят използва неща, преживени от по-възрастната ми леля, за да помогне на мен и на по-младата ми леля да видим своите недостатъци. Сега разбирам, че когато съм в конфликт с хората, и каквото и да срещна, чуя или видя, всичко това са възможности за мен да погледна навътре и да направя подобрения. Научих, че ние не използваме Фа за измерване на другите и че не използваме собствените си представи, за да съдим другите. Най-важното е, че не налагаме нашите разбирания на другите.

Говоренето за нашето просветление е самоизтъкване

Докато се подобряваше самоусъвършенстването ми, вече не обръщах внимание на това, което другите правеха погрешно, нито правех някакви коментари по техен адрес. Използвах всяка възможност да погледна навътре, за да видя как мога да се подобря. Чувствах, че получавам намеци от Учителя всеки ден за неща, които трябва да изкултивирам. Всеки отделен въпрос, който се случваше, съдържаше елементи, на които трябваше да обърна внимание. Можех да видя, че претърпявах големи промени. Когато практикуващите си споделяха, аз говорех за процеса на гледане навътре. Практикувам самоусъвършенстване през всичките тези години, но сякаш току-що бях успял да се науча как да го правя. След известен период от време осъзнах, че самото говорене за себе си и избягването на разговорите с другите също може да бъде привързаност; а именно, че това е проява на манталитета за самоизтъкване.

Веднъж доставях нещо на една практикуваща и тя ме покани да остана малко по-дълго, за да можем да си споделим. По време на разговора ни видях, че тя е доста експршесивна. Сред нещата, за които говори, тя спомена за премеждия със съпруга си и говори с емоционален тон. Положих усилия да не направя никакви коментари. След това говорих за скорошния ми опит и нямах коментари за другите.

Когато се канех да си тръгна, тя някак си не можеше да отключи вратата. Опита се да я отвори с ключ, но не успя. Помислих си: „Това не е съвпадение. Може би не трябваше да оставам толкова дълго. Не се справих добре днес.” Веднага след като се появи мисълта, сграбчих дръжката на вратата и тя веднага се отвори! Знаех, че това беше намек от Учителя: трябваше да внимавам за речта си и говорих твърде много. След като се прибрах у дома, се почувствах малко замаяна. Отне ми няколко дни, за да се коригирам. Всъщност знаех само, че трябваше да култивирам речта си, но всъщност не знаех по какъв начин.

След като разговарях с една друга практикуваща за моето преживяване, тя каза: „Ти гледаш навътре много, което означава, че Учителят се грижи за теб. Но не и аз. Аз не усещам нищо. Може би не се справям добре и Учителят не се грижи за мен.” Бях шокирана да чуя това. Какво от нашия разговор я накара да мисли по този начин? По-късно, когато рецитирах „Джуан Фалун”, стигнах до частта за Самоизтъкването.

Учителят казва:

„Тъй като се усъвършенстват сред обикновените хора, много наши практикуващи не могат да изоставят много от своите привързаности. Много привързаности вече са станали втора природа и самите хора не могат да ги установят. Манталитетът за самоизтъкване може да се прояви във всяка ситуация; може да излезе на повърхността и когато вършите добро дело.” (Лекция шеста, „Джуан Фалун”)

„Ние също имаме такива случаи, в които тези, които практикуват малко по-добре от другите, виждат по-добре с Небесното око или чиито движения при упражненията изглеждат по-добре, също обичат да се самоизтъкват.” („Лекция шеста”, „Джуан Фалун”)

Започнах да разбирам, че когато споделяме култивационен опит, можем да говорим за това, до което сме се просветлили, но в същото време трябва да обръщаме внимание на това, което казваме и да запазим съответна въздържаност. Всеки е на различно ниво и в различно състояние в самоусъвършенстването. Може да се изправим пред същия проблем, но да разбираме нещата по различен начин и следователно да имаме различни начини за справяне с проблемите. Когато говорим твърде много за нашето разбиране, можем лесно да попаднем в състоянието на самоизтъкване; освен това ще окажем намеса на различните разбирания на практикуващите и дори ще предизвикаме завист.

Не правете нещата с намерение

В миналото често помагах на практикуващите да публикуват статии, написани за празнуването на Световния ден на Фалун Дафа. Чувствах, че като изпратя есе за споделяне на опит, ще съм в крак с Фа коригирането. Имах желание да напиша своето есе за споделяне на опит. На следващия ден открих, че клавиатурата ми беше счупена. Помислих си: „Дали това се случва, за да не ми позволи да пиша? Грешно ли беше да споделя това, което се канех да напиша?” Бях озадачена.

Няколко дни по-късно, когато се срещнах с друга практикуваща, тя с радост ми даде няколко есета за споделяне на опит. Тя каза, че е говорила с някои практикуващи и всички са имали желание да участват. Така че в края на краищата те написаха есетата, за да не изостават от Фа коригирането, както бях предложила. Когато дойде крайният срок, получихме и публикувахме десетки есета. Имаше някои много добри. Но поне половината от тях нямаха конкретно съдържание. Те просто говореха за признателност към Учителя и не бяха това, което търсеше „Минхуей”. Въпреки че не ги представихме, не можех да спра да мисля защо се случваше това? Къде грешах? Внезапно в ума ми се появи стихотворението на Учителя:

„Да се стремиш само към добри дела също е действие.
Премахнете всички привързаности за истинското не-действие.”

(„Не-действие”, „Хон Ин”)

Видях, че желанието ми да напиша есе за споделяне на опит беше с намерение. Исках да го направя, защото се страхувах да не изостана от Фа коригирането. Това беше привързаност и моя представа. Когато споделих това с другите, тези намерения бяха очевидно показани в онова, което казах, което повлия на другите, особено на онези, които не бяха видели сами обявлението в „Минхуей”. Те разбраха за това само от нашето говорене по въпроса. Всички се включиха в писането, защото никой не искаше да бъде оставен извън Фа коригирането. Това почти се превърна в намеса. Беше голям урок.

Учителят казва:

„Да ви кажа истината, целият процес на самоусъвършенстване за един практикуващ е процес на непрекъснато изоставяне на човешки привързаности” (Лекция първа, „Джуан Фалун”)

„Нивото на гонг е високо колкото нивото на шиншин и това е абсолютна истина.” (Лекция първа, „Джуан Фалун”)

Ако не усъвършенстваме характера си, всичко, което правим с намерение, няма да ни помогне да се подобрим. Например в миналото имаше практикуващи, които смятаха, че трябва да участват в даването под съд на бившия китайски диктатор Дзян Дзъмин; ако не го направеха, те вярваха, че няма да постигнат съвършенство. Имаше и такива, които вярваха, че спасяването на повече съзнателни същества ще им помогне да натрупат повече добродетел.

Това ми напомни за едно стихотворение, което е написал Учителят:

„Как се занимават със строене
на храмове, молитви: не знаят,
че действията им са напразни.
Изгубени в замайваща илюзия,
те напразно си представят, че
до Западния рай ще отпътуват.
Търсейки слепешком, ходейки
в мрак, опитват се да загребат
от водата отблясъка на Луната.”

(„Да действаш с намерение”, „Хон Ин”)

Какво научих

Сега разбирам, че за всички Дафа практикуващи се грижат фашъните на Учителя. Ние сме практикуващи от периода на Фа коригирането. Ние трябва да правим трите неща, които се изискват от практикуващите, солидно всеки ден, да гледаме навътре и да вършим нещата според естествения ход без намерения. Когато споделяме с другите, ако примесим човешки привързаности и нашите собствени представи и позволим на нашите желания да се развихрят и вършим нещата както ни скимне, ние сме водени от действия.

Дафа практикуващите трябва да приемат Фа като Учител. Ние провеждаме групово изучаване на Фа и споделянето на култивационен опит след него е наистина необходимо. В същото време споделянето е сериозно и трябва да обърнем внимание на това, което казваме. Когато не обръщаме внимание, ние се намесваме на другите и на тяхната способност да се усъвършенстват усърдно.

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/18/174674.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.