Винаги да имаме вяра в Учителя

Работа по популяризирането на „Шен Юн“

Когато за първи път помагах на „Шен Юн“, в сънищата ми идваха хора, които ми крещяха, дърпаха ме, плачеха и се молеха. Те се страхуваха, че няма да ги спасим или че ще пропуснат възможността да видят „Шен Юн“. Някои от тях искаха да запомня лицата им, за да се свържа с тях, когато започна работа по рекламирането на „Шен Юн“. Една нощ ме доближи някакъв мъж. Той започна да ми крещи и продължи да повтаря: „Ти трябва да ни спасиш, ти трябва да ни спасиш“. Можех да чуя гласа му и да видя лицето му, дори след като се събудих.

Разбрах, че най-важното беше да повиша по-бързо своя шиншин. По онова време се научих да издържам и да поставям на първо място спасението на другите. Но същата година, когато ми позволиха да помагам на „Шен Юн“ в Швейцария, аз открих един още по-дълбок смисъл в спасяването на съзнателни същества.

Животът в жизненото пространство на този, който помага, е създаден за самоусъвършенстване. Всяка сутрин правехме упражненията в продължение на два часа и половина. Вечер изучавахме поне една глава от Джуан Фалун и ако имахме време, изучавахме и други лекции. Местните координатори допринесоха много за тази култивационна среда. В такава обстановка аз можах да изпитам какво трябва да бъде моето идеално състояние на самоусъвършенстване. Обкръжаващото чисто поле ми даде възможност да усетя по-добре своята истинска същност и да разкрия дълбоко залегнали егоистични наклонности в себе си. За първи път наистина почувствах желанието да бъдем едно тяло. Следните думи на Учителя описват преобладаващото тогава поле:

„С други думи, вие имате определено количество енергия. Тъй като енергията, култивирана чрез праведен път, е истински праведна и доброжелателна, всеки, който седи тук, чувства атмосфера на спокойствие и състрадание.“

Да се учим един от друг

Възложиха на мен и на една китайска практикуваща да промотираме „Шен Юн“ в различни магазини. Сблъскахме се с всякакъв вид реакции. Другата практикуваща оставаше равнодушна, независимо от отговорите, които получавахме. Тя не се обезкуражаваше и беше любезно настойчива. Практикуващата ми обясни, че това се дължи на убеждението ѝ, че всеки иска да бъде спасен. За кратко време се превърнахме в добре трениран екип. От нея научих какво е да си уверен в своята мисия и да не позволяваш на отказите да те разубедят.

Но веднъж, когато бях сама, изпитах неувереност. Тази неувереност обаче изчезна в момента, в който влязох в магазина и усетих в себе си присъствието на другата практикуваща. Тя сякаш искаше да ме окуражи да продължа и ми помагаше да намеря правилните думи. Дори когато някой се отнасяше нелюбезно с мен, аз чувствах нейната окуражителна усмивка и вярата ѝ, че този човек също иска да бъде спасен.

В Швейцария научих много, благодарение на внимателно наблюдение и слушане, особено на китайските практикуващи. Отново и отново се удивлявах колко дълбоко бяха отдадени на спасяването на живите същества. Изглеждаха ми, че сякаш имат имунитет срещу заблудата на т. нар. „реализъм“ и винаги бяха наясно със своята мисия.

Тъй като съм нова практикуваща и около мен няма други практикуващи освен дъщеря ми, споделянето на опит в самоусъвършенстването е много ограничено. В резултат на това честите срещи с швейцарските практикуващи ми бяха от голяма полза. Научих се как да комуникирам, да споделям наученото и какво означава да се ръководиш от големите неща, за да не те ръководят малките. Например китайските практикуващи не се придържат към социалните норми в ситуация на любезен отказ. Те го пренебрегват с цел да постигнат зададената цел. В началото се чувствах неудобно в такива ситуации. Но когато си припомням хората от миналогодишните ми сънища, които молеха за помощ, аз разбирам колко е важно да се абстрахираме от незнаещата страна на хората и винаги да се обръщаме към тяхната знаеща страна. Чрез съвместната работа по „Шен Юн“ разбрах по-ясно поемата „Непоклатимо самоусъвършенстване“ на Учителя:

„Изу­ча­вай­те Фа и ус­во­я­вай­те Фа.

Срав­ня­вай­те се в изу­ча­ва­не­то

и в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то.

Срав­ня­вай­те вся­ко едно нещо с Фа.

Само то­га­ва и по този на­чин

е на­ис­ти­на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не.“

Благодарение на сътрудничеството с други практикуващи, разбрах колко е важно безкористно да сравняваш себе си с другите и да обменяш ползотворен опит с тях.

Да възприемаш себе си като самоусъвършенстващ се

Когато се върнах у дома, направих опит да поддържам същото вътрешно състояние, което бях придобила по време на промотирането на „Шен Юн“. Продължих да правя ежедневно упражненията, да изучавам поне една глава от „Джуан Фалун“ и добре да изпълнявам обществените и домашните си задължения.

С течение на времето обаче изискванията на моята социална среда се увеличиха и не можех да поддържам същия ентусиазъм. След завръщането ми трябваше да се боря със силен прилив на умора, заради който постоянно ми се спеше. Това ставаше въпреки че усещах, че не съм изморена. Тези субстанции не можеха да бъдат елиминирани. Заспивах по време на упражненията, заспивах по време на изучаване на Фа, заспивах дори в работата. Нещата станаха толкова зле, че дори не чух спешното повикване на един пациент. Тази ситуация ме накара да изпитам отчаяние. Обикновено споменът от едно упражнение в друго измерение ми помагаше да запазя спокойствие и да търся решението в себе си.

Преди известно време седях в стая, обградена със сребърни мъниста. Накъдето и да погледнех, имаше само сребърни мъниста. След това чух думите: „Всяка реакция е последвана от друга реакция и те са последвани от по-нататъшни реакции“. Разбрах, че упражнението беше да стоя неподвижна, но можех да остана така само за кратко. Потрепването на някоя част от тялото ми поклащаше и мънисто в моя обсег. То докосваше други две мъниста, а те – други четири. След известно време видях, че в далечината се движат много мъниста. Тогава чух думите: „Това, което става с тях е последица от това, което правиш ти, защото отговорността е твоя.“ Тогава разбрах колко е важно да постигнем състояние на ууей.

Стана ми ясно, че що се отнася до субстанциите на умората, не трябва да отделям твърде много внимание на самите ситуации. В крайна сметка всичко, с което се сблъсквам е добро, и всичко помага на моето самоусъвършенстване. Така разбрах, че това беше тест за моето просветление, за моята сила да остана непоклатима и за вярата ми във Фа. Когато осъзнах, че моето слабо главно съзнание беше причината за този пропуск, ситуацията се промени.

Когато обаче концентрацията ми отслабнеше, чувството на умора отново започваше да контролира ежедневния ми ритъм. Затова трябваше пак да се опитам да ставам рано. След това ми просветна, че ако пренебрегвам аранжировката на Учителя, това е неуважение към Учителя и към моята мисия. Трябва да имам уважение към всичко, а самата ситуация не бива да се преценява или разрешава отвън. Фокусът на самоусъвършенстването винаги е върху собственото подобрение, винаги е върху гледането навътре.

В конкретния случай гледането навътре ми показа, че моето нехайство прикрива чувство на комфорт и упоритост. Тези привързаности ме накараха отново да се чувствам обикновен човек по отношение на ранното ставане. Защото когато ме налегнеше умората, аз проявявах слабост със следната мисъл: „Всеки ден ставам в 3:20 сутринта, затова се изморявам“. Но субстанциите, които изпращам чрез мислите си, влияят на моето пространствено поле. Ако считам, че е нормално да се изморявам, когато отделям малко време за спане, тогава съм податлива на субстанции от Трите Сфери. Което отново означава, че се стремя да бъда обикновен човек! Може ли Учителят да ми помогне при тези обстоятелства? Да гледам на себе си като на самоусъвършенстваща се по всяко време е може би най-важната стъпка, за да не изгубя концентрацията си. Затова, когато изпитвам затруднения, аз трябва да преосмисля вътрешната си нагласа и да се запитам: „Дали преценявам ситуацията като живо същество, което се усъвършенства в божество?“.

Спасяването на възрастен, скитащ се свещеник

В работата се срещнах с един пенсиониран свещеник. Той обичаше да разговаря с мен за самоусъвършенстване. Един следобед свещеникът каза на двама студенти, които слушаха нашия разговор, че трябва да оценят този момент, защото такава възможност се дава само веднъж в живота. В този миг знаех, че той високо цени Дафа. Всеки път, когато го срещнех, аз слушах внимателно разказите на свещеника. След това му казвах как изглеждат нещата от гледна точка на Фа. Той беше много впечатлен от Фа на Учителя и също започна да използва принципите на Дафа Истинност, Доброта, Търпение, за да преценява своите преживявания. Тогава разбрах, че Учителят ще се погрижи за него и че той може да бъде живо същество на бъдещето. Възможността да участвам в спасяването на поклонник на друга религия, благодарение на Учителя, породи в мен чувство на благоговение и благодарност. Установих каква чест беше да съм ученичка на Учителя Ли.

Виждам, че самоусъвършенстването е сериозно нещо, но също така го намирам за прекрасно пътешествие, за най-ценното пътуване, което някога съм предприемала. И въпреки че все още имам много привързаности, знам, че Учителят иска да доведе всички Свои ученици до Съвършенство и няма от какво да се страхувам. В качеството си на Дафа ученици е напълно достатъчно да вършим трите неща, които се изискват от нас, останалото е уредено от Учителя. Най-мъдрият съвет е във всичко да вярваме на Учителя!

Бих искала да завърша моето споделяне с поемата на Учителя „В Дао“ от „Хон Ин“:

„Присъстващ, но сърцето е другаде –
напълно помирен със света.
Гледащ, без да се безпокои да вижда –
без илюзия и съмнение.
Слушащ, без да се безпокои да чува –
съзнание, което трудно се смущава.
Ядящ, но с липсващ стремеж за опитване –
без привързаност към вкусове.
Действащ, без да иска постижения –
така постоянен, пребиваващ в Дао.
Спокоен, без дори и нишка мисъл –
истински чудеса могат да бъдат видени.“

Искам да благодаря на Многоуважавания Учител за добротата и доверието и да благодаря на праведните богове за помощта им. Също така бих искала да благодаря на практикуващите за тяхното усърдие, което винаги ме зарежда с ентусиазъм, за да мога да поддържам темпото и непрестанно да се подобрявам.


Есето е прочетено на Европейската конференция в Лондон за обмяна на опит в самоусъвършенстването през 2019 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.