Получената предопределена връзка е безценна

Уважаеми Учителю, скъпи съпрактикуващи!

Когато бях на почти осем години, имах неописуемия късмет да прочета „Фалун Гонг” за първи път. По-късно прочетох „Джуан Фалун”, след като баща ми купи книгата от една разпродажба на книги. От този момент нататък за мен нямаше съмнение, че това е истината за Вселената и че преследването в Китай е разпространило много лъжи за Фалун Дафа.

Въпреки че знаех, че искам да се усъвършенствам в Дафа през целия си живот, често не постигах особен напредък. Не изучавах Фа много, особено по време на обучението си, и не се справях добре с много неща. Тъй като не бях изучавала Фа достатъчно, правех многобройни грешки и често разочаровах себе си. Получих тази невероятна предопределена връзка в живота си тук много лесно, но като погледна назад сега, когато пораснах, невинаги я оценявах достатъчно. Никога няма да мога да изразя достатъчно благодарността си към Учителя за всички шансове, които ми дава отново и отново. Отсега нататък искам да използвам с цялото си сърце времето, което ни дава Учителят, и да направя всичко възможно, за да не пропускам повече възможности.

Научих се да виждам ситуациите като шиншин тестове

Когато бях на 12 години, преживях първия шиншин тест, който си спомням. По това време имах учител по религия в училище, който всеки месец провеждаше дискусии на различни теми. Използвах възможността, когато подхожда на темата, да споделям неща, които бях разбрала от Фа, например че получаваме карма, когато вършим лоши дела, или относно прераждането.

Учителят не беше особено доволен от моя принос и от тези възгледи, които му бяха чужди, така че спря да ми позволява да говоря по време на дискусиите, въпреки че съучениците ми обичаха да ме слушат. Понякога изказвах мнението си въпреки всичко. В края на срока той искаше да ми напише ниска оценка в бележника. А аз се справях много добре с останалите предмети.

Майка ми разговаря с него за Фалун Дафа и за оценката ми на родителската среща. Най-накрая той ми предложи да ми напише по-добра оценка, ако вземех изпит, за който трябваше да изучавам допълнителен предмет. Намерих това за много несправедливо. Родителите ми ме попитаха дали искам да го направя. Те ми напомниха, че като ученичка трябва да давам всичко от себе си и ме попитаха какво впечатление искам да направя. Затова започнах да изучавам допълнителния предмет. Не ми беше трудно да науча този предмет, а по-скоро изпитвах трудности да изоставя омразата си към тази така наречена „несправедливост”.

Наизустих стихотворението на Учителя „Сфери” от „Есенции за усърден напредък”:

„Злият човек е във владение на завистта. От егоизъм и гняв той се оплаква от несправедливостта спрямо себе си. Доброжелателният човек притежава винаги състрадателно сърце. Без недоволство и омраза той приема трудностите като радост. Просветленият човек няма никакви привързаности. Той тихо наблюдава заблудените от илюзии хора по света.”

Осъзнах, че се отнасяха несправедливо към мен, но просто се явих на изпита със спокойно сърце. Когато успях да отговоря на всички въпроси, учителят беше изненадан и каза, че няма друг избор, освен да ми напише много добра оценка. Малко след това той се премести в друго училище. Бях разочарована и казах на родителите си, че е невъзможно той да ме раздразни повече, отколкото вече го беше направил, така че щях да завърша следващия срок без никакви проблеми. Те се засмяха и шеговито ме попитаха какво ще да правя в клас през следващите шест месеца.

На това ниво разбрах какво представлява шиншин тестът и че ако може да бъде преодолян, той изчезва. Но има много различни видове тестове и не всички са толкова прости като този, много от тях стават по-сложни, тъй като израстваме.

В края на обучението ми беше предложена работа в един университет. Моята нова работна група се състоеше от около 20 души, като една малка група, включваща и мен, се ръководеше пряко от моята началничка, а целият отдел се ръководеше от ръководителя на института.

Когато започнах работата си, моята началничка се съгласи с ръководителя на института, че през част от работното си време трябва да работя по проекти, а през останалата част да преподавам. Тези часове за преподаване бяха налични, защото една колежка искаше да се върне от отпуск по майчинство, но с намалени работни часове.

Накрая обаче тази колежка напусна и затова позицията ѝ трябваше да бъде обявена на пълно работно време. Секретарката, която отговаряше за преподаването, ми каза, че няма да останат часове за преподаване, така че няма как да преподавам. Скоро след това обаче изникна друг проект, от който получих компенсация за липсващите часове и повече не мислех за това.

След известно време обаче ръководителят на института каза, че преподавателската позиция все още не е заета и че спешно се нуждае от временна помощ за стажантска програма, която предстоеше да започне. По-голямата част от работата вече беше поета от други хора, но две седмици бяха останали незаети поради припокриващи се дати. Той ме попита дали съм готова да се заема с това. Учителят ни учи, че трябва да даваме всичко от себе си в ежедневната си работа и затова се съгласих.

„Нека ви кажа, че вие сте членове на обществото и каквато и професия да имате в обществото, трябва да се опитвате с всички сили да правите добре всичко, което се очаква да правите; трябва да сте добри хора, където и да сте и така да накарате хората в обществото всички да кажат, че сте добри хора.” („ Преподаване на Фа на Фестивала на фенерите, 2003 г.”)

Конфликтът, който трябваше да възникне от това, се стовари върху мен напълно неочаквано. Моята началничка, която, както разбрах по-късно, е имала дългогодишен спор с ръководителя на института, се почувства пренебрегната от него, защото той не я беше попитал предварително за назначаването ми. Не желаеше да ѝ помагам, тъй като не бях получила подходящо обучение. Също така се страхуваше, че през това време проектите, по които трябваше да работя, щяха да бъдат пренебрегнати. Секретарката, която отговаряше за преподаването, ме обвиняваше, че съзнателно я заобикалям, за да получа уроците, които тя не искаше да ми даде. Тя разказа тази фалшива история на целия отдел.

Тогава отидох при нея, за да изясня въпроса с добри намерения. Казах ѝ, че никога не бих направил нищо зад гърба на някого, защото следвам принципите на истинност, доброта и търпение. След това тя промени нещата, за които ме обвиняваше. Каза ми, че колегата, който е преподавал преди мен и е напуснал курса, е бил по-възрастен и по-опитен и все пак е имал проблеми със задачата и със студентите. Тъй като съм в отдела само от няколко седмици, едва ли бих могла да се справя с преподаването и че това не е разумно за студентите, които искат да научат нещо. След това ми каза да напусна офиса ѝ.

Макар да не спорих с нея, ситуацията ме глождеше отвътре. Тя не само беше преценила погрешно ситуацията, но и ме дискредитира през първите ми седмици на тази нова работа. И това стана пред онези, на които се предполагаше да покажа, че Дафа практикуващите са добри хора и на които трябваше да разясня истината. Въпреки че вътрешно знаех, че това е тест за моя шиншин и начин да повиша нивото си, не можех да изоставя това в сърцето си и дори се самосъжалявах. Бях готова да бъда добър човек и да помагам в продължение на две седмици, но се отнасяха с мен по този начин. По време на обучението си бях пренебрегнала изучаването на Фа и ми беше трудно да се отнеса правилно към ситуацията.

Тогава започнах да изучавам Фа по-интензивно и погледнах навътре. Видях привързаности, които не бях забелязала преди. Осъзнах, че най-силно ме беше засегнал фактът, че тя мислеше, че нямам способността да изпълнявам тази задача, което ми показа, че не бях изоставиалa привързаността към славата сред обикновените хора. Също така осъзнах, че все още искам да избегна големите конфликти, вместо да се изправя срещу тях. Стремях се към комфорт и да живея приятно. По този начин ли мисли един практикуващ?

Учителят ясно е обяснил как мисли един самоусъвършенстващ се:

„ Когато се случи нещо неприятно, нещо, което да ви ядоса, или има замесен личен интерес, или егото ви бъде засегнато, способни ли сте да гледате навътре и да се усъвършенствате, да търсите свои недостатъци и дори когато се озовете в такава ситуация и вината не е ваша, способни ли сте да имате следното отношение: „О, разбирам – трябва да не съм се справил добре в някое отношение. Или ако наистина не съм направил нищо неправилно, вероятно изплащам карма, която дължа. Ще се справя с това добре и ще заплатя каквото трябва.“ И докато продължавате да се сблъсквате с такива неща, трябва да продължавате да се усъвършенствате. Тогава, ако един самоусъвършенстващ се може да се справя с нещата по този начин, като използва истинни принципи, за да се усъвършенства, то не са ли неприятните неща, които преживявате в обикновения свят, добри неща?” („ Дафа практикуващите трябва да изучават Фа, Преподаване на Фа на Фа конференцията във Вашингтон, САЩ, 2011 г.”)

Трябваше да се подобря и истински да разглеждам нещата от гледната точка на Фа. Бяха ми показани привързаности, които не бях забелязала преди. Бях осъдена и дискредитирана и успях да подобря своя шиншин. Разбира се че всичко това беше нещо добро. Бях привлякла и вниманието на останалите в отдела и осъзнах, че това, което са чули за мен, е началото на този мой път, но по-важното беше как се справям със ситуацията.

Учителят казва:

„ Тогава като самоусъвършенстващи се трябва да се възползвате от всички благоприятни условия, за да разпространявате Дафа и да утвърждавате Дафа като правилна и истинска наука, а не като проповядване или идеализъм – това е задължение на всеки самоусъвършенстващ се.” („Утвърждаване”, „Есенции за усърден напредък”)

Докато останалите в офиса ми бяха освободени от проектите си, когато се подготвяха за преподаване, аз продължих да изпълнявам възложените ми проекти и подготвях преподаването отделно. Първо трябваше да се науча да управлявам повечето от устройствата, които трябваше да обясня и демонстрирам на учениците само за няколко седмици. Но аз изучавах Фа много и колкото повече изучавах, толкова по-лесни ми изглеждаха нещата в обикновената работа и толкова по-гладко можеше да бъде направено всичко. Независимо какво вършех на работа по това време, изведнъж успявах и постигах добри резултати. Отнасях се към лицето, отговорно за разпределянето на преподаването и към началничката си по приятелски и уважителен начин, сякаш нищо не се беше случило.

В този процес опознах по-добре другите служители в отдела. Един от тях ми каза, че ме е наблюдавал на работното място и че не би могъл да си представи, че някой може да бъде толкова устойчив на стрес. Той каза, че ако е бил в моята ситуация, отдавна щеше да е напуснал. Осигуриха ми две асистентки за преподаването. Едната от тях ми съобщи, че това, което са ѝ казали за мен, е било погрешно. Тя вече беше разказала това на всички в нейния офис и каза, че съм винаги добре дошла там, когато имам нужда от нещо. Малко преди да започне учебната година тази асистентка се разболя. Исках да променя графика, за да изпълня програмата с един човек по-малко, но четири различни човека предложиха да се присъединят и да се редуват да помагат.

Така че имаше много начини, чрез които да разясня истината на моите колеги, и почти всички от тях в края на краищата подписаха петицията срещу преследването и събирането на органи. Някои колеги сега четат редовно нашите статии във „Вижън Таймс”, а други искат да научат упражненията. Няколко колеги ми казаха, че това не е първия път, в който изпитват конфликтни ситуации в отдела, но начинът, по който съм се справила аз, е съвсем различен. Казах им, че практикуването на Фалун Дафа ми дава възможност да направя това. Преподаването премина гладко. Началничката ми вече не беше ядосана и ме похвали, защото всичките ми проекти бяха изпълнени без забавяне. За кратко време първоначалната ситуация се промени много.

Учителят казва:

„ Така че, докато се усъвършенствате в обществото, вие или бивате замърсени от обикновеното общество, или го променяте. И това със сигурност е така.” („ Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Сан Франциско, 2005 г.”)

Научих се да оценявам подредбите на Учителя с цялото си сърце

Макар да знам, че Учителят е аранжирал всичко за нас, често не съм имала добро разбиране за това в ежедневието си. Това беше показано от факта, че мислех, че губя времето си, ако не можех веднага да разпозная важността на ежедневните ситуации. Много съжалявам за това голямо неуважение. Ще използвам един скорошен пример, за да покажа колко внимателно е планирано всичко за нас в този процес на Фа коригиране.

Когато започнах работата си, началничката ми искаше да се регистрирам в Медицинския университет, за да улесня работата си по проекти. Този процес отне много време, тъй като имаше много форми, които трябваше да бъдат попълнени, както и няколко часа обучение по безопасност. Но когато всички тези неща бяха направени, проектът не се осъществи и аз почувствах, че съм си изгубила времето.

Почти една година по-късно за първи път ми изпратиха вестника на Медицинския университет. Видях, че в него имаше статия за цената на органите и че темата за незаконния трафик на органи беше разгледана накратко.

Веднага се свързах с главната редакторка на вестника, като я попитах дали мога да напиша статия за кражбата на органи от страна на държавата в Китай, включително и информация за престъпленията, извършени там срещу Фалун Дафа практикуващите. Тя отговори, че тази тема е много важна и че тя ще осигури две страници за нея. Тя обаче изтъкна следното: тъй като това беше вестникът на Съюза на студентите по медицина, човек трябваше да е регистриран в Медицинския университет, за да му бъде позволено да напише статия за него.

Учителят казва:

„ Въпреки това нищо не е случайно и има фактори от две страни. Това е тук или за да ви изпита, или за да ви помогне. Във всеки случай има две страни, затова помислете. Няма съвпадения.” („Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк по случай двадесет и петата годишнина от представянето на Дафа в обществото”)

Тази подредба даде възможност на студентите и персонала на университета да научат за преследването. Нищо, което се случва, не е безсмислено. Учителят не ни позволява да предприемаме безсмислени стъпки във важния исторически период на Фа коригирането. Отсега нататък искам да бъда по-внимателна и наистина да се опитвам да разбера ситуациите от гледна точка на Фа, така че да мога да се възползвам максимално от тях.

Специални преживявания при разясняване на истината

Накрая бих искала да ви разкажа няколко от специалните преживявания, които имах на работното си място по разясняване на истината.

В един студен ден се прибирах към дома си и ме заговори един мъж на моята възраст, който искаше да даря пари за организация за хуманно отношение към животните. Тъкмо започваше да вали и аз наистина не исках да спирам, но той застана на пътя ми и протегна ръка, за да ме поздрави. Не исках да съм груба и стиснах ръката му. В този момент почувствах силен прилив на енергия през цялото си тяло и особено силно въртене на Фалун в долната част на корема ми. Той се дръпна назад и ме попита учудено как е възможно ръката ми да е толкова гореща. Не отговорих на въпроса му и изслушах обяснението му за програмата за хуманно отношение към животните.

Когато той приключи, заговорих за преследването и събирането на органи и му казах, че може да се подпише в петиция срещу тези престъпления. Той каза, че в града, в който живее, често е виждал информационни щандове за Фалун Гонг, но е прочел негативни неща за практиката. Сега разбрах силното чувство, което изпитах преди това. Той вече беше имал няколко възможности да се позиционира добре, но не ги беше използвал. Той също така имаше напълно погрешно разбиране за Фалун Дафа, което беше много опасно за бъдещето му. Тази среща с мен беше изключително важна възможност за него и за всички живи същества, които той представляваше.

Усетих святостта на този момент и напрежението на много живи същества, които наблюдаваха иззад неговия повърхностен вид. Но аз нямаше дори да спра, защото беше студено и дъждовно и не исках да слушам нищо за програмата за хуманно отношение към животните. Това беше предупреждение към мен да не мисля като обикновен човек и да не провалям тази възможност. Затова му разказах какво всъщност е Фалун Дафа. Казах му, че е нещо много добро, но че е било очернено и преследвано от Китайската комунистическа партия, поради което той е прочел много фалшиви доклади в Интернет. Всички, които е видял на информационните щандове oбаче, са дали доброволно времето си и са вложили сърцата си, за да накарат света да разбере за тази неправда. Той ме изслуша и накрая се извини искрено няколко пъти, защото не е знаел за това. След това подписа петицията и доведе колежката си от другата страна на улицата, за да може и тя да разбере за Дафа. Тя също подписа петицията.

Друг път, докато работех в лабораторията, срещнах една студентка, която правеше дипломната си работа в нашия отдел. Тя изглеждаше доста разстроена. Когато разговарях с нея, ми каза с хриплив глас, че боледува от няколко седмици. Канеше се да отиде в болницата заради ужасния ларингит, който просто не се подобрявал. Заради огромното количество на работа не можеше да си позволи да остане у дома, а всичките ѝ колеги стояли далеч от нея и аз бях първият човек, приближил я на повече от един метър от няколко дни, защото всички се страхували да не се заразят. Знаех, че не мога да се заразя, затова седнах и разговарях малко с нея. Накрая я информирах за Фалун Дафа и че тя може да се подпише в петицията срещу кражбата на органи и преследването. Когато се подписа ѝ казах, че добрите деяния ще доведат до добри резултати и ѝ пожелах бързо възстановяване.

На следващия ден тя ми каза, че не е ходила в болница и че може да говори много по-добре. След два дни гласът ѝ отново звучеше нормално.

Малко след това трябваше да я обуча как да използва едно устройство. Тя ми каза, че е отчаяна, защото трябваше да получи място в университетски курс, но поради административна промяна трябваше да изчака цяла година, за да завърши обучението си. Това беше огромна финансова тежест. Изслушах я и я насърчих да не го приема твърде сериозно, защото нищо в живота не се случва без причина. Тъй като следобед трябваше да отиде на друг курс, тя побърза да почисти използваното устройство след опита, което беше трудна задача. Казах, че ще ѝ помогна, за да има време за обяд преди следващия си час, който щеше да продължи до вечерта. Изведнъж по бузите ѝ се стекоха сълзи и тя каза, че аз съм единственият наистина добър човек в отдела. Нейният ръководител никога не ѝ е помагал толкова много за нещо, определено не и за почистване. В дните преди това тя никога не беше имала време да яде между часовете. Казах ѝ, че практикувам Фалун Дафа и затова се опитвам да бъда добър човек. Съществува закон във вселената, че добрите дела се възнаграждават с добро, а лошите - с лошо. Тя каза убедено, че също вярва в този закон и че Фалун Дафа трябва да е нещо изключително добро.

Скоро след това тя получи съобщение, че вече не е нужно да чака още една година, за да завърши обучението си. Знаех, че това се случи, защото тя беше показала уважение към Дафа.

След известно време тя ми каза, че е почувствала, че ще ѝ донеса щастие и че иска да разбере защо е така и в какво вярвам. Така че и дадох книгата „Джуан Фалун” и ѝ казах, че тази книга е това, което ще я направи наистина щастлива.

Това е само малка част от преживяванията ми в самоусъвършенстването досега. Има много неща, които не можех да направя добре за дълъг период от време, които трябва да правя по-добре и с които ще се справя по-добре. Времето е ограничено и стъпките напред трябва да стават все по-големи и по-големи. В крайна сметка това е най-ценната предопределена връзка, която някога е съществувала.

Бих желала да завърша с думите на Учителя „Към Фа конференцията в Япония”, като важно напомняне:

„ Дафа учениците са надеждата за бъдещето. Дафа учениците носят на раменете си историческата отговорност за спасяване на съзнателни същества. За да изпълнят тази велика мисия добре, Дафа учениците трябва да изучават Фа добре. Само усъвършенствайки себе си добре, можете в същото време да се справяте добре и успешно да завършите всичко това. Дафа е Фа на вселената, така че „Дафа ученик“ е свещена титла. Постигнете Съвършенство, докато спасявате всички същества и утвърждавате Дафа.”

Благодаря на уважаемия Учител и на моите съпрактикуващи с цялото си сърце за всичко и съм много благодарна за голямата чест да бъда тук днес.

Есето е прочетено на Европейската конференция в Лондон за обмяна на опит в самоусъвършенстването през 2019 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.