Усилия за обединяване на Европа в работата по „Шен Юн“

Многоуважаеми Учителю, скъпи съпрактикуващи,

Казвам се Пьотр и практикувам от 2008 г. Не мога да кажа, че беше лесно, но от друга страна никой не е казвал, че ще бъде. Все пак, откакто получих Фа имам чувството, че съм най-щастливият човек на света – поне така го виждам и чувствам дълбоко в себе си. Мога да призная, че по време на усъвършенстването си съм направил голямо количество от огромни грешки, но в края на краищата знам, че имам Учителя, който се грижи за мен и имам Фа, който осветява пътя ми и ме води към мястото, където принадлежа. Единственото нещо, което не ме прави щастлив, е фактът, че Учителят е трябвало да понесе толкова много болка заради мен и всеки път, когато се замисля за това, знам, че трябва да се справям все по-добре и по-добре и непрекъснато да се усъвършенствам по пътя си към дома. Знам, че е много лесно да мислим, че сме такива късметлии, защото имаме Дафа и дори мога да продължа с тази мисъл, която казва, че независимо дали в крайна сметка ще го направя или не, все пак е огромна чест да бъда част от тази свещена мисия през този специален период от време, в който живеем днес. Узрявайки в самоусъвършенстването си обаче осъзнах, че този вид подход също може да ме спре да мисля повече за другите и наистина да направя всичко възможно, за да изпълня обетите и мисията си тук, на Земята. Стигането до крайности в тази посока показва, че гледам само себе си, вместо да имам предвид всички същества, на които трябва да помогна да бъдат спасени от Учителя. Да поддържам всичко балансирано е ключът – според моето разбиране – да върша нещата по най-подходящия начин и това изглежда е посоката, върху която разбрах, че трябва да се съсредоточа в момента.

Последната година беше много важна за мен. Въпреки че успяхме да поканим „Шен Юн” в Полша само за три представления, знаех колко е важен този проект и че трябва да направим всичко, за да можем да каним „Шен Юн” по-често, и да положим особени усилия за Варшава, където все още не сме имали шанса да ги приемем, а имаме втората по големина опера в света след тази в Пекин. Разбира се, всяка година помагаме с участията на други места в Европа, но трябва да дадем всичко от себе си, за да организираме представлението в нашата собствена държава – Полша.

През 2018 г. помагах на „Шен Юн” в Залцбург, Австрия и това беше най-вълшебното време, а също и предопределен момент да бъда там и да се просветля за своята мисия. Стана ми ясно колко е важно да работя върху „Шен Юн”. Въпреки че не започнах да работя по него веднага, съобщението се запечата много дълбоко в сърцето ми. И така заедно с друг практикуващ решихме, че ще направим всичко необходимо, за да бъде изпълнена тази мисия. Радвам се, че другият практикуващ ми помогна и ме мотивира да се кача на този влак и да пътуваме заедно, за да постигнем една обща цел – „Шен Юн” да изнесе представление във Варшава. Оттогава ние непрекъснато се мотивираме един друг да не спираме с това, което сме започнали и обещали да завършим.

Винаги, когато започнем да правим нещо свързано с този проект, имам чувството, че се усъвършенствам много по-бързо и че за да съм достоен да работя над него, всички мои привързаности, които трябва да изоставя, ми се показват по-директно. Това винаги създава за мен много добра възможност да се усъвършенствам по много по-ефективен начин. През цялото време, когато работехме по проекта, се опитвах да наблюдавам себе си внимателно и винаги, когато нещо не изглеждаше правилно, се опитвах да проследя привързаността, която предизвикваше това чувство. Досега най-забележимите привързаности, с които си имам работа и от които се опитвам да се отърва, са страхът, завистта, заядливостта, манталитетът за самоизтъкване и разпалеността. Досега те бяха много добре разобличени в работата ми по проекта.

Ако говорим за страха, в моето разбиране това е основата на всички останали привързаности и главната черта на егото, което е основата на стария космос. По отношение на всичко, което правим, когато е задвижвано от различни привързаности, страхът изглежда е вид гориво за тях. В същото време да се страхуваш и да таиш страх подхранва злото. Когато мислим за себе си вместо за другите, страхът нараства. Ние винаги се страхуваме да не загубим нещо или някого, да не загубим престижа или репутацията си, страхуваме се да не би да не направим добро впечатление, страхуваме се да имаме по-малко от другите, страхуваме се от страданието и така нататък. Според мен да се отървем от страха означава да направим огромна стъпка напред и е една от предпоставките да можем да станем част от Новия Космос. Защото ако не се страхуваме от нищо, можем ли все още да говорим за наличието на его? Страхът, за който говоря, и който се появи, докато работех по проекта, се отрази във всички неща, които споменах по-горе, особено когато трябваше да се обърна към някои ВИП личности или други хора, на които трябваше да разясним истината за „Шен Юн”. Много пъти той беше толкова ирационален, че ми изглеждаше като абсолютна абстракция. Ръцете ми се потяха, сърцето ми биеше силно и понякога дори не можех да кажа нито дума, но от друга страна знаех, че в много случаи имах само тази едничка възможност и кой знае дали съществото, което стоеше пред нас, някога щеше да има възможност да го чуе отново. И затова е толкова важно винаги да можем да се изправим срещу тази привързаност и да покажем колко дълбоко вярваме в нашия Учител и Фа. Това е, както споменава Учителят в Лекция шеста от „Джуан Фалун”:

„С този страх това наистина може да му донесе проблеми. Щом се страхувате, това е привързаността страх. Не е ли това привързаност? Щом вашата привързаност излезе на повърхността, не трябва ли да бъде премахната? Колкото повече се страхувате от това, толкова по-болен ще изглеждате. Тази ваша привързаност трябва да бъде премахната. Ще бъдете накарани да се поучите от този урок, за да може да бъде премахнат страхът ви и да можете да напреднете.”

В моето лично самоусъвършенстване това е една от привързаностите, по които чувствам, че трябва наистина да работя и да се опитам, доколкото мога, да се справя с нея, тъй като все още има много ситуации, в които изглежда, че тя е по-силна от мен.

Завистта е поредната моя привързаност, която се опитва да ми пречи, когато правя нещо и в същото време създава някои негативни мисли към другите. Тя оказва много голямо влияние върху праведните ми мисли и може да доведе до лоши резултати в сътрудничеството с другите, което от своя страна е решаващо не само за проекта „Шен Юн, но и за всички останали проекти. Това е много опасна привързаност, тъй като когато ни липсват праведни мисли и не си сътрудничим добре, това може да доведе до много лош резултат за нещата, които правим, което би довело до това да изгубим единствената възможност, която получаваме, за да постигнем нещо. Всеки път, когато видя завистта да се появява в мен, се опитвам да я премахна, като засилвам праведните си мисли и уважавам другите за това, което правят. Странно е, че тя се появява в мен най-вече когато знам, че някой има или е имал възможност да разясни истината и поради някакви обстоятелства не го е направил. Знам, че е нелепо, но все пак това се случва, когато някой друг говори за своите постижения и нещата, които е постигнал и т.н. За щастие в повечето случаи забелязвам много бързо тази привързаност. Тогава ясно усещам, че това не съм аз и че мислите, които изскачат в главата ми в този конкретен момент, изобщо не са мои. Понякога това е толкова нелепо, че ме кара да се замисля как е възможно нещо подобно да бъде дълбоко заровено, задържайки се за мен и да се опитва да съсипе подредбите, подготвени за спасяването на съзнателни същества.

Наистина знам, че въпросът със завистта е много опасен и също така искам да огранича в максимална степен загубите, които може да причини. Опитвам се да я елиминирам всеки път, когато изпращам праведни мисли, тъй като Учителят е споменал в Лекция седма от „Джуан Фалун”:

„Проблемът със завистта е много сериозен, тъй като засяга пряко въпроса дали можете да завършите самоусъвършенстването. Ако завистта не се премахне, всичко, което сте култивирали, ще стане крехко. Съществува следното правило: ако в хода на самоусъвършенстването завистта не бъде изоставена, човек няма да постигне Праведен плод – абсолютно не.”

Що се отнася до привързаността към съревнование, тя е до голяма степен свързана с привързаността завист. И така тази привързаност се проявява още по-ярко, когато работя по проекта „Шен Юн”. От една страна понякога може да бъде от малка полза, стига да не отидем в крайност, защото може да ме накара да бъда по-усърден, но от друга страна може много лесно да ме заблуди и да ме подтикне към завист. Когато работя усърдно върху нещата си, се чувствам спокойно, но когато имам някакви затруднения и се справям по-зле от другите, започвам да изпитвам това чувство на безпокойство вътре в себе си, което ме блокира да имам силни праведни мисли и да си сътруднича добре с другите. Тогава усещам, че не се справям достатъчно добре и че другите са много по-добри от мен. Винаги трябва да си обяснявам нещата, както бихте го направили с малко дете и след това да ги елиминирам с праведните си мисли. Разбира се, когато говоря за това, изглежда, че това се прави с една проста мисъл, но в много случаи тези неща не са толкова лесни за правене и трябва да положа много усилия, за да мога да балансирам вътрешното си спокойствие.

Когато работите върху такива неща или когато работите с ВИП личности и правите неща, които дори за обикновените хора на това ниво изглеждат необикновени, е толкова лесно да сте прекалено доволни от себе си, а после известно време да се самоизтъквате с това. Когато изпитвам силна разпаленост ми е лесно да направя някои неуместни неща, като да кажа твърде много или дори да обидя някого, без да знам – просто да направя нещо глупаво и това става само защото съм вън от себе си от радост. Това е точно както ни преподава Учителят в Лекция осма от „Джуан Фалун”:

„В други отношения и в хода на самоусъвършенстването човек трябва да е сигурен, че не развива привързаността разпаленост – демоните много лесно могат да се възползват от този начин на мислене.”

В моя случай тази привързаност води до много трудности при усъвършенстването на речта ми, както споменах по-горе. Оттам има само една малка стъпка до изобличаването на манталитета ми към самоизтъкване и вече съм го изпитвал много пъти. Той идва много често, когато съм успял да постигна нещо или да направя нещо наистина добре. В Лекция шеста от „Джуан Фалун” Учителят го казва много ясно:

„Манталитетът за самоизтъкване може да се прояви във всяка ситуация; може да излезе на повърхността и когато вършите добро дело. За да спечелят слава, лична изгода и малка облага, някои хора често се хвалят и самоизтъкват: „Много съм способен и съм победител“.”

Това е много силна привързаност, а също и такава, която може да ме накара да падна наистина лошо, тъй като създава впечатление, че поставяте всички други хора по-ниско от себе си. Тогава можете само да гадаете колко е трудно да усъвършенствате добре своето състрадание. По-лошото при него е, че се случва толкова лесно и до голяма степен автоматично, че става много трудно да се контролира навреме.

Всички горепосочени привързаности се подхранват една друга и това създава много трудности, когато работите върху тях. За щастие има много случаи, в които мога да се справя правилно, но има и много случаи, в които просто не отговарям на изискванията. Въпреки това си казах, че независимо колко пъти падам, ще ставам и ще продължавам, докато успея да се справя все по-добре и по-добре и в крайна сметка да изпълня обетите си.

Междувременно получихме разбирането, че не можем да се ограничим да влагаме усилията си само на местно ниво и трябва да мислим за цяла Европа и дори отвъд нея. И така инициирахме седмични срещи в „Сонант” и създадохме група от хора, които се стремят да получат най-добрите места в европейските страни.

Според мен това е единственият начин за нас – да обединим Европа и да получим всички най-добри места на Стария континент. Само като си помагаме, подкрепяме се и си сътрудничим един с друг, ще можем да завършим тази мисия и да изпълним обетите си. Трябва да отидем отвъд мисленето само за местните места и да започнем да мислим за най-добрите ни театри, да обединим усилията си и накрая да ги получим всичките. Всичко това може да изглежда много далечна идея и дългосрочен проект, но Фа е безграничен и се случват чудеса и единственото, което трябва да направим, е да променим начина си на мислене. Просто си помислих кога ще има по-добро време да започна да сбъдвам мечтата си от този момент? Нека да станем едно тяло и да поемем цялата отговорност на плещите си, за да изпълним желанието на нашия Учител да направи „Шен Юн” много успешен тук, в Европа. Можем да го направим. Няма кой друг да го направи.

Наистина се радвам, че имаме нашите европейски срещи в „Сонант”. Това ще ни помогне да направим нашето единно тяло по-силно. Имам разбирането, че ако няма да си сътрудничим на европейско или дори на глобално ниво, няма да получим най-добрите места. Това според мен трябва да се случи, за да имаме успех в тази област. Наистина трябва да издигнем мисленето си, за да получим голямата картина на нашата мисия и да не продължаваме да мислим само за собствените си страни. Знам, че в началото може да не е лесно и че това също е нещо, за което трябва да сме подготвени, но от друга страна това е мисия от огромно значение, ако не и най-важната. Ключовата предпоставка е да променим нагласата на съзнанията си, да дадем 100% от себе си и да направим така, че мечтите най-накрая да се сбъднат. Това е причината днес да сме тук и аз силно вярвам, че ще го направим заедно. Ще си отдъхнем, след като се завърнем у дома, но сега е време да работим усилено и никога, никога, никога да не се отказваме, докато мисията не бъде изпълнена. Започнахме тази инициатива в рамките на последните 3 месеца и се радвам да видя, че Европа е в началото на тази епична точка да се обедини. Много исторически личности се опитаха да постигнат това, но в този финален етап Дафа учениците трябва да го завършат. Ако не го направим, кой друг ще го направи? С това разбиране започнахме международно сътрудничество в по-голям мащаб.

Освен Европа, ни дойде идея да помогнем на Русия, Латвия и Литва. Създадохме група и обсъдихме ситуцията и поканихме техните практикуващи да участват в нашата европейска група за изучаване на Фа. Според моето разбиране четенето заедно и дори разговорите и споделянето помежду ни ни доближава с една стъпка до създаването на по-силно единно тяло и до това да уплашим злото и така междувременно създадохме група за изучаване на Фа в Африка, която се оказа голям успех. Тя е най-бързо развиващата се група за изучаване на Фа, която създадохме. В крайна сметка, разбира се, целта е „Шен Юн” да изнесе представления и в Африка и от моите наблюдения стана наистина ясно, че това е възможно и че в групата има огромен ентусиазъм и това се придвижва в добра посока.

Току-що започнахме с начина, по който сега подхождаме към този проект и знаем, че това не може да бъде направено само за един ден, но ще направим всичко възможно да го реализираме докрай. Пътешествието може да отнеме известно време, но смятаме, че трябва да направим всичко необходимо, за да го доведем до края. Моето разбиране сега е, че наистина трябва да направим всичко възможно, за да ангажираме и мотивираме повече практикуващи. В началото аз и моите колеги казахме, че независимо от всичко, ако в крайна сметка трябва да го направим сами, ние ще го направим, но сега виждаме, че наистина трябва да помогнем на другите практикуващи да намерят своето място в този проект и да покажат големите сърца, които имат към него. Само чрез създаването на едно силно тяло ще можем да следваме добре това, което е било аранжирано.

Вече свършихме някои неща и се срещнахме с различни хора. Все повече и повече хора от по-горната класа говорят за „Шен Юн”, все повече и повече ВИП личности и политици виждат, че тази тема не е нещо, което може да бъде отминато с безразличие. Свързахме се с много хора и разбира се все още има редица хора, с които се стремим да осъществим контакт, но на този етап трябва много внимателно да погледнем навътре и да видим какво още не сме изоставили, да повишим своя шиншин, да издигнем нашето разбиране и да направим пробив. Докато съзнанието ни е посветено само върху успеха и докато праведните ни мисли са достатъчно силни, ние ще го направим. Просто трябва да вярваме повече в нашия многоуважаван Учител и Фа и просто да изпълним всичките си обети, като следваме всички подредби, които Учителят е подготвил за нас, и в същото време да спасим колкото се може повече съзнателни същества. В гореизложеното най-вече говорих за „нас”, тъй като както казах, повечето от тези неща са направени от моите съпрактикуващи и от мен самия.

Надявам се, че всички ние ще се справим още по-добре, докато сега се придвижваме към края.

Моля, посочете всичко, което не е в съответствие с Фа.

Благодаря ти, уважаеми Учителю, благодаря ви, съпрактикуващи.


Есето е прочетено на Европейската конференция в Лондон за обмяна на опит в самоусъвършенстването през 2019 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.