Разясняване на истината на членове на парламента на Чехия

Поздрави Учителю, поздрави съпрактикуващи,

Бих искала да споделя моя опит с разясняването на истината на членове на чешкия парламент. Преди около 7 години ние (чешките практикуващи) решихме да помолим избраните от нас сенатори (членове на горната камара на чешкия парламент), да приемат резолюция, която да изрази морална подкрепа към преследваните Фалун Гонг практикуващи и да осъди преследването. Главната цел на това беше да се разясни истината на сенаторите, така че те да могат да бъдат спасени и тъй като по някакъв начин представляват цялата нация, ние вярвахме, че резолюцията може да изиграе определена роля в спасяването на всички хора на Република Чехия.

По това време, когато питах сенаторите за среща, не бих посмяла да спомена думата „резолюция” в имейлите си, защото те вероятно изобщо нямаше да искат да се срещнат с нас. Поне такова беше моето виждане за ситуацията. Сега това вече е съвсем различно.

През 2012 г. си уредихме среща с един сенатор, председател на комисията за петициите и правата на човека, основател на клуб "Приятелите на Тибет" в Сената. Разяснихме му истината и всичко мина много гладко. Написахме проект на разолюцията, който той прие без големи изменения. След това бяхме поканени на заседание на комисия, на която сенаторите трябваше да гласуват резолюцията. Помолихме една китайска практикуваща, живееща във Финландия, да дойде в Прага, за да присъства на тази среща. Майка ѝ от много дълго време лежеше в китайски затвор. Когато тя разказа историята на майка си на заседанието на Сената, изглеждаше, че много чиста, смирена и състрадателна енергия изпълни заседателната зала. Почувствах, че всички присъстващи сенатори, включително тези от левицата и един от комунистите, бяха трогнати от тази енергия и тя изчисти всичките им предишни притеснения относно възможните последици от резолюцията. Така беше поне в онзи момент. И така резолюцията беще приета единодушно за голяма изненада на всички други сенатори, които не бяха членове на тази комисия.

Започна се много лесно и гладко, но по-късно нещата се усложниха. Комисията на Сената трябваше да предаде резолюцията на по-високо равнище, така че тя да бъде обсъдена по време на пленарна сесия на Сената. Това изобщо не се случи и сенаторите се отказаха от това, като ни казаха, че няма да има повече време за това и спряха да общуват с нас. Сега виждам, че вероятно ние не успяхме да повишим своите нива в самоусъвършенстването, така че резолюцията също не можеше да бъде издигната на по-високо равнище. Попаднах в капана на това да гледам навън, вместо да търся навътре, за да намеря ключа към проблема, пред който бяхме изправени. Процесът беше спрян, но ние не се отказахме и написахме петиция, за да включим по-широката общественост, която да поиска от сенаторите да приемат резолюцията.

Когато събрахме около 37000 подписа в петицията, я предадохме на комисията за петиции на Сената. По това време повечето от сенаторите бяха заменени, но натискът върху сенаторите, който идваше от злото и от злия дух на комунизма, все още продължаваше да присъства до определена степен. Комисията на Сената организира няколко срещи, на които ние, с помощта на чуждестранен разследващ на събирането на органи и китайски практикуващи, живеещи в чужбина и оцелели от преследването, разяснихме фактите за преследването. По време на този процес често имах чувството, че сенаторът, който отговаряше за нашата петиция, не беше съвсем честен с нас. Той казваше едно нещо, а мислеше съвсем друго. Понякога изобщо не бяхме сигурни на коя страна е. Веднъж например отмени дискусия на кръгла маса само една седмица преди датата. Тъй като тя беше планирана от доста дълго време, бяхме поканили да присъстват няколко души от чужбина. Самолетните билети и хотелските стаи вече бяха платени. Причината за отмяната на кръглата маса беше, че китайското посолство и други хора, които трябваше да ни бъдат опозиция, не потвърдиха участието си в дискусията. Първата ми мисъл, когато научих тази шокираща новина, беше, че не приемах аранжировките на старите сили, а приемах само подредбата на нашия Учител по този въпрос. Когато се успокоихме и започнахме да мислим защо се случи това, осъзнахме, че Сенатът може да не си е сътрудничил добре с нас, тъй като нашето тяло от чешки практикуващи по това време също не си сътрудничеше добре заедно. В столицата на Чехия от дълго време съществуваше една изолирана група от практикуващи. Това, което се случи в Сената, доведе мен и други практикуващи до разбирането, че беше крайно време да изоставим всички мисли за миналото и да започнем да си сътрудничим по-добре с тази група практикуващи. Може би заради промяната в нашите съзнания и в тялото на чешките практикуващи, се случи малко чудо. Дискусията на кръгла маса, която отне няколко месеца, за да бъде организирана в Сената и беше внезапно отменена, беше уредена в рамките на два часа в Камарата на депутатите, която е долната камара на чешкия парламент. Посещението на нашите чуждестранни гости беше успешно и в крайна сметка те не дойдоха напразно.

Следващата изненада, която сенаторът, отговарящ за нашата петиция, беше подготвил за нас, беше неговият проект за резолюция. Бяхме поканени на среща, на която той прочете проекта на резолюцията, който беше написал. Когато чух това, почувствах, че цялата енергия, която влагахме по този въпрос, изведнъж ставаше напразна. Изготвената резолюция беше, поне от моя гледна точка, много кратка, дипломатична и изпразнена от съдържание. Тя не изразяваше никаква позиция или отношение, а само прехвърляше отговорността на други органи. По-късно помолихме председателя на комисията да пренапише проекта, но ни беше казано, че нищо няма да бъде променено и че ако искаме, можем да предложим изменение по време на речта си на пленарната сесия преди гласуването на резолюцията.

Беше ясно, че сенаторите се страхуваха да критикуват китайския режим или дори да окажат морална подкрепа на Фалун Гонг практикуващите. По това време обсъждахме кой ще говори от името на Фалун Дафа Асоциацията по време на пленарната сесия. Бяхме трима практикуващи, които можехме да го направим. Надявах се, че това няма да съм аз и се съгласихме, че друг практикуващ ще изнесе речта, ако има възможност. По-късно разговарях с друга практикуваща за това, което трябваше да бъде казано в речта, и тогава практикуващата каза, че чувства, че аз трябва да съм човекът, който да изнесе речта. Тази идея разбуди страха в мен, като почти ме парализира. Не можех да заспя през онази нощ, а когато го направих, сънувах кошмари. Осъзнах, че ако аз изпитвам толкова голям страх, как е възможно сенаторите да се изправят срещу китайския режим? И така на следващия ден започнах да елиминирам този страх и в ума си отхвърлих аранжировката на старите сили, които бяха насадили отдавна в мен този страх от говоренето пред публика. За моя изненада по-голямата част от този страх изчезна бързо. Скоро се оказа, че на тази пленарна сесия трябваше аз да говоря, тъй като другите двама практикуващи или не можеха, или не искаха да го направят.

Подготвих речта си. Исках сенаторите да ме изслушат и вярвах, че ако говоря с тях директно, вместо да чета реч, те ще обърнат повече внимание на думите ми. Затова реших да наизустя речта си. Изненадах се, че успях да го направя лесно с минимални усилия. Чувствах, че беше толкова лесно да наизустя речта, защото се опитвах да запаметявам и да рецитирам Фа наизуст всеки ден.

В същото време се опитахме да се обадим един по един на всички сенатори, за да им предложим изменение на проекта на резолюцията, така че резолюцията да изрази поне морална подкрепа към Фалун Гонг практикуващите. Накрая намерихме двама сенатори, които имаха смелостта да го направят и в кратък срок написаха предложение за изменение само ден преди гласуването.

Дойде денят, в който Сенатът трябваше да проведе разговори и да гласува резолюцията. Докато пътувах за работа същата сутрин, една дама ми подари керамична детелина с четири листа и каза, че днес е Международния ден на щастието (а може би и на късмета). Казах си, че определено ще ни трябва късмет и че това е добра поличба. Прекарахме почти шест часа в Сената в очакване на нашия ред, защото други точки от дневния ред се проточиха с часове. Това беше добре, защото групата от около 15 практикуващи, които седяха в конферентната зала, можеха през цялото това време да изпращат праведни мисли, за да изчистят полето. Накрая председателят ни покани и Сенатът започна да обсъжда нашата петиция. Опитах се да говоря от сърце, ясно, да се обърна към съвестта на присъстващите сенатори и да разясня фактите за преследването и за Фалун Гонг. Благодарение на праведното поле, което практикуващите създадоха там, в крайна сметка беше много по-лесно, отколкото очаквах. Когато сядах на пейката след речта си, един практикуващ ми каза, че това е най-добрата реч, която е чувал някога. Тогава петима сенатори един след друг изнесоха речи, в които допълнително разясниха фактите за преследването на Фалун Гонг и събирането на органи и многократно пледираха към колегите си да подкрепят резолюцията. Праведната енергия за пореден път изпълни стаята и повлия на сенаторите. Почти всички подкрепиха резолюцията. След гласуването двама сенатори дойдоха при нас, за да ни поздравят и да ни благодарят от сърце. Почувствахме, че това беше важен ден за Република Чехия.

В днешно време призоваваме Камарата на депутатите да приеме подобна резолюция. Ходим на срещи с членове на парламента, за да им разкажем фактите за преследването. Ако поддържаме силни праведни мисли и сме решителни, обикновено е доста лесно да си уговорим среща с тях.

Когато отидох на една от тези срещи, се почувствах малко нервна. Осъзнах, че това вероятно е, защото съм прекалено загрижена за себе си, дали „аз” ще мога добре да управлявам срещата, затова се опитах да мисля повече за човека, с когото щях да се срещна, да се съсредоточа върху желанието той да бъде спасен, вместо да се тревожа за егото си. В този момент успях да превърна нервността си в състрадание.

Ние продължаваме и все повече и повече депутати научават фактите за Фалун Гонг и преследването, и когато историята, която им разказваме, докосне сърцето им, те искат да ни помогнат, като разпространят информацията или като ни дадат добри съвети. Това пътешествие става все по-гладко и по-гладко, но все пак трябва да предоляваме по-малки или по-големи, вътрешни или външни намеси.

По време на този процес на разясняване на истината пред членовете на парламента се научих активно да отхвърлям аранжировките на старите сили, да запазвам спокойствие и да не се боря с хората, когато се появи намеса, да изоставям слоеве от егото си, да работя упорито, да не се предавам и да вярвам в себе си. Благодаря ти, Учителю, че аранжира това пътешествие за нас и ни помагаш да го извървим.


Есето е прочетено на Европейската конференция в Лондон за обмяна на опит в самоусъвършенстването през 2019 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.