Култивационно споделяне за отразяването на „Шен Юн“ през 2019 г.

Култивационно споделяне за отразяването на
„Шен Юн“ през 2019 г.

Поздрави, многоуважаеми Учителю и съпрактикуващи!

Казвам се Мери, от Великобритания съм. Получих Фа в Китай през 1996 г.

През последните 10 години правя репортажи за „Шен Юн“ в някои европейски държави. След разрастването на „Шен Юн“ на 5 трупи в края на 2016 г., започнах да участвам в репортажи от Северна Америка. След това обемът на работата ми нарастваше с всяка година. Била съм в много градове в САЩ; била съм в Канада, Мексико, Израел и някои европейски държави.

От първия ден на световното турне на „Шен Юн“ на 12 декември миналата година до последното представление от турнето на 12 май ми отне близо половин година, през която написах повече от 100 репортажа, а целият ни екип написа повече от 600 статии.

Като репортер към „Шен Юн“ бях на място, за да стана свидетел на скъпоценните моменти в историята, особено в някои метрополиси. Аз лично наблюдавах благодарността на съзнателните същества, след като са получили спасение, виждах честта от това да изпълнят обетите си, слушах и предавах техните сърдечни думи. Това беше скъпоценна възможност, която Учителят беше дал на всички същества и ученици. Благодаря Ви, Учителю.

Физическо натоварване и каляване на волята

През годините злото сътворяваше разнообразни видове намеса, които ми пречеха да правя репортажи; такива бяха лошото време, хаос с транспорта, пречки от митниците, да засядам в асансьора и дори как един самолет се върна поради проблеми с двигателя след излитането.

Пътуванията ми в Западното полукълбо изискваха много усилия. За да избегна задръстванията, понякога беше необходимо да карам до залата сутрин, а след като представлението свършеше и стигнех мястото, където бях отседнала, нощта вече беше свършила. Тогава започвах да пиша статиите, а всички интервюта трябваше да се доизгладят, преди се публикуват, беше нужно да се свържа с помощния екип в офиса и с редакторите от централата. Повечето пъти се изискваше да се напише също и водещата статия за първа страница.

Това физическо натоварване, допълнен от напрежението при работата на един репортер, ден и нощ, и други изисквания и натиск, правеше тази работа истинско предизвикателство.
Но тези проблеми сякаш не бяха най-важният въпрос за мен през тези години. Най-важните въпроси бяха разнообразните шиншин тестове, които срещах в работата си. Защото „психическото преодоляване на изпитания е ключът към истинското подобряване на нивото ви“ (Джуан Фалун, Лекция четвърта), а не самият проблем.

Някой ме попита дали пътуването с месеци, за да правя репортажи, е много изморително за мен? Честно казано да стоя будна до късно и да работя, да пътувам не беше най-уморителното, по-скоро това бяха всички тези привързаности и човешко сърце, които не бях премахнала – тези бяха нещата, които намирах за много уморителни. Това упорито и некоригирано човешко сърце действително се състои от много реални субстанции в други измерения. То поставя практикуващите под огромно психическо напрежение, което ги изтощава, прави ги неефективни и неспособни да напреднат.

Когато „Шен Юн“ започна турнето си миналата година, бях колеблива заради всякакви неудобства, с които щях да се сблъскам, докато бях на път. Ако работех у дома, щеше да ми е по-удобно. Докато изучавах Фа, Учителят ме събуди. „Ти все още имаш да премахнеш много привързаности. Трябва да излезеш и да се скиташ наоколо“(„Джуан Фалун“, Осма лекция), така че първоначалната мисъл не се задържа.

Тазгодишното пътуване до Париж беше много плодотворно за мен – съпрактикуващи за пореден път изтъкнаха, че много се съревновавам. Това ме тормози от много години. Разбирах много добре, че всичко това идва от завистта и привързаността към „аз“-а, това беше дълбоко вкоренена поквара от старите сили, която все още действаше в моето измерение и от това произтичаха разнообразни неудовлетворености и пречки в моята работа и живот.

Знам за тези привързаности отпреди и съм се опитвала да ги преодолея, но никога не съм имала такова дълбоко разбиране, както сега в Париж, когато реших истински да се освободя от тях. Същия ден усетих симптомите на разстройство, без да съм имала стомашни болки преди това. Знам, че това беше Учителят, който пречистваше тялото ми.
„Щом подобрите своя шиншин, тялото ви ще претърпи огромна промяна.“ (Джуан Фалун, Първа лекция)


Да променя своята гледна точка, да пробия намесата

В метрополисите много хора от елита идваха да гледат представлението; много от тях имат икономически или политически взаимоотношения с китайските комунисти. Аз лично разбирах, че интервюто с тях беше подпомогнато от Учителя, който им дадеше шанс, беше милостив към тях, за да могат те да утвърдят Дафа, както и себе си, в един решаващ момент от историята. Като репортер на първа линия мога наистина да усетя колко трудно е спасяването на хора, когато старите сили „сграбчват хората“.

По време на едно интервю в американски град злото причиняваше безредици пред залата. Някои от публичните личности не дадоха интервюта или пък пожелаха да останат анонимни. По това време наистина можехме да усетим битката между праведното и злото. Практикуваща, работеща зад сцената, каза, че тя също е усетила напрежението в атмосферата, когато е била във Великобритания. Когато е правила записките, пръстите ѝ са били сковани и не са се движели добре. Болката е засегнала цялата ѝ предмишница, намесата е била огромна. Двамата журналисти също са имали намеса от болестна карма. Единият имал силна болка в гърба, а другият успял да напише статията си, но изключително бавно.

Заслужава си да спомена, че в разпространението на „Шен Юн“ в Италия през 2018 г. имаше голям пробив. Като цяло организаторите отдадоха голямо значение на отразяването и поканиха много ВИП личности. Имаше някаква намеса по време на изпълненията – репортерът имаше проблеми в хотела или пък се качваше на грешния влак. Беше очевидно, че в предсмъртната си борба злото все още причинява някои така наречени пречки в Европа. Денят преди да отида в Рим, във Великобритания имаше рядко обилен снеговалеж. Бях заседнала сред лед и сняг дълго време, а нямаше автобус до летището и такситата не смееха да поемат поръчки. Накрая все пак успях да стигна навреме за полета. По-късно ни казаха, че отразяването ни от Рим е било похвалено от Учителя.

Тъй като интервютата ни бяха много различни от тези на обикновените медии, някои интервюирани може да са били повлияни от злото, а може да са изниквали и други ситуации. През последните години ККП също е снимала нашите репортери, така че винаги в подсъзнанието ми беше това да пазя личната си информация. Винаги се опитвах да питам публиката за тях самите и рядко казвах на другия човек нещо за себе си.

Тази година във Великобритания състрадателният Учител каза, че този Дафа е най-праведният (не е цитат). Изведнъж усетих облекчение, мислейки си, че ако се притеснявам, че публиката е объркана от злото, не следва ли това аранжировките на старите сили? Това, което правехме, беше най-праведното. Как можеше да нямаме достоен подход? Усетих, че Учителят е поел много неща върху себе си вместо мен. Много неща за лично предпазване вече бяха премахнати. Незабавно усетих сърцето си по-светло, с повече праведна увереност; усетих цялото си тяло леко.
По някаква причина тази година на представленията във Великобритания имаше само един репортер на „Епохални времена“, който да ги отразява. При мисълта как един човек отразява всички двадесет до тридесет представления един практикуващ ми каза: „Колко ли натиск има върху теб!“ Но честно казано, тогава не усещах голям натиск, защото Учителят е казал: „Страхът също е вид привързаност.” (Джуан Фалун, Лекция шеста)
Понякога си мисля какво може да притесни репортера, дали го е страх, че няма да успее да надмине себе си? Или се страхува, че няма да може да направи интервю?
Учителят е казал:
„Той смята, че е излекувал заболяването. Когато другите го наричат чигонг майстор, този човек се наслаждава и е много доволен. Не е ли това привързаност? Когато не може да излекува болест, увесва глава и се чувства провален. Не е ли това причинено от привързаността му към слава и личен интерес?“(Джуан Фалун, Лекция втора)

Рецитиране на Фа

През пролетта на 2017 г. реших да опитам да казвам наизуст „Джуан Фалун“. Дълго време прекарвах поне 5 часа на ден в наизустяване, а понякога дори 7 или 8 часа на ден. След година и половина, около октомври 2018 г. можех да достигна скорост от 10 страници на ден. Когато състоянието ми беше добро, рецитирах цялата книга в рамките на един месец.

В процеса на рецитиране се просветлих до много принципи на Фа и имах много ползи. Например от историята как Буда Шакямуни оставя своите ученици да почистят ваната осъзнах дълбоко, че трябва да вярвам във Фа и да вярвам в Учителя.
Когато рецитирах „хората обръщат внимание само на практиката и пренебрегват самоусъвършенстването“ (Джуан Фалун, Лекция първа) винаги го превръщах на „хората обръщат внимание само на самоусъвършенстването, но не на упражненията“. Незабавно осъзнах, че Учителят ми посочва, че не практикувам достатъчно.
В процеса на създаване на репортажи в една държава имах конфликт с друг практикуващ. На повърхността беше все едно другата страна създаваше пречки за мен, което доведе до някои трудности в работата ми (които накрая преодолях). След като се върнах вкъщи, все още бях недоволна и казах на съпруга си как другата страна е имала такова и такова поведение. Учителят стисна устни, за да ми напомни: „Ехо, ти отиде там да практикуваш и да се усъвършенстваш, не просто да правиш неща.“

Все още не бях изоставила привързаността. Докато четях Фа през този ден, Учителят каза:
„Щом този човек заспи, някой ще го потърси за двубой и това прави съня му неспокоен.“ (Джуан Фалун, Лекция шеста).
Действително всъщност на повърхността другите намират вината у вас, но това е, защото вие все още имате склонност към конфликт.

Моето лично прозрение беше, че да се рецитира Фа е и процес на самоусъвършенстване. В началото, когато се заех да рецитирам Фа, извираха безбройни прекъсвания. Тогава беше необходимо да се освободя от своята привързаност да съм нетърпелива, да съм прекалено настойчива в заниманията си, да се чувствам заета и без време за губене, а и от тези разнообразни намеси.

Когато рецитирах по няколко пъти отново и отново, усещах, че Фа, който успявах да рецитирам преди, вече е забравен и дори изпаднах във вид отчаяние. Кога ще бъда способна да го рецитирам целия? Това беше, докато не изрецитирах: „…а други удрят скала с ръцете си.“ „Когато човек продължи да практикува, майсторът ще обучава този човек. С течение на времето той ще се научи да регулира чи.” (Джуан Фалун, Лекция шеста) Изведнъж осъзнах, че рецитирането беше като да понасяш трудности в човешкия свят. След като накарам с труд мозъчните си клетки да го запомнят целия, ще мога да накарам все повече и повече части от тялото си напълно да се асимилират с Фа и накрая ще асимилирам всичко.

По време на репортажите в САЩ през януари тази година ми се налагаше да се справям с всякакви неща всеки ден, често сновях между зали, хотели и летища. Сърцето ми не беше улегнало, времето ми беше разкъсано между какво ли не, рядко имах минутка за себе си, следователно рецитирането стана трудно и не можех да се концентрирам, така че го смених с четене на Фа. Но когато се прибрах у дома през февруари, незабавно осъзнах, че това е ново предизвикателство. В миналото обстановката у дома беше много тиха, така че можех да рецитирам Фа, но в сложна среда би трябвало все пак да упорствам в рецитирането на Фа, би трябвало да преодолея тези бариери.

По време на пътуването ми през март една съпрактикуваща, която работи зад сцената и помага със записките, се присъедини към мен да рецитира Фа. Двете си разказвахме всеки ден една на друга как напредваме. Един ден практикуващата каза, че се е сблъскала с дълъг откъс и е прекарала много време, без да може да го рецитира добре, като при всяко рецитиране е изпускала или добавяла думи, разбърквала е изреченията, накратко – не е могла да рецитира всичко.

Каза, че ако не е трябвало вечерта да ми разкаже как върви, почти е щяла да се предаде. Накрая се е преборила да рецитира този откъс и дори е изрецитирала общо две страници. И аз ѝ казах, че тя също ме е насърчила. Ако не трябваше вечер да ѝ казвам как върви, аз също щях да се откажа. В този момент осъзнахме принципа зад думите на Учителя:
„Сравнявайте се в изучаването и в самоусъвършенстването.“ („Непоклатимо самоусъвършенстване“, Хон Ин)

Единственото ми желание е усмивката на Учителя

Бях се отпуснала в своите репортажи и преди дори имах съмнения относно тази работа. Всъщност разбрах, че много журналисти се бореха с препятствия в собствените си ситуации. Тези, които успяваха, бяха надделели над трудностите.

Например един журналист трябва да е много любопитен като човек и да може да говори, но моят характер не беше такъв. Аз обикновено обичах да съм тиха или да стоя в някой ъгъл, където другите не ме забелязват.

Когато се правят интервюта в залата, публиката наоколо може да наблюдава репортерите. Репортерите са под светлините на прожекторите, така че ми отне много време да преодолея тази психологическа пречка по време на интервютата в залата.
Например броят посещения в интернет на репортажите за „Шен Юн“ беше относително нисък. В редакционния отдел аз обикновено редактирам международни новини. Броят посещения означава да се печелят пари за медиите, така че дълго време обръщах повече внимание на броя посещения.

Един ден съпрактикуващ от екипа по транскрипциите ми напомни, че „в по-високо измерение е възможно да има голям брой посещения!“ Действително. Изведнъж осъзнах, че това беше липсата ми на просветлително качество! Съзнателните същества в света на интервюираните може да се състезават да го четат. Ако техният Повелител или техният Крал има добро отношение към Дафа, колко ли възторжени биха били тези същества!

И което е по-важно, тези репортажи бяха по искане на Учителя. Дори ако в рамките на цялата вселена единствено Учителят четеше това, беше необходимо да се направи с максимално старание! Точно като песента „Усмивката на Учителя е единственото ми желание“ – усетих, че собственото ми просветлително качество е наистина лошо.

В онзи ден прочетох една статия на страницата „Минхуей“. Тя беше за времето, когато Учителят преподаваше Фа в континентален Китай; Той искаше от всеки ученик да напише споделяне и след това ги преглеждаше едно по едно. Помислих си, че да гледаш „Шен Юн“ е като да присъстваш на деветдневните лекции през онези години. Не бяха ли интервютата, които правим, също вид споделяне на опит за публиката?
Тъй като репортерите от медиите отиваха в театъра преди началото на изпълнението, ние често се натъквахме на усърдно репетиращите танцьори на „Шен Юн“. Мислех си, че те вече са толкова квалифицирани. Всъщност че са толкова квалифицирани, че нямат нужда да се трудят толкова, но и секунда преди началото понякога виждахме танцьори да продължават да правят финални подобрения.

Учителят ни е помолил да се учим от „Шен Юн“. Колко отдадени бяха танцьорите и какво безупречно сътрудничество имаше между тях… Бяхме още много далеч.

Това е всичко, за което се сещам в момента, и го споделям с всички вас като насърчение.

Благодаря, Учителю, благодаря ви, съпрактикуващи!


Есето е прочетено на Европейската конференция в Лондон за обмяна на опит в самоусъвършенстването през 2019 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.